Р Е Ш Е Н И Е
№260824/9.3.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гражданско
дело № 7395 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „Е.П.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
с която против А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1887/2020 г. по
описа на ВРС, а именно: 234,38 лв. - незаплатена ел.енергия за обект с абонатен
№**********, с адрес: ***, клиентски №*.вземане, за което са издадени следните
фактури №№: ********** от 20.12.2017 г.; ********** от 19.01.2018 г.;
********** от 20.02.2018 г. и № ********** от 20.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 12.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 44,69 лв. -
мораторна лихва, начислена от датата на падежа на съответната фактура до
30.01.2020 г. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Ответникът е абонат на електроразпределителното дружество
за обект с абонатен №**********, находящ се в ***. През процесния период, в
посочения обект е консумирана електрическа енергия, като са издадени следните
фактури №№: ********** от 20.12.2017 г.; ********** от 19.01.2018 г.;
********** от 20.02.2018 г. и № ********** от 20.03.2018 г. Начислените суми не
са заплатени.
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС
е образувано ч.гр.д № 1887/2020 г. по описа на съда. Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение, която е връчена на ответника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. На заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване
на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането
на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за
установяване на вземането си по издадената заповед.
Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта
на исковите суми, като цитира нормите на
чл.17, т.2, чл.26, ал.6 и чл.38 ОУПЕЕ.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез особен
представител, оспорва предявените искове. Заявява, че не дължи претендираните
от ищеца суми. Сочи, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
Твърди, че представените с исковата молба писмени доказателства са съставени от
ищеца, поради което ги оспорва.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Предявените искове намират правно основание в
разпоредбите на чл.415, ал.1 вр. чл.422 ТЗ, чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 91 и сл. ЗЕ, при действие на
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД,
одобрени от ДКЕВР, с решение №ОУ-061 от 07.11.2004 г. на ДКЕВР. Налице е успешно
проведено производство по чл. 410 ГПК. Издадената заповед за изпълнение на
парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Като
процесуално допустими, съдът дължи произнасяне по основателността на исковете.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е
налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание,
на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парична
сума на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от
страна на ответника. Така ищецът следва да установи: действащ сключен договор
за доставка на ел. енергия, т.е. че ответникът е бил потребител на ел. енергия
през процесния период; доставянето на електрическа енергия в имота на ответника
и стойността на използваната в имота електрическа енергия, съответно по
съставените фактури; настъпването на падежа на всяко парично задължение и
размера на обезщетението за неговата забава за посочените периоди;
обстоятелствата по изчисляване на претендираните суми. При възражение от страна
на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането.
В процесния казус взаимоотношенията между страните
следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл.
318 ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената
облигационна връзка възникват права и задължения за всяка от двете страни.
Поради това, изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от
изпълнението на задължението на другата страна. В случая, не се оспорва, че
ищецът е изпълнил своето задължение, като е доставил процесното количество ел.
енергия до обекта на абоната, където то е потребено. От своя страна абонатът е
задължен да получи предоставената услуга и да заплати нейната стойност. По
делото не се установява ответникът да е изпълнил своето задължение, като
заплати стойността на доставеното до собствения му обект, количество ел.
енергия.
Съществуването на облигационно правоотношение между
страните е уредено съгласно чл. 98а ЗЕ, където е указано, че крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни Общи условия, а
публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Безспорно по делото
е съдържанието и влизането в сила на Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Е.П.” АД, валидни към посочения период.
Исковата молба е подадена след успешно проведено
производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № */* г. и е издадена
заповед за следните суми: 234,38 лв. - представляваща незаплатена ел. енергия
за обект с абонатен №********** с адрес: ***,
с клиентски №*.за която в периода от 20.12.2017 г. до 20.03.2018 г. са
издадени следните фактури: №№: ********** от 20.12.2017 г.; ********** от
19.01.2018 г.; ********** от 20.02.2018 г. и № ********** от 20.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
44,69 лв. – обезщетение за забава в заплащане на горното задължение, начислено
от датата на падежа на съответната фактура до 30.01.2020 г.
