Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на втори октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
1913 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20190*********, депозирана от „Б.Б.С.“ ЕООД, ЕИК ******, срещу отказ
№ 20190530195121/12.09.2019 г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър
и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписването на обстоятелства по чл. 63,
ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), а именно
заявяване на действителни собственици по смисъла на § 2 от ДР на ЗМИП, както и
юридическо лице, чрез което се упражнява пряк и/или непряк контрол. Жалбоподателят
сочи, че длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) постановило незаконосъобразен
отказ поради неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 63, ал. 1
и ал. 4 ЗМИП във вр. с § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Посочва, че ДЛР
неправилно приело, че при хипотезата на изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР
на ЗМИП следва да се обяви като действителен собственик физическо лице, което
изпълнява длъжността на висш ръководител. Поддържа, че в представената
декларация изрично било отчетено обстоятелството, че публичното дружество „Б.-Х.“
АД притежава 97,36 % от акциите в капитала на „Благоевград-БТ“ АД, което дружество
от своя страна е едноличен собственик на капитала на „Б.Б.С.“ ЕООД. Посочва
още, че подаването на Заявление образец Б7 без попълването на поле № 550
„Действителни собственици - физически лица“, било невъзможно, поради което в
същото поле посочил публичното дружество. В жалбата си посочва други търговски
дружества, по партидите на които е вписано публично дружеството, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, в поле № 550 „Действителни собственици - физически
лица“.
Предвид изложеното счита, че обжалваният отказ е неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли съда да отмени същия и да даде
задължителни указания на АВ – ТР, да бъдат вписани заявените обстоятелства по
партидата на „Б.Б.С.“ ЕООД.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените
доказателства, приложени към заявление Б7 вх. № 20190530195121 и след извършена
справка в електронната партида на „Б.Б.С.“ ЕООД, намира следното от фактическа
и правна страна:
С електронно заявление Б7 вх. № 20190530195121, депозирано от адвокат С.М.,
представляваща „Б.Б.С.“ ЕООД по силата на изрично пълномощно, са заявени за
вписване обстоятелства в полета 550 – „Действителни собственици - физически
лица, участващи пряко или косвено в дружеството“, 537 – „Юридическо лице или
друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“, 5371 -
„Представители на юридическо лице или друго правно образувание, чрез което
пряко се упражнява контрол“, 538 – „Юридическо лице или друго правно
образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“, 5381 – „Представители на
юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява
контрол“. Към заявлението са приложени нотариално заверена декларация по чл.
63, ал. 4 ЗМИП, съобразно утвърден образец в Приложение № 3 към чл. 38 от
Правилника за прилагане на ЗМИП, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ,
доказателства за платена държавна такса, изрично пълномощно и допълнително
приложена уточняваща молба към заявлението относно наличието на изключението, предвидено в § 2, ал. 1, т. 1
от ДР на ЗМИП. В декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП е описано, че „Б.-Х.“ АД
притежава 97,36 % от акциите в капитала на „Благоевград-БТ“ АД, а последното е
едноличен собственик на капитала на „Б.Б.С.“ ЕООД. Отбелязано е още, че
крайният собственик „Б.-Х.“ АД е публично дружество, чиито акции се търгуват на
регулиран пазар, поради което е налице изключението, въведено с § 2, ал. 1, т.
1 от ДР на ЗМИП.
На 12.06.2019 г. ДЛР е постановило обжалвания отказ, с мотиви, че целта на закона е
идентифицирането на физическите лица – действителни собственици на юридически лица
или други образувания, както и че съгласно чл. 67, ал. 50 от Наредба № 1 от
14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска (Наредбата), в поле № 550 -
„Действителни собственици - физически лица“ се посочват данни за физическите
лица - действителни собственици – имена, гражданство, ЕГН, държава на
пребиваване. Цитирана е и разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, съгласно
която когато след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се
установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато
съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният
собственик, за такъв се счита физическото лице, което изпълнява длъжността висш
ръководен служител.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок –
отказът е постановен на 12.09.2019 г., а жалбата е депозирана на 19.09.2019 г.
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в
производството пред Агенция по вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да
провери дали към заявлението са представени изискуемите документи,
удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните
удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона.
След приетите в ЗМИП изменения, с оглед новите изисквания на Директива (ЕС)
2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания (чл. 59, ал. 1, чл.
61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1) за идентифициране на физическите лица, действителни
собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно се
въвежда и ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива
действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите,
включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗМИП за производството, редът и
сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици
се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.
За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски
регистър е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства
относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредбата). Образецът на
заявление Б7 включва част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП,
включително подраздел „Юридически лица или други правни образувания, чрез които
пряко или непряко се упражнява контрол“, с поле 537 – юридическо лице или друго
правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол, с едно възможно вписване
(данни за едно лице) и поле 538 - юридическо лице или друго правно образувание,
чрез което пряко се упражнява контрол, отново с едно възможно вписване (данни
за едно лице), както и подраздел „Действителни собственици – физически лица“ с
три възможни вписвания.
