№ 254
гр. Русе, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201218 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И.Ч. против Наказателно постановление № Е-
210/02.06.2021 г., издадено от Община Русе, с което на жалбоподателя на основание
чл. 428 във вр. с чл. 472, ал. 5 от Закона за ветеринарната дейност му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 177, ал.
1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно възприетата от
актосъставителя и впоследствие от АНО фактическа обстановка, като същата се
оспорва. В тази насока се моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
С.М., който поддържа изложените в жалбата фактически и правни доводи,
доразвивайки ги в хода на съдебната прения. Претендира направените разноски за
процесуално представителство.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Пламен Петков, който оспорва изложеното в жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – наказателното постановлението е получено от
жалбоподателя на 11.06.2021 г., а жалбата е подадена на 18.06.2021 г., касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 18.01.2021 г. около 18:30 часа Елизабет Ч.а – дъщерея на И.Ч. извела от дома
си куче порода „Ротвайлер“, собственост на жалбоподателя, за да го разходи.
В тази насока Ч.а се придвижила заедно с кучето до двора на Спортно училище
„Майор Атанас Узунов“, находящ се на адрес кв. „Здраве Изток“, ул. „Проф. Димитър
Баларев“ № 1, където го пуснала да се разхожда свободно без повод. Около 18:30 часа
кучето нападнало малолетния Петър Н., син на свидетеля Д.Н.. Междувременно Ч.а
напуснала двора на училището заедно с кучето. Случилото се било възприето от
свидетеля П.Т., който уведомил свидетеля Д.Н.. За случилото се свидетелят Н. подал
сигнал във Второ РУ при ОД на МВР-Русе.
На 03.02.2021 г. Ч.а извела кучето на разходка отново, като, въпреки случилото
се на 18.01.2021 г., отново го пуснала да се разхожда свободно в двора на училището
без повод и намордник. Около 18:40 часа кучето нападнало отново, като този път
пострадал малолетния С.И., който излизал от училището след тренировка. Свидетелят
П.Т. заедно с присъстващите родители помогнали на И. да се отскубне от кучето и го
прибрали в сградата на училището. Възприемайки случващото се, Ч.а също
пристигнала и хванала кучето, като този път свидетелят Т. не позволил да напусне
двора на училището. В тази връзка Ч.а се обадила на жалбоподателя, който малко след
това пристигнал. Бил подаден и сигнал за случилото се на телефон 112, като мястото
било посетено от служители на Второ РУ-Русе. Полицейските служители изяснили
фактическата обстановка по случая и снели данни за самоличността на всички
установени и съпричастни към инцидента лица. Впоследствие началника на Второ РУ-
Русе изпратил сигнално писмо до Кмета на Община-Русе, в което били изложени
установените при проверката данни.
2
Въз основа на получените сигнални писма, свидетелят Й.В. – инспектор в Отдел
„Екология“ към Дирекция „Екология и транспорт“ при Община Русе, приела, че с това,
че на 18.01.2021 г. разхождал кучето си, порода ротвайлер, без поставен повод И.Ч. е
осъществил нарушения на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, като в тази насока му съставила АУАН № Е-210 от
29.04.2021 г., който бил подписан от жалбоподателя с възражение, че на 18.01.2021 г.
притежаваното от него куче не се е намирало в района на спортното училище и че нито
той, нито членовете на неговото семейство имат връзка с описаното в АУАН-а. За
случилото се на 03.02.2021 г. на Ч. бил съставен идентичен откъм фактическа
обстановка АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен
състав на административно нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 428 във вр. с чл. 472, ал. 5 от
Закона за ветеринарната дейност АНО наложил на жалбоподателя административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН № Е-210/29.04.2021 г., НП № Е-210/02.06.2021 г., сигнално
писмо от ОД на МВР-Русе с вх. № 24-15-89/16.03.2021 г., преписки с № УРИ 3393 ЗМ-
80/2021 г., възражение с вх. № 94И-7115/11.05.2021 г. от И.Ч., и УРИ 3393 ЗМ-81/2021
г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, както и събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Й.В., Д.Н., П.Т., Я.П. и К. Д. /частично/.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Й.В., Д.Н. и П.Т.,
доколкото същите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и
намиращи опора в останалата доказателствена съвкупност. Следва да се посочи, че
единственият очевидец на случилото се е именно свидетелят П.Т., като от показанията
му по категоричен начин се установява, че кучето, участвало и при двата инцидента –
на 18.01. и 03.02.2021 г. е едно и също, както че е порода ротвайлер и е било
разхождано от дъщерята на жалбоподателя. Така изложеното от свидетеля Т. намира
опора и в показанията на свидетеля Д.Н., който, макар и да не е присъствал на първия
инцидент, е успял да дойде на 03.02.2021 г., когато присъстващите в двора не са
позволили на дъщерята на жалбоподателя да си тръгне преди пристигането на
полицията.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Я.П. и частично показанията
на свидетелката К.Д. от които се установява, че жалбоподателят притежава куче
порода ротвайлер, за което полагал грижи в дома и офиса си. Съдът не кредитира
3
изложеното от свидетелката Д., че на 18.01.2021 г. между 17:00 и 19:00 часа кучето на
Ч. не е напускало офиса. Така изложеното е в колизия с останалата доказателствена
съвкупност и е житейски нелогично, доколкото е малко вероятно свидетелката Д. през
целия времеви интервал да е съблюдавала къде точно се намира кучето на Ч.. В
допълнение следва да се посочи, че от представеното писмено доказателство-фактура
би могло да се установи единствено, че на 18.01.2021 г. Д. е посетила офиса на Ч., но
не и в какъв времеви интервал е била там.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В тази насока съдът, при изследване на материалноправната законосъобразност
на наказателното постановление, констатира че е налице незаконосъобразен
административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение, чиито състав не е осъществил нито от обективна, нито от субективна
страна.
Жалбоподателят И.Ч. бил привлечен към административнонаказателна
отговорност за това, че на 18.01.2021 г., около 18:40 часа, е разхождал куче порода
„Ротвайлер“ без поставен повод в двора на СУ „Майор Атанас Узунов“ в гр. Русе –
нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД.
Съгласно горепосочената разпоредба се въвежда забрана за извеждането на
кучета без повод, а на агресивните кучета и без намордник. От анализа на цитираната
разпоредба се установява, че изпълнителното деяние, с което може да бъде осъществен
състава на нарушението , е физическото извеждане на куче без повод, а при
определена хипотеза – и без намордник.
От събраната по делото доказателствена съвкупност се установи по категоричен
начин, че на посочената в наказателното постановление дата и час – 18.01.2021 г.
жалбоподателят нито е извел, нито е разхождал в двора на СУ „Майор Атанас Узунов“
в гр. Русе, куче без поставен повод. С оглед на така изложеното за съда остават неясни
мотивите на актосъставителя да ангажира административнонаказателната отговорност
на Ч., а не на лицето, за което се установи, че е пуснало кучето да се разхожда в двора
на училището без повод в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че в настоящия случай е нарушен
материалния закон при определяне субекта на отговорността за иначе установеното
4
нарушение, което води като резултат до незаконосъобразност на издаденото против
ИВ. В. Ч. наказателно постановление.
Предвид това съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция И.Ч. е бил представляван
от адв. С.М., като в тази връзка е направено и искане на присъждане на разноските за
процесуално представителство. Видно от приложения по делото договор за правна
помощ /л. 6/ жалбоподателят е заплатил сумата в размер на 300 лева за процесуално
представителство в брой. С оглед на направеното от АНО възражение за прекомерност,
искането за присъждане на направените от жалбоподателя съдебно-деловодни
разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат,
следва да се уважи изцяло, доколкото делото е с материален интерес до 1000 лева и
претендираната сума е в рамките на предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е-210/02.06.2021 г., издадено от
Община Русе, с което на ИВ. В. Ч., с ЕГН **********, на основание чл. 428 във вр. с
чл. 472, ал. 5 от Закона за ветеринарната дейност му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на ИВ. В. Ч., с ЕГН **********, сумата в
размер на 300 /триста / лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5