Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 28.07.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
14.07. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 11 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пк 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК *********, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия, личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен номер 740514/0182, чрез адв. П.И., преупълномощена от АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „СТОЯНОВ, ДАНЬОВСКА И ПАРТНЬОРИ” срещу И.Б.Т., ЕГН **********, адрес: ***.
Ищецът
твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се
регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица
издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях изпълнил задължението си
за доставка на електрическа енергия за периода 16.09.2016 г. до 11.04.2019г., а
от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената
ел. енергия по издадени от него фактури. Твърди, че е доставил на ответника ел.
енергия на електроснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр.
Дупница, ул. „Отец Полихроний” № 32 с ИТН 300138682676 за периода от 16.09.2016 г. до 11.04.2019г.,
за което е издало отделни фактури, в които са посочени конкретно дължими суми,
а именно: 1. Фактура № ********* от 20.10.2016г. на стойност 53, 27 лева за
периода 16.09.2016 - 14.10.2016г.; 2. Фактура № ********* от 23.11.2016г. на
стойност 69, 08 лева за периода 15.10.2016г. - 14.11.2016г.; 3. Фактура №
********* от 23.12.2016г. на стойност 44, 92 лева за периода 15.11.2016г. -
15.12.2016г.; 4. Фактура № ********* от 20.02.2018г. на стойност 4, 50 лева за
периода 16.01.2018г. - 14.02.2018г.; 5. Фактура № ********* от 22.03.2018г. на
стойност 10, 51 лева за периода 15.02.2018г. - 16.03.2018г.
6. Фактура № ********* от 21.04.2018г. на стойност 5, 28 лева за периода 17.03.2018г. - 16.04.2018г.; 7. Фактура № ********* от 19.02.2019г. на стойност 10, 54 лева за периода 16.01.2019г. - 11.02.2019г.; 8. Фактура № ********* от 21.03.2019г. на стойност 12, 70 лева за периода 12.02.2019г. - 13.03.2019г.; 9. Фактура № ********* от 20.04.2019г. на стойност 6, 50 лева за периода 14.03.2019г. - 11.04.2019г.
Твърди, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл. 19, ап. 8 от Общите условия изрично постановява, че не получаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. За горните суми ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Дупница, по което е образувано ч.гр.дело № 1871/2019г. по описа на РС - Дупница, каквато е издадена и срещу която ответникът в производството е възразил, предвид което предявява исковете – предмет на производството. Претендира лихва, както следва: 1. 14, 79 лева за периода от 17.11.2016г. - 29.08.2019г. за фактура № *********; 2. 18, 59 лева за периода от 20.12.2016г. - 29.08.2019г. за фактура № *********; 3. 11, 78 лева за периода от 17.01.2017г. - 29.08.2019г. за фактура № *********; 4. 0, 68 лева за периода от 17.03.2018г. - 29.08.2019г. за фактура № *********; 5. 1, 41 лева за периода от 17.04.2018г. - 29.08.2019г. за фактура № *********; 6. 0, 70 лева за периода от 18.05.2018г. - 29.08.2019г. за фактура № *********; 7. 0, 48 лева за периода от 15.03.2019г. - 29.08.2019г. за фактура № *********; 8. 0, 46 лева за периода от 16.04.2019г. - 29.08.2019г. за фактура № *********; 9. 0, 19 лева за периода от 14.05.2019г. - 29.08.2019г. за фактура № *********. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените подробно по - горе суми, общо сумата в размер на 217, 30 лева - главница за използвана и не заплатена електрическа енергия за периода от 16.09.2016 г. до 11.04.2019г.; сумата от 49, 08 лева - законна лихва за забава, считано от 17.11.2016 г. до 29.08.2019г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1871/2019г. по описа на РС – Дупница.
В
срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК на исковата молба не е депозиран такъв
от ответника.
Предявени са искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
107 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ищцецът по предявените искове
следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че
между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на електрическа енергия, по силата на който ответникът е бил задължено
лице, че ищецът е бил изправна страна по него, както и размера на претенциите
си.
Ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи,
правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи.
Процесуалният представител
на ищеца в
депозирана молба на 01.07.2020г. е направил искане, съдът да постанови неприсъствено решение,
намирайки, че са налице предпоставките за това.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение в настоящия казус, като взема предвид, че на ответника е бил връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея. Със съобщението са му били
указани последиците на чл. 238 и чл. 239 ГПК, от неспазването на сроковете за
размяна на книжата. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор. В
първото открито съдебно заседание той не изпратил представител, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсътвие. Освен това съдът намира
предявените искове за вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства, поради което същите
следва да бъдат уважени. Следва да се посочи, че макар и в залата след
приключване на заседанието да се явява Ботьо Симеонов и заявява, че признава
исковете, съдът следва да постанови именнно неприсъствено решение, а не такова
при признание на иска, доколкото процесуалната воля на ответника, свързана с
признание на иска не може да се зачете от предвид обективирането й извън
процесуалното време за това.
Решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в процеса в размер на 162, 00 лева, от които за държавна такса по сметка на Районен съд – Дупница – 75, 00 и 87, 00 лева за адвокатско възнаграждение, както и направените разноски по заповедното производство в размер на 83, 00 лева, от които 25, 00 лева за държавна такса и 58, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Б.Т., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“ сумите, както следва: 217, 30 лева - главница за използвана и не заплатена електрическа енергия за периода от 16.09.2016 г. до 11.04.2019г.; сумата от 49, 08 лева - законна лихва за забава, считано от 17.11.2016 г. до 29.08.2019г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1871/2019г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.Б.Т., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център разноски по настоящото дело в общ размер на 162, 00 лева, както и сторените разноски в заповедното производство - по ч.гр. д. № 1871/2019г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 83, 00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: