ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 848
гр. Бургас, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500355 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „Профи кредит
България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от юрисконсулт Радина Илиева.
Обжалвано е като незаконосъобразно разпореждане № 116 от 31.01.2023 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 82 по описа за 2023 г. на Районен съд - Карнобат, в частта с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК против Г. Щ. Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, общ. Сунгурларе, обл. Бургас,
за сумата от 113, 57 лева – представляваща лихва за забава от 26.12.2019 г. - датата на
изпадане на длъжника в забава до 25.10.2020 г., сумата от 297, 36 лева представляваща
законна лихва дължима от 25.10.2020 г. датата на изтичане на погасителния план до
29.01.2023 г.
Частният жалбоподател намира постановеното разпореждане за неправилно.
Сочи, че заявителят е конкретизирал законната лихва по период и размер. Посочва, че
размерът на законната лихва подлежи на установяване в изпълнителното производство.
Изложеното намира, че е приложимо и за заповедното производство, доколкото в обратния
смисъл липсвали законови разпоредби. По отношение на лихвите за забава намира, е съдът
неправилно е отхвърлил заявлението в тази част. Сочи, че кредиторът има право да получи
възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и
обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Това се сочи, че не е
анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на
отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за
допуснатото от длъжника неизпълнение.
1
Моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на
заповед за изпълнение за претендираните суми, представляващи мораторна лихва в размер
на 113, 57 лв. за периода от 26. 12. 2019 г. - датата на изпадане на длъжника в забава до
25.10.2020 г. по Договор за потребителски кредит №30041019652/ 03.12.2019г, както и
законна лихва за забава в размер на 297, 36 лв. за периода от 25.10.2020 г. - датата на
изтичане на погасителния план - до 29.01.2023 г. Претендират се разноски.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 82 по описа за 2023 г. на Районен съд- Карнобат е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от „Профи кредит България” ЕООД.
Иска се издаване на заповед за изпълнение против Г. Щ. Д. с ЕГН **********
и адрес: ***, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, за следните суми: сума от 500 лв.
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№30041019652/03.12.2019г., сключен между заявителя и длъжника; сума от 99, 24 лева
представляваща договорно възнаграждение за периода: 25.12.2019г. - 25.10.2020г.; сума от
150 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст,
дължимо до 25.10.2020 г.; Сумата от 400 лева, незаплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекс, дължимо до 25.10.2020 г.; сумата в размер на 30 лева, неплатени такси по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.01.2020 г.; лихва за
забава в размер на 113, 57 лева от 26.12.2019 г. - датата на изпадане на длъжника в забава до
25.10.2020 г., като и законна лихва в размер на 297, 36 лева дължима от 25.10.2020 г. датата
на изтичане на погасителния план до 29. 01. 2023 г., както и законната лихва от датата на
входиране на заявлението до изплащане на вземането. Претендират се разноски в размер на
31, 80 лева - платена държавна такса и 180 лева юрисконсултско възнаграждение. Към
заявлението са приложени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса, Договор за
потребителски кредит №30041019652/03.12.2019г., погасителен план към договора за
потребителски кредит, списък на разноските по чл.80 от ГПК.
БРС е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 500,00 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане
на вземането, 99, 24 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период
от 25.12.2019 г. до 25.10.2020 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. В останалата част заявлението е
отхвърлено с обжалваното разпореждане.
БРС е изложил мотиви в насока, че претендираните от заявителя суми за
стойността на допълнителни услуги по кредитното правоотношение противоречат както на
изискванията на добрите нрави, така и на изискването за равноправност на договорните
2
клаузи, уговорени с потребители. Така уговорените условия по кредитното правоотношение
водели до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора, както и за
наличието на прикрита неустоечна клауза, поета от заемателя. Посоченият размер на
задължението за допълнителни такси се явявал необосновано висок с оглед на обичайните
търговски практики. Поради това е оставил без уважение искането за издаване на заповед за
изпълнение в тези му части. Позовал се е и на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
По отношение на сумата, представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 26.12.2019 г. до 25.10.2020 г. е посочено, че чрез публично известен калкулатор
за изчисляване на лихва, при изчисляване на посочената лихва за периода претендиран от
заявителя с включени като дължими главница, договорна лихва, възнаграждения за закупени
допълнителни услуги, такси и т. н. получил сума по малка от претендираната. В същата
недопустимо били включени задължения за договорно лихва, които не би следвало да се
олихвяват.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна.
В производството по чл. 410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени
служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна
клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите
нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на
договор за потребителски кредит с финансова институция, по силата на който на длъжника
се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството
на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със
законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на
неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора с добрите
нрави.
Заповедният съд е формирал извод, че сумата, която следва да се присъди за
лихва за забава е по-малка по размер от претендираната, след направени от съда изчисления.
В същата недопустимо били включени задължения за договорно лихва, които не би следвало
да се олихвяват.
Настоящият състав намира, че БРС неправилно е отказал издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази част. В производството по чл. 410 ГПК съдът издава
заповед за изпълнение, с която разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна
сума, само въз основа на твърденията на кредитора. /Така Определение №333 от 01.07.2010
г. по ч.гр.д.270/2010 г., III г.о. на ВКС; Определение №39 от 09.02.2017 г. по
ч.гр.д.4817/2016 г., II г.о. на ВКС; Определение №78 от 06.03.2009 г. по в.ч.гр.д.69/2009 г.,
на ОС – Бургас/. Съгласно чл. 12.1. от Общите условия към договор за потребителски
кредит, последица от неизпълнение на поетото задължение за връщане на получената сума е
заплащането на лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена върху върху
размера на просроченото вземане. Както бе посочено и по – горе, заповедният съд не следи
служебно за съответствието на размера на претендираното вземане с действителното
фактическо положение. В случая видно от приложените към заявлението документи, от
3
формулираното искане в заявлението, както и от обясненията на заявителя в частната жалба,
се иска обезщетение за забава за периода от 26.12.2019 г. - датата на изпадане на длъжника в
забава до 25.10.2020 г., както и за периода от 25.10.2020 г. датата на изтичане на
погасителния план до 29.01.2023 г. по договора за кредит. Вземането е в размер на законната
лихва за забава и е установено по основание и размер в заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК и приложенията към него. Въпросът за базата върху която е изчислена
мораторната лихва, както и за правилността на това изчисление, е въпрос, който следва да
бъде разрешен в исково производство в случай на оспорване на вземането от страна на
длъжника.
Следователно, обжалваното разпореждане е неправилно в тази му част, поради
което следва да бъде отменено, като се постанови издаване на претендираната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски е основателно,
съразмерно с уважената част от искането. В заповедния съд са присъдени 25 лв. за държавна
такса, съразмерно с уважената част от искането, както и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода по делото пред настоящия съд, следва да се присъдят още
разноските в настоящото производство в общ размер от 65 лв., от които 15 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 116 от 31.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 82 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Карнобат, в частта, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Г. Щ. Д.
с ЕГН **********, за сумата от 113, 57 лева – представляваща лихва за забава от 26.12.2019
г. - датата на изпадане на длъжника в забава до 25.10.2020 г.; сумата от 297, 36 лева
представляваща законна лихва дължима от 25.10.2020 г. датата на изтичане на погасителния
план до 29.01.2023 г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на кредитора „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу длъжника Г. Щ. Д. с
ЕГН ********** и адрес: гр. ***, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на
сумата от 113, 57 лева – представляваща лихва за забава, дължима върху просрочени
задължения по Договор за потребителски кредит №30041019652/ 03.12.2019г., за периода от
26.12.2019 г. - датата на изпадане на длъжника в забава до 25.10.2020 г.; сумата от 297, 36
лева представляваща законна лихва върху просрочени задължения по Договор за
потребителски кредит №30041019652/ 03.12.2019г., за периода от 25.10.2020 г. - датата на
изтичане на погасителния план до 29.01.2023 г., както и сумата от 65 лв. – разноски за
настоящото производство.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд - Карнобат за издаване на заповед за изпълнение
4
по чл. 410 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5