Р Е Ш Е Н И Е
№ 620 / 8.12.2017г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на осми
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Георги Видев
при секретаря А.М. и в присъствието на прокурора Стоян Пешев като разгледа
докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 394, по описа на съда
за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по повторно разглеждане на предявените искове от Административен съд
Пазарджик. В изпълнение на дадените от ВАС задължителни указания съдът остави
без движение исковата молба, като ищецът направи необходимите уточнения, с
които отстрани нередовностите й.
Образувано
е по искова молба на Д.П.Г. против Министерство на правосъдието и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Против
Министерство
на правосъдието искът е на стойност 10 000 лева и обхваща твърдени
претърпени неимуществени вреди от ищеца при престоя му в Затвор Пазарджик в
периода 01.01.2004 г. – 01.06.2009 г. Против
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ искът също е на стойност 10 000 лева
и обхваща твърдени претърпени неимуществени вреди от ищеца при престоя му в
Затвор Пазарджик в периода 01.06.2009 г. – 07.01.2016 г. Претендира се и
присъждане на законови лихви от датата завеждане на исковата молба – 04.09.2015
г.
Исковата молба се подържа и в проведеното открито съдебно заседание от
процесуалния представител на ищеца, който излага съображения за доказаността и
основателността на предявените искове.
Ответниците – Министерство на Правосъдието
и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си
представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки
оспорва исковата молба. Счита, че по делото не са доказани твърденията на
ищеца, че са му причинени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия или
бездействия на служители на затвора. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура
Пазарджик изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че
искът е недоказан по основание и размер, поради което следва да бъде оставен
без уважение.
Предявените искове против двамата
ответници са допустими, а разгледани по същество са основателни:
По делото са установени следните
обстоятелства:
От издадената от началника на затвора
справка е видно следното:
Ищецът изтърпява наказание „доживотен
затвор без замяна“ в Затвора гр. Пазарджик. Същият е постъпил в този затвор на
16.03.2000 г. като до 12.09.2013 г. е бил настанен в спално помещение № 123, в
първо отделение на корпуса на затвора, намиращо се на първи етаж в зоната с
повишена сигурност. Помещението е обитавано самостоятелно от ищеца и е с площ
6,70 кв.м. Към същото не е имало самостоятелен санитарен възел и е разполагало
с легло, маса, стол и 2 бр. метални шкафчета. От 13.09.2013 г. до 07.01.2016 г., а
и до настоящия момент ищецът е преместен в спално помещение № 108, което е в същия
корпус на затвора. . Помещението също е обитавано самостоятелно от ищеца и е с
площ 6,70 кв.м. Към същото не е имало самостоятелен санитарен възел и е
разполагало с легло, маса, стол и 2 бр. метални шкафчета.
От показанията на разпитаните свидетели,
включително – на служителя на затвора, безспорно се установява, че в процесните
периоди ищецът е прекарвал цялото си време, с изключение на един час дневно –
раздвижване сам, в килията, която е постоянно заключена.
Настоящият състав, имайки предвид
значителните периоди, обхващащи двата иска – първият – около 5 години и
половина, а вторият – около 6 години и половина намира, че това обстоятелство,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, съставлява самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи.
Но в случая се събраха и други
доказателства, от които се установява, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение от страна на затворническата администрация:
Съдът кредитира показанията на двамата
разпитани лишени от свобода, че на ищеца и другите доживотно осъдени
затворници, които не разполагат със самостоятелни тоалетни, се налага да
използват кофи за облекчаване на физиологичните си нужди. Тези показния са в
пълно съответствие с множеството доклади на Съвета на Европа и на множество
други правозащитни организации, повечето от които съвпадат и по време с голяма
част от процесните периоди. Тази практика съгласно практиката на Съда по
правата на човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу
България“, също съставлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме,
че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи.
Не на последно място – по делото е
установено, че ищецът е християнин, но не му се осигуряват никакви условия за
упражняване на религията му. Същото важи и за желанието му за четене и
образование. Той няма достъп до библиотеката и до възможност да продължи
образованието си.
От всички изложени по-горе обстоятелства
безспорно се установява, че по време на значителния си престой в Затвора гр.
Пазарджик ищецът е бил подложен на кумулативното въздействие на множество
изключително неблагоприятни обстоятелства представляващи както самостоятелно,
така и в своята съвкупност нечовешко и унизително отношение. Затова са
основателни претенциите против двамата ответници за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди.
Неоснователни са възраженията, че не е
доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради което по делото не
следва да се счита установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно
практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви
конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения от свобода,
а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение,
от което автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Следователно следва да се приеме, че в
резултат на незаконосъобразните бездействия и действия на администрацията на
Затвора гр. Пазарджик в исковия период ищецът е претърпял неимуществени вреди,
тъй като е бил подложен на нечовешко и унизително отношение.
Предвид горното съдът намира, че с оглед
значителните периоди, в който ищецът е бил лишаван от правата си по чл. 3 от
ЕПКЧ той е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат компенсирани по
справедливост с пълния размер на претендираните обезщетения, а именно по 10 000
лева, които суми са съизмерими и с обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела на
лишени от свобода срещу България. Следва да бъде присъдена и законната лихва
върху тази сума, но не от претендираната дата – 04.09.2015 г. Законните лихви
следва да бъдат присъдени от датата, на която изтичат три месеца от датата, на
която настоящето решение стане окончателно. Това разрешение за началния момент,
от който се дължи лихвата е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително
пилотното решение „Нешков и други срещу България“.
Предвид изводите на вещото лице, чието
заключение съдът намира за обосновано и правилно, не се доказаха твърденията на
ищеца за неадекватно лечение на заболяванията му. С оглед изхода на делото
разноските за платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в
размер на 250 лв. следва да бъдат възложени по равно в тежест на ответниците.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
Осъжда Министерство на правосъдието да заплати на Д.П.Г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в
периода 01.06.2009
г. – 07.01.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три
месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното
изплащане на сумата.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на Д.П.Г. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева, причинени му от бездействията и
действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода 01.01.2004 г. –
01.06.2009 г., ведно със законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три
месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното
изплащане на сумата.
Осъжда Министерство на правосъдието да заплати на
Административен съд Пазарджик разноски по делото в размер на 125 лв.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на Административен съд Пазарджик разноски по делото в
размер на 125 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С определение № 582 от
14.01.2020 г. по адм. дело № 2519/2018 г. на ВАС -ОТМЕНЯ протоколно определение
от съдебно заседание на 25.11.2019 г., с което е даден ход на делото по
същество.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 2519 по описа на Върховния административен съд за
2018 г.
ИЗПРАЩА делото на
Административен съд - Пазарджик по подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.,
РЕШЕНИЕ №
802/16.10.2020г. по КАД 64/2020 г по описа на АС Пазарджик - ОТМЕНЯ Решение № 620/08.12.2017 г., постановено по адм. д. №
394/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта, в която е
осъдено Министерство
на правосъдието да
заплати на Димитър Петров Георгиев с ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 1000 (хиляда) лева, причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в
периода 01.01.2004
г. – 01.06.2009 г. до претендирания размер от 10 000 (десет хиляди) лв., в частта, в която е осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на Димитър
Петров Георгиев
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 1200 (хиляда и двеста) лева,
причинени му от бездействията и действията на администрацията на Затвора гр.
Пазарджик в периода 01.06.2009 г. – 07.01.2016 г. до
претендирания размер от 10 000 (десет хиляди) лв. и в която са осъдени Министерство на
правосъдието и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплатят на Административен съд
Пазарджик разноски по делото в размер на по 125 лв., като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск от Димитър Петров Георгиев с ЕГН ********** срещу
Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 1000
(хиляда) лева, причинени му от бездействията и действията на администрацията на
Затвора гр. Пазарджик в периода 01.01.2004 г. –
01.06.2009 г. до претендирания размер от 10 000 (десет хиляди) лв.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск от Димитър Петров Георгиев с ЕГН ********** срещу
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над
1200 (хиляда и двеста) лева, причинени му от бездействията и действията на
администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода 01.06.2009
г. – 07.01.2016 г. до претендирания размер от 10 000 (десет хиляди) лв.
ОСЪЖДА Димитър Петров
Георгиев с ЕГН ********** да заплати на Административен съд Пазарджик сумата в размер на 250
(двеста и петдесет) лв., представляваща разноски по делото съобразно
отхвърлената част на исковете.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 620/08.12.2017 г., постановено по адм. д. №
394/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик в останалата му част.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване или протест.