РЕШЕНИЕ
№ 1424
гр. Велико Търново, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101731 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "Йотов Консулт"
ЕООД - град Враца срещу П. М. Б. кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 258 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. В исковата молба процесуалният представител на
ищцовото дружество развива съображения, че на 04.05.2015 година страните по делото
са сключили Договор за консултантски услуги № 36, по силата на който ответницата е
възложила на ищцовото дружество извършването на консултантски услуги, свързани с
изготвянето на бизнес план и заявление за подпомагане по проект на възложителя по
подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства, срещу заплащане на
възнаграждение. Последното е уговорено между страните в чл. 19 от договора в размер
на 5% от размера на инвестиционните разходи, без включен ДДС, платимо до 30
календарни дни след официалното уведомление за одобрение на проекта, като в чл. 29
от договора страните са уговорили и неустойка в случай на забава на плащането на
дължимото обезщетение. Твърди, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора,
като е изготвил бизнес план и заявление за подпомагане за проекта, за което е съставен
и приемо-предавателен протокол от 05.06.2015 година. На същата дата е подписано и
Приложение № 1 към договора, в което е конкретизирано и възнаграждението по
договора. В последствие е подписан и приемо-предавателен протокол от 02.10.2015
1
година за извършената от ищеца допълнителна дейност във връзка с изпълнение
задълженията му по договора. Посочва, че в резултат на изпълнение на договора от
страна на дружеството е издадена Заповед № 03-РД/3526 от 13.04.2020 година, с която
е одобрено финансирането на подаденото от ответницата заявление и е сключен
Договор № 04/04/1/0/02728 от 07.05.2020 година между Държавен фонд „Земеделие“ и
П. М. Б.. Твърди, че срокът за изплащане на възнаграждението по договора е изтекъл и
считано от 29.05.2020 година ответницата е в забава за изпълнение на задължението си.
Навежда доводи, че на основание чл. 29 от договора същата дължи на ищцовото
дружество и неустойка в размер на 0.2% от неплатена сума за всеки просрочен ден, но
не повече от двукратния размер на неплатената сума, т.е. 7 238.40 лева за 377
календарни дни забава за периода от 29.05.2020 година до 11.06.2021 година.
Направено е искане П. М. Б. да бъде осъдена да заплати на "Йотов Консулт" ЕООД -
град Враца сумата в размер на 9 597.97 лева, без включен ДДС – главница
представляваща неизпълнено задължение по Договор за консултантски услуги № 36 от
04.05.2015 година, ведно с Приложение № 1 от 05.06.2015 година, както и сумата в
размер и 7 238.40 лева – неустойка по чл. 29 от Договор за консултантски услуги № 36
от 04.05.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Направено
е искане да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Процесуалният представител на ответника по делото развива съображения, че
предявените по делото искове са неоснователни. Твърди, че ищцовото дружество е
неизправна страна по договор за консултантски услуги, тъй като не е изпълнил
професионално и точно възложената работа. Посочва, че със Заповед № 03-РД-/3526 от
27.09.2017 година на ответницата е отказано финансирането по подаденото заявление
за подпомагане, което наложило обжалването на заповедта, а ищцовото дружество не
оказало никакво съдействие на ответницата в производството по обжалване. Твърди, че
след това производство отново е имало нередовности по проекта, изготвен от
ищцовото дружество, което принудило ответницата да се обърне към други
консултанти, а на ищеца заявила, че се отказва от сключения договор. Посочва, че едва
пет години след сключване на договора на 13.04.2020 година е издадена Заповед № 03-
РД/3526, в която сумата по проекта е значително занижена, по вина на ищеца. Твърди,
че точки 18 и 19.3 от договора с ищеца са нищожни, доколкото са неясни, а
уговорената неустойка е прекомерна. Направено е искане предявените по делото
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъдени
направените от ответницата разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, а и от представения Договор за
2
консултантски услуги № 36 от 04.05.2015 година /л. 15-19 от делото/ се установява, че
на посочената дата между страните в настоящото производство е сключен договор, по
силата на който ответницата е възложила на ищцовото дружество извършването на
консултантски услуги, свързани с изготвяне на бизнес план и заявление за подпомагане
за проект на възложителя по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства,
срещу заплащане на възнаграждение. В чл. 2 и следващите от договора консултант-
изпълнителя се е задължил да изготви бизнес план и заявление за подпомагане за
проекта, като изготви и представи на възложителя списък с изискуемите документи,
справки и информация. За извършената от консултант-изпълнителя работа, същият
има право на възнаграждение, което е уговорено между страните по договора в чл. 18 и
чл. 19 в размер на 5% от размера на инвестиционните разходи, без включен ДДС, като
сумата в размер на 750.00 лева е платима при сключването на договора, сумата в
размер на 750.00 лева – до 5 работни дни преди входиране на проекта, а разликата до
5% е дължима до 30 календарни дни след официалното уведомление за одобрение на
проекта, като след уточняване от страна на възложителя на точния размер на
инвестиционните разходи сумата се уточнява с подписването на Приложение № 1. В
чл. 29 от договора страните са уговорили и неустойка в случай на забава на плащането
на дължимото възнаграждение по договора в размер на 0.2% от неплатена сума за
всеки просрочен ден, но не повече от двукратния размер на неплатената сума.
Съгласно чл. 23 от договора, същият може да бъде прекратен от всяка една от
страните, а в чл. 9 от същия страните са постигнали съгласие, че в случай, че след
официалното уведомление за одобрение на финансиране на проекта по чл. 1 от
финансиращата институция, възложителят вземе решение за неизпълнение на същия,
консултант изпълнителя следва да получи в пълен размер на възнаграждението по чл.
18.
Не е спорно поделото, а и от приложеното заверено копие на Приложение № 1
към Договор за консултантски услуги № 36/2015 година /л. 20/ е видно, че страните по
договора са постигнали съгласие по отношение на възнаграждението, дължимо на
консултант-изпълнителя от възложителя за извършените по договора услуги в размер
на 11 097.97 лева, без ДДС или 13 317.56 лева с ДДС.
По делото са приложени и заверени копия на Приемо-предавателен протокол от
05.06.2015 година към Договор за консултантски услуги № 36 от 04.05.2015 година;
Приемо-предавателен протокол от 02.10.2015 година към Договор за консултантски
услуги № 36 от 04.05.2015 година /л. 21 и 22/, с които възложителят е приел
посочените в тях документи, като в протокола от 02.10.2015 година изрично е
посочено, че консултант-изпълнителя гарантира, че в представения резултат са спазени
изискванията по договора консултантски услуги, както и че същите са извършени
качествено.
3
По делото е изискана и приложена, като отделно приложение към делото, в
заверено копие преписката по заявление № 04/04/1/0/02728 от 050.6.2015 г., постъпила
от ДФ "Земеделие", включително Заповед № 03-РД/3526 от 07.09.2017 година, с която
е отказано финансирането на проекта на П. М. Б. и Заповед № 03-РД/3526 от
13.04.2020 година за одобряване на част от финансирането по проекта и отказ за
финансиране в останалата му част, както и Писмо на „Йотов Консулт“ ЕООД до П. М.
Б. от 19.06.2020 година.
В проведеното на 28.10.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелката З. Ц. Ш. заявява, че е майка на ответницата. Посочва, че
през 2014 година имало възможност да се кандидатства за финансиране по една мярка
4-1 по проект "Инвестиции в селското стопанство" и подали молба до Община
Златарица да им бъде отдадена земя за срок от 25 години, за да могат да направят
трайно лешникова градина. Заявява, че за да кандидатстват по този проект трябвало
със собствени средства да създадат градина от 40 декара, а през месец май 2015 година
отишли на среща с "Йотов Консулт“, които им казали освен, че ще изработят проекта,
че могат да лобират за него и дават гаранции, че ще бъде спечелен. Посочва, че
сключили договор с тях и им заплатили изготвянето на проект, като се договорили,
сумата която е заложена по проекта за консултантски услуги да бъде дължима, ако
проектът бъде одобрен и реализиран. Заявява, че проектът бил отхвърлен, тъй като при
изписването му, объркали и посочили, че техниката, която е необходима за градината
ще бъде използвана и извън предназначението си и по тази причина им отхвърлиха
проекта. Решили да потърсят правата по съдебен ред, но нещата се проточили много
дълго във времето и през 2020 година ги уведомили, че печелят делото и проекта, но
бюджетът, който бил заложен, бил значително намален, поради което направили
официален отказ, че се отказват от финансирането. Посочва, че когато им отхвърлили
проекта, се обадили на „Йотов Консулт“, но те не проявили никаква заинтересованост,
след като вече е отхвърлен проектът и трябвало да ползват външни консултанти, на
които плащали за подготвяне на документацията и за водене на делото. Тогава П. им се
обадила и им каза, че прекратяват договорните си отношения, тъй като проектът е
отхвърлен по тяхна причина и че те не им съдействат по никакъв начин.
Свидетелят В. И. Г. посочва, че живее с ответницата на семейни начала от 2013
година, а през 2014 година П. и майка й разбрали, че има проект за засяване на
лешникова градина и за селскостопанска машина, а именно трактор. Едно от
изискванията за засяване на тази градина било да засеят като самоучастие 40 декара с
лешници, след което потърсили услугите на консултантска фирма - „Йотов Консулт“ и
след заплащане на такса за изготвяне на проекта се разбрали при осъществяване на
проекта, да се доплати останалата сума. Заявява, че две години по-късно - 2017 година
пристигнал отказ за проекта, като основанието за него бил не добре написан проект от
страна на „Йотов Консулт“, а именно, че селскостопанската машина била вписана за
4
използване извън дейността на проекта. П. и майка й многократно се опитвали, да се
свържат със фирмата консултант, но те отказали съдействие и П. се отказала от техните
услуги. След това потърсили адвокати и други консултантски къщи и агенции, и
обжалвали решението на фонда,а през 2020 година пристигнало решение на фонда, с
което отменят първоначалното си решение, но тъй като били минали много години
нещата излизали нерентабилни за осъществяване на проекта и решили да се откажат от
него.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по предявени от "Йотов Консулт"
ЕООД - град Враца срещу П. М. Б. кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 258 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. С оглед вида на търсената защита и доказателствената
тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по
посочения договор, че е изпълнил собствените си задължения по договора, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав, пораждащ правото на
неустойка в негова полза. В тежест на ответницата е да докаже, че възраженията срещу
предявените искове, включително чрез провеждането на насрещно доказване, че
ищецът е неизправна страна по договора, както и че е развалила същия.
По своята правна същност договорът за консултантски услуги представлява вид
договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд
/Решение № 12 от 31.05.2013 година по т.д. 239/2012 година на I т.о. на ВКС; В
Решение № 71 от 03.06.2009 година по т.д. №767/2008 година на ІІ т.о. на ВКС;
Решение № 5 от 15.03.2010 година по т.д. № 390/2009 година на І т.о. на ВКС.
Съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката
на възложителя, т.е. договорът за изработка има за предмет осъществения труд на
изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен физически или интелектуален
труд. В случая по делото предмет на сключения между страните договор е изготвяне на
бизнес план и заявление за подпомагане по определен проект за подпомагане.
В процесния случай от анализа на събраните по делото доказателства безспорно
се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
сключен между тях Договор за консултантски услуги № 36 от 04.05.2015 година /л. 15-
19 от делото/, по силата на който ответницата е възложила на ищцовото дружество
извършването на консултантски услуги, свързани с изготвяне на бизнес план и
заявление за подпомагане за проект на възложителя по подмярка 4.1. „Инвестиции в
земеделски стопанств“, срещу заплащане на възнаграждение. Основното задължение
на изпълнителя е посочено в чл. 2 и следващите от договора, а именно изготвянето на
5
бизнес план и заявление за подпомагане за проекта, като изготви и представи на
възложителя списък с изискуемите документи, справки и информация. За извършената
от консултант-изпълнителя работа, в чл. 18 и чл. 19 от договора, страните са уговорили
възнаграждение в размер на 5% от размера на инвестиционните разходи, без включен
ДДС, част от която платима преди входиране на проекта, а разликата до 5% е дължима
до 30 календарни дни след официалното уведомление за одобрение на проекта.
Предвидили са и че след уточняване от страна на възложителя на точния размер на
инвестиционните разходи, сумата се уточнява с подписването на Приложение № 1. На
05.06.2015 година /датата, на която е подадено и заявлението за подпомагане/ страните
са подписали и Приложение № 1 към Договор за консултантски услуги № 36/2015
година /л. 20/, с което са уговорили възнаграждението, дължимо на консултант-
изпълнителя от възложителя за извършените по договора услуги в размер на 11 097.97
лева, без ДДС или 13 317.56 лева с ДДС. В чл. 29 от договора страните са уговорили и
неустойка в случай на забава на плащането на дължимото възнаграждение по договора
/до 30 календарни дни след официалното уведомление за одобрение на проекта/ в
размер на 0.2% от неплатена сума за всеки просрочен ден, но не повече от двукратния
размер на неплатената сума.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния
представител на ответницата, че клаузите, уреждащи уговореното възнаграждение са
нищожни, доколкото същите са неясни. Съвсем ясно в чл. 18 от договора страните са
уговорили, че възнаграждението за извършването на консултантските услуги по
договора са в размер на 5% от размера на инвестиционните разходи. Това е именно
общия размер на разходите по проекта, така както е посочен в заявлението за
подпомагане, респективно – размерът на сумата за която се кандидатства /стойността
на проекта/. Нещо повече, страните са уговорили в чл. 20 от договора, че след
уточняване от страна на възложителя на точния размер на инвестиционните разходи по
проекта, сумата по чл. 19.3 се уточнява в абсолютни числа с подписването на
Приложение № 1 от страните. Няма спор по делото, че на 05.06.2015 година страните
са подписали Приложение № 1 към договора /л. 20/, т.е. размерът на инвестиционните
разходи е уточнен между тях, като възнаграждението, дължимо от възложителя по
договора е уговорено в абсолютни числа. Не би могло да бъде споделено становището,
че възнаграждението е уговореното само при условие, че проектът е одобрен изцяло. В
самия договор липсва подобно условие, респективно – страните по него са се
съгласили с размера на възнаграждението, като са обвързали същото само със
стойността на проекта. Дори ответникът - възложител да е имал воля да заплати
възнаграждение единствено ако проектът бъде одобрен изцяло, след като тази воля не
е намерила отражение при сключване на договора в съдържанието му, тази воля не
може да се извежда по тълкувателен път с цел подмяна на ясно и недвусмислено
изразеното в клаузите на чл. 18 и 19 от договора, уточнени с Приложение № 1 от
6
05.06.2015 година. /Решение № 67 от 30.07.2014 година по т.д. № 1843/2013 година по
II т.о. на ВКС/ Т.е. договореното възнаграждение не е обвързано с някакъв определен
резултат, а единство с изготвянето на посочените в договора документи качествено и в
съответствие с нормативните изисквания.
Не може да бъде споделено и становището, че процесният договор за
консултантски услуги е развален. Действително от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че страните по делото са водили множество разговори,
включително че ответницата е заявила на ищцовото дружество, че се отказва от
услугите му. В самия договор обаче е предвидено, че отказ от същия е допустим, но
уведомяването за това следва да се извърши в писмена форма. Наред с това и
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД предвижда, че за развалянето на договори, сключени
в писмена форма, също е необходима писмена форма. Действително в преписката по
проекта се съдържа Писмо на „Йотов Консулт“ ЕООД до П. М. Б. от 19.06.2020 година,
но същото има за предмет отказ на дружеството да предоставя услуги по управлението
и отчитането по сключения консултантски договор, които са различни от услугите, за
които е сключен процесният договор – изготвяне на бизнес план и заявление за
подпомагане.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява и че ищецът по
делото е изготвил бизнес план и заявление за подпомагане. Това обстоятелство не се
оспорва, а и се установява както от представените Приемо-предавателен протокол от
05.06.2015 година към Договор за консултантски услуги № 36 от 04.05.2015 година;
Приемо-предавателен протокол от 02.10.2015 година към Договор за консултантски
услуги № 36 от 04.05.2015 година /л. 21 и 22/, така и от цялостната преписка, получена
от преписката по заявление № 04/04/1/0/02728 от 050.6.2015 г., постъпила от ДФ
"Земеделие". В тази връзка следва да се има предвид, че цялостният отказ за
финансиране по проекта, обективиран в Заповед № 03-РД/3526 от 07.09.2017 година не
може да се вмени като вина на страните по делото, доколкото същият е окончателно
отменен с Решение № 5703 от 16.04.2019 година по адм. дело № 5425/2018 година на
IV отделение на ВАС, като съдът е приел, че актът на административния орган е
незаконосъобразен. В действителност обаче представените по делото приемо-
предавателни протоколи от 05.06.2015 година и 02.10.2015 година не могат да
обосноват извод за точно и качествено изпълнение на възложената работа, във връзка с
което е и направеното с отговора на исковата молба възражение за некачествено
изпълнение по договора. Самият възложител по договора за консултантски услуги не
разполага с необходимите познания в тази насока и именно по тази причина той е
потърсил услугите на консултант-изпълнителя във връзка с изготвянето на бизнес-план
и заявление за подпомагане. Така в самите протоколи консултант-изпълнителя е
декларирал, че написването и представянето на проект са извършени професионално и
качествено. В тази връзка следва да се има предвид, видно от преписката по
7
подаденото заявление, че ответницата е получавала уведомителни писма за
липси/нередовности на документи, непълноти и неясноти, както преди цялостния отказ
по заявлението, така и след отмяната му – от 14.09.2015 година и от 25.10.2019 година.
Освен това от Заповед № 03-РД/3526 от 13.04.2020 година, с която е одобрено част от
финансирането по проекта и е постановен отказ за финансиране в останалата му част,
се установява, че разходите, които са отхвърлени по проекта са недопустими на
основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година във връзка с чл. 48,
параграф 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014, поради прилагане на референтни
разходи, с оглед определяне обосноваността на предложените разходи, като активите,
за които е отказано част от финансирането попада в списък с активи, за които са
определени референтни разходи, съгласуван с Министъра на земеделието, храните и
горите, публикуван на страницата на Разплащателната агенция под съответния номер,
посочен в заповедта. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че причините
за отказване на финансирането в съответната част на заявлението са поради
несъответствие на същото с нормативните изисквания в тази му част, т.е. ищецът по
делото е изпълнил работата по договора за консултантски услуги с недостатъци по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, за които е бил длъжен да знае, доколкото за това е бил
потърсен и за това е сключен процесният договор. Именно защото възложителят по
договора не разполага с необходимите познания в областта, е потърсил услугите на
консултант-изпълнителя, занимаващ се именно с такава дейност, който в качеството си
на изпълнил на възложената работа се е задължил да изработи на свой риск
уговорената работа /чл. 258 ЗЗДД/. Наред с това именно в приемо-предавателни
протоколи от 05.06.2015 година и 02.10.2015 година управителят на ищцовото
дружество е декларирал, че извършените услуги „са извършени професионално и
качествено“, а в действителност, същият не е съобразил нормативните изисквания при
изготвянето на бизнес-плана и заявлението за подпомагане. Или - отказът на
административния орган за част от финансирането не е в резултат на преценка за
целесъобразност, а поради несъобразяване на нормативните изисквания при изготвяне
на документите.
