№ 7625
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. М.
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М. Гражданско дело №
20211110144774 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ............. против В. П. Н..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 9, находящ се в гр. ............., като ответникът му
дължи следните суми:
2 907, 48 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
260, 17 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.07.2021 г.;
59, 11 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
11, 32 лв. мораторна лихва за природа 30.07.2018 г. – 02.07.2021 г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.
П. Н..
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва исковете по
съображения, че е погасил изцяло задълженията чрез плащане.
Третото лице-помагач на страна на ищеца ........... не взима становище по
исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период ответникът има качеството
1
клиент на топлинна енергия за процесния имот, който е топлоснабден; че за исковия
период ответникът е в облигационно правоотношение с ищеца с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди; до е имота е доставяна топлинна енергия в размер
на исковата сума; налице е забава на длъжника, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; за имота е
извършвана услугата дялово разпределение на стойност исковата сума; налице е забава
на длъжника за изплащането й, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане
за мораторна лихва в размер на исковата сума.
Спорен по делото е въпросът погасени ли са задълженията чрез плащане.
От заключението на ССЕ по делото се установява, че няма извършени плащания
за исковия период.
В първото по делото открито съдебно заседание от страна на ответника са
представени платежни документи, в които изрично са посочени номерата на
фактурите, по които се извършват плащания, които не попадат в исковия период и не
се претендират от ищеца в настоящото производство, в какъвто смисъл е и
заключението на допълнителната ССЕ по делото.
От страна на ответника са представени и 3 бр. фискални бонове от 19.04.2023 г.
за заплащане на задължения в общ размер на сумата 1 171, 78 лв. по фактури от
28.02.2023 г., 31.03.2023 г. и 31.10.2022 г., които са извън исковия период и не се
претендират от ищеца в настоящото производство.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
2
доставената топлинна енергия.
В случая между страните не се спори, че ответникът има качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Между страните не се спори относно съществуването на облигационно
правоотношение между страните с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от
............ Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство не е спорно между
страните.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че
през исковия период до същия е доставяне топлинна енергия на стойност исковата
сума от 2 907, 48 лв.
От страна на ответника се твърди погасяване на задълженията чрез плащане. От
представените платежни документи и заключението на ССЕ и допълнителната ССЕ се
установява, че са извършени плащания, които обаче не касаят задължения за исковия
период, а такива, които са извън него и не се претендират от ищеца в настоящото
производство. По изложените съображения възражението е неоснователно.
3
Задължението е парично и за своята забава длъжникът дължи мораторна лихва
по арг. от чл.86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не се спори, че е налице забава на задължението за заплащане
стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало
вземане за мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.07.2021 г. в размер на
исковата сума 260, 17 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е
предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ,
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение в качеството му
на продавач на топлинна енергия.
В случая не се спори между страните, че дяловото разпределение е извършвано
от ..........., както и че за исковия период същото е в размер на исковата сума 59, 11 лв.
Задължението е парично и за своята забава длъжникът дължи мораторна лихва
по арг. от чл.86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не се спори, че е налице забава на задължението за заплащане
цената на дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало
вземане за мораторна лихва за периода 30.07.2018 г. – 02.07.2021 г. в размер на
исковата сума 11, 32 лв.
С оглед изложеното исковете следва да се уважат изцяло.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 549, 52 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Н., ЕГН ********** да заплати на ............., ЕИК ..........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 907, 48 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден имот: апартамент № 9, находящ се
в гр. ............., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 29.07.2021 г. до
окончателното изплащане;
сумата 260, 17 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. –
02.07.2021 г.;
сумата 59, 11 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 29.07.2021 г. до окончателното изплащане;
сумата 11, 32 лв. мораторна лихва върху нея за природа 30.07.2018 г. –
02.07.2021 г.
ОСЪЖДА В. П. Н., ЕГН ********** да заплати на ............., ЕИК ..........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 549, 52 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5