В настоящия случай заявителят „Б.Б.С.“ ЕООД е подал заявление Б7 във
формата на образеца и попълнени данни съответни на приложената декларация по
чл. 63, ал. 4 ЗМИП, като в поле 550 - „Действителни собственици – физически
лица, участващи пряко или косвено в дружеството“, е посочил „Б.-Х.“ АД, ЕИК ******с
пояснението, че последното притежава 97,36 % от акциите в капитала на
„Благоевград-БТ“ АД, което от своя страна притежава 100% от дружествените
дялове в капитала на „Б.Б.С.“ ЕООД. Това посочване и липсата на посочени
физически лица-действителни собственици, е било определено от длъжностното лице
по регистрацията като обстоятелство по чл. 24, вр. чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ,
обосноваващо отказ за вписване. Съдът не споделя извода на ДЛР при следните
мотиви:
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗМИП учредените на територията на Република България
юридически лица, каквото е дружеството-заявител, са длъжни да заявят за
вписване съгласно ал. 1 в съответния регистър, който в случая е Търговския
регистър, действителните си собственици съобразно дефиницията по § 2 от ДР на
ЗМИП, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на
капитала по партидите им. Посочената легална дефиницията за „действителен
собственик“ гласи – „действителен собственик е физическо лице или физически
лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице
или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието
име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и
които отговарят най-малко на някое от следните условия..“ В т. 1 на същата
алинея са дадени условията, на които следва да отговаря действителния
собственик по отношение на корпоративните юридически лица – физическо лице,
което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или
правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание,
включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол
чрез други средства, с изключение на
случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се
подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Така
дадената дефиниция и цитираното изключение, съдържащо се в нея, са напълно
идентични с тези, дадени в чл. 3, ал. 6, б. „а“, т. „i” от Директива (ЕС) 2015/849.
В конкретния случай изключението, регламентирано в закона, е приложимо към
процесното заявление. От справка в Търговския регистър по партидата на Б.-Х.“
АД, както и в регистър за публични дружества, свободно достъпен от електронния
сайт на Комисията за финансов надзор, се установява, че Б.-Х.“ АД е публично
дружество, по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на
ценни книжа (ЗППЦК), чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар.
Предвид това обстоятелство, дружеството е адресат на разпоредбите на ЗППЦК и
подзаконовите актове по прилагането му, които предвиждат специален ред за
разкриване на дялово участие в публично дружество, уреден в Глава единадесета,
Раздел I от ЗППЦК.
Предвиденото в ЗМИП изключение по отношение на публичните дружества е
именно с оглед на специалния ред, по който се оповестява информация за
акционерите в този вид търговски дружества. В подкрепа на този извод е и
предвиденото в чл. 59, ал. 4 ЗМИП относно извършването на идентифициране за
клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, като е
предвидено да се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на
разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от ЗППЦК, или аналогична
информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България.
Доколкото в случая собствеността на Б.-Х.“ АД не се разкрива чрез понятието
„действителен собственик“ по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, а при
условията на специален закон и предвидения в него ред за публични дружества, то
и заявителят не може да бъде задължен да заяви действителни собственици –
физически лица по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, а само да посочи, че
назад по веригата на собствеността има публично дружество. Действителните
собственици на публичното дружество, упражняващи пряк или непряк контрол върху
дружеството, имащо задължение да обяви действителните си собственици ще бъдат
обявени по специалния ред за това. В случая заявителят е посочил именно
наличието на публично дружество, което упражнява непряк контрол върху него, което
е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по отношение
разкриването на действителните собственици.
Настоящият състав намира, че в процесния случай не е приложима цитираната
от ДЛР разпоредба на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, съгласно която когато след като
са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи като действителен
собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното
лице или лица не е действителният собственик, за такъв се счита физическото лице,
което изпълнява длъжността висш ръководен служител. В конкретния случай няма
данни да са изчерпани всички възможни средства за разкриване на действителния
собственик, с оглед на специалния режим, на който се подчинява дружеството,
упражняващо непряк контрол върху него, поради което не е налице хипотезата,
цитирана в § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП.
Предвид горните нормативни
разпоредби и при преглед на подаденото заявление, съдът намира, че същото
отговаря на изискванията на закона по съдържание и приложени документи, както и
че са заявени подлежащи на вписване обстоятелства. Заявителят е измежду лицата,
задължени да декларират действителните си собственици и е заявил надлежно
същите обстоятелства, съобразявайки изключението, предвидено в § 2, ал. 1, т. 1
от ДР на ЗМИП. Приложена е декларация по образец, утвърден с Правилника за
приложение на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
По
изложените съображения отказът на ДЛР се явява изцяло незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Воден от
изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
вх. № 20190919120029 на „Б.Б.С.“ ЕООД, ЕИК ******, отказ на Агенцията по
вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с рег. № 20190530195121/12.09.2019 г.
УКАЗВА на
Агенцията по вписвания, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ да впише
заявените обстоятелства със Заявление Б7 вх. № 20190530195121, депозирано от „Б.Б.С.“
ЕООД, ЕИК ******.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: