Р Е Ш Е Н И Е
№ 500 / 27.7.2018г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 324 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по повторно разглеждане на делото от
Административен съд Пазарджик. Постановеното при първоначалното разглеждане на
делото Решение № 587/03.11.2016 г. по адм.д. № 281/16 г. на Административен съд
Пазарджик е отменено с Решение № 3695/22.03.2018 г., по адм.д. № 6219/2017 г.
по описа на Върховния административен съд, който е дал и задължителни указания,
които да бъдат изпълнени при повторното разглеждане. В изпълнение на дадените от
ВАС задължителни указания съдът остави без движение исковата молба, като ищецът
направи необходимите уточнения, с които отстрани нередовностите й.
Делото е образувано по искова молба на лишения от
свобода Н.Н.А., с която е предявен против Министерство на правосъдието иск за
неимуществени вреди за периода 03.01.2007 г.
– 01.06.2009 г. в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от 03.01.2007 г. до окончателното погасяване на задължението
като твърденията са, че вредите са резултат от бездействието на администрацията
на Затвор Стара Загора, която не му е осигурила полагащите му се безвъзмездно
обувки, дрехи и други вещи и дори не е направила предложение за осигуряването
на такива.
Исковата молба се подържа и в проведените открити съдебни заседания лично
от ищеца, както и от процесуалния му представител и в представени от тях
писмени защити. Излагат съображения за доказаността и основателността на
предявените искове.
Ответникът –
Министерство на Правосъдието – чрез процесуалния си представител в проведените
съдебни заседания и в представен писмен писмен отговор оспорва исковата молба.
Счита, че по делото не са доказани твърденията на ищеца, че са му причинени
вреди, вследствие на твърдените незаконосъобразни бездействия на служители на
затвора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при
Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Счита, че искът е недоказан по основание и размер, поради което
следва да бъде оставен без уважение.
Предявеният иск е
допустим, а разгледан по същество е частично основателен:
По делото са
установени следните обстоятелства:
От издадената от
началника на затвора справка е видно следното:
|
В процесния период ищецът
действително е пребивавал в Затвор
Стара Загора, като в продължение на 7 месеца е изтърпявал наказание лишаване
от свобода, а през останалото време е бил задържан под стража, като е имал
качеството на обвиняем или подсъдим. На жалбоподателя е било осигурено
самостоятелно легло и спални принадлежности. Но началникът на затвора изрично
признава, че през процесния период на А. не е осигурявано безплатно облекло.
В справката, въпреки поставеното от съда задължение, не е посочено изрично,
че на Азис не са предоставяни безплатно обувки. Но съдът приема това
обстоятелство за установено, при преценката на цялостното съдържание на
справката, както и на показанията на свидетеля М.. Последният установява
също, че ищецът постоянно е правил искания за предоставяне на полагащите му
се безплатни дрехи и обувки, но тези искания не са били удовлетворявани. Съгласно чл.
31. (1) в) от Закона за изпълнение на
наказанията, действал в процесния период и
отменен с бр. 25 на ДВ от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г. „Лишените
от свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
финансите. Разпоредбата с това ѝ съдържание е залегнала и
в първоначалната редакция на чл. 84, (2), т.
3 от новия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража обн., ДВ, бр. 25 от
3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г., а именно: Чл. 84. (2) Лишените от
свобода имат право на: |
|
|
3.самостоятелно легло, безплатно
облекло, обувки и спални |
|
Посочената разпоредба на
ЗИНЗС е изменена в началото на 2013 г., като е придобила следното съдържание:
Чл.
84. (2) Лишените от свобода имат
право на:
3. (изм. - ДВ, бр.
103 от 2012 г.) самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от
свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и
обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието;.
Съгласно
чл. 128 от Закона за изпълнение на наказанията (действал в
процесния период) „Разпоредбите относно
осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и
подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото в тази
глава не се предвижда друго.“.
От посочената
правна уредба е видно, че в процесния период, както и до края на 2012 г.,
ответникът е имал законово вменено задължение да осигури на лишените от
свобода, както и на задържаните под стража обвиняеми и подсъдими безплатни
дрехи и обувки. Това законово задължение се е изменило в началото на 2013 г.,
от който момент задължението вече е условно и се отнася само до тези лишени от
свобода, обвиняеми или подсъдими, които нямат собствени дрехи и обувки.
По делото
безспорно се установи, че в процесния период, който е 2 години и 5 месеца на
ищеца не са осигурени полагащите му се безплатни дрехи и обувки. Ищецът не
твърди, че през този период не е имал собствени дрехи и обувки, нито че
собствените му дрехи и обувки не са били с необходимото качество. Твърденията
му са, че е бил затруднен да се снабдява с такива за собствена сметка, поради
липсата на средства, както и поради специфичните ограничения, съществуващи в
затвора. Според него, тези затруднения са го поставяли в трудно положение и в положение
на несигурност, което е довело до притеснения и други негативни преживявания.
Тези твърдения на ищеца са логични, резонни и се подкрепят от събраните по
делото доказателства, както и от относимата нормативна уредба: Свидетелят М. установява, че ищецът постоянно е
настоявал пред администрацията на затвора да му бъдат осигурени полагаемите му
се дрехи и обувки. Това означава, че ищецът е имал нужда от такива и съответно
е бил затруднен да се снабди с такива за собствена сметка. Този извод се
потвърждава и от Вещева ведомост (находяща се на лист 62 от делото). Видно от
нея е, че ищецът е получавал различни спални принадлежности, като понякога е
отказвал получаването им. Тоест ищецът се възползвал от полагаемите му се
безплатни спални принадлеждности не винаги, а при необходимост – когато не е
разполагал с такива, или когато същите са били вече неизползваеми.
Следователно, желанието му да се възползва от полагаемите безплатни обувки и
облекло не е било самоцелно, а основателно и резонно – той се е нуждаел от тях,
поради финансовите и административни затруднения да се снабди с такива по личен
път и за собствена сметка.
Тази логика се подкрепя и от логиката на
закона: До края на 2012 г. същият безусловно е предвиждал безплатно снабдяване
на всички лишени от свобода, подсъдими и обвиняеми. Тоест съществувала е
законовата презумция, че всички лишени от свобода се нуждаят от безплатно
облекло и обувки, поради финансовите и административни ограничения, на които са
подложени същите в затвора и произтичащата от това невъзможност или поне
значителни затруднения да се снабдят с такива по друг начин. Нормативната
логика е изменена през 2013 г., очевидно във връзка с преструктурирането и
оптимизирането на затворите и на тяхното финансиране, във връзка със стремежа
за спазване в по-голяма степен на
правата на лицата, настанени в тях. Понастоящем затворническата администрация
следва да прецени дали съответното лице разполага със собствени дрехи и обувки
и ако установи, че не разполага – да му осигури безплатни такива.
Предвид гореизложеното е безспорно
устновено, че в процесният период ищецът е бил лишен от законовополагащите му
се безплатни дрехи и обувки, като това е довело до затруднения и притеснения за
него и до битови неудобства, във връзка с трудността му да се снабди в затвора
с дрехи и обувки в необходимото количество и качество. Лишаването от дрехи и
обувки в условията на затвора представлява нечовешко и унизително отношение към
съответното лице. Това безспорно следва от постоянната практика на Съда по
правата на човека и е изрично посочено в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Лишаването от
адекватно облекло и обувки оказва влияние на физическото състояние на човека.
То може да доведе силно неприятни
усещания на студ или горещина. Възможно е също да бъде причина за влошаване на
здравословното му състояние и за разболяване от различни болести, включително
хронични. От друга страна – адекватното облекло и обувки има и важно
естетическо значение за човешката личност и липсата му може да доведе до
чувство за малоценност и неудовлетвореност от собствения му външен вид и
възприемането му от останалите членове на обществото.
Поради това безспорно в процесния период
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, за което следва да
му бъде присъдено справедливо обезщетение.
Периодът на лишаване от безплатно облекло
и обувки е значителен – около 2 години и 5 месеца. От друга страна, по делото
ищецът не е заявил други претенции против условията, при които е бил поставен в
процесния период в затвора в Стара Загора. Освен това по делото се установи, че
затворническата администрация му е осигурила самостоятелно легло и спални
принадлежности. Затова, съдът намира, че не е налице негативно кумулативно
въздействие на множество фактори и обстоятелства по време на процесния престой
на ищеца в затвора, което в значителна степен да е засегнала неговото лично
чувство за достойнство.
Предвид горното, съдът счита, че
обезщетение в размер на 800 лв. представлява справедлива компенсация за
понесените от ищеца неимуществени вреди.
Следва да бъде
присъдена и законната лихва върху тази сума, но не от претендираната дата – 03.01.2007 г. Законните лихви следва да бъдат присъдени от датата,
на която изтичат три месеца от датата, на която настоящето решение стане
окончателно. Това разрешение за началния момент, от който се дължи лихвата е в
съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително пилотното решение „Нешков и
други срещу България“.
Неоснователни са
възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради
което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени
вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява
настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето
на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и
унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди. Несъстоятелно е и възражението за изтекла погасителна
давност. Практиката на ЕСПЧ по делата, свързани с нечовешко и унизително отношение
към лишени от свобода, в това отношение е трайна и непротиворечива. Съдът не е
приемал, че такива нарушения се погасяват по давност. Напротив, в много свои
решения Съдът по правата на човека присъжда обезщетения за вреди, причинени на
лишени от свобода за периоди, отдалечени много назад във времето – 10, 15 и
дори повече години назад.
С оглед на
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Министерство
на правосъдието на Република България да заплати на Н.Н.А. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 800 лв. (осемстотин лева), причинени му в
резултат на лишаването му от безплатно облекло и обувки в Затвор гр. Стара
Загора в периода 03.01.2007 г. – 01.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата, на която изтичат три месеца от датата, на която настоящето
решение стане окончателно.
Отхвърля до
размера 30 000 лв., над уважения размер 800 лв., искът за неимуществени вреди, предявен от Н.Н.А. против Министерство на правосъдието за периода
03.01.2007 г. – 01.06.2009 г. в размер
на 30 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 03.01.2007 г. до
окончателното погасяване на задължението като твърденията са, че вредите са
резултат от бездействието на администрацията на Затвор Стара Загора, която не
му е осигурила полагащите му се безвъзмездно обувки, дрехи и други вещи и дори
не е направила предложение за осигуряването на такива.
Решението подлежи
на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
Р Е Ш Е Н И
Е № 541/31.7.2020г по касационно
административно дело № 200 по описа на съда за 2020 г - ОТМЕНЯ
решение № 500/27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 324/2018 г. по
описа на Административен съд Пазарджик в частта, в която е осъдено Министерство на правосъдието на
Република България да заплати на Н.Н.А.
обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 800 лв. (осемстотин лева), причинени му в резултат на лишаването му от безплатно
облекло и обувки в Затвор гр. Стара Загора в периода 03.01.2007
г. – 01.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата, на която изтичат три месеца от датата, на която решението стане
окончателно, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от Н.Н.А. с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик срещу Министерство на
правосъдието на Република България с искане да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 800 лв. (осемстотин лева), причинени му в резултат на лишаването му от безплатно
облекло и обувки в Затвор гр. Стара Загора в периода 03.01.2007
г. – 01.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата, на която изтичат три месеца от датата, на която решението стане
окончателно.
ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Н.Н.А. с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик да заплати на Министерството на правосъдието София сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на
112,50 лв. /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.