Не следва обаче да бъде пренебрегвано обстоятелството, че част от сумата по
проекта е одобрена и за тази част ответницата е имала право на финансиране по
проекта, като изрично в чл. 9 от договора страните са предвидили, че в възнаграждение
по договора е дължимо и в случай, че след официалното уведомление за одобрение на
финансиране на проекта от финансиращата институция, възложителят вземе решение
за неизпълнение на същия. По аргумент от разпоредбите на чл. 265, ал. 1, предл. 2, алт.
втора и чл. 267, предл. второ ЗЗД, възнаграждението на консултант-изпълнителя
следва да се определи за тази част от работата, която е изпълнена и може да бъде
полезна за поръчващия, т.е. за която може да получи финансиране. Видно от Заповед
№ 03-РД/3526 от 13.04.2020 година, стойността на проекта е в размер на 233 057.41
8
лева, а одобрените разходи са в размер на 167 162.38 лева или това са 71.73 % от
инвестиционните разходи. Така дължимото възнаграждението по договора следва да
бъде в размер на 71.73 % от уговореното такова в Приложение № 1 от 05.06.2015
година, т.е. в размер на 7 960.57 лева без ДДС. След приспадане на сумата, платена
преди подаване на заявлението за подпомагане, в размер на 1 500.00 лева без ДДС,
дължимото и незаплатено възнаграждение по договора възлиза в размер на 6 460.57
лева, без ДДС.
Доколкото по делото няма спор, че ответницата не е заплатила на ищцовото
дружество възнаграждение по договора, извън платеното преди подаване на
заявлението за подпомагане и предвид обстоятелството, че със Заповед № 03-РД/3526
от 13.04.2020 година е одобрено част от финансирането по проекта, то предявеният по
делото иск с правно основание чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 258 ЗЗД се явява
основателен за посочената по-горе сума в размер на 6 460.57 лева, без включен ДДС. С
оглед на това и предвид изричната уговорка на страните, намерила отражение в чл. 29
от договора, ответницата дължи и заплащане на неустойка. Страните са уговорили
същата в размер на 0.2% на ден от неплатената сума за всеки просрочен ден, но не
повече от двукратния размер на неплатената сума. Няма спор по делото, че за периода
от 29.05.2020 година /30 дни след датата, на уведомяване за одобреното финансиране/
до 11.06.2021 година /датата на подаване на исковата молба/, периодът на забава е в
размер на 377 дни.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД предвижда, че всяка от страните по
един двустранен договор трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно. Когато страната по договора съзнателно не изпълнява задълженията
си, произтичащи от сделката, същата дължи обезщетение на насрещната страна за
произлезлите от това неизпълнение вреди. Когато такова обезщетение е уговорено от
страните по договора, същото има характер на неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД и
същата е дължима без да е необходимо изправната страна да доказва вредите от
неизпълнението. По своята същност неустойката представлява предварително
определена по съдържание, основание и обем вторична санкционна последица,
възникваща при неизпълнение на валидно облигационно задължение, за което
длъжникът отговаря. Тя обезпечава изпълнението на дадено задължение и обезщетява
вредите, които изправната страна би претърпяла от неизпълнението на задължението.
В този смисъл присъщите за неустойката функции са именно обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. При прилагане на чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът трябва да
прецени какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с
цената на договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите
като положи грижата на добър стопанин, респективно - търговец, както и да съобрази
обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид. В този
смисъл е Решение № 65 от 14.04.2009 година по т.д. № 589 от 2008 година на II т.о. на
9
ВКС. В случая неустойката е уговорена в конкретен размер за всеки ден забава, като
същевременно е определен и максимален размер на същата. В процесния случай
размерът на неустойката, който ищцовото дружество претендира от ответницата е по
0.2 % на ден върху неплатената сума. Изчислена от съда върху дължимото и
незаплатено възнаграждение по договора в размер на 6 460.57 лева, за периода от
уведомяването до датата на изплащането на задължението, съгласно клаузата на чл. 29
от договора, неустойката възлиза в размер на 4 871.27 лева. Т.е. в конкретния случай
уговорената неустойка надвишава около 7 размера на законната лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за този период, доколкото същата би била в размер на 680.15 лева. Именно в това
се изразява типичната обезпечителна и обезщетителна и най-вече санкционна функция
на неустойката за забавено изпълнение на договорно задължение. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че така договорената между страните неустойка не
се явява прекомерна.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема, че
предявените по делото искове с правно основание чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 258
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за сумата в размер на
6 460.57 лева – неизпълнено задължение по Договор за консултантски услуги, ведно с
Приложение № 1 от 05.06.2015 година, както и за сумата в размер на 4 871.27 лева -
неустойка за забава за периода от 29.05.2020 година до 11.06.2021 година, се явяват
основателни и доказани, поради което и като такива същите следва да бъдат уважени в
тези им части. За разликата над уважените размери до пълните предявени размери,
исковете с правно основание чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 258 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
се явяват неоснователни и недоказани, поради което и като такива следва да бъдат
отхвърлени в тези им части.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се
явява частично основателна, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в
размер на 480.17 лева, представляващи направените от ищеца разноски по делото,
съразмерно с уважената част на предявените искове. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцовото дружество следва да бъде осъдено заплати на ответницата сумата в размер
на 343.35 лева, представляваща направените от нея разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част на предявените искове.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. Б. *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ЙОТОВ
КОНСУЛТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Враца, ул. "Иванка
Ботева" № 5, с ЕИК ********* сумата в размер на 6 460.57 лева, без ДДС /шест
10
хиляди четиристотин и шестдесет лева и петдесет стотинки/ - представляваща
неизпълнено задължение по Договор за консултантски услуги № 36 от 04.05.2015
година, ведно с Приложение № 1 от 05.06.2015 година, както и сумата в размер на
4 871.27 лева /четири хиляди осемстотин седемдесет и един лева и двадесет и
седем стотинки/ – неустойка за забава за периода от 29.05.2020 година до 11.06.2021
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 14.06.2021 година до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЙОТОВ КОНСУЛТ" ЕООД, със седалище и
адрес на управление град Враца, ул. "Иванка Ботева" № 5, с ЕИК ********* срещу П.
М. Б. , с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 258
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за сумата в размер на 3
137.40 лева, без ДДС /три хиляди сто тридесет и седем лева и четиридесет
стотинки/ - представляваща неизпълнено задължение по Договор за консултантски
услуги № 36 от 04.05.2015 година, ведно с Приложение № 1 от 05.06.2015 година,
както и за сумата в размер на 2 367.13 лева /две хиляди триста шестдесет и седем
лева и тринадесет стотинки/ – неустойка за забава за периода от 29.05.2020 година до
11.06.2021 година, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. М. Б. *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ЙОТОВ
КОНСУЛТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Враца, ул. "Иванка
Ботева" № 5, с ЕИК ********* сумата в размер на 480.17 лева /четиристотин и
осемдесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направени от ищеца
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЙОТОВ КОНСУЛТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление
град Враца, ул. "Иванка Ботева" № 5, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на П. М. Б. *, с
ЕГН ********** СУМАТА в размер на 343.35лв. /триста четиридесет и три лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща направени от ответницата разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11