град Сливен, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен,
в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
Членове: ИГЛИКА
ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при участието на
секретаря Радостина Желева и прокурора Красимир Маринов, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова-Ганева КАНД № 23 по описа на 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е въз основа
на касационна жалба от Х.А.К. *** срещу Решение № 9/10.01.2023 г., постановено
по АНД № 413/2022 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е потвърдено НП №
22-0804-000300/10.03.2022г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Сливен,
в частта, с която на Х.А.К. е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 за нарушение на чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП на основание чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП.
В касационната жалба се
твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Сочи се, че при издаването на АУАН и НП,
административно-наказващият орган е допуснал съществени нарушения на ЗАНН, като
липсва пълно описание на нарушението - в какво се състои неподходящото
укрепване и до какво е довело това. Твърди се, че първоинстанцонният
съд е постановил решение, което е незаконосъобразно и се отправя искане за
отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на
спора, с което да бъде отменено Наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от представител по пълномощие – адв. Т. Р. АК Сливен, която поддържа жалбата и
моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и НП. Претендира
разноски.
Ответникът по касация -
Началник РУ Сливен към ОДМВР Сливен, редовно призован, не се явява. В писмено
становище от упълномощен процесуален представител- гл. юрисконсулт К. , оспорва
жалбата и моли съда да остави в сила решението на РС Сливен. Прави възражение
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна,
постановеното решение е правилно и предлага на съда да го остави в сила.
Съдът, като съобрази
депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като
надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес
да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради
следните съображения:
Предмет на касационното
обжалване е Наказателно постановление № 22-0804-000300/10.03.2022 год.,
издадено от Началника на РУ Сливен към ОД МВР Сливен, с което на основание чл. 177,
ал. 4, т. 2 от ЗДвП на Х.А.К. е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1000 лева, за това, че на 21.02.2022 г., в 13. 30 часа в гр. Сливен по ул.
“Керамична“ до Сливен Метал посока запад- изток управлявал товарен автомобил
"Ивеко Турбо Дейли" с рег. № ******в състав с ремарке за лек
автомобил „Хаперт АТ2“ с рег.№ ******, като с управлявания състав превозвал товар, който бил
неукрепен, с опасност от странично
изпадане на товара, в нарушение на изискванията на чл.127 ал.4 т.4 от ЗДвП и Наредба № 7 от 27.04.2018
г. за укрепване на превозваните товари. На жалбоподателя бил съставен АУАН серия АД № 009756
от 21.02.2022г. за нарушение на чл. 177,
ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя без възражения по него, като в срока по чл. 44 от ЗАНН, не постъпили допълнителни
такива. Въз основа на издадения АУАН било издадено процесното постановление.
При така установеното
деяние от фактическа страна, съдът е формирал правен извод за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП,
водещи до неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и
субективна страна.
В пределите на
касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон.
Настоящата касационна
инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни
и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които
настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, поради
което
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съдът намира за
неоснователни посочените в жалбата аргументи, че в настоящия случай е налице
недостатъчно описание на нарушението и неспазване на изискванията на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН. В случая контролните органи са установили управление на МПС с недостатъчно
укрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, като това поведение се
санкционира по реда на изричната санкционна разпоредба на чл. 177,
ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Самото неизпълнение на изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за
укрепване на превозваните товари се явява доказано по несъмнен начин. Съвкупният анализ
на приобщените доказателства налага извод, че касаторът
е управлявал посочения в АУАН и в НП товарен автомобил, като на инкриминираната
дата и място превозваният от него друг автомобил не е бил обезопасен странично,
като е била налице опасност от изпадането му. Законът за движение по пътищата
установява три вида неизправности при укрепването на товара, като съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП "значителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други
по-значителни несъответствия. Чл. 9, ал. 5 от Наредба №
7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари също разграничава и класифицира
неизправностите на товара в три групи, дефинирайки на свой ред понятието
"значителни неизправности". В случая водачът е превозвал купе от
автомобил, при което товарът не е бил обезопасен достатъчно, което би могло да
доведе до неговото изместване или преобръщане на целия товар или на части от
него. С описанието на установените факти, релевантни за квалифициране на
деянието, административно наказващият орган е издал процесното наказателно
постановление в унисон с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото водачът е успял да
разбере какво деяние му се вменява, а именно осъществяване на превоз на
неукрепен товар при констатирана значителна неизправност, без товарът да е бил
обезопасен по подходящ и достатъчен начин. Ето защо съдът намира, че
нарушителят е имал възможност да разбере в какво се състои извършеното от него нарушение.
По гореизложените
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение
като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото
претенцията за присъждане на разноски от касатора е
неоснователна. Разноски от ответника по касацията не се претендират, поради
което не се присъждат.
Водим от горното и на
основание 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 9/10.01.2023
г., постановено по АНД № 413/2022 г. по описа на Районен съд Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: