РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300501833 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Х. К., ЕГН ********** против решение №
260172 от 13.04.2021г., постановено по гр. д. № 484 по описа за 2020г. на Асеновградски
районен съд, III гр. д., с което се осъжда С. Х. К., ЕГН ********** да заплати на М. М. Ч.,
ЕГН ********** общо сумата от 10200 лева, от които 5 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
нанесената на 25.10.2019г. в с. М., Област Пловдивска, средна телесна повреда: вътреставно
счупване на главичката на дясната лъчева кост, довело до трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник: 1 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на
25.10.2019г. в село М., Област Пловдивска, лека телесна повреда: счупване на крайната
фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка, което увреждане е довело до трайна деформация на
VI-ти пръст на лявата ръка; 1 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 25.10.2019г. в село
М., Област Пловдивска, лека телесна повреда: счупване на IX-то ребро в ляво; 500 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от нанесената на 25.10.2019г. в село М., Област Пловдивска, лека телесна
1
повреда: множество охлузвания и кръвонасядания по главата, гръдния кош и горните
крайници; 200 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от нанесената на 25.10.2019г. в село М., Област Пловдивска,
лека телесна повреда: хематом на IV пръст на лявата ръка; 2 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически травми и
страдания: страх, безсъние, тревожност и безпокойство, главоболия, напрегнатост и липса
на енергия, причинени от инцидента на 25.10.2019г. в село М., Област Пловдивска, ведно с
обезщетение за забава, в размер на законната лихва от датата на причиняване - 25.10.2019г.
до окончателното изплащане на главниците, както и сумата от 255 лева, направени по
производството разноски, като отхвърля предявените искове до пълните им размери от общо
21 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от нанесените на 25.10.2019г. в с. М., Област Пловдив: средна телесна повреда,
леки телесни повреди и причинени психически травми и страдания.С решението се осъжда
С. Х. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Асеновград сумата от 408
лева държавна такса и сумата от 250 лева – направени по производството разноски за
съдебно-медицинска експертиза.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно в
осъдителните му части, като се излага оплакване, че необосновано е завишен размера на
присъдените обезщетения за неимуществени вреди и същите не отговарят на действително
претърпените болки и страдания.Не било отчетено обстоятелството, че поведението на
жалбоподателя било израз на защита на негов близък-баща, който също бил
пострадал.Районният съд не взел под внимание и имущественото състояние на
жалбоподателя и социалния му статус при определяне размера на обезщетението.Моли се за
отмяна на решението в обжалваните му части, вместо което да бъде постановено друго, с
което да бъдат определени по-ниски и справедливи обезщетения.
С писмения си отговор ответникът по въззивната жалба изразява становище за нейната
неоснователност.Моли решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.Претендира направените пред настоящата инстанция разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба против
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част с оплакване, че в тази част
решението е неправилно, тъй като е занижен размера на обезщетението.Моли се за отмяна
на решението в оспорваната част и постановяване на друго, с което исковете за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да бъдат уважени в
пълния им предявен размер.Претендират се направените по делото разноски.
С писмения отговор по насрещната въззивна жалба се изразява становище за нейната
неоснователност и се иска същата да бъде оставена без уважение.Претендират се разноски
за въззивната инстанция.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани страни,
2
откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
намери за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
в общ размер на 21 500 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на увреждането – 25.10.2019г. до окончателното изплащане.
Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че ищецът е *** на
„Читмар“ ЕООД, което дружество стопанисвало имот в бившия стопански двор на с. М. с
приблизителна площ от 4 дка, като в него имало една постройка от около 750 кв. м., в която
обработвали камък – интериорен и екстериорен.Целият имот бил ограден с метална мрежа,
като в предната част имало циментова ограда от около 25 метра и портална врата.В задната
част на имота имало изход, от който излизали камионите, които доставяли камък на
дружеството.Описаният имот граничел с имот на Х. К. - баща на ответника по делото.На
25.10.2019г. ищецът очаквал пратка с камъни от Италия, които следвало да му бъдат
доставени с тир.Достъпът до имота на дружеството ставал по черен макадамов път, който
бил достатъчно широк за разминаване между кола и тир.Съседният имот не бил ограден с
ясно обозначаване на границите му.Единственото, което бащата на ответника като
собственик направил, е да нахвърля отсечени клони по пътя.При пристигането си пред цеха
шофьорът на тира останал с впечатлението, че следва да премахне част от клоните, тъй като
били хаотично нахвърляни, а не като ограждение на имот.Те се намирали в близост до
площадката, на която ТИР-овете, доставящи стока, обръщали посоката на движение.След
като ищецът чул шума на двигателя на камиона, излязъл от цеха, за да помогне с
разтоварването.Видял, че ТИР-ът е паркиран на уширението пред имота му, като двигателят
на МПС-то още работел, шофьорската врата била отворена, а шофьорът на камиона
премествал клон.Виждайки случващото се, ищецът му казал да не мести клона.В този
момент се появил бащата на ответника, видимо много ядосан и започнал да отправя
цинизми по адрес на ищеца.Шофьорът на ТИР-а решил да го послуша и се качил в товарния
автомобил, а ищецът се обърнал и тръгнал в посока към имота на дружеството.В този
момент бащата на ответника го настигнал и му нанесъл удар с крак в прасеца на десния му
крак.Ищецът се сепнал, обърнал се към нето и го приканил да си тръгне, след което отново
тръгнал в посока към цеха.В този момент от портала излязъл братовчеда на ищеца и като
видял него и бащата на ответника, започнал да хвърля камъни по тях.Хвърлил два
камъка.Въпреки това ищецът влязъл в пределите на имота си, чувайки зад себе си бащата на
ответника да вика: „ще те пребия“.Ищецът позвънил на телефон 112, за да съобщи за
инцидента, като помолил да бъде изпратена полиция на място, за да констатира случилото
се.След това започнал да подготвя разтоварването на ТИР-а.В този момент видял
ответникът да тича по поляната в посока към имота му, държейки нещо черно в ръката
3
си.Двамата с баща му наближили и влезли през отворената портална врата, при което
ищецът им казал, че нямат работа в чужд имот и ги приканил да напуснат.Въпреки това те
започнали да му крещят и тръгнали към него.Тогава ищецът се обърнал и започнал да бяга
към цеха.Двамата го настигнали до мотокара, който бил паркиран отпред и го притиснали
към машината.Ищецът усетил как ответникът започнал да го удря по гърба с предмета,
който носел в ръката си, като през цялото време крещял: „Ще те убия!Ще те убия!“.В този
момент се появил братовчед му, който държал дърво в ръцете си и се опитвал с него да
избута двамата нападатели, но не успял да ги отблъсне, тъй като се намирал в другия край
на палета.През цялото време на нападението ищецът получил поне 5-6 удара с предмета,
който ответникът държал в ръка, като не спирал да го заплашва, че ще го убие.Баща му от
своя страна притискал гърба му към палета по такъв начин, че ищецът да не може да
избяга.Нападението било прекъснато, когато ответникът и баща му видели, че шофьорът на
ТИР-а и помощникът му ги приближават и тогава побягнали.Освен ударите, които ищецът
получил по гърба и ръката си, получил и удар в 4-ти пръст на лявата си ръка, в резултат на
което нокътят му се отлепил от пръста, а самият пръст посинял.Ударите били насочени към
главата му и по този причина ищецът вдигнал ръце, за да се защити, поради което бил
счупен единият пръст на ръката му, както и бил ударен в лакътя на дясната му ръка.Около
10-тина минути след прекратяване на нападението дошла и полиция.С одобрено от съда
споразумение по НОХД № 938/2019г. по описа на РС Асеновград С. Х. К., в качеството на
обвиняем, бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1
от НК и за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.В резултат от тези деяния на
ищеца били нанесени сериозни травми на физиката и психиката му: вътреставно счупване
на главичката на дясната лъчева кост; счупване на крайната фаланга на IV-ти пръст на
лявата ръка, което увреждане довело до трайна деформация на IV-ти пръст на лявата ръка;
счупване на IX-то ребро в ляво; множество охлузвания и кръвонасядания по главата,
гръдния кош и горните крайници; хематом на IV-ти пръст на лявата ръка; психологически
травми, изразяващи се в страх от това, че нападението може да бъде повторено спрямо него
и семейството му, което нарушавало нормалния му начин на живот – имал проблем със съня
и с храненето, упорито главоболие, напрегнатост и липса на енергия, което за дълго време
му пречело да изпълнява пълноценно трудовите си задължения и влошило качеството му на
живот.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил иска като неоснователен,
необоснован и прекомерно завишен.Твърди, че при възникналия конфликт на процесната
дата, на неговия баща Х. К. е бил нанесен побой, в резултат на което получил контузия на
лицето и контузия на дясната длан с кръвонасядания.Това го провокирало да защити баща
си.Оспорва твърдението, че на ищеца са били нанесени сериозни физически и психически
травми, като излага подробно съображенията си.
По делото не е спорно, а се установява и от приложените писмени доказателства, че в
съдебно заседание на 28.11.2019г. по НОХД № 938 по описа за 2018г. на Районен съд
4
Асеновград, обвиняемият С. Х. К., ЕГН ********** /ответник в исковото производство/, е
бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от
НК – за това, че на 25.10.2019г. в с. М., Област Пловдив, се е заканил с убийство на М. М. Ч.
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и за
престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – за това, че на 25.10.2019г. в с. М.,
Област Пловдив, е причинил на М. М. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се във
вътреставно счупване на главичката на дясната лъчева кост, довело до трайно затрудняване
на движението на десен горен крайник за повече от 30 дни.За извършеното престъпление по
чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 2 от НК и съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК на обвиняемия е
наложено наказание „Пробация“, включващо съвкупност от пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – гр. А., обл. Пловдив, кв. „****, за срок от
една година на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, като на
основание чл. 42б, ал. 1 от НК обв. С. Х. К. следва да се явява и подписва пред съответния
пробационен служител два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с
прабоционен служител“ за срок от една година, на основание чл. 42а, ал. 3, т.1 във вр. с ал.
2, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК.За извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от
НК и съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“, включващо
съвкупност от пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – гр. А.,
обл. „Пловдив, кв. **** за срок от една година на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2,
т. 1 от НК, като на основание чл. 42б, ал.1 от НК следва да се явява и подписва пред
съответния пробационен служител два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал.
2, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК.На основание чл. 23, ал.1 от НК на обв. К. е наложено едно общо
най-тежко наказание, а именно: „Пробация“, включващо следната съвкупност от
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година,
като следва да се явява и подписва пред съответния пробационен служител два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една
година.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото, обуславящи размера на търпените
болки и страдания от пострадалия, в първоинстанционното производство са събрани
писмени и гласни доказателства.
Като свидетел е разпитан К. К., който бил в приятелски отношения с ответника.Той и
негов колега М. ходили да разтоварват вещи в помещения, намиращи се в стопанския двор в
с. М., които били на ответника С., но те ги ползвали за склад.По време на възникналия
конфликт, във връзка с който се води делото, били там.На другия ден също ходили да
разтоварват маси и разбрали, че С. е задържан за 24 часа в районното управление, а ищеца
видели да си работи на базата и даже с други хора се смеели, че С. е арестуван.
Свидетелят М. Р. също е посочил, че са разтоварвали вещи в помещенията на С. и
видели, че там нещо се карат.На следващия ден пак ходили и видели, че М. си е там и нещо
5
си работи.Карал мотокар или електрокар.Имало и други хора.
Свидетелят К. М., който е братовчед на ищеца, е посочил в показанията си, че е
присъствал по време на инцидента.Бил в имота на ищеца, където работели и чакали да
пристигне ТИР със стока.По думите му е възникнала разправия между шофьора на ТИР-а,
който слязъл да премести клон от пътя и собственика на съседния имот.Същият човек
посегнал на братовчед му да го ритне и да го удари, при което той се отместил и го
избутал.Този човек паднал на земята и озлобен започнал да хвърля камъни по шофьора и по
него.После с ищеца се прибрали в цеха и продължили да работят.След 5-10 минути
свидетелят видял, че ищецът тича към цеха, а двама души го налагат – единият с палка, а
другият с юмруци.Затиснали го между мотокара и вратата, защото там имало палет и не
можело да се минава.Св. М. скочил с една летва тогава и нападателите избягали.От пръста
на ищеца течало кръв и нокътя му бил отлепен.Фланелката му била скъсана и целият бил в
белези от палка.След това се появила съпругата му, но той не можел нищо да обясни, целият
треперел, а малко по-късно дошли и полицаите и започнали да ги разпитват.След това
ходили в полицейския участък да дават показания, тъй като ищецът бил разстроен и не
можел да пише.После го закарал с неговата кола в Бърза помощ.В следващите дни ищецът
не можел да работи, всичко го боляло, бил уплашен.Той също бил уплашен, тъй като
мястото било диво и никой не познавал.М. имал две малки деца.След инцидента бил
стресиран, по думите на свидетеля нищо не е управлявал, а само се оплаквал.На другия ден
се обаждал на разни хора да идват да поставят камери, а след това той го откарал на съдебен
лекар в гр. П..Ищецът не е влизал и не е лежал в болница.След инцидента св. М. стоял една
седмица при него за кураж, тъй като той бил стресиран и не можел да работи, ходел по
болници с жена си.Пръстът му бил с шина и лакътят на дясната ръка го болял.Давал му да
работи с шлайфа, защото той не можел.Повече от месец се оплаквал, че го боли дясната
ръка.Скандала възникнал първо с възрастния съсед, който хвърлял камъните.
Свидетелката М. Ч.а е съпруга на ищеца.Същата е посочила, че е била с децата по време
на инцидента, като се прибрали там няколко минути по-късно.Заварили М. разстроен,
треперещ, течало кръв от пръста му, по раменете му имало следи от предмета, с който са го
удряли, дрехите му били скъсани, не можел да говори.Децата се уплашили и се прибрали в
жилищната част.Около 5 мин. след тях дошла и полиция, защото той се бил
обадил.Помолили ги да отидат в полицията.Тя шофирала, а с тях били и братовчед му и
единият от шофьорите на ТИР-а.На следващия ден ходили до съдебна медицина в гр.
Пловдив с братовчед му, който шофирал.Тя се страхувала да остане сама с децата и
помолила нейна приятелка да отиде при тях.След инцидента М. не бил в състояние да
работи около 10 дни.След това тя приемала поръчки, а братовчед му или другото момче, с
което работели, довършвали каквото се наложи.М. се оплаквал, че лакътя го боли, имал
шина на лявата ръка.Имал трайно увреждане и пръста на лявата му ръка все още бил
изкривен, когато правел заобляне на камък го боляло и тя го мажела с различни
мазила.Имали мотокар, който М. започнал отново да кара месец и нещо след
инцидента.Изпитвали страх, че случилото се може да се повтори.Никой от тях не искал да
6
остава сам в имота.М. бил притеснен и напрегнат.Променил се при комуникацията си с
хората, а в къщи бил по-раздразнителен, по-мнителен.Два дни след инцидента сложили
охранителни камери и общо 5 паник-бутона.
Свидетелят В. Ч. е посочил, че познава ищеца от преди 5 години.От него разбрал, че
през м. октомври минала година е претърпял побой от съседите си.Една седмица по-късно го
извикал да му слага камери за наблюдение.Около две седмици прекарвали кабели в имота
му, след което оправяли и дървата по двора.Ходел при него в продължение на два-три
месеца.М. се оплаквал, че го болят ребрата от дясната страна и не можел да си взема въздух,
десният лакът и единият пръст на ръката му били пострадали.Пръста му бил увит, имал
шина или гипс, не можел да обработва камъка, нито да си върти ръката със шлайфа.С жена
му ходели по болници и прегледи, тя карала колата.Имал мотокар, но след инцидента не го
използвал.Идвали клиенти, но жена му ги връщала, а недовършените поръчки завали на него
да довършва, за да могат да се издадат.М. не бил същия като преди, страхувал се повече,
заключвал портала, гледал да има хора около него, не искал да остава сам.След удара с
палката имал една буца, която му показвал и пръста на лявата му ръка бил крив.Всичко
станало за един клон, който бил счупен и паднал на пътя.Когато единият от шофьорите на
ТИРА-а го преместил, станал инцидента.Това го знаел от ищеца и от братовчед му.
От приложените медицински документи – съдебномедицинско удостоверение №
1284/2019г., лист за преглед на пациент № 006538, лист за преглед на пациент от
25.10.2019г., амбулаторен лист № 799 от 10.03.2020г., амбулаторен лист №
3341/11.11.2019г., амбулаторен лист № 3261/29.10.2019г. и заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза в настоящето производство, се установява, че при
възникналия инцидент на 25.10.2019г. на М. М. Ч., е било причинено: вътреставно счупване
на главичката на дясната лъчева кост; счупване на крайната фаланга на IV-ти пръст на
лявата ръка; счупване на IX-то ребро в ляво; множество охлузвания и кръвонасядания по
главата, гръдния кош и горните крайници; хематом на IV-ти пръст на лявата ръка.Описаните
увреждания са причинени по най-общ механизъм от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и е възможно да са били получени, както е съобщено в
доказателствата по делото.Счупването в областта на главичката на дясната лъчева кост е
причинено по директен механизъм, вай-вероятно от удар с твърд тъп предмет и е довело до
трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни по см. на
чл. 129 от НК.Оздравителните процеси са протекли обичайно, продължили са около 2
месеца, без остатъчни явления.Счупването на крайната фаланга на IV-ти пръст на лявата
ръка е причинено по директен механизъм – удар с или върху твърд предмет, оздравителните
процеси са продължили около 30 дни и като остатъчно явление четвърти пръст е изкривен
навътре със задебелена кост на крайната фаланга, без да е загубил функционалността
си.Само по себе си това увреждане е довело до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.Счупването на IX-то ребро в ляво, множеството охлузвания и
кръвонасядания по главата, гръдния кош и горните крайници, както и хематома на IV-ти
7
пръст на лявата ръка, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.Възстановяването е в рамките на 20-30 дни.Установените и описани по-горе
травми са причинно свързани с нанесения побой на Ч. на 25.10.2019г.Това, че някои от
травмите са установени няколко дни по-късно, е често срещан факт в спешната медицина и
се дължи на спецификата на обслужването на спешно болните и търсенето на опасни за
живота състояния, като част от по-леките увреждания се неглижират и при налична
симптоматика се установяват по-късно.
Районният съд при постановяване на обжалваното решение е съобразил разпоредбата
на чл. 300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Приел е, че ответникът на
основание чл. 45 от ЗЗД следва да заплати обезщетение за вредите, настъпили в причинна
връзка от престъплението, извършено от него – причиняване на средна телесна
повреда.Отчел е и останалите твравматични увреждания, извън случаите по чл. 128 НК и чл.
129 от НК, установени от приетата съдебно-медицинска експертиза по делото, които също
са пряка и непосредствена последица от действията на ответника, като ищецът е изпитал
болки и страдания вследствие на причиняването им.Психическите травми, отчетени от
районния съд, се изразяват в това, че след инцидента ищецът продължава да живее в страх
от ответника и баща му, че това което се е случило може да се повтори, че може да бъде
предприето нападение срещу него и членовете на семейството му.Прието е, че този страх е
нарушил нормалния му живот, той е изживял психически стрес, което е довело до
безпокойство, нервност, главоболие, безсъние, попречили му да изпълнява задълженията
си.При определяне размера на сумата, с която следва да се репарират претърпените болки и
страдания, решаващият съд е взел предвид, че първоначално те са били значителни и
интензивни, необходими са били медицински прегледи и лечение, продължителността на
оздравителния процес е била около един месец, като са останали трайни увреждания на
здравето на пострадалия, които са засегнали горния му крайник и са затруднили
изключително много ежедневието му, вкл. са довели до невъзможност да изпълнява
предишната си работа за около месец-два и поради това са създали усещане за комплексно
страдание.Справедливото обезщетение според районният съд е в размер на 5000 лева за
средната телесна повреда – вътреставно счупване на главичката на дясната лъчева кост; 1000
лева за счупване на крайната фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка, което увреждане е
довело до трайна деформация на IV-ти пръст на лявата ръка; 1500 лева за счупване на IX-то
ребро в ляво; 500 лева за множество охлузвания и кръвонасядания по главата, гръдния кош и
горните крайници и 200 лева за хематом на IV-ти пръст на лявата ръка, а за нанесените
психологически травми районният съд е приел, че следва да се присъди обезщетение в
размер на 2000 лева.Приел е още, че ответникът дължи лихва за забава върху размера на
обезщетението в размер на законната лихва от датата на причиняване на вредите –
25.10.2019г. до окончателното заплащане на главниците.
Пред въззивната инстанция не се спори относно осъществяването на елементите от
8
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което и само ще се маркира, че
извършването на противоправно деяние, осъществяващо фактическия състав на
престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК и на престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК, е установено със задължителна сила за съда и страните по НОХД №
938/2018г. по описа на Районен съд Асеновград.Одобреното от наказателния съд
споразумение има характера и значението на влязла в сила присъда по см. на чл. 300 от
ГПК.Наличието на претърпени неимуществени вреди от пострадалия се потвърди и от
гласните доказателства, събрани в първоинстанционното исково производство – показанията
на свидетелите на ищцовата страна, които са непосредствени, логични и добросъвестни,
поради което следва да се кредитират, както и от писмените доказателства и заключението
на съдебно-медицинската експертиза, които кореспондират помежду си и взаимно се
допълват.Показанията на свидетелите на ответната страна от друга страна не дават
конкретна информация за случилото се по време на инцидента и не кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Спорът във въвзивното производство е за размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, който се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение с оглед характера, степента и вида на
уврежданията, интензивността на търпените болки и страдания, продължителността на
възстановяване към нормално състояние, възрастта, физическото и психическо състояние на
пострадалия, както и възможностите му за възстановяване.Всички тези обстоятелства са
отчетени от районния съд в случая при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди от нанесените телесни увреждания на пострадалия – една средна телесна повреда и
няколко леки телесни повреди, инкорпорирани в състава на престъплението по чл. 129, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК, за което извършителят е осъден.Във връзка с възраженията във
въззивната жалба следва да се посочи, че имущественото състояние и социалният статус на
извършителя не са сред обстоятелствата, релевантни при определяне размера на
обезщетението.Не би могло да се приеме за основателно и възражението, че поведението му
по време на инцидента е било израз на защита на негов близък роднина.В тази насока няма
данни по делото пострадалият да е провокирал с действията си ответника и баща му, нито да
е отвърнал на нападението.Напротив, от показанията на св. М. се установи, че пострадалият
първоначално се е отместил и се е опитал да избута бащата на ответника, а при второто
нападение двамата са го затиснали между мотокара и входната врата, като единият го е
удрял с палка, а другият с юмруци.В по-късен момент се е намесил и св. М. с дърво в ръка, с
което се е опитал да избута нападателите.При тази фактическа обстановка е възможно
бащата на ответника да е получил травматичните увреждания, описани в издаденото му
медицинско удостоверение – контузия на лицето и контузия на дясната длан с
кръвонасядане, но не би могло да се приеме, че същите са резултат от нападателни действия
на пострадалия, тъй като същият е бил в позиция на самоотбрана.
9
Предвид изложеното и в съответствие с принципа на справедливостта съгласно чл. 52 от
ЗЗД, настоящият състав на съда намира, че глобално обезщетение в размер на 8 000 лева, е
адекватно на търпените от пострадалия неимуществени вреди в резултат от нанесените му
телесни повреди.Обезщетението за неимуществени вреди от деянието по чл. 129, ал. 2 във
вр. с с ал. 1 от НК е глобално, съобразено с всички релевантни обстоятелства, вкл. вида и
броя на телесните увреждания.
По отношение на психическите травми районният съд е отчел всички описани в
исковата молба негативни преживявания на пострадалия, свързани с посттравматичния
психически стрес от преживяното, които са установени от доказателствата по делото.Не е
отчел обаче преживения страх и стрес от него по време на самото нападение, обусловен от
непосредствената опасност за живота и здравето му.Както се твърди в исковата молба,
страхът му е бил основателен с оглед начина, по който ответникът го е нападнал.Заканата,
че ще го убие, е била отправена в ситуация на предприета физическа агресия, което
допълнително е засилило негативните преживявания на пострадалия.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства настоящият състав на съда намира за
справедливо обезщетение в размер на 4000 лева за неимуществените вреди, претърпени от
пострадалия в резултат от деянието по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а насрещната въззивна жалба е частично основателна.
Решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
решение, с което да бъде присъдено глобално обезщетение в размер на 8000 лева в полза на
пострадалия за причинените му неимуществени вреди от деянието по чл. 129, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК и обезщетение в размер на 4000 лева за причинените му неимуществени вреди
от деянието по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тези суми
от дата на увреждането – 25.10.2019г. до окончателното им изплащане.За разликата от 8000
лева до общо претендирания размер от 16 500 лева, като обезщетение за неимуществени
вреди от причинените телесни увреждания на пострадалия, както и за разликата от 4000 лева
до претендирания размер от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди от отправената
закана за убийство, исковете следва да се отхвърлят, или за разликата от 12 000 лева до общо
претендирания размер от 21 500 лева искът е неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция и претенциите на страните, в
полза на М.Ч. следва да се присъдят разноски за настоящето производство съобразно
уважената част от исковете му в размер на 446, 43 лева, а в полза на жалбоподателя
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 85, 35 лева.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № 260172/13.04.2021г., постановено по гр. д. № 484 по описа за
2020г. на Районен съд Асеновград, III г. с., с което се осъжда С.Х. К., ЕГН ********** от гр.
А., Област Пловдивска, жк „***, за заплати на М. М. Ч., ЕГН ********** от гр. А., Област
Пловдивска, ул. „****, общо сумата 10 200 лева, от които: 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претъпени болки и страдания от
нанесената на 25.10.2019г. в село М., Област Пловдивска средна телесна повреда:
вътреставно счупване на главичката на дясната лъчева кост, довело до трайно затрудняване
на движенията на десния горен крайник; 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на
25.10.2019г. в село М., област Пловдивска лека телесна повреда: счупване на крайната
фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка, което увреждане е довело до трайна деформация на
IV-ти пръст на лявата ръка; 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 25.10.2019г. в село
М., област Пловдивска, лека телесна повреда: счупване на IX-то ребро в ляво; 500 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от нанесената на 25.10.2019г. в село М., Област Пловдивска, лека телесна
повреда: множество охлузвания и кръвонасядания по главата, гръдния кош и горните
крайници; 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от нанесената на 25.10.2019г. в село М., област Пловдивска,
лека телесна повреда: хематом на IV-ти пръст на лявата ръка; 2000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически травми и
страдания: страх, безсъние, тревожност и безпокойство, главоболие, напрегнатост и липса
на енергия, причинени от инцидента на 25.10.2019г. в село М., област Пловдивска, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на причиняване – 25.10.2019г.
до окончателното изплащане на главниците, като отхвърля предявените искове до пълните
им размери от 21 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от нанесените на 25.10.2019г. в с. М., област Пловдив: средна
телесна повреда, леки телесни повреди и причинени психически травми и страдания, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Х. К., ЕГН ********** от гр. А., Област Пловдивска, жк „****, за заплати
на М. М. Ч., ЕГН ********** от гр. А., Област Пловдивска, ул. „****, сумата от 8000 лв.
/осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от
причинените на пострадалия на 25.10.2019г. в с. М., Област Пловдивска телесни увреждания
– вътреставно счупване на главичката на дясната лъчева кост; счупване на крайната фаланга
на IV-ти пръст на лявата ръка, което увреждане е довело до трайна деформация на IV-ти
пръст на лявата ръка; счупване на IX-то ребро вляво; множество охлузвания и
кръвонасядания по главата, гръдния кош и горните крайници; хематом на IV-ти пръст на
лявата ръка, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
25.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/,
представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от извършеното
11
на 25.10.2019г. в с. М., Област Пловдивска деяние от ответника, изразяващо се в отправена
закана за убийство спрямо пострадалия, което заканване е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 25.10.2019г. до окончателното й изплащане, за които деяния С.Х. К., ЕГН
********** е признат за виновен и осъден по силата на одобрено от съда споразумение по
НОХД № 938 по описа за 2018г. на РС Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата от 8000 лева до общо претендирания размер от 16 500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от причинените телесни увреждания на пострадалия и за разликата от
4000 лева до претендирания размер от 5000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в психическа травма от отправената закана за
убийство, или за разликата от 12 000 лева до общо претендирания размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 21 500 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика от
датата на увреждането – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта относно присъдените ДТ и разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.Х. К., ЕГН ********** от гр. А., Област Пловдивска, жк „****, за заплати
на М. М. Ч., ЕГН ********** от гр. А., Област Пловдивска, ул. „**** част от разноските за
въззивното производство в размер на 446, 43 лева.
ОСЪЖДА М. М. Ч., ЕГН ********** от гр. А., Област Пловдивска, ул. „**** да
заплати на С.Х. К., ЕГН ********** от гр. А., Област Пловдивска, жк „***** част от
направените разноски за въззивното производство в размер на 85, 35 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12