Решение по дело №24733/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19068
Дата: 22 октомври 2024 г.
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20241110124733
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19068
гр. С., 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110124733 по описа за 2024 година
Предявен е от М. Д. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 11, срещу
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А.
М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – частично от сумата в общ размер
на 680 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
потребителски кредит № *******/05.01.2021 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че сключил процесния договор с ответника, по силата на който
му бил отпуснат заем в размер на 1000,00 лв., а с Анекс от 17.01.2022 г. – и
допълнителна сума от 400 лв., като погасил задълженията си по договора. Излага
съображения за недействителност на договора, установена с решение от 10.01.2024 г.
по гр.д. № 49912/2023 г. на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК „ФИРМА“ ЕООД оспорва, че не е надлежна страна по
делото, тъй като поради неплащане от ищеца по договора вземанията били
прехвърлени на 05.11.2023 г. на Most Finance, в каквато връзка представя
удостоверение от своя отдел „Обслужване на клиенти“.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже извършено плащане на исковата сума в
полза на ответника на основание процесните договорни клаузи. В тежест на ответника
е при установяване на горните обстоятелства да докаже наличие на основание за
получаване на платените от ищеца суми – валиден договор за потребителски кредит,
сключен между страните, в т. ч. валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размеритена така извършеното
1
плащане, както и че същите клаузи са индивидуално уговорени.
От приложения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит №
******* от 05.01.2021 г. се установява, че същият е сключен между ответника
„ФИРМА“ ЕООД и ищцата М. Д. Д., по силата на който на ищцата бил отпуснат
кредит в размер на 2400 лв. В чл. 5 от същия е предвидено, че кредитът се обезпечава
с поръчителство, предоставено от ******** в полза на кредитора. Предвидено е, че с
одобряването от кредитора на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението. Предвидено е, че със сключването на договора за
потребителски кредит кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за
кредит само и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си
да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител,
който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.
По делото е представен анекс № 3 от 17.01.2022 г. към договора за
потребителски кредит, в който е посочено, че отпуснатият кредит в размер на 2000 лв.
с остатък по главницата от 939,48 лв. се увеличава със сумата от 400 лв. и оставащата
за погасяване сума възлиза на 1339,48 лв.
От заключението на неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, се установява, че ищцата е
усвоила сумата в общ размер на 3800 лв., от която: 2400 лв. по договор за
предоставяне на потребителски кредит от 05.01.2021 г.; 600 лв. по анекс № 1 от
31.03.2021 г. към договора; 400 лв. по анекс № 2 от 04.08.2021 г. и 400 лв. по анекс № 3
от 17.01.2022 г. Установява се, че по договора е изплатена сума в общ размер на
4316,68 лв., от която: 2095,54 лв. – главница; 486,37 лв. – договорна лихва; 0,60 лв. – за
услуги по общи условия и 1734,17 лв. – за обезпечение съгласно чл. 5 от договора за
потребителски кредит.
Предвид доказване факта на плащането на исковата сумата в полза на ответника
на основание процесната договорна клауза, а именно чл. 5 от същия, в тежест на
ответното дружество е да докаже основание за задържане на сумата. От приложеното
по делото Решение № 532 от 10.01.2024 г. по гр.д. 49912/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 40-ти състав, влязло в законна сила на 31.01.2024 г., се установява, че със
същото е признато за установено по предявения от М. Д. Д. (ищец в настоящото
производство) срещу „ФИРМА“ ЕООД (ответник в настоящото производство) иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, че
скюченият между тях договор за предоставяне на потребителски кредит №
*******/05.01.2021 г. е нищожен. Следователно със сила на пресъдено нещо е
установено между страните, че правоотношението между тях по договор за
предоставяне на потребителски кредит № *******/05.01.2021 г. не е възникнало
валидно. Доколкото с влязъл в сила съдебен акт е установена нищожността на
сключения между страните договор за потребителски кредит, то за ответника липсва
основание за задържане на сумата, заплатена на основание същия. При това положение
за ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл .1 ЗЗД е възникнало задължение за
реституция – да върне получената от него по недействителното правоотношение сума,
доколкото липсва основание за задържане на полученото. В настоящия случай от
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява по
безспоресн начин, че ищцата въз основа на чл. 5 от договора е заплатила сума в общ
размер на 1734,17 лв., но доколкото предявеният иск е за сумата от 5 лв. – частично от
сумата в общ размер на 680 лв., същият е основателен и следва да се уважи в
2
предявения размер. Като законна последица върху тази сума следва да се присъди и
законна лихва считано от 26.04.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното плащане.

По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът, който
своевременно е направил искане за присъждане на такива. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 300 лв., от
които 50 лв. за държавна такса и 250 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480
лв. с ДДС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от представения по делото
списък по чл. 80 ГПК (л. 49-гръб) и договор за правна защита и съдействие (л. 51 от
делото).
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по настоящото дело минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 400 лв. В същото време, с Решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС
във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено
е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели,
които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед
даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата –
чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при
приложение на разпоредбата на чл. 38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и
действително извършената работа. Съдът намира, че в случая осъществената по
делото защита се изразява единствено в депозиране на искова молба, ведно с
уточнителни молби, без упълномощеният адвокат да се е явил в откритото съдебно
заседание. Спорът, предмет на настоящото производство, не се характеризира с
фактическа и правна сложност. Предвид изложените съображения, настоящият състав
намира, че справедлив размер на възнаграждението съобразно действително
извършената от адвоката работа по защита интересите на ищеца, се явява сумата в
общ размер на 100 лв.
Във връзка с искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане
на адвокатско възнаграждение с ДДС следва да бъде отбелязано, че с Определение №
917/02.05.2023г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че предоставената
3
безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА представлява по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8
ЗДДС безвъзмездна доставка на услуга, която не подлежи на облагане с данък върху
добавената стойност по аргумент от по чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2, пар. 1, б. „в“ от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система
на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на
основание чл.38 ал.2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с
акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата
предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия
безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия
не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на
съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по
смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и
това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание.
По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът
има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ
адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е
нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да
начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения
от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за
оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично
предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична нормативна
уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената
стойност.
Предвид изложеното, съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъде
възложено да заплати адвокатско възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в размер на 100 лв. за оказана
безплатна правна помощ и съдействие на ищцата М. Д. Д..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „А. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, да заплати на М. Д. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 11, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
сумата от 5 лв. – частично от сумата в общ размер на 680 лв., представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит №
*******/05.01.2021 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от
26.04.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис
20, да заплати на М. Д. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 11, сумата от 300
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. 1, т. 2 ЗАдв. „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:
4
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет.
9, ап. офис 20, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ:
*********, представлявано от адв. Д. М., сумата от 100 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана в настоящото производство безплатна правна
помощ и съдействие на ищцата М. Д. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5