Р Е
Ш Е Н
И Е
№
153
Ботевград, 09.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на девети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при секретаря-*****,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 248 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”*****”ЕАД, с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”*****”№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощник юрисконсулт *****, моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника П.П. ***, с ЕГН:********** на
съществуване на вземането, за което е издадена Заповед
№ 5088 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2019г. по
ч.гр.д.№ 1621/2019г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница
от 302.42лв., представляващи парично
вземане по цедиран договор за паричен заем № 2297875 от 29.04.2015г., както и
за сумата от 12.32лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2015г. до 19.08.2015г.,
както и за сумата от 107.90лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
17.06.2015г. до 19.08.2015г., както и за сумата от 129.83лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
11.06.2015г. до 27.09.2019г. както и за законната лихва за забава върху горната
главница, считано от 27.09.2019г. до окончателното заплащане, както и да им се
присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.68/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.*****/пълномощно
от 06.08.2019г.-л.22/ поддържа исковете и моли да бъдат уважени изцяло като
основателни и доказани.
Ответникът-П.П. *** не е
направила възражение по исковете и не е
представила писмен отговор в предвидения в закона срок. В заповедното
производство по ч.гр.д. № 1621/2019г. по описа на РС-Ботевград в депозираното
от нея възражение е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение, тъй като е
погасено по давност.
В с.з. ответникът П.П.
заявява, че не е изплатила търсените суми, тъй като няма финансова възможност и
поддържа направеното възражение в заповедното производство, че вземането е
погасено по давност.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във
връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело №1621/2019г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.410 от ГПК на 01.10.2019г. е разпоредено по
искане на ищеца със Заявление с вх.№ 6615 от 30.09.2019г., изпратено по пощата
с п.кл. от 27.09.2019г., е разпоредено издаване на Заповед № 5088 от 01.10.2019.
по ч.гр.д.№1621/2019г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично
задължение, както следва: за сумата-главница от 302.42лв., представляващи
парично вземане по цедиран договор за паричен заем № 2297875 от 29.04.2015г.,
както и за сумата от 12.32лв., представляваща договорна лихва за периода от
10.06.2015г. до 19.08.2015г., както и за сумата от 107.90лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.06.2015г. до
19.08.2015г., както и за сумата от 129.83лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.06.2015г.
до 27.09.2019г. както и за законната лихва за забава върху горната главница,
считано от 27.09.2019г. до окончателното заплащане
Описаната по-горе заповед по ч.гр.д.№1621/2019г.
по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника на 05.12.2019г. В срок с възражение с вх.№ 8440 от 06.12.2019г.
ответникът П.П. е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение, тъй като е погасено по давност.
Ищецът е бил уведомен за
възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК
с Разпореждане №68 от 23.12.2019г., връчено му на 23.01.2020г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 248/2020г. по
описа на РС-Ботевград с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 19.02.2020г. в РС-Ботевград, изпратена по
куриер с дата от 18.02.2020г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в
ГПК от постановяване на горното разпореждане.
Ответникът е страна по сключен договор за паричен заем № 2297875 от
29.04.2015г., съгласно който на 29.04.2015г. „*****”АД с ЕИК:********* като
заемодател е предоставил на ответника като заемател сумата от 450лв. като с
подписването на договора, който има силата на разписка за предадената,
съответно получена сума.
Съгласно приложения по делото договор за паричен заем, се установява, че страните са се
съгласили ответникът да заплати на „*****”АД общо сумата от 480лв. на 16 броя седмични погасителни вноски
от по 30лв. като последната дължима вноска е на 19.08.2015г. В същия страните
са уговорили заплащане на неустойки при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение.
Автентичността на описания по-горе договор за паричен заем не се оспорва от ответника.
От приложените по делото копие от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и копие от извлечение от приложение №1
от 01.04.2016г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, се установява, че „*****”АД прехвърля на ищеца вземанията,
произтичащи от необслужените договори за потребителски кредити, посочени в
Приложение №1 от споразумението и сключени от продавача с длъжници, които
не са изпълнили задълженията си на кредитополучатели по тях, като се включва
всички неиздължени от съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по
съответните погасителни планове, както и всички акцесорни парични претенции
/разноски, лихви и др./, свързани с нови вземанията, които се индивидуализират
от страните в ново Приложение №1 със съответна нова дата, като с неговото
съставяне, изпращане и потвърждаване, става неразделна част от договора за цесия. Приложено е потвърждение от „*****”АД за сключената цесия с ищеца.
Приложено е към исковата молба уведомление, наречено уведомително писмо
от „*****”АД, което няма данни да е получено от
ответника, тъй като е отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес,
от което уведомление се удостоверява, че „*****”АД уведомява ответника за договора за
цесия от 16.11.2010г. и Приложение № 1/01.04.2016г.
Горното уведомление е връчено на ответника на 01.06.2020г. съгласно
изрично направеното за това искане от ищеца в исковата молба с получаване на
препис от същата и приложенията към нея.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вх.№ 4513 от 14.08.2020г., изготвена от вещото лице М.П.Б., което
страните не са оспорили и съдът приема като компетентно и обосновано, се
установява, че задължението на ответника към момента на изготвяне на
заключението е сума-главница от 302.42лв., след като са отчетени платените от същата
суми, договорната лихва за периода
от 10.06.2015г. до 19.08.2015г. е в размер на 12.32лв., неустойката за периода
от 17.06.2015г. до 19.08.2015г. е в размер на 107.90лв. и размерът на законната
лихва за забава върху сумата-главница от 302.42лв. за периода от 27.09.2016г.
до 27.09.2019г. е в размер на 91.90лв.
Ответникът не е представил доказателства за заплащане на процесните
суми.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими,
тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество главният
иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо
ответника за
сумата-главница от 302.42лв., представляваща парично вземане по цедиран договор
за паричен заем № 2297875 от 29.04.2015г., както и акцесорният иск за сумата от
91.90лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 27.09.2016г. до
27.09.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
деня на подаване на заявлението на 27.09.2019г. до окончателното заплащане, са
основателни и следва да се
уважат изцяло като доказани, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното
вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства, се установява, че ответникът е имал облигационни отношения с „*****”АД по повод
сключен договор за паричен заем № 2297875 от 29.04.2015г., по който ответникът като
заемател не е изпълнил поетите задължения да плати изцяло дължимата сума-главница
в дадения срок, а именно на 16 седмични вноски като последната е с падеж на 19.08.2015г. От тази дата вземането по
договора става изцяло изискуемо. Неплащането от ответника на сума-главница и
законната лихва за забава в горните размери са определени и от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М.Б., която съдът
кредитира като компетентна и обоснована.
Основателността на исковете за
описаните по-горе парични вземания произтича и от това, че са прехвърлени на
ищеца с приложения договор
за цесия от 16.11.2010г. заедно с Приложение №1 от 01.04.2016г., налице е индивидуализация на
вземането по размер и основание съгласно приложените от ищеца за това писмени
доказателства-
копие от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
копие от приложение №1 от 01.04.2016г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ и
потвърждение от „*****”АД за извършената цесия.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли
вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен
при изрична уговорка между страните, като договорът за прехвърляне на вземане-
цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на
постигане на съгласието, а спрямо длъжника прехвърлянето има действие от деня,
когато му е съобщено от предишния кредитор.
Съдът намира за доказано по
делото прехвърлянето на процесното вземане срещу ответника от цедента „*****”АД на ищеца като цесионер по сключения между тях договор за цесия,
респективно преминаването на това вземане в патримониума на ищеца, и
следователно придобиването от ищеца на качеството кредитор спрямо ответника за
последното.
Ответникът е
уведомена за договора за цесия между ищеца и „*****”АД, тъй като по делото е
приложено уведомление за това, връчено на ответника заедно с исковата молба.
