Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Б.С. 21.01.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III наказателен състав, в публичното си заседание на 21
декември, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при
секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладвано от съдия ВЕЛЬОВСКИ АНД № 226/2020г. по описа на РС-Б.Слатина
За да се произнесе взе предвид следното:
Т.Р.С. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 20-0248-000219/02.04.2020
год. на Началник РУ към ОД на МВР В., РУ - Б.С., с което са му наложени
административни наказания „глоба” в размер на 30.00 лева, на основание чл.183,
ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и „глоба” в
размер на 20.00 лева, на основание чл.183,
ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на
наложените наказания с НП.
Въззиваемата страна не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Съдът като прецени представените по
делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след
цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата срещу НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
От анализа на събраните по делото
доказателства е видно, че на 06.03.2020г., около 11.08ч., в гр.Б.С. на
ул.“Търнавска“, при МБАЛ служителите при РУ Б.С. – свидетелите И.В.В. и В.А.Ч.,
забелязали, че водачът на МПС – лек автомобил „Фиат Дукато”, с рег.№ ВТ 3245 КР,
не спазил указанията на пътен знак Г9 „Премини от дясно на знака“ като
продължил направо, но в зоната на кръстовището се усетил, че е извършил
нарушение, видял и полицейските служители пред него, поради което спрял, след
което веднага върнал назад автомобила извън зоната на кръстовището. Преминал с
него от дясно на знака, за да се включи в
движението по пътя с предимство към с.Борован. При това обаче включване в
движението по пътя с предимство извършил нарушение, като не спазил знак Б2 – Стоп „Спри. Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Това било възприето от полицейски
автопатрул, находящ се на ул.“Търнавска“, в близост до МБАЛ, в чийто състав влизали свидетелите И.В.В. и В.А.Ч.,
поради което последвали автомобила „Фиат Дукато” със служебния си автомобил. До бензиностанция „Круиз“ подали
сигнал и спрели за проверка водача на лек автомобил „Фиат Дукато”, с
рег.№ ВТ 3245 КР. При проверка на документите на
автомобила и водача му свидетелите установили, че водач бил жалбоподателя Т.Р.С..
Във връзка с констатираното неспазване на пътните
знаци „Г9“ и „Б2“,
на място свидетелят И.В.В. /младши
автоконтрольор/ съставил акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за извършени нарушения по чл.6,
т.1, предл.3 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът
бил съставен в присъствието на свидетел-очевидец В.А.Ч. и на нарушителя, бил му предявен и подписан от него без
възражение. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган, след извършена
проверка.
Въз основа на така съставения акт,
било издадено и обжалваното НП от Началник РУ към ОД на МВР В., РУ - Б.С., с
което на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба” в размер
на 30.00 лева, на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, и „глоба” в размер на
20.00 лева, на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Именно това постановление се обжалва.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени
доказателства – АУАН № 179852/06.03.2020 год., НП № 20-0248-000219/02.04.2020
год., Заповед с рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка за
нарушител-водач, писмени възражения против АУАН, снимка на кръстовището, 2 бр.
снети сведения от служители, докладна записка, уведомително писмо, както и от
гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели: И.В.В. –
актосъставител, и В.А.Ч. - свидетел при извършване на нарушението и съставяне
на акта, и двамата служители на РУ – Б.С..
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като
обективни, безпристрастни, логически последователни, изцяло подкрепящи се от
приобщените по делото писмени доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът
намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил съставите
на административни нарушения на чл.6, т.1
от ЗДвП. На
инкриминираната дата и място, при управление на лек автомобил „Фиат Дукато”, с рег.№ ВТ 3245 КР, не е изпълнил
задължението като водач на МПС да се съобрази с пътен знак Г9 „Премини от дясно на знака“ като продължил направо
и спрял след него в зоната на влизане към пътя с предимство, поради което
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност
по чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП. След това не е изпълнил
и задължението като водач на МПС да се съобрази с пътен знак Б2 – Стоп „Спри. Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ като не спрял, а продължил и се включил
в движението по пътя с предимство. От субективна страна жалбоподателят е
действал умишлено като е съзнавал обществената опасност на деянията, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е целял те да настъпят. Това обстоятелство е
установено по несъмнен и категоричен начин с показанията на свидетелите И.В.В.
