РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Перник, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500279 по описа за 2021 година
ОТ: Р. С. К., живущ в *** - ответник по главния иск и ищец по насрещния иск по
гр.д. № 293 / 2017 г. по описа на БРС,
ЧРЕЗ: адвокат Б.В. от САК
със съдебен адрес: ***,
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 6 от 22.07.2019 г. по гр.д. № 293 / 2017 г. по описа на
Районен Съд - Брезник.
Настоящото производство е образувано, след като с протоколно определение от
21.01.2020г. по в.гр.д. 293/2017 №763/2019г. делото е било върнато на БРС за произнасяне
по молбата за допълване по гр.д. № 293/2017 по описа на БРС, към което е присъединено
гр.д .№ 294/2017 за произнасяне по насрещната молба с рег. № 1686/29.09.2017г. и
произнасянето на районния съд с Решение № 169/25.09.2020г.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и
приложението на материалния закон, не разгледана по надлежния ред и в предвидената от
закона форма насрещната искова претенция на жалбоподателя /ответник в
първоинстанционното производство/, включително и в частта за разноските.
Жалбоподателя твърди, че изводите на първостепенния съд били неправилни, тъй
като съдът не се бил произнесъл по насрещната искова претенция обективирана в
1
насрещната искова молба peг. № 1686 / 29.09.2018 г., а от там постановил неправилно и
незаконосъобразно решение вкл. и по отношение на разноските.
Налице обаче бил пропуск от страна на съда да посочи, че срещу втория подаден
иск ответника Р. С. К. е предявил насрещен иск с правно основания чл. 55 , ал.1, пр.1 от ЗЗД
и възражение по чл. 103 от ЗЗД с искане съдът да уважи частичната насрещна искова
претенция на ответника спрямо ищеца и да го осъди за заплати (върне) част от недължимо
платените суми в размер на 3 400.00 лв., представляваща дължима от ищеца на ответника и
платена без основание повторно сума в размер на 5 400.00 лв. по разписка от *** г.,
намалена със сумата от 3 353.93 лв. по главния иск, т.е. до размер на по – малкото
задължение в едно със законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова
претенция до окончателното й присъждане.
По изложените съображения съдът неправилно бил определил и дължимите се
разноски.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна не е подала отговор.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържат
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде уважена подадената въззивна жалба по
доводите изложени независимо, че е подадена преди постановяване на допълнителното
решение.
Моли за присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от
ГПК.
В съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител моли да бъде
оставена въззивна жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Моли за присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от
ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Пред районния съд е бил предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК с искане за
признаване за установено по отношение на ответника Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, че
дължи на М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, главница и мораторна лихва, за неизпълнение
на договорно задължение за стопанската 2015/2016 г., съгласно договор за аренда на
земеделски земи от *** г., в общ размер от 701.45 лв., от които главница, в размер на 655.56
лв., за дължимото 20% арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. и мораторна лихва за
забава върху главницата, възлизаща на 45.89 лв., върху сумата от 655.56 лв. (20%), за
периода от 04.10.2016 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумите по който е било образувано гр.д. № 293 / 17 по описа на РС Брезник.
Пред районния съд е бил предявен и иск по реда на чл. 422 от ГПК с искане за
признаване за установено по отношение на ответника Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, че
дължи на М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, главница и мораторна лихва, за неизпълнение
на договорно задължение за стопанската 2015/2016 г., съгласно договор за аренда на
земеделски земи от *** г., в общ размер от 3353.95 лв., от които главница в размер на
2882.81 лв. за дължимото в размер на 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016г. и
мораторна лихва за забава върху главницата възлизащата на 471.14лв. върху сумата от
2
2882.81 лв. ( 80 % ) за периода от 03.11.2015 до 12.06.2017г., в едно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумите, като погасен чрез прихващане между вземането на
ищеца от ответника за мораторни лихви върху арендни вноски за стопанската 2014/2015 г. и
на ответника срещу ищеца – за надплатена арендна вноска изцяло за стопанската 2013/2014
г.
С отговор по предявените искове по реда на чл. 131 и сл. от ГПК ответника Р. С. К. е
заявил, че ищцата М.И. е получила сумата от 5400 лв. повторно, което е основание да счита,
че е получила всичките си арендни вноски по договора за посочения период, поради което е
направил, възражение за прихващане на две насрещни вземания, изразяващи се в това –
сумата по исковата претенция в общ размер от 701.45 лв., от които главница, в размер на
655.56 лв., за дължимото 20% арендно плащане за стопанската 2015/2016г. и мораторна
лихва за забава върху главницата, възлизаща на 45.89 лв., върху сумата от 655.56 лв. (20%),
за периода от 04.10.2016 г. до 12.06.2017 г. да бъде прихваната от изплатените повторно
5400лв., както и сумата по исковата претенция от 3353.95 лв., от които главница в размер
на 2882.81 лв. за дължимото в размер на 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016г.
и мораторна лихва за забава върху главницата възлизащата на 471.14лв. върху сумата от
2882.81 лв. ( 80 % ) за периода от 03.11.2015 до 12.06.2017г., да бъде прихваната от
изплатените повторно 5400лв.
В хода на първоинстанционното производство са били предявени насрещен иск ищцата
да бъде осъдена да заплати (върне) на ответника част от недължимо платените суми в
размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща част от дължимите се от ищцата на
ответника и платена без основание повторно сума в размер на 5400 лева по разписка от ***
г., получена от ищцата срещу подпис на *** г. намалена със сумата от 701.45 лева по
главния иск, т.е. до размера на по-малкото задължение, ведно с законната лихва върху нея от
датата на настоящата насрещна частична искова претенция до окончателното и изплащане и
насрещен иск ищцата да бъде осъдена да заплати (върне) на ответника част от недължимо
платените суми в размер на 3 400.00 лв. (три хиляди и четиристотин лева), представляваща
част от дължимите се от ищцата на ответника и платена без основание повторно сума в
размер на 5400 лева по разписка от *** г., получена от ищцата срещу подпис на *** г.
намалена и със сумата от 3353.95 лева по главния иск, т.е. до размера на по-малкото
задължение, ведно с законната лихва върху нея от датата на настоящата насрещна частична
искова претенция до окончателното и изплащане, както и насрещен иск ищцата да бъде
осъдена да заплати (върне) на ответника част от недължимо платените суми в размер на 3
400.00 лв. (три хиляди и четиристотин лева), представляваща част от дължимите се от
ищцата на ответника и платена без основание повторно сума в размер на 5400 лева по
разписка от *** г.
С определение № 298/06.10.217г. са съединени за разглеждане в едно производство
гр.д. № 293/2017 и гр.д. № 294/2017г. по описа на РС Брезник, като производството по
делото е продължило под № 293/2017 г. по описа на РС Брезник
С Решение № 6/22.07.2019 г. по гр.д. № 293/2017г. по описа на РС Брезник,
първоинстанционният съд:
е отхвърлил предявения от М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, иск с правно
основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, против Р. С. К., от ***, с ЕГН: ********** за заплащане
на сумата 701.45 лв., от които главница, в размер на 655.56 лв., за дължимото 20%
арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща на 45.89 лв., върху сумата от 655.56 лв. (20%), за периода от
04.10.2016 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на сумите, като погасен чрез прихващане между вземането на ищеца от ответника за
3
мораторни лихви върху арендни вноски за стопанската 2014/2015 г. и на ответника
срещу ищеца – за надплатена арендна вноска изцяло за стопанската 2013/2014 г.
е осъдил е Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, да заплати на М. Г. И. от ***, с ЕГН:
********** сумата от 2882,81 лв., за дължимото 80 % арендно плащане за стопанската
2015/2016 г. ведно със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателното заплащане на
сумата.
е осъдил Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, да заплати на М. Г. И. от ***, с ЕГН:
********** мораторна лихва за забава върху главницата от 2882,81 лв. (80%) в размер
на 463.84 лв., за периода от 03.11.2015 г. до 12.06.2017 г., като до пълния претендиран
размер от 471.14 лв. е отхвърлил иска като неоснователен.
- е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, М. Г. И. от ***, с ЕГН:
**********, да заплати на Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, сумата от 299.28 лв.,
получени без основание надплатени арендни вноски по договор за аренда на
земеделска земя от *** г. за стопанската 2013/2014 г., ведно със законната лихва от
29.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск
до пълния претендиран размер от 1000 лв., като неоснователен.
- е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, да
заплати на М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, направени по делото разноски в общ
размер от 1037 лв.
е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, да
заплати на Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, направени по делото разноски в общ
размер от 165 лв.
С Решение № 169 / 25.09.2020г. по гр.д. № 293/2017г. по описа на РС Брезник,
първоинстанционният съд е допълнил Решение № 6/22.07.2019 г. по гр.д. № 293/2017г. по
описа на РС Брезник, като:
е отхвърлил предявения от М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, иск с правно основание
чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, против Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, заплащане на сумата от
3353.95 лв., от които главница в размер на 2882.81 лв. за дължимото в размер на 80 %
арендно плащане за стопанската 2015/2016г. и мораторна лихва за забава върху
главницата възлизащата на 471.14лв. върху сумата от 2882.81 лв. ( 80 % ) за периода от
03.11.2015 до 12.06.2017г., в едно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумите, като погасен чрез прихващане между вземането на ищеца от ответника за
мораторни лихви върху арендни вноски за стопанската 2014/2015 г. и на ответника
срещу ищеца – за надплатена арендна вноска изцяло за стопанската 2013/2014 г.
е осъдил М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, да заплати на Р. С. К., от ***, с ЕГН:
**********, сумата от 46.05 лв., получени без основание надплатени арендни вноски
по договор за аренда на земеделска земя от *** г. за стопанската 2013/2014 г., ведно
със законната лихва от 29.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, като е
отхвърлил предявения иск до пълния претендиран размер от 1000 лв., като
неоснователен.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от
ГПК, Окръжен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
4
основания в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд, върху което въззивният съд в рамките на
правомощията си съгласно чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на
ОСГТК на ВКС) упражнява инстанционен контрол и следи служебно, извън валидността и
допустимостта му в обжалваната част, само за приложението на императивни
материалноправни норми, е валидно, но недопустимо в обжалваните части, поради
следните съображения:
Касателно настоящия случая, с оглед на изложените в исковата молба фактически
обстоятелства и формулирания петитум следва, че от страна на ищеца е предприета защита
чрез иск по предвидения в специалната процесуална норма на чл. 422 от ГПК ред, като
исковата молба съдържа петитум сочещ на претенция за признаване на установено
съществуване на вземанията за посочените суми. Видно от петитума на исковата молба,
осъдителен иск за сумата, която е предмет на заповедта по чл.410 ГПК не е предявен и
изменение на предявения иск по реда на чл.214 ГПК не е правено т.е. по делото липсват
данни за изменение на петитума на иска от установителен в осъдителен, а и липсва предявен
осъдителен иск.
В българската доктрина и трайната съдебна практика е възприето, че съдът дължи
произнасяне по очертания, чрез изложените в исковата молба обстоятелства и
формулирания петитум – правен спор. Това задължение за съда е прогласено изрично и с
разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК, като постановеното по непредявен иск решение е
недопустимо.
В случая, с оглед очертания с исковата молба правен спор първоинстанционния съд на
първо място е следвало с решението си, да се произнесе единствено и само по въпроса
дължи ли ответника исковите суми представляващи арендна цена, като произтичащи за него
по договор за аренда или не, конкретизирайки всяка една от тях като вид и размер и едва
след което да разгледа и се произнесе по направеното възражение за прихващане и
предявените насрещни искове. С обжалваното решение е „отхвърлена исковата претенция с
правно осн. чл.8, ал. 1 ЗАЗ за заплащане на сумите ….“, както и е осъден ответника да
заплати на ищцата сумите представляващи дължимо арендно плащане в едно със законната
лихва 22.08.2017г. – дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Т.е. произнасяйки се с отхвърлителен диспозитив по отношение на непредявен
осъдителен иск, както и с осъдителен вместо установителен диспозитив по предявен по реда
на чл. 422 от ГПК – установителен иск първоинстанционният съд е постановил недопустимо
решение. Като е излязъл извън рамките на диспозитивното начало, съдът е нарушил
процесуалните предпоставки, които са от значение за допустимостта на процеса и защитата.
Следва да се има предвид, че установителния характер на иска по чл.422 ГПК следва
категорично от самата разпоредба на чл. 422 от ГПК, в чийто текст ясно и недвусмислено е
посочено, че искът има за предмет - съществуване на вземането. Несъмнено съществуването
на едно право или правно отношение е предмет на установителен, а не на осъдителен иск.
Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на възражение не води
автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а
представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че производството по иска по
чл.422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада и заповедта за изпълнение
влиза в сила и придобива изпълнителна сила. При наличието на заповед за изпълнение, с
която съдът е разпоредил в полза на заявителя /ищец по иска по чл. 422 от ГПК/ да бъде
заплатена претендираната сума, повторното присъждане на същата сума със съдебно
решение е лишено от правен интерес. С предявяване на осъдителен иск се цели не само
установяване съществуването на претендираното вземане, но и осъждането на длъжника и
снабдяване с изпълнителен лист за присъдените суми. В заповедното производство тази цел
5
е постигната чрез издаването на заповедта за изпълнение. Предвид това, за заявителя в
заповедното производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува
правен интерес от предявяване само на установителен иск за признаване на вземането му.
Разглеждането на непредявен иск / иск различен от предявения / обуславя извод за
недопустимост на решението, поради което същото следва да бъде обезсилено в частта му в
произнасянето му по предявения иск по чл. 422 от ГПК. В този смисъл и Решение по т.д.№
927/2010 год. на ВКС, І т.о. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено и в частта в
която първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените насрещни искове и
възражение за прихващане, доколкото същите са предявени като искане ответницата да бъде
осъдена да заплати на ответника недължимо платена сума представляваща част от
дължимата намалена със сумата по главния иск т.е. същите са обусловени от произнасянето
по главния иск, тъй като в случая се касае за „съдебно прихващане на неликвидни
вземания“. До това прихващане ответникът прибягва, когато оспорва вземането, предявено
от ищеца с исковата молба, на основания, различни от прихващането (понеже е платил
вземането на ищеца или то е опростено, или е погасено по давност). Предявява го като
евентуално и иска да бъде разгледано в случай, че предявеното с исковата молба вземане на
ищеца било уважено, а другите, различни от прихващането възражения на ответника не
бъдат уважени. Затова съдът пристъпва към разглеждане на възражението на ответника за
прихващане само ако намери, че вземането на ищеца съществува, че е изискуемо, а другите,
различни от прихващането възражения на ответника са неоснователни и не се уважават.
Особеното при него е, че то настъпва, след като влезе в сила решението, с което се
установява съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост и с решението
им се придаде качеството на ликвидност. Съдебното прихващане погасява насрещните
вземания занапред, а не от деня, когато е направено възражението за прихващане”. В този
смисъл е задължителната практика на ВКС: Решение № 250 от 28.08.2012 г. по т. д. №
895/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 113 от 09.07.2013 г. по гр. д. №1274/2013 на ІІ г.о.
на ВКС., както и т. 6 на Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на
ВКС. В този смисъл е и трайната съдебна практика Решение № 1229/1970 на І ГО на ВС,
Решение № 3289/1978 на І ГО на ВС ,Решение № 834/1999 на І ГО на ВКС.
С оглед изложеното, като постановено по непредявен иск, обжалваното
първоинстанционно решение на РС-Брезник, следва да бъде обезсилено на основание чл.
270, ал. 3, изр. последно ГПК. Делото следва бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на районния съд от стадия, който да се произнесе по претенцията, предявена с
исковата молба с правно осн.чл. 422 от ГПК и направеното възражение за извършване на
„съдебно прихващане на неликвидни вземания“ и предявен насрещен иск от фазата на
устните състезания.
По разноските
Настоящото въззивно производството приключва с решение, с което обжалваното
първоинстанционно решение се обезсилва и делото се връща за ново разглеждане от друг
състав на районния съд, т.е. не се разрешава по същество правният спор, предмет на делото,
и не се слага край на делото, поради което за страните не възниква право на разноски по чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които да бъдат присъждани от въззивния съд в настоящото
производство.
При новото разглеждане на делото и съобразно неговия изход, първоинстанционният
съд съгласно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК следва да се произнесе по разноските,
направени и в настоящото въззивно производство.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
6
ОБЕЗСИЛВА Решение № 6/22.07.2019 г. по гр.д. № 293/2017г. по описа на РС
Брезник допълнено с Решение № 169 / 25.09.2020г. по гр.д. № 293/2017г. по описа на РС
Брезник
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Брезник, за
произнасяне по предявения иск от стадия на устните състезания.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7