Ответникът е направил възражение, че не
дължи сумите, тъй като са погасени по давност.
Съдът
намира, че вземането за сумата–главница от 302.42лв. не е погасено по давност с
оглед направеното от ответника възражение за това в заповедното производство,
което следва да бъде разгледано в настоящето исково производство, тъй като
същото се погасява с петгодишна давност затова, че се отнася до вземане,
произтичащо от договор за заем, което е дължимо от 19.08.2015г. и до подаване
на заявлението на 27.09.2019г. по ч.гр.д.№ 1621/2019г. по описа на РС-Ботевград
не е изтекла петгодишната погасителна давност, регламентирана в чл.110 от ЗЗД.
Поради
изложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за процесната
сума-главница, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано
от деня на подаване на заявлението на 27.09.2019г. до окончателното заплащане
следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.
По
отношение на акцесорния иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за
законната лихва за забава върху сумата-главница от 302.42лв. е частично основателен и следва да се уважи само за сумата от 91.90лв. за периода от 27.09.2016г. до
27.09.2019г., по следните правни съображения: Установи се от събраните пред
настоящата съдебна инстанция доказателства
/писмен договор за паричен заем и приетата съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. М.Б./, че крайната падежна дата на плащане по договора за
заем, по който вземанията са прехвърлени на ищеца, е 19.08.2015г., от което
следва, че ответникът е изпаднала в забава за плащане на сумата-главница по
договора от горната дата.
По отношение на сумата от 91.90лв.,
представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода
от 27.09.2016г. до 27.09.2019г., не е погасено по давност, тъй като
погасителната давност е 3-годишна съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Искът за разликата над сумата от 91.90лв. до
пълния предявен размер от 129.83лв. за периода от 11.06.2015т. до 27.09.2016г.
следва да се отхвърли, за това, че вземането е погасено по давност, тъй като е
изтекла тригодишната погасителна давност до подаване на заявлението на
27.09.2019г., когато е образувано заповедното производство или ч.гр.д.№ 1621/2019г.
по описа на РС-Ботевград.
Относно
акцесорният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 12.32лв., представляваща договорна
лихва за периода от 10.06.2015г. до 19.08.2015г. е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло, тъй като това вземане също е погасено по давност към момента
на подаване на заявлението на 27.09.2019г., за това, че е изтекла тригодишната
погасителна давност съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, считано от 19.08.2015г. до
датата на прекъсване на давността с подаването на заявлението на 27.09.2019г.
Съдът приема, че договорната лихва, уговорена между страните в договора за
кредит се дължи при плащането му по
погасителни вноски, т.е. същата изцяло е дължима от длъжника за периода от 10.06.2015г.
до 19.08.2015г. Ищецът е подал заявление за заплащане на същата на 27.09.2019г.,
т.е. след изтичане на три годишната погасителна давност за това вземане.
Разпоредбата на чл.111 от ЗЗД се
прилага за всички видове лихви, независимо от характера им, т.е. дали са
мораторни, компесаторни и т.н. Законът не е установил разлика в режима на
лихвите, отнасящи се за последиците при изтичане на тригодишния срок вземането
за лихви се погасява.
По отношение на иска по чл.422, ал.1 от ГПК
за установяване на вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 107.90лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.06.2015г.
до 19.08.2015г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, по следните
правни съображения:
Съдът приема, че клаузите от договора, с които
са уговорени неустойката са нищожни, по следните правни съображения:
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм.
и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г./, в който се
съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат
съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно,
е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Искането на ищеца обаче включва установяване на вземане за
неустойка- чл. 4 ал. 2 от Договора. Видно от съдържанието на тези клаузи от
договора отговорността на длъжника за сочената неустойки възниква не от
възможното неизпълнение, а от реално настъпила забава, тоест, изключена е
превантивната функция на неустойката и се касае само и единствено до санкционни
парични клаузи, което е противоречие с чл. 33 от ЗПК. Кредиторът няма право да
договаря изначално суми, платими при забава или пълно неизпълнение на
задължението на длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от
главницата. С предвиждането на това плащане очевидно се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнително плащане, чиято
дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника – това се отнася, както за
уговорената неустойка при неосигуряване на поръчител. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения и на основание
чл. 21 ал. 1 от ЗПК визираната по - горе клауза от договора е нищожна и като
такява не поражда права и задължения за страните по договора за кредит. В този
смисъл е трайната съдебна практика. Следователно ответникът не дължи начислената
от кредитора сума за неустойка.
Уговорената в чл.4, ал.2 от
договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
неравноправна и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг.
от чл.26, ал.1 ЗЗД.
Неустойката обезпечава изпълнението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказва по
размер. Със задължителна практика в ТР на ОСТК №1/09г., с т.3, е дадено
разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечават с
неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно
изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода
на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши
преценка за основателност на възражението, т.е.следва да съобрази всички
събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към
разглеждания и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС.
Следва да се отбележи, че изискване на обезпечение на
задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо
лице/или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря на изисквания
създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на
добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката
по чл.4 от договора. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата
на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на чл.4 от договора въвежда
още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Тази
разпоредба противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР и посоченият
общ размер на плащанията от 480лева /главница и договорна лихва/.
На следващо
място вземането на ищеца сумата за неустойка от 107.90лв. за периода от
17.06.2015г. до 19.08.2015г. е също така погасено по давност с оглед
направеното от ответника възражение за това в заповедното производство, тъй
като тази сума е дължима най-късно от 19.08.2015г. и до подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1621/2019г. по
описа на РС-Ботевград на 27.09.2019г. е изтекла тригодишната погасителна
давност съгласно чл.111, б. „б“ от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважат предявените от ищеца
против ответника искове за установяване на вземанията му за следните суми: 302.42 лв.- главница и 91.90 лв. - законна лихва за
забава за периода от 27.09.2016г. до датата на подаване на заявлението 27.09.2019г.,
като исковете в останалата част се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от 75лв. за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 1621/2019г.
по описа на БРС/, както и сумата от 250лв. за направени разноски по
настоящето дело, включващи платена държавна такса /75лв./, платен депозит за
вещо лице /75лв./ и юрисконсултско възнаграждение/100лв./ съразмерно на
уважените искове.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на
П.П. ***, с ЕГН:********** на съществуване на вземането на
”*****”ЕАД,
с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”*****”№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за което е
издадена Заповед № 5088 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2019г. по ч.гр.д.№ 1621/2019г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 302.42лв./триста
и два лева и 42 стотинки/, представляваща парично вземане по цедиран договор за
паричен заем № 2297875 от 29.04.2015г., както и за сумата от 91.90лв./деветдесет и един лева и 90
стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 27.09.2016г. до 27.09.2019г., както и за
законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 27.09.2019г. до окончателното заплащане.
ОХВЪРЛЯ предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК от „*****”ЕАД, с ЕИК:***** срещу П.П. ***, с ЕГН:********** в
останалата им част, а именно за сумата от 12.32лв./дванадесет
лева и 32 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2015г.
до 19.08.2015г., както и за сумата от 107.90лв./сто
и седем лева и 90 стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 17.06.2015г. до 19.08.2015г., както и за
разликата над сумата от 91.90лв. до
пълния предявен размер от 129.83лв./сто
двадесет и девет лева и 83 стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.06.2015г. до 27.09.2016г.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П.П. ***, с ЕГН:********** да заплати на ”*****”ЕАД, с ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”*****”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис4 сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство
/ по ч.гр.д.№ 1621/2019г. по описа на РС-Ботевград/, както да заплати и сумата
от 250лв./двеста и петдесет лева/ за
направени разноски по настоящето дело съразмерно на уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/*****/