Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Враца, 01.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ
КРУМОВА
мл. с. ВЕСЕЛИНА
ПАВЛОВА
при участието на секретаря Ирена Митова и прокурора
Асен Пашански, след като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД №548/2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ - чл. 327 от НПК
и е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.М.Л. - служебен
защитник на подсъдимия Н.Л.Г., против присъда № 39/18.07.2017 г. по НОХД №
28/2017 г. по описа на РС-Враца, с която подсъдимият Г. е признат за виновен в
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и при условията на
чл.54 от НК му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване два пъти
седмично за срок от една година и шест месеца и „задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца.
В тежест на подсъдимия са присъдени и направените по
делото разноски, от които 72 лв. по сметка на ОД МВР гр.Враца и 20 лв. по
сметка на РС-гр.Враца.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда и за явна
несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че наказателното
преследване срещу подсъдимия е образувано и водено в нарушение на закона, тъй
като за периода 2002 г. до 2010 г., съгласно особената разпоредба на чл.193а от НК /отменена с ДВ, бр.26 от 2010 г./ наказателното производство за престъпления
по чл.183 от НК е било от частен характер, респективно се е възбуждало по тъжба
на пострадалия до прокуратурата. На това основание се поддържа, че включването
на периода м.юли 2003 г.-м.април 2010 г. в обвинението е незаконосъобразно. Отделно
от това се твърди, че тъжбата до прокуратурата не е била подадена от
пострадалата непълнолетна дъщеря на подсъдимия В.Г., а от нейната майка, която
не би могла да я представлява еднолично, а само да даде съгласието си за
депозиране на подобна тъжба. Поради това, включването на периода от м.юли 2003
г. до м.ноември 2013 г. относно неплащането на издръжка на дъщерята В.Н.Г. в
обвинението е незаконосъобразно и постановената присъда в частта й по отношение
на този период за нея също е незаконосъобразна. Съдът неправилно не е взел
предвид и факта, че по делото не са събрани доказателства за това подсъдимият
да е бил уведомен за постановеното от РС-Враца решение № 776/07.10.2013 г. по
гр.д.№ 5433/2012 г., с което е увеличен размерът на издръжката за двете деца,
което прави деянието несъставомерно от субективна страна. На следващо място се
поддържа, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че
подсъдимият е извършил частични плащания през инкриминирания период, поради
което деянието, за което му е повдигнато обвинение по чл.183, ал.1 от НК е
несъставомерно. РС не е обсъдил и взел предвид приложените постановление от
21.06.2013 г. за отказ да се образува ДП по пр.пр.№ 369/13 г. на РП-Враца, в
което е посочено, че към момента на постановяването му всички дължими суми за
месечни издръжки са изплатени на тъжителката, а така също показанията на А.Ц. в
протокол за разпит от 13.05.2014 г., справка от 14.06.13 г. и сведение от Ц. от
04.06.13 г.
По тези съображения се правят алтернативни искания за
отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане на РП-Враца или
за постановяване на нова оправдателна присъда или за изменение на присъдата с
намаляване размера на наложеното наказание „пробация“ до минимума от 6 месеца.
Пред въззивната инстанция са приети и приложени като
доказателства по делото гр.д. №5433/2012г. по описа на ВРС, изпълнително дело
№240/2002г. по описа на СИС при ВРС и прокурорска преписка №369/2013г. по описа
на ВРП. Също така е допуснат и проведен допълнителен разпит на св. А.Ц., допусната
е и изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, както и е изискана и
приложена характеристика от "Планекс Билд" за подсъдимия.
В хода на съдебните прения пред въззивния
съд,представителят на ВОП заявява, че подсъдимият неоснователно е осъден за
периода до края на месец март 2013г., тъй като през него е заплащал издръжка,
както и че не е бил уведомен за увеличения размер на издръжката. Счита, че
присъдата следва да бъде отменена в частта, с която подсъдимият е осъден за
неплатена издръжка за периода до месец март 2013г., като за периода от месец
април 2013г. до месец ноември 2016г. присъдата следва да бъде изменена и
подсъдимият осъден за сумата от 2848,49лв..
Частният обвинител предоставя на съда да вземе
справедливо решение.
Служебният защитник на подсъдимия- адв. Л., моли присъдата
да бъде отменена. Поддържа, че за периода до месец март 2013г. издръжката е
изплатена изцяло, както и че подзащитният ѝ не е знаел за увеличения
размер на издръжката. Счита, че издръжка се дължи единствено за периода от
месец август до месец октомври 2013г., по отношение на който е изтекла
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК.
Врачански окръжен съд, след като прецени доводите,
релевирани във възивната жалба, становището на страните, изразено в съдебното
заседание и след като сам служебно на основание чл.314 от НПК провери
правилността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено
следното:
Извършвайки самостоятелна цялостна преценка на всички
събрани в хода на първоинстанционното и въззивно съдебно следствие
доказателства и доказателствени източници, обсъждайки ги както по отделно,така
и в тяхната логическа връзка и съвкупност, настоящата инстанция приема следната
фактическа обстановка, която се
различава от тази, отразена в мотивите на районния, по отношение на периодите
на неплащане на издръжката, а именно:
Подсъдимият Н.Л.Г. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан (реабилитиран),
с ЕГН:**********.
Подсъдимият Г. и частният обвинител Ц. имали сключен
граждански брак. По време на съвместното им съжителство се родили децата В.Н.Г.-родена
на *** г., и Б.Н.Г. – на 24.03.2001 г. След като се родил Б.Г. подсъдимият Н.Г.
напуснал семейството си, като св. Ц. продължила сама да се грижи за
отглеждането на децата.
С Решение №63/23.04.2002 г. по гр. дело №2041/2001 г.,
което е влязло в законна сила на 23.05.2002 г. подсъдимият Г. е осъден да
заплаща на св. Ц. като майка и законен представител на малолетните деца месечни
издръжки съответно по 50 лева за В.Г. и по 30 лева за Б.Г., считано от
21.12.2001 г..
С Решение №776/07.10.2013 г. по гр.дело №5433/2012 г.
по описа на ВРС в сила от 29.10.2013 г. размерът на издръжката е увеличен, като
за детето В.Г. е бил определен размер от 120 лева, а за Б.Г. размер от 100 лева..
Решението е постановено в отсъствието на подсъдимия и при участието на особен
представител, като независимо от образуваното впоследствие изпълнително дело,
подсъдимият не бил уведомен за постановеното решение, с което размерът на
издръжката е увеличен.
Подсъдимият заплатил на майката издръжката според
определения с Решение №63/23.04.2002 г. по гр. дело №2041/2001 г.по описа на
ВРС размер за периода от месец юли 2003г. до месец март 2013г., както и извършил плащания в общ размер на 671,51лв.,
с които е погасил задължението си за издръжка изцяло за месеците април, май и
юни 2013г. и частично за месец юли 2013г..
Така подсъдимият не е изпълнил алиментните си задължения по отношение на детето В.Н.Г. в размер на 28 вноски за периода месец юли 2013г. до месец октомври 2015г., общо в размер на 1264,24лв., както и по отношение на детето Б.Н.Г. в размер на 40 вноски за периода месец юли 2013г. до месец ноември 2016г., общо в размер на 984,25лв..
За да приеме горната фактическа обстановка, въззивната
инстанция се позовава доказателствен
анализ на събраниите гласни доказателствени средства- показанията на св. Ц.
от разпита и пред районния съд и допълнителния разпит пред въззивния съд, писмени
доказателствени средства – експертните заключения по СОЕ от ДП и допълнителната
ССЕ пред въззивния съд и писмените доказателства- жалба с вх. № 2784/
29.11.2013 г. от частния обвинител А.Й.Ц. (л.5); Заверен препис от Решение №
63/ 23.04.2002 г., постановено по гражданско дело № 2041/
Основен източник за установяване на изложената
фактическа обстановка са показанията на частния обвинител и свидетел Ц. от
разпита ѝ пред въззивната инстанция, както и заключението на допуснатата
от въззивния съд допълнителна ССЕ. От показанията на св. Ц. пред въззивната
инстанция се установява, че от брачната си връзка с подсъдимия същата има две
деца- В.и Б., че до месец март 2013г. включително издръжката е платена изцяло,
както и че подсъдимият не е бил намерен по делото за увеличение на размера ѝ.
Показанията в частта относно общите деца и неявяването на подсъдимия по делото
за увеличение на издръжката се потвърждават и от показанията на същия свидетел
дадени пред районния съд. От показанията на свидетеля пред районния съд се
установява също така раздялата на родителите и дезинтересирането на подсъдимия
по отношение на децата му. В частта, в която пред районния съд св. Ц. заявява,
че от 2003г. до 2016г. подсъдимият не е плащал издръжка, показанията ѝ не
следва да бъдат кредитирани. Същите са в противоречие с дадените от същия
свидетел показания пред въззивния съд, като последните с оглед дистанцията на
времето са по-обективни и съдът ги намира за логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви.
В съответната част кредитираните показания на св. Ц.
се подкрепят и от показанията на едно от децата на подсъдимия- св. Г., които
установяват, че подсъдимият не търси контакт с децата си и не полага грижи за
тях, както и от приложения към прокурорска преписка №369/2013г. по описа на ВРП
партиден лист №1/01.01.2013г., от който се установяват заплатените от
подсъдимия суми за съответните месеци.
От Решение №63/23.04.2002 г. по гр. дело №2041/2001
г., което е влязло в законна сила на 23.05.2002 г., се установява, че
подсъдимият Г. е осъден да заплаща на св. Ц. като майка и законен представител
на малолетните деца месечни издръжки съответно по 50 лева за В.Г. и по 30 лева
за Б.Г., считано от 21.12.2001 г..
От Решение №776/07.10.2013 г. по гр.дело №5433/2012 г.
по описа на ВРС в сила от 29.10.2013 г. се установява, че размерът на
издръжката е увеличен, като за детето В.Г. е бил определен размер от 120 лева,
а за Б.Г. размер от 100 лева..
Неузнаването на подсъдимия за увеличения с
горецитираното решение размер на издръжката се установява от ненадлежно
връчените покани за доброволно изпълнение и запорни съобщения в рамките на
изпълнително дело №240/2002г. по описа на СИС при ВРС след присъединяването към
същото на изпълнителен лист за всяко едно от децата, издаден въз основа на Решение
№776/07.10.2013 г. по гр.дело №5433/2012 г. по описа на ВРС. Също така от мотивите
на самото съдебно решение се установява, че същото е постановено при участието
на особен представител, т.е. в отсъствието на подсъдимия Г.. Следователно за
периода от влизане в сила на решението- 29.10.2013г., до месец ноември 2016г.
подсъдимият не е бил уведомен за увеличения размер, поради което и възражението
на защитата в тази насока е основателно.
Съдът кредитира заключението на СОЕ, изготвена на ДП
касателно общия размер на дължимата издръжка според съдебните решения за
процесния период.
От заключението на допълнителната ССЕ, допусната от
въззивния съд, което съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено, се
установява, че общото задължение за издръжка за периода от месец април 2013г.
до месец ноември 2016г е в размер на 3520лв.. Съдът възприема първия вариант на
заключението, при който изчисленията са направени при размера на издръжката
преди увеличението ѝ с Решение №776/07.10.2013 г. по гр.дело №5433/2012
г. по описа на ВРС, тъй като, както вече беше посочено, подсъдимият не е бил
уведомен за увеличението, поради което от него не може да се търси отговорност
за по-големия размер. В периода от месец април 2013г. до месец декември 2014г.
са изплатени общо 671,51лв.. За месеците април, май и юни 2013г. издръжката е платена
изцяло. Следователно дължимата неизплатена издръжка от месец юли 2013г. до месец
ноември 2016г. е в размер на 2848,49лв. общо за двете деца. От тази сума следва
да бъде извадена сумата от 600лв., представляваща сборът от 12 вноски по 50лв.,
тъй като повдигнатото обвинение на подсъдимия за неплащане на издръжка за
детето В.Г. касае периода до месец октомври 2015г. включително, а експертът е
включил за това дете период до месец ноември 2016г.. Поради това съдът приема,
че размерът на дължимата незаплатена издръжка е общо 2248,49лв, от които
1264,24лв. за В.Г. и 984,25лв. за Б.Г..
По отношение
на възражението на защитата, че включването на периода м.юли 2003 г.-м.април
2010 г. в обвинението е незаконосъобразно. Действително действащата по това
време разпоредба на чл. 193а от НК предвижда, че наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Тази разпоредба е материалноправна и съобразно чл. 2 от НК
тя следва да се съобрази като най-благоприятна за подсъдимия. В случая обаче от
пострадалата е подадена тъжба с вх. №2784/29.11.2013г., която е част от
прокурорската преписка, послужила за образуването с постановление от
22.04.2014г. на досъдебното производство по настоящото дело, поради което
възражението е неоснователно. Отделно от това с оглед вече изложените мотиви е
прието, че подсъдимият е заплатил дължимата издръжка до месец март 2013г.. В
този диапазон се включва и периодът, който е обхванат от разглежданото
възражение, поради което за подсъдимия е най-благоприятно да се приеме, че
издръжка за този период не се дължи, тъй като е заплатена.
Неоснователно е и възражението на защитата за изтекла
абсолютна давност. Давността тече от довършване на престъплението. Престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК е типично
продължено престъпление и се явява довършено ("прекратено" по смисъла
на чл. 80, ал. 3 НК) в
момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде
погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не
продължава образованието си - чл. 82 СК; при смърт на издържаното лице; при
встъпване в брак на издържания бивш съпруг - чл. 83, ал. 3 СК и т.н.)”. Следва да се
посочи и това, че частичните плащания, дори да довършват отделно продължено престъпление,
не се отразяват на момента, от който престъплението е "прекратено" по
смисъла на чл. 80, ал. 3 НК, тъй като се касае за продължавано престъпление по
смисъла чл. 26, ал. 1 НК. Това е така, защото са осъществени две или повече
деяния (неплащане на дължима според влязло в сила решение/споразумение
издръжка), които осъществяват състав на едно и също престъпление.
Обстоятелството, че тези деяния са "продължени" престъпления, не
изключва приложението на чл. 26, ал. 1
от НК по отношение на тях, тъй като е налице едно единно, а не
множество от престъпления (в този смисъл ТР на ОСНК на
ВС № 3/71 г.). Следователно срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК,
включително и за периода от месец август до месец октомври 2013г., не е изтекъл
към настоящия момент, поради което възражението на защитата в тази насока е
неоснователно.
При така установеното от фактическа страна въззивният
съд се солидаризира с правните изводи
на първата инстанция, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна, след като е бил осъден с влязло в сила решение да издържа свой низходящ – дъщеря си В.Н.Г., родена на *** г., подсъдимият не изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно – в размер на 28 вноски за периода месец юли 2013г. до месец октомври 2015г., общо в размер на 1264,24лв..
От обективна страна, след като подсъдимият е бил осъден с влязло в сила решение да издържа свой низходящ – сина си Б.Н.Г., роден на ***г., не изпълнил това свое задължение в размер на две и повече вноски, а именно – в размер на 41 вноски за периода месец юли 2013г. до месец ноември 2016г., общо в размер на 984,25лв...
От субективна страна деянието е извършено съзнателно –
при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е знаел за основанието, размера и
периодичността на задължението за заплащане на издръжка на децата си чрез
тяхната майка, въпреки което не е плащал дължимите суми, като е оставил грижите
за децата изцяло върху свидетелката А.Ц.. Той е имал обективна възможност да
плаща съответните парични суми ежемесечно – същият е в трудоспособна възраст,
работил е по трудови договори и няма данни да страда от здравословни проблеми,
които да възпрепятстват възможността му да полага труд, поради което не са били
налице обективни причини, пречещи му своевременно да заплати дължимата
издръжка.
Подсъдимият Г. следва да бъде оправдан по обвинението
за неплащане на издръжка за част от инкриминирания период, тъй като от
доказателствения материал по делото по категоричен начин се установи, че за
периода от месец юли 2003г. до месец юни 2013г. издръжката е изцяло заплатена,
като в тази насока са показанията на св. Ц., приложеният към прокурорска
преписка №369/2013г. по описа на ВРП партиден лист №1/01.01.2013г. и
допуснатата от въззивния съд съдебно- счетоводна експертиза.
Също така подсъдимият следва да бъде оправдан по
обвинението за неплащане на увеличения размер на издръжката на двете деца-
сумата над 50лв. за В.Г. и сумата над 30лв. за Б.Г.. Това е така защото, както
вече беше посочено, подсъдимият Г. не е узнал за постановеното съдебно решение,
с което размерът на издръжката е увеличен, и поради това липсва субективния
елемент на престъплението.
По тези съображения съдът намери, че подсъдимият Г. е
извършил престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което следва да му
бъдат наложено съответно наказание, като първоинстанционната присъда следва да
бъде изменена, като бъде отменена в частта за дължимата издръжка за периода от
месец юли 2003г. до месец юни 2013г., както и в частта, в която подсъдимият е
признат за виновен за неплащане на увеличения размер на издръжката за периода
от 29.102.2013г. до месец ноември 2016г., като в тези части подсъдимият бъде
признат за невинен.
При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия,
въззивната инстанция констатира правилност в преценката на решаващия съд за
това, че на подсъдимия Г. следва да бъде наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация
по настоящ адрес“ с явяване и подписване два пъти седмично за срок от една
година и шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от една година и шест месеца. Независимо от частичното оправдаване на
подсъдимия Г. определеното по вид и размер наказание- „Пробация”, е подходящо в
случая, тъй като задълженията, произтичащи от пробационните мерки в много
по-голяма степен ще повлияят положително на подсъдимия, като ще го подтикнат
към активност в личния и социалния му живот и към осъзнаване на престъпното си
поведение, за да му бъде дадена възможност да се поправи. Като смекчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство беше отчетено чистото му съдебно минало.
Отегчаващи такива са изключително дългият период на неплащане на издръжка в
размер, който е нисък, и фактът, че подсъдимият не полага каквато и да било
грижа спрямо двете си деца, с което нарушава тяхното правилно психическо
развитие и социално съзряване, като им нанася непоправими вреди.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени
направените пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 193лв..
При служебната проверка на правилността на атакувания
първоинстанцинен съдебен акт, ВрОС не констатира допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила , водещи до неговата отмяна на това основание.
По изложените съображения и на основание чл.337 ал.1
т.2 във вр.с чл.334 т.3 и чл.338 от НПК, Врачански окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 39/18.07.2017 г. по НОХД № 28/2017 г. по
описа на РС-Враца, като я ОТМЕНЯ в частта, в която подсъдимият Н.Л.Г. е
признат за виновен и осъден за неизплащане на издръжка в размер на 120 месечни
вноски за периода от месец юли 2003г. до месец юни 2013г., в размер на общо 9600лв.,
от които 6000лв. за В.Г. и 3600лв. за Б.Г., както и в частта, в която е признат за виновен и осъден за неизплащане на
увеличението на издръжката от 140лв. месечно за периода от 29.10.2013г. до
месец ноември 2016г., общо в размер на 5040лв., от които 2520лв. за В.Г. и
2520лв. за Б.Г., като в тази част признава подсъдимият Н.Г. за невинен и го
оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 183, ал. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта относно неизплащане на издръжка за
В.Г. в размер на 28 вноски всяка по 50лв. за периода от месец юли 2013г. до
месец октомври 2015г., общо в размер на 1264,24лв., както и в частта относно
неизплащане на издръжка за Б.Г. в размер на 41 вноски всяка по 30лв. за периода
месец юли 2013г. до месец ноември 2016г., общо в размер на 984,25лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Н.Л.Г. да
заплати по сметка на Врачански окръжен съд разноски по делото в размер на 193лв..
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.