Р
Е Ш Е Н И Е
№ 241
гр. Кюстендил, 16.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска и в присъствието на прокурора:
Михаил Крушовски, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 185/2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
директора на Регионална дирекция по околната среда и водите - Благоевград, против решение № 199 от 26.05.2023
г., постановено по а.н.д. № 1190/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница, с
което е отменено негово наказателно постановление № 4-03/22.12.2022 г. за
наложено на кмета на община Кочериново на административно наказание „глоба“ в
размер на 3 000 лева, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон, като излагат се конкретни доводи
за това. Прави се искане за неговата отмяна и потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът
не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен
съд – Кюстендил, в настоящия си състав, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК
и от надлежна страна. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане
в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна е установено, че при проверка на 20.10.2021 г., от длъжностни
лица при РИОСВ-Благоевград за наличие на незаконни сметища на територията на
община Кочериново, са установили, че на някои земеделски имоти (частна собственост),
в м. „Чалтиците“ и м. „Башиклия“, в района на пречиствателната станция за
отпадъчни води в м. „Жабокрек“ и в района на стария път с. Бараково, - гр. Благоевград,
има образувани нерегламентирани сметища от различни битови и строителни
отпадъци.
Констатациите
са обективирани в Констативен протокол № 55-03/20.10.2021 г. по чл. 155, ал. 1
от ЗООС.
Въз основа на това е съставен АУАН № 04-03 от 29.10.2021 г. на РИОСВ - Благоевград, в който е прието, че кметът на община Кочериново е извършил нарушение на чл. 151, ал. 2, т. 6 вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците.
Въз основа на това е издадено и оспореното наказателно постановление, с което на жалбоподателят е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева за извършено нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 вр. чл. 19, ал. 3, т.15 от ЗУО.
В хода на първоинстанционното производство са констатирани налични писмени доказателства – писма, фактури, граждански договор за извършена работа №ОП -69/30.08.2021 г., с предмет: „Почистване на нерегламентирани отпадъци“, както и обобщени справки за количествата събрани и транспортирани твърди битови отпадъци, в които са отчетени дейности по почистване на нерегламентирано замърсяване в гр. Кочериново, от които се установява, че кметът на община Кочериново, е предприемал мерки за почистване на образуваните нерегламентирани сметища, като периодично са били извършвани почиствания на отпадъци, изхвърляни на неразрешени за това места и са отправяни предписания към лицата, замърсяващи територията на общината да почистят отпадъците на лицата.
За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е обосновал правния извод, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е обаче, че наказващият орган не е взел предвид предприетите от жалбоподателя действия за почистване на образуваните нерегламентирани сметища, което обосновава незначителност на вредните последици и съдът е отменил оспореното пред него наказателно постановление.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Изложените
мотиви се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и няма да бъдат
преповтаряни, а съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2
от АПК.
Следва обаче изрично да се посочи, че в конкретния случай не може да се приеме
за доказано осъществяването на процесното нарушение. Това е така, тъй като при
проверката е установено замърсяване, но са установени и действия на кмета на община
Кочериново по почистване на допуснатото замърсяване. Според чл. 19, ал. 3,
т. 15 от ЗУО,
кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране
на почистването им. Тази норма ясно поставя задължение за адресата, както да
предприема превантивни мерки, с които да се предотвратява изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места, така и да организира последващи такива
за отстраняване на замърсяване, което не е било предотвратено.
В
случая, съвкупният доказателствен материал не сочи на извод за бездействие от
страна на задълженото лице. Очевидно е, че при проверката е констатирано замърсяване,
но също толкова очевидно е от доказателствата по делото, че се е извършвало и
почистването на терена. С оглед на това остава недоказано въз основа на какви
точно факти се приема за доказано от наказващия орган осъществяването на
нарушението. Законът изисква да са предприети такива мерки, в резултат на които
да се попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места, а в
случай че тази превенция е неефективна, да се организира почистване от
нерегламентираното замърсяване. По аргумент от чл. 1 на ЗУО, двете мерки - възпиращата
и възстановителна, са поставени с една цел, а именно предотвратяване или
намаляване на образуването на отпадъци, както и на вредното им въздействие. При
това положение не може да има съмнение, че нормата изисква и конкретен резултат
от организацията по почистване, а очевидно в конкретния случай е създадена
такава.
Правилен
е и изводът на районния съд, че по делото се налице обстоятелства, които да
обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН – маловажност на нарушението поради липсата
на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това е така,
защото макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение,
с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция,
макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо
степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Изложените
съображения обуславят извод за правилност на въззивното решение, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във вр. чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199/26.05.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 1190/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: