Решение по дело №1516/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 101
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 20 септември 2021 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20215500501516
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Стара Загора , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501516 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника ЗАД“Б.В.И.Г.”- гр.*** против
действието на ЧСИ И.С., рег.№ 870, с район на действие ОС- Стара Загора-
постановление от 29.06.2021г., с което се отказва намаляване на адв.
възнаграждение в изпълнителното дело от 2 000 лв. до сумата 200 лв. по
изп.д.№ 392/21г. по описа на ЧСИ. Жалбоподателят твърди, че обжалваното
действие на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като правната помощ на адвоката
по изпълнителното дело се свеждала единствено до изготвяне на молба за
образуване на изпълнително дело и нейното подаване. Моли да се отмени
обжалваното действие и да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК
като адв. хонорар се намали на минималните 200 лв. на основание чл.10, т.1
от Наредба № 1. Претендира за разноските в настоящото производство.
Ответникът по жалбата- взискателката В.И.П.-К. от *** е подала
писмено становище, че жалбата била незаконосъобразна и неоснователна,
като моли да се остави в сила Постановление на ЧСИ И.С. по неговото изп.д.
№ 392/2021г., с което е отказал да намали размера на приетия по делото
адвокатски хонорар от реално платените 2 000 лв. на минималните 200 лв.,
понеже то не било прекомерно завишено и съответствало на изискванията на
закона. Договора за правна защита и съдействие включвал не само образуване
на конкретното изпълнително производство, а и процесуално
представителство, както и обжалване на действията на съдия изпълнител и
1
получаване на суми по същото. Твърди също, че адвокатското
възнаграждение било съобразено с чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1, като
материалният интерес върху който бил определен върху главницата от 70 387
лв. и законната лихва до окончателното плащане на същата в размер на 14 330
лв.- или общо 84 717 лв. Моли да се остави без уважение подадената жалба от
ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу постановеният от ЧСИ И.С. по изп.д.№ 392/2021г.
отказ от намаляване на приетия като разноски по делото - адвокатски
хонорар, като неоснователна и незаконосъобразна. Претендира за разноските
в настоящото производство.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени писмени Мотиви
от ЧСИ И.С., Рег.№ 870, с район на действие ОС- Стара Загора, в които се
взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна от външна страна.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като
прецени приложените по служебно изготвената преписка по изп.д.№
392/2021г. по описа на ЧСИ И.С., рег.№ 870, с район на действие ОС- Стара
Загора, писмени доказателства, намира за установено следното :
Производството по изпълнително дело № 392/2021г. по описа на ЧСИ С., с
рег.№ 870 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е
образувано по молба, подадена на 09.06.2021г. от взискателката В.И.П.-К., въз
основа на изпълнителен лист от 04.06.2021г., издаден по Решение №
260057/01.10.2020г., постановено по т.д.№ 240/2019г. по описа на Окръжен
съд- Стара Загора, частично отменено с Решение № 260153/31.05.2021г.,
постановено по в.т.д.№ 72/2021г. по описа на ПАС- Пловдив. По силата на
цитирания изпълнителен лист, длъжникът ЗАД „Б.В.И.Г.“- *** е осъдено да
заплати на взискателя сумата от главница 70 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 01.07.2019г. до окончателното й изплащане. Към молбата за
образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно от
02.06.2021г. на адв.Г.М. от АК- Ст.Загора и писмен договор за правна защита
и съдействие по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./, в който е
уговорено адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ и
съдействие, изразяващи се в представителство по изпълнителното дело в
размер на 2 000 лв., като е отбелязано, че то е било платено изцяло. На
10.06.2021 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по
изпълнителното дело, че задължението възлиза на 70 000 лв. главница, 387лв.
неолихвяема сума, 13 805.56 лв. лихви, 2.80 лв. присъдени разноски и 84 лв.
разноски по изп. дело, както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ в размер на 5 601.24 лв. с ДДС, както и др.суми- 2000 лв.
В срока за доброволно изпълнение е постъпило възражение на
2
длъжника- жалбоподател ЗАД „Б.В.И.Г.“- *** срещу определеното адв.
възнаграждение в размер на заплатените 2 000 лв., като прекомерно завишено,
съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за
образуването и представителството по това изп. дело, за горницата над
минималните 200 лв. С обжалваното постановление от 29.06.2021г., ЧСИ е
отказал да намали адв. възнаграждение на 200 лв., поради липса на основание.
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна,
намира, че разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част,
но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗА,
съгласно който размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован
и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване
на изпълнително дело предвидения минимален размер на адвокатското
възнаграждение е само 200 лв., а за водене на изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско
възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ за
образуване на изпълнително дело, в размер на минималните 200 лв., тъй като
единственото процесуално действие на адвоката- пълномощник на взискателя
е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело,
и няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя,
които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата- процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна и доказана,
поради което следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с
която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него
бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство от реално заплатените 2000
лв. на нормативно минималните 200 лв., и размерът на дължимата такса на
ЧСИ по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ следва да бъде
съответно намалена от самия ЧСИ, със законните последици от това.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78,
ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25а от Наредбата
3
за заплащането на правната помощ в размер на 450 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
На осн. чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК съдебното Решение е окончателно и
не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. 435, ал.2, т.7 във вр. с
чл.78, ал.5 и 7 от ГПК, Окръжен съд- Ст.Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 29.06.2021г. на ЧСИ И.С., рег. № 870,
издадено по изп.д.№ 392/2021г. по описа на ЧСИ, с която е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение и преизчисляване на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от В.И.П.-К.,
взискател по изп.д.№ 392/2021г. по описа на ЧСИ И.С., рег. № 870,
гр.Ст.Загора, адвокатско възнаграждение на адв.Г.М. от АК- Ст.Загора по
договор за правна защита и съдействие от 02.06.2021г. от заплатените 2 000
лв. на нормативно минималните 200 лв., както и съответно на него- таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА В.И.П.-К.- ЕГН ********** от ***, ***, със съдебен адрес-
*** да заплати на ЗАД„Б.В.И.Г.“, ЕИК ***, ***, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 450 лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4