№ 15154
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110119363 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 и предл.3 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от В. П. Н. срещу [фирма] обективно
съединени искове, както следва: 1/ за прогласяване нищожност на договор за
поръчителство № [№]/16.07.2021 г., поради противоречие на закона и поради
накърняване на добрите нрави и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 50,00 лева, представляваща част от сумата от общо650,00 лева - недължимо
платена сума по недействителен договор за поръчителство № [№]/16.07.2021 г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.04.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.07.2021 г. сключил договор за
паричен заем № [№] с [фирма], по силата на който дружеството предоставило на
ищеца сумата от 1250,00 лева. Поддържа, че в изпълнение на чл.4 от процесния
договор, ищецът сключил договор за поръчителство с ответника, по силата на който се
задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение на разсрочено
плащане, заедно с месечната вноска по кредита. Излага доводи за нишожност на
договора за поръчителство поради противоречие на закона – нормите на ЗЗП и поради
накърняване на добрите нрави, защото сумата, която е уговорена като възнаграждение,
е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Поддържа, че поради
нищожността на договора за поръчителство заплатената по него сума следва да бъде
върната, като получена без правно основание. По изложените в исковата молба доводи
1
и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове.
Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за недопустимост, а по същество - за неоснователност на
предявените искове. Твърди се, че неизпълнението на договорните задължения по чл.4
от договора за кредит са обусловили сключването на договора за поръчителство, като
се излагат аргументи, че същият не е без правно основание и не противоречи на
добрите нрави, както и че са налице предпоставките за възникването на дължимостта
на възнаграждението на поръчителя. Оспорват се изложените от ищеца доводи по ЗПК
да имат връзка с процесния договор за поръчителство, като се сочи, че нормите на ЗПК
са относими единствено спрямо договори за потребителски кредити, какъвто
поръчителството не е. По изложените в писмения отговор съображения, се иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание по искане на
ищцовата страна съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на
предявения осъдителен иск като същия се счита предявен за сумата от 752,08 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че на 16.07.2021 г. между ищеца и трето за
делото дружество [фирма] е сключен договор за паричен заем № [№], въз основа на
който на ищеца е предоставен заем в размер на 1250 лева. Установява се още, че на
горепосочената дата между ищеца и ответника е сключен договор за поръчителство, по
силата на който ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от 752,08 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за поръчителство:
На първо място, по повод обективираното в писмения отговор възражение за
недопустимост на предявените искове за нищожност, следва да се има предвид, че
кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване на
нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на
предявените искове ще внесе правна сигурност в отношенията между страните, ще
избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на
недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на
платеното по нищожните договори. За наличието на правен интерес, респективно за да
е допустим предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е
2
достатъчно ищецът да е страна по договора, или по друг начин да е засегнат от
договора, какъвто несъмнено е настоящият случай.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за гаранция/поръчителство, в който е уговорено да бъде
заплатено възнаграждение за поръчителя в твърдения размер, като в договора липса на
основание, налице е противоречие на закона и накърнява добрите нрави.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. От извършена служебно справка в Агенция по
вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала
на [фирма] е заемодателят [фирма]. Следователно се касае за хипотеза на свързани
лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Въз основа на изложените от заявителя
фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза
на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за
общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод
следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Същевременно, при цялостния анализ на процесното правоотношение е видно, че
3
сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната
правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50
% от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са
нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем е в
размер на 1250 лева, а само възнаграждението по договора за гаранция, което е в
размер на 752,08 лева, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР.
Предходното обуславя извод за заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради
което договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, предявените искове за нищожност на договора за
поръчителство се явяват основателни, поради което следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск бе да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума,
представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по договор за
гаранция/поръчителство, без да е имало основание за извършване на престацията
/поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Видно е от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено е, че
изплатените от ищеца суми на ответника по процесния договор за поръчителство са в
размер на 752,08 лева.
Поради гореизложените изводи за недействителността на договора за
предоставяне на гаранция, се налага извод, че сумата е платена при начална липса на
основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане.
С оглед предходното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до погасяването на
задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът претендира и е направил разноски за държавна
такса в размер на 100,00 лева и депозит за ССчЕ в размер на 300,00 лева. С оглед
4
предходното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата
от общо 400,00 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и Адвоктаско дружество „Д. М.“ е, че същите са се договорили,
че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцеца, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38,
ал.2 ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението.
Съгласно определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о.
на ВКС, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички
искове не надвишава сумата от 1000,00 лева, поради което минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 400,00 лева.
Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило
само в едно открито съдебно заседание. Тъй като по делото са представени
доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, върху
горепосочената сума се дължи и сумата от 80,00 лева /20 % ДДС/. С оглед
предходното, ответникът следва да заплати на адвокатското дружество сумата от общо
480,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. П. Н., ЕГН **********
срещу [фирма], ЕИК [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес] искове с
правно основание чл.26 ЗЗД, че сключения между страните договор за поръчителство
№ [№]/16.07.2021 г. е нищожен, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД [фирма], ЕИК [фирма], със
седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати на В. П. Н., ЕГН **********
сумата от 752,08 лева, представляваща недължимо платена сума по сключения между
страните и обявен за недействителен договор за поръчителство № [№]/16.07.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.04.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма], ЕИК [фирма] да заплати на В.
П. Н., ЕГН ********** сумата от общо 400,00 лева, представляваща направени
разноски по производството.
5
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес]
да заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“, БУЛСТАТ [БУЛСТАТ], сумата от 480,00 лева с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6