Страните не спорят, че ответникът е потребител на
електроенергия по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ, с абонатен № абонатен №**********, находящ се в ***, с кл.
№ 1*********. В този смисъл, ищецът има право да закупува
електрическа енергия, а ответникът да получава нейната цена, след отчитане на
доставената му електрическа енергия до горепосочения обект.
Не се спори, че за консумираната ел. енергия, през
процесния период, ищецът е издал 4 бр. фактури за консумирана ел. енергия на
обща стойност 285,84 лева, от които неплатен е остатък в размер на 237,38
лева. Върху главницата е начислено обезщетение за забава в общ размер на 44,69
лева.
По делото е представено извлечение от сметка на
ответника, валидна към 30.01.2020 г., справка за потреблението за последните
12/24/36 м, както и процесните фактури: №№: ********** от 20.12.2017 г. за
сумата от 79,13 лева и падеж – 10.01.2018 г.; ********** от 19.01.2018 г., за
сумата от 162,64 лева, с падеж – 12.02.2018 г.; ********** от 20.02.2018 г. –
за сумата 24,05 лева, с падеж – 12.03.2018 г. и № ********** от 20.03.2018 г.,
за сумата от 20.02 лева, с падеж – 10.04.2018 г.
Разпоредбата на чл.17, ал.2 ОУПЕЕ, въздига в
задължение на потребителя да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в ОУ. На основание чл.26, ал.1 ОУ, клиентът е задължен
ежемесечно да заплаща на крайния снабдител – „Е.П.” АД, стойността на
фактурираната електрическа енергия, като фактурата съдържа данните изчерпателно
изброени в чл.18а ОУ.
В хода на производството по делото ответникът заплаща
претендираните суми за главница и обезщетение за забава, а ищецът потвърждава
извършеното плащане и представя доказателство за погасяване задължението на
ответника. Претендира сторените разноски в заповедното и в исковото
производство.
Съгласно разрешението, дадено с т.9 на ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, „в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение...” С оглед горното, доколкото ищецът потвърждава, че ответникът е
заплатил дължимите суми по издадената заповед за изпълнение /с изключение на
разноските по делото/, след образуване на настоящото дело, то исковете следва
да се отхвърлят като неоснователни, поради погасяването им чрез плащане,
извършено в хода на процеса – факт, който на основание чл. 235 ГПК съдът следва
да съобрази.
Независимо от отхвърляне на исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски, както в исковото,
така и в заповедното производство. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е
неприложима, тъй като в процесния случай не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки на сочената законова разпоредба. Действително, ответникът, с
извършване на плащането, признава предявените искове, но признанието на иска не
е достатъчно основание за да се освободи от отговорността за заплащане на разноски.
В основата на ищцовата претенция стои неизпълнението на договорно задължение от
страна на ответника. Последният е станал причина както за образуване на
заповедното, така и на исковото производство, поради което следва да се приеме,
че именно поведението на ответника е дало повод на ищеца за сезиране на съда.
Така, с оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по делото, в размер на 475
лева, от които: 75 лева – държавна такса; 300 лева – депозит за особен
представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по
т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него
разноски в заповедното производство в размер на 75 лева.
Разноски в полза на ответника, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, не се дължат, тъй като предявеният иск се отхвърля поради
погасяването му чрез плащане в хода на процеса, а не поради неоснователността
му.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, против А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл.422 вр. чл.415,
ал.1 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1887/2020
г. по описа на ВРС, а именно: 234,38 лв. - незаплатена ел.енергия за обект с
абонатен №**********, с адрес: ***, клиентски №*.вземане, за което са издадени
следните фактури №№: ********** от 20.12.2017 г.; ********** от 19.01.2018 г.;
********** от 20.02.2018 г. и № ********** от 20.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
12.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 44,69 лв. -
мораторна лихва, начислена от датата на падежа на съответната фактура до
30.01.2020 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Е.П.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 475 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото
производство, както и сумата от 75 лева - разноски по ч. гр. дело № 1887/2020
г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба,
пред Окръжен съд В., в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: