Решение по дело №388/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2299 от 18.10.2024 г., подадена от «Ч. П.» ЕАД, Габрово, ЕИК: *********, против Решение № 172 от 29.08.2024 г. на Общински съвет – Габрово с искане за прогласяване на неговата нищожност, респективно – за неговата отмяна.

С процесното Решение, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 129 от ЗУТ, във вр. с чл. 21, т. 7 от ЗОС, във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация за частично изменение на Застроителен регулационен план /ЗРП/ на [населено място], [жк], V част, VI част, на улична регулация с о.т. 221 – 222 – 223 – 224 – 225 – 226 – 227 – 228.

Конкретно измененията се изразяват в следното:

1.Намалява се ширината на [улица], като западната регулационна линия се прокарва по имотната граница на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Източната регулационна линия не се променя. В зоната на кръстовище с ул. „Плодородие“ се осигурява широчина от 4.00 м. Отпадат о.т. 228, о.т. 227 и о.т. 226, като се създават нови о.т. 288а, 288б, 287а, 287б, 226а и 226б.

2.Намалява се широчината на [улица] – 223 – 222 на 4.00 м, като отпадат о.т. 222, 223, 224, 225 и се създават нови: 222б, 222а, 223а, 224а, 225а.

3.От север пред УПИ II – 2077 се предвижда уширение на улицата, осигуряващо обръщане на автомобилите в обратна посока, предвид поетапното изпълнение на цялата улица.

Изменението е нанесено на скица № 209 от 27.03.2024 г. от действащия регулационен план.

Жалбоподателят твърди, че с процесното изменение се навлиза в частен имот с [идентификатор] от т. 226, 225а до 224а, идеални части от който притежава дружеството – жалбоподател, който не е обезщетен за това. Изтъкват се съображения за нищожност на Решението, като се мотивира твърдение, че компетентен да утвърди изменението не е ОбС – Габрово, а кметът на общината. В случая не се прави реално изменение на ПУП, а се приема нов такъв. За да се измени ЗРП, същият следва да не е приложен. В случая обаче улица на място е изградена, асфалтирана и не са налице настъпили съществени изменения в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е издаден планът. Към административната преписка липсва задание за ЧИ на ПУП, което, на основание чл. 125, ал. 2 от ЗУТ, обосновава необходимостта от изработването на плана. Дружеството – жалбоподател не е обезщетено и не съществува ПУП за изграждане на [улица].508.386 от точки 226а, 225а до 224а. ОУП не е реализиран в предвидения в чл. 31 от ЗОбС срок и няма правно действие Заповед № 602 от 11.04.2017 г., както и атакуваното решение. Действащият ОУП предвижда преминаване на улица, обслужваща сградата в [ПИ], през т. 226, б. „б“ и през границата на [ПИ]. Изземване на чужд съседен имот, а именно имот с [идентификатор] от т. 226а, 225а до 224а е незаконосъобразно, т.к. задоволяването на общинските нужди и обслужването на [ПИ] може да се осъществи и без създаване на нов УПИ за улична регулация 770а, преминаваща през собствения на жалбоподателя имот.

Решението е публикувано в ДВ бр. 84 от 04.10.2024 г. /л.145/, а жалбата против него е депозирана на 17.10.2024 г., в законния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, и като подадена от заинтересовано лице, чийто имот е пряко засегнат от изменението против подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК административен акт, същата се явява допустима и редовна, с оглед на което следва да се разгледа по същество по отношение на нейната основателност. По какъв начин се отразява процесното изменение на жалбоподателя не е обстоятелство, определящо правото му на жалба. Той има качеството на заинтересован на основание чл. 131, ал. 1, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Жалбоподателят изрично заявява, че оспорва в цялост процесното Решение. За да се установи кои имоти са засегнати пряко от изменението на плана, съдът е назначил СТЕ, чиито изводи и по този въпрос ще бъдат обсъдени по-долу в настоящия съдебен акт.

На основание чл. 152, ал. 3 от АПК административният орган е представил списък на страните в производството, като е посочил имената и адресите за призоваване на заинтересованите лица, участвали в производството по издаване на Решението, както и връзката им със засегнати от изменението имоти. Същите са участвали в производството по издаване на процесния административен акт и съдът ги е конституирал като заинтересовани страни.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адвокат В., който поддържа жалбата.

Ответната страна – Общински съвет - Габрово, се представлява от юрисконсулт П. Д. и началник отдел „Правен“ при Община Габрово, служител с юридическо образование и правоспособност, Р. К., които оспорват жалбата.

Заинтересованите страни:

Т. В. Х. – представлява се от адв. А. Й., оспорва депозираната жалба;

Т. В. Б. – представлява се от адв. М. А., оспорва депозираната жалба;

Д. В. Б. – представлява се от адв. М. А., оспорва депозираната жалба;

ЕТ „Баджо – В. Баджаров“, Габрово - представлява се от адв. М. А., оспорва депозираната жалба;

С. Г. Г. – представлява се от адв. Д. Н., оспорва депозираната жалба;

„Георгиев Авто“ ЕООД, Габрово – представлява се от адв. Д. Н., оспорва депозираната жалба;

„Стеди Колор“ ЕООД – представлява се от адв. Д. Н., оспорва депозираната жалба;

„Хербаллаб“ ООД, Габрово – представлява се от управителя С. Ш., оспорва депозираната жалба;

С. И. Ш. – явява се лично, оспорва депозираната жалба.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесното Решение е издадено на правно основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и чл. 21, ал. 1 и ал. 7 от ЗОбС, като с него се одобрява ПУП – план за регулация за частично изменение на ЗРП на улична регулация с посочените о.т. от [жк], V и VI част, [населено място]. Изменението засяга повече от един [жк], като предвижда промяна в уличната регулация с дължина по-голяма от 100м, засяга имоти от [жк], 38 и 39 и предвижда отчуждаване на част от имота на жалбоподателя, в който той притежава идеални части, видно от заключението на вещото лице, който имот е собственост и на други физически и юридически лица и такива имат ограничени вещни права върху него, поради което и на основание чл. 21, ал. 7, във вр. с ал. 1 от ЗОбС и чл. 129, ал. 1 и 2 от ЗУТ изменението е прието от Общинския съвет /ОбС/.

Със Заповед № 2080 от 11.10.2023 г. на зам.-кмета Н. М. се разпорежда изработване по служебен път на ПУП – ПР за ЧИ на ЗРП на [населено място], [жк], V и VI части, като се предвижда промяна в уличната регулация на [улица]223-224-225-226-227-238, като се намали ширината й от о.т. 238 до о.т. 226 като западната регулационна граница се прокара по кадастралната граница на ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], без предвиждане на промяна в източната регулационна линия, а в зоната на кръстовището с ул. „Плодородие“ да се осигури ширина от минимум 4.00 м. Предвижда се намаляване ширината на [улица], а в участъка от о.т. 22 до о.т. 224 пътното платно се намалява до 3.5 м ширина за сметка на увеличаване на тротоар от север. Пред [УПИ] в улицата се прави уширение, осигуряващо обръщане на автомобилите в обратна посока. В останалата част, пред [УПИ], и от о.т. 221-220-219-218-217, улицата се запазва и не се променя границата на УПИ VII за озеленяване. Заповедта съдържа технически указания за обхвата, обема и съдържанието на проекта и посочване на нормативните актове, на които той следва да съответства, като се определя и срок, в който следва да се изработи ПУП и да се представи за разглеждане в Община Габрово.

На 18.03.2024 г. е издадена последваща Заповед № 423 от същия административен орган, с която, поради установена явна фактическа грешка, с оглед на което и втората съставлява част от първоначалната, като се коригира предходната такава относно точното установяване на о.т., при които се изменя улицата, като цифрата 22 се чете като 222, а 238 - като 228; текстът по т. 1 също се изменя, като цифрата 238 се заменя с 228 относно намаляване ширината на улицата; по т. 3 се конкретизира намаляване на пътното платно от 3.50 м на 4.00 м.

Към Заповедта за изработване на ПУП се прилага Обяснителна записка, в която се описва в какво ще се състои планираното изменение.

Със Заповед № 602 от 11.04.2017 г. на кмета на Община Габрово и на основание чл. 39, ал. 4, чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, §.1,ал. 3от ДР на ЗУТ, на зам.-кмета на същата Община по „Устройство на територията, инфраструктурата и екологията“ – Н. М., са предоставени правомощия по ЗУТ, вкл. по чл. 135, ал. 5 от същия Закон, да нареди служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план в обхват до един квартал. В случая заповедта за изработване на такъв проект е издадена от този орган, на когото е делегирано подобно правомощие, но въпросната улица обхваща и обслужва имоти, находящи се в повече от един [жк], поради което компетентният орган по тази разпоредба и орган, който разрешава изработването на проект за ПУП е следвало да бъде Общинският съвет. По тази причина, именно, той е издал и процесното Решение в края на процедурата, което се обжалва по настоящото дело. Съгласно чл. 124а, ал. 1 и 2 от ЗУТ, разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, а разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия в обхват до един квартал се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че е налице нарушение на нормата на чл. 135, ал. 5, във вр. с чл. 124а, ал. 1 и 2 от ЗУТ, като производството е започнало с издаването на акт /заповед/, издаден не от компетентен орган. Това процесуално нарушение рефлектира върху крайния административен акт и налага неговата отмяна. То не е причина този краен акт да бъде прогласен за нищожен, т.к. този краен акт е издаден вече от компетентен орган – Общинския съвет.

Заповедта е съобщена на заинтересованите лица и на 30.04.2024 г. настоящият жалбоподател е подал възражение срещу планираното изменение.

Според заключението на назначената по делото СТЕ и приложените документи за собственост се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е съсобственик с преобладаваща идеална част от засегнатия от промяната имот с идентификатор № 14218.508.386 по КККР на [населено място], одобрена през 2007 г. Същият попада в урбанизирана територия и е с производствено предназначение, като в него се намират различни сгради. Останалите заинтересовани лица са съсобственици на имота и/или притежават ограничени вещни права по отношение на същия – право на ползване и на строеж. Процесното изменение е започнало въз основа на заповеди на зам.-кмета на Община Габрово за изработване на ПУП – план за регулация за ЧИ на ЗРП досежно улична регулация на [населено място] по служебен път. В случая улицата в посочения участък се намалява като ширина по западната си регулационна линия, като минава по имотната граница на горепосочения ПИ, а източната регулационна линия не се изменя. В зоната на кръстовището с ул. „Плодородие“ се осигурява широчина от 4.00 м. В участъка от о.т. 224 – 222 улицата също търпи намаление , като пътното платното е предвидено с ширина от 3,50 м. за сметка на увеличаващ се тротоар от север. Пред [УПИ] в улицата се прави уширение за обръщане на автомобилите в обратна посока предвид етапното изпълнение на улицата, като съдът намира, че в тази част решението не засяга интересите на жалбоподателя, т.к. това УПИ не е съседно на имота му и в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане. Същата следва да се разгледа единствено в частта, в която с нея се оспорва процесното Решение, касаеща изменението на уличната регулация в съседство с имота на жалбоподателя.

Според експерта, въпросната западна улична регулация на новата [улица] м от о.т. 288а до 288б и малко след нея, до около средата на [УПИ], съвпада с кадастралната граница на процесния ПИ и е с ширина около 4.00 м. След това с перпендикулярна чупка [улица],50 м, с което навлиза в този имот и става широка 6,50 м. В кръстовището с ул. „Плодородие“ ширината става променлива, като достига максимум до 10 м и е с неправилна форма за да оформи кръстовище при в о.т. 226а и 226б, след което постепенно намалява ширината си и достига до 4.00 м при о.т. 225а. След това в кривата улица отново става с променлива ширина, като в най-широката си част достига до 5.00м. До о.т. 224а попада в по-голямата си част в [ПИ]. В участък от о.т. 224а-223а-222а е с ширина от 4.00 м, а между о.т.222а и 222б се уширява плавно и достига 7.5 м при о.т. 222б. Между тази о.т. и о.т.221 [улица] с тротоарите– такава, каквато е преди изменението. Общата й дължина от о.т. 288а до 222б е 125 м, измерено по плана. Общата дължина на участъка, в който улицата навлиза в територията на процесния ПИ, е с дължина от 45 м. /скица л. 438/. Съгласно сега действащия ЗРП улицата е предвидена като задънена „тупик“ с обръщало в имота на жалбоподателя. Върху участъка, с която тя навлиза в имота му, е налице стара напукана асфалтова настилка, като остава неустановено кой, кога и на какво основание я е полагал. От огледа на вещото лице, направен на място и от хоризонталите личи, че теренът, върху който е предвидено изграждането на по-голяма част от първоначалната улица по ЗРП, както и част от улицата в процесното частично изменение, са разположени върху много стръмен терен с надлъжно пропадане във височина, като реализацията на улицата в първоначалния й вариантна плана е технически трудно като изпълнение без изграждането на много високи подпорни стени, което е твърде скъпо като разход. Улицата по настоящото частично изменение до известна степен облекчава нещата, но е твърде вероятно при трасирането й да се установи, че е разположена в надлъжно нестабилен терен и това би затруднило също значително реализацията й. Тя обслужва само пет имота, поради което вещото лице намира за по-целесъобразно поетапното и изграждане, само в определени участъци.

На 28.05.2024 г. предложението е разгледано от ОЕСУТ и е взето Решение с Протокол № 16 от заседанието на помощния орган, като е обсъдено съдържанието на исканото изменение, отразено е постъпилото възражение и са изтъкнати мотиви по отделните му пунктове. Посочено е, че изменението е в интерес на заинтересованите страни и че то се налага, т.к. от приемането на действащия устройствен план е изтекъл дълъг период от време и „условията и възможностите за реализация на публичната инфраструктура, предвидена и заложена с този регулационен план са се променили значително.“.

Тук за първи път се прави опит за фактическо мотивиране на процесната промяна, каквото не е налице до момента, нито след това. Изменението е с правно основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, според която норма влезлите в сила общи и подробни /във вр. с ал. 2/ устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът. Тази норма обаче е само възпроизведена и то – единствено в акта на ОЕСУТ, който не е дори цитиран в процесното Решение и в преписката не се съдържат конкретни мотиви в нито един документ, от които да е видно кои и какви са точно тези съществени промени и спрямо кои икономически и устройствени условия са проявени те, поради което остава непосочено и неустановено какви конкретни обстоятелства налагат процесната промяна. Изминал дълъг период от време от приемането на действащия устройствен план не е основание за допускане и одобряване на процесното изменение на така посоченото правно основание. Не съставлява такова и промяната в собствеността на имота, който в момента е съсобствен и в преписката по издаването на процесното Решение този факт не се обсъжда, нито с него се обяснява причината за промяната в уличната регулация. Промяната в нормативната уредба също не е била предмет на дискусия в хода на производството по издаване на процесния АА, нито е посочено по какъв начин и коя, точно, промяна, на коя правна норма и от кой нормативен акт, налага процесното изменение. Не са посочени и обсъждани, например, нови инвестиционни намерения, които не биха могли да бъдат реализирани посредством сегашното предвиждане на плана. Не е обсъждано в процеса по издаване на процесното Решение невъзможност за реализиране на настоящия план. Едва на етап назначаване и изслушване на СТЕ се споменава, че планът би могъл да се изпълни трудно и евентуално това би било доста скъпо начинание, но изпълнението не е невъзможно, а освен това дори за новото процесно изменение вещото лице сочи, че отново е твърде вероятно голямата денивелация на терена да затрудни значително реализацията. В заключение съдът намира, че не е изследвано и обсъждано в хода на административното производство дали и по какъв начин новото предвиждане би било по-ефикасно, икономично и ефективно като реализация, а е недопустимо това да става едва в хода на съдебното производство по оспорване на акта. Освен това дори и в съдебното производство не се установява по несъмнен начин по-голяма ефективност, ефикасност и икономичност на новото предвиждане. Изискуемата, според трайната съдебна практика на ВАС мотивировка за наличие на основанията, визирани в чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се съдържа нито в обжалваното решение, нито в наличната по административната преписка документация /Решение № 11841 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7082/2024 г., II о./ и съдът не може да я установява и излага в съдебния си акт за първи път.

На 09.08.2024 г. зам. кмета на Община Габрово е предложил на Общинския съвет да разгледа и одобри предложението за изменение на ПУП. На 26.08.2024 г. с т. 3 от Решение по Протокол № 9 на Комисия „ТСРР“ при Община Габрово е одобрено предложението за процесното изменение на ПУП. Решението е заложено в дневния ред за заседание на колективния орган за местно самоуправление и на 29.08.2024 г., с процесното Решение № 172, той е одобрил същото, без да излага каквито и да било фактически основания.

Липсата на фактически мотиви е пречка за осъществяване на контрол за законосъобразност на атакувания ИАА, като промяната в условията по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ следва изрично и точно да се обоснове, за да се изследва едва след това от съда въпроса, дали тези условия са налице или не. От друга страна именно с излагането на мотиви се довежда до знанието на заинтересованите страни съображенията, от които се е водил административният орган при издаването на акта си, което е задължително с оглед организиране защитата на тези страни в процеса. Въз основа на така изложеното и тъй като е налице съществен порок във формата на акта – липса на фактически мотиви за издаването му и посочване на правни такива, които не се установяват като налични, горепосоченото съществено процесуално нарушение – неучастие на заинтересовани лица в административното производство, както и поради нарушение на материалния закон - новообразуваните имоти не отговарят на императивни законови норми за образуване на имот от съответния вид и конкретно – на изискванията за лице, съдът намира, че жалбата е основателна и като такава следва да се уважи, като оспореният с нея административен акт бъде отменен.

В заключение на гореизложеното съдът намира, че процесното решение е издадено от оправомощен административен орган, действащ в рамките на предоставената му по закон компетентност. При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на процедурата и изискванията за форма на акта, които са по естеството си такива, че препятстват и/или затрудняват участието на жалбоподателя при издаването му и/или реализиране на правото му на защита, а съдът не може да проконтролира наличието на основание за процесното изменение на устройствения план и съответствието на акта с материалния закон. Поради това съдът счита подадената срещу него жалба в допустимата й част, касаеща уличната регулация, граничеща с имота на жалбоподателя, за основателна, поради което следва да отмени обжалваното Решение в тази му част. В останалата част следва да остави жалбата без разглеждане, поради липсата на правен интерес у жалбоподателя.

С оглед изхода на правния спор своевременно заявени и основателни са исканията на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Същите се равняват на 5 480.00 лв., от които: 50.00 лв. заплатена държавна такса; 30.00 лв. такса за обнародване в ДВ; 600.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 4 800.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което е доказано с данъчна фактура с основа – 4000.00 лв. и ДДС – 800.00 лв., Договор за правна защита и съдействие и банково извлечение за направен паричен превод по същата фактура. От останалите страни по делото е направено възражение за прекомерност на възнаграждението. Съдът, в тази връзка, взе предвид Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която има насочващ характер и нормата на чл. 1 от нея, според която възнаграждението на адвоката се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър ориентировъчното възнаграждение е в размер [рег. номер].. Съдебното производство се е развило в три съдебни заседания с участие на процесуален представител на страната, който е представял доказателства, вкл. е изискал експертиза, като съгл. чл. 7, ал. 9 от Наредбата, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.. Според чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Във връзка със съдебното обжалване адв. В. е изготвила писмени бележки и подробна писмена защита по същество, съдържаща доводи, както по допустимостта на оспорването, така и по същество. Проявил е инициатива за попълване на делото с относимите към спора писмени доказателства, вкл. тези, които съставляват част от административната преписка, направил е и искане за назначаване на СТЕ с прецизно формулирани задачи. На практика договореното и заплатено възнаграждение от жалбоподателя е около два пъти по-голямо от установеното минимално по Наредбата и като се вземат предвид гореизложените обстоятелства съдът не го намира за прекомерно, поради което следва да остави без уважение възраженията на страните за прекомерност.

С оглед на така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, чл. 215 и чл. 135 от ЗУТ, чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК и чл. 78 от ГПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № СДА-01-2299 от 18.10.2024 г., подадена от «Ч. П.» ЕАД, Габрово, ЕИК: *********, Решение № 172 от 29.08.2024 г. на Общински съвет – Габрово В ЧАСТТА МУ, в която се одобрява Подробен устройствен план – План за регулация за частично изменение на Застроителен и регулационен план на [населено място], [жк], V и VI част, на улична регулация, определяща изменение на същата в съседство с ПИ с идентификатор № 14218.508.386.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в останалата й част като недопустима.

ОСЪЖДА Община Габрово да заплати на „Чинков Пропърти“ ЕАД, София, ЕИК: *********, деловодни разноски на обща стойност 5 480.00 лв., от които: 50.00 лв. заплатена държавна такса; 30.00 лв. такса за обнародване в ДВ; 600.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 4 800.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение

Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до В. А. съд.

Препис от акта да се връчи на страните в едно със съобщенията.