Решение по дело №12546/2018 на Софийски градски съд

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София,28.03.2019 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ІV А въззивен  състав, в открито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                  мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

                                                                      

 

При участието на секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело12546 по описа за 2018 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

                    С решение от 08.01.2018 г., постановено по гр. д. 62218/14 г., СРС -57 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, ЧЕ Х. Б.Х. с ЕГН: ********** *** дължи на «Б.Е.Д.К. с ЕИК:********със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.535 от ТЗ заплащането на сумата от 1297,00 лв. /хиляда двеста деветдесет и седем лева/ представляваща дължима сума по запис на заповед издаден на 27.12.2012г. и предявен за плащане на 06.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 1297,00 лв. считано от 03.02.2014г. до окончателното й изплащане и предмет на заповед за незабавно изпълнение от 10.02.2014г. по ч.гр.д. № 5596/2014г. на СРС, 57- ми състав.ОСЪЖДА Х. Б.Х. с ЕГН: ********** *** да заплати на «Б.Е.Д.К. с ЕИК:********със седалище и адрес на управление:*** , както следва:-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 225,94 лв./двеста двадесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/;-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по ч.гр.д. № 8780/2016г. на СРС, 57- ми състав в размер на 125,94 лв. /сто двадесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/.Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението е неправилно,постановено при  нарушения на материалния закон и процесуалните правила.По делото не блил представен процесния запис на заповед,въпреки ,че ищецът бил задължен за това.Съдът не приобщил към делото заповедното производство по ч.гр.д.5596/14 и никъде не е е цитирал ,в нито един акт частното гражданско дело.Тъй като записът на здаповед не бил представен по делото,ответинкът не провел защита във връзка с каузалното правоотношение.               Моли да се отмени решението и да се отхвърли предявения иск.Претендира разноски.

                Срещу въззивната жалба  не е  подаден отговор .

                 Страните не са направили доказателствени искания.

      В исковата молба ищецът е посочил следните обстоятелства. Подал заявление по реда на чл.418 във връзка с чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, за което било образувано гр.д. № 5596/2014 г. по описа на СРС-57 и искането било уважено. Твърди, че дължимата от ответника сума  и до момента не била платена . По повод на подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство предявява исковата си претенция.

                  Ответникът оспорва предявения иск като твърди липса на облигационно отношение  .

                След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

      След извършена проверка относно реквизитите на записа на заповед, с оглед преценка на неговата действителност, съдът е приел, че записът на заповед, съдържа законово определените реквизити, което поражда правните последици на сделката.Още с образуване на делото съдът е изискал заповедното производство,по което е образувано частно гр.д.5596/14 г.В съдебно заседание на 07.02.2017 г. ответникът ,чрез процесуалния си представител е заявил,че не оспорва автентичността на записа на заповед.

Ищецът е бил задължен да представи оригинал на процесната запис на заповед,но  същата се намира в заповедното производство ,приложена в оригинал.Съдът е констатирал това като е установил,че записът на заповед е приложен в заповедното производство/лист 5 от него/.Исковото производство по чл.415 ГПК е продължение на заповедното и съдът не е длъжен да прилага с нарочно определение частното гражданско дело.Че същото частно дело се е намирало в кориците на делото по исковото производство е и фактът,че в първото по делото заседание ответникът е заявил,че не оспорва автентичността на записа на заповед.

      По делото  е установено, че ответникът е издал запис на заповед  на 27.12.2012 г., по силата на който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищеца сумата от 1416 лв./претендирани 1297 лв./платими на предявяване. На 06.02.2013 г.записът на заповед е предявен.

                Нито ищецът, нито ответникът  навеждат доводи за наличие на каузално правоотношение. В действителност ответникът оспорва качеството на кредитор на ищеца по абстрактната сделка и което възражение е всъщност липса на валидно оспорване на качеството на кредитор на ищеца. Различна би била хипотезата, в която ответникът прави възражение срещу качеството на кредитор на ищеца по конкретно каузално правоотношение.

В този случай, общото оспорване на качеството на кредитор по каквато и да е каузална сделка, не променя тежестта за доказване, и ищецът не е длъжен да разкрива каузално правоотношение и ангажира доказателства                                    относно фактите,от които    произтича

вземането, обезпечено с процесния запис на заповед,в случаите,когато длъжникът - издател не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, какъвто не е настоящият казус. Следователно в тази хипотеза ищецът следва да установи качеството си на кредитор по валиден запис на заповед /доказано по безспорен начин в настоящото производство/, а ответникът - своите правопогасяващи възражения / неавтентичността на подписа на издателя, погасяване на вземане чрез плащане/, поради което следва и извода, че вземането съществува, а и с оглед настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение. В т.см. е и т.17 от ТР 4/2013г. на ОСГТК.

Ищецът като поемател по запис на заповед, редовен от външна страна, съдържащ всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ, удостоверява подлежащо на изпълнение право възникнало в правната сфера на ищеца за претендираната сума 1297,00 лв., тъй като падежа е на предявяване и е предявен на 06.02.2013г.

В писмената защита по делото, ответникът навежда доводи за наличие на каузално правоотношение между страните, по което липсва валидно задължение за същия за плащане на процесната сума и представя писмени доказателства, които  възражения, така и възможност за събиране на доказателства са преклудирани .         Предвид изложеното първоинстанционното решение е законосъобразно ,поради което то следва да се потвърди.

Воден от горното, СГС

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.01.2018 г., постановено по гр. д. 62218/14 г., СРС -57 състав

                      РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

        

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                     2.