– актосъставител, и В.А.Ч. - свидетел при извършване на нарушението и съставяне
на акта, в
подкрепа на което са и констатациите в акта и НП.
Посочената фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите И.В.В. и В.А.Ч., разпитани
в хода на съдебното производство, както и от събраните и приложени по делото
писмени доказателства. В показанията и двамата свидетели
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатции. По случая
поясняват, че на процесното място – ул.“Търнавска“, при МБАЛ, въпреки наличието на знак Г9 „Премини от дясно
на знака“, жалбоподателят продължил направо и спрял след неговата зона, а след
това, въпреки наличието на знак Б2 „Стоп”,
жалбоподателят не спрял, а напротив, подминал стоп линията и продължил като се
включил в пътя с предимство, поради което бил спрян от полицейските органи. Свидетелите
заявяват, че били позиционирани на тази улица, като видимостта към поставените
знаци била ясна, както за тях, така и за жалбоподателя. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като логични, обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си. Нещо повече освен, че фактите са отразени ясно в
АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила,
същото не се обори от самия жалбоподател, нито се ангажираха доказателства в
такава насока.
В тази
връзка, на първо място, относно наведените възражения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по съставянето на АУАН и издаването на НП,
не се споделят от съда, доколкото както в АУАН, така и в НП са посочени
достатъчно ясно и конкретизирано всички обстоятелства на нарушенията, в това
число и мястото на извършването му. Показанията на свидетелите
категорично потвърждава несъобразяването на жалбоподателя с пътните
знаци. Безсъмнено и процесните знаци са се отнасяли именно за жалбоподателя и
посоката, в която е потеглил. Показанията на свидетелите напълно опровергават
твърденията на жалбоподателя, които не бяха подкрепени с доказателства.
В случая не е допуснато съществено
процесуално нарушение, поради неправилното посочване на регистрационен номер на
автомобила ВР 3245 КР, вместо ВТ 3245 КР.
Действително както в АУАН, така и в издаденото НП е посочен на едно място рег.№
ВР 3245 КР, но в същите в обстоятелствената част е посочен и правилният рег.№
ВТ 3245 КР. Същото се отнася и за посочените различни букви касаещи модела на
двигателя на автомобила – „Д“ и „Е“.
Както се посочи по-горе, в случая в АУАН и НП
е записано правилно текстово извършеното нарушение. Това не е препятствало
възможността наказаното лице да разбере какво му е вменено като нарушение, като
е знаел, че управлява автомобил със съответната регистрация. В случая не е
налице ограничаване правото му да разбере за какво е санкционирано. Правото му
на защита е реализирано в пълнота. В тази връзка съдът не споделя възраженията
на жалбоподателя.
При така
установените факти съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя
за нарушения по чл.6, т.1 ЗДвП, която макар обща разпоредба сочи задължение на
водачите на МПС да се съобразяват с пътните знаци. Действително, не е
посочено кое точно предложение на т.1 от същата разпоредба е нарушил
жалбоподателят, но предвид, че в обстоятелствената част на акта и
постановлението ясно е конкретизирано, че неспазването се отнася именно до пътни
знаци „Г9“ и „Б2”,
то възражението се явява неоснователно, тъй като нарушението също не е
съществено. Правилно на жалбоподателя са наложени
административни наказания по реда на чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП
и чл.183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП, а именно глоби във фиксирания от закона размер от 30
лв. и 20 лв., които не подлежат на редуциране от страна на съда.
При
извършената служебна проверка не се констатираха допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство,
които да водят до отмяна или изменение на процесното НП, поради което същото
следва да бъде потвърдено изцяло.
Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не се отличават с по-малка
тежест от обичайните такива от съответния вид. Липсата на конкретни вредни
последици е резултат от случайност, а не от поведението на жалбоподателя,
поради което и не води до по-малка тежест на нарушението.
Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
20-0248-000219/02.04.2020 год. на Началник РУ към ОД на МВР В., РУ - Б.С., с
което на Т.Р.С. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба”
в размер на 30.00 лева, на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и „глоба” в размер на 20.00 лева, на основание чл.183, ал.2, т.3,
предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: