Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………………г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Г” състав в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна
Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Соня Найденова
мл. с-я
Стойчо Попов
при секретаря Алина Тодорова,
разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. д. № 12409/2020
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от въззивникът-ищец В.
Т., с ЕГН: **********, чрез Г.С.-процесуален представител срещу Решение № 297865/10.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 17311/2019 г. по описа на СРС, 124-ти състав, с
което са отхвърлени като
неоснователи субективно съединени искове
с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 04.04.2014 г. до
окончателното й плащане-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
изказванията на ответниците в проведено на 04.04.2014 г. общо събрание на етажната собственост, както и от направените констатации
в ревизионния доклад на ЕС, предявени при
условията на солидарност срещу В.А.Р., ЕГН **********, И.М.Т., ЕГН ********** и
И.К.Б., ЕГН **********.
Жалбоподателят навежда съображения за
неправилност на постановеното първоинстанционно
решение, поради противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че първоинстанционният съд е преписал мотивите си от друго
дело, тъй като в настоящето няма интервю, неправилно е развил тези, касаещи
наказателното право. Навежда доводи, че обжалваното решение не е съобразено и с
чл. 10 ЕКПЧ. Твърди, че с доклада на ревизионната комисия на блока са засегнати
правата му и моли съда да отмени първоинстанционното
решение като неправилно и да уважи така предявените искове. Навежда доводи, че
ответната страна не е доказала фактическите констатации, отразени в доклада. Претендира
разноски по делото.
Въззиваемият И.М.Т. е депозирал отговор на въззивната
жалба, в който моли съда да потвърди първоинстанционното
решение като правилно. В тази връзка излага съображения, че въззивната
жалба е бланкетна, а оплакванията, че клеветите не
били доказани са неоснователни. Сочи, че формираните от ПИС изводи са правилни,
а именно, че липсват клеветнически изявления, съзнателно разгласени от тях
неистински позорни обстоятелства за ищеца, налице са единствено преценки,
направени в рамките на свободата на словото, гарантирана с чл. 39, ал. 1 КРБ.
Излага подробни мотиви, претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.
Въззиваемата В.А.Р. също е
депозирала отговор на въззивната жалба, в който
изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна
жалба и правилност на обжалваното решение. В тази връзка навежда съображения,
че фактическият състав на непозволеното увреждане не е осъществен, тъй като ответниците не са имали противоправно
поведение и не са извършили противоправно деяние.
Претендира разноски, сторени пред настоящата съдебна инстанция. Моли съда да
потвърди атакуваното съдебно решение като правилно.
Въззиваемият И.Б. не е депозирал отговор на въззивната
жалба в законоустановения срок.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
В
обжалваното си решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените от В.М.Т. субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД
срещу В.А.Р., И.М.Т.
и И.К.Б. при условията
на солидарност
да заплатят на ищеца сумата 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 04.04.2014 г. до окончателното й
плащане-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изказванията им в
проведено на 04.04.2014 г. общо събрание на етажната
собственост, като неоснователни. Със същото съдебно решение въззивникът
е осъден да заплати разноските по делото на тримата ответници.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за частично основателна поради следните съображения:
Установено е, че в периода от 2003
г. до началото на месец март 2014 г. ищецът В.Т. изпълнявал функциите на управител на етажната
собственост на бл.**, находящ се в гр. София, кв.
„Изток“, бул. „*********“ ****
На 13.03.2014 г. в общото помещение
на вх. „Б“ на****било проведено събрание на етажните собственици. Същото
протекло при следния дневен ред: 1. Финансов отчет за изтеклия период на
управление; 2. Отчет за извършените дейности по управлението на блока за
изтеклия период - доклад на управителя и обсъждането му;
3.
Обсъждане на бъдещи мероприятия по обновяване,
ремонт и благоустройство на общите части от блока; 4. Избор на ново
ръководство.
При обсъждането на т. 2 от дневния ред общото събрание
взело решение за съставяне на ревизионна комисия, която да осъществи проверка
на документацията по направените от управителя Т. разходи в периода от 2003 г.
- 2014 г. За нейни членове били избрани Ю.Т., Ц.П., и ответниците
И.Т., И.Б. и В.Р.. На процесното събрание било
избрано и ново ръководство на етажната собственост - Ю.Т. - управител, М.Е.-
касиер, В.Р. - контрольор и помощник-управител, И.Т. и Ж. Б. - членове на
контролния съвет.
На 04.04.2014 г. в общото
помещение на вх. „Б“ на****било проведено ново събрание на етажните
собственици. Същото протекло при следния дневен ред: 1. Доклад на комисията по
проверка на документацията на блока и изразходването на средствата на блока; 2.
Преразглеждане размера на вноските за ремонтни дейности; 3. Повторно гласуване
на новото ръководство;
4.
Други.
При обсъждането на т. 1 от дневния ред ответникът Т.
прочел доклада, изготвен от ревизионната комисия и подписан от ответниците, който бил със следното съдърЖ.ие: „Комисията прегледа
документите представени от бившия домоуправител г-н Т. и направи следните
заключения:
1.3а периодите, когато са провеждани събранията 2005,
2010 и 2014 г. писмени отчети за отделните периоди няма както и рекапитолация на постъпилите и изразходваните средства.
2.3а повечето изразходвани малки средства от 0.50 cm до 5 лв
има касови фискални бонове, но за всички no-големи разходи липсват такива,
както и фактури и средствата са давани с договори с частни лица като договора
от наша страна е подписван единствено и само от домоуправителя. Това е в разрез
със закона както и поставя под съмнение тяхната истинност. В някои от тези
договори е начислявано ДДС, въпреки че те не представляват счетоводен документ
по смисъла на закона. Няма приемо предавателни
протоколи за някои от извършените ремонти.
3.3а периода 2005-2010 г. за
460 лв няма никакви оправдателни документи, а за
следващия период 2010-2013 г. за 270 лв няма
оправдателни документи. От 27.08.2013 г. до 12.09.2013 г. е извършен скоростен
ремонт за 1320 лв като парите са давани на частно
лице с разписки от домоуправителя на 8 транша - през ден от 150 до 200 лв
като почти всеки ден са закупувани, транспортирани, качвани и слагани по 50 бр керемиди и няколко решетки без да има какъвто и да е
документ за матерщлите. Радиаторите на стълбището на блок 13 вх А са
продадени от домоуправителя на циганите без да пита някой и парите са отишли
незнайно къде.
4. На 26.10.2011
г. В.Т. в разрез със закона и
общоприетата практика за отдаване под наем на общия апартамент в блок 20 на
блоковете 13, 20 и 21 сам както винаги без да пита някой подписва договор с
наемателя А. В.. Той 2 месеца след като се нанася спира да плаща наема и
другите режийни разходи и повече от 1 година няма кой да го изгони, защото
домоуправител на блок 13 явно няма сметка от това да прекрати договора с
абсолютно неизрядния платец. След като най- после се случва това преди 4 дни се
установява, че нашите загуби от този апартамент са само за 4508 лв т.е. ние трябва да платим на топлофикация 796 лв, за ел. енергия 12 лв, за вода
50 лв и имаме пропуснат да съберем наем за периода от
3650 лв. Домсъветите на блокове 20 и 21 са взели единодушни решения да съдят
бившия домоуправител В.Т. за самооправство и да
съберат по съдебен ред полагащите ни се 4508 лв.
Въпреки безобразията, които е
вършил домоуправителя Т.,той се готви да управлява отново блок 13 и
разказва на част от своите съкооператори колко е велик и как новоизбраната на
миналото събрание домоуправителкаЮ.е незаконна и няма
да се справи със своите задължения.На някои даже казва.че тя се е отказала и
той е отново домоуправител,което е долнопробна лъжа.
Комисията предлага на общото събрание на блок 13 проведено на 04.04.2014:
1.
Да
се включим към общият съдебен иск на блок 20 и 21 срещу В.Т. за нанасяне на огромни вреди на домсъветите
2.
Да заклейми незаконосъобразните и вредни за
обществото практики за еднолично безстопанствено изразходване на общите средства
от бившия домоуправител и
да му бъдат отнети всички ключове и права върху абонатни станции и други общи
помещения,които си е присвоил.
3.
Да
задължи новия домоуправител,касиер и секретар за всички разходи да имат касов
бон или фактура,а суми над 50 лв. да бъдат отпускани единствено с протокол и
подписите на тримата.“
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира следното:
Непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните
чрез събиране и преценка на доказателствата
и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира
решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически
и правни изводи по съществото на
спора и се произнесе по защитните
доводи и възражения на страните в пределите,
очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал.
1 ГПК. Съдът следва да отрази в мотивите
си, като посочи въз основа
на кои доказателства
намира едни факти за установени,
а други за неустановени, в този смисъл и Решение № 252 от
18.02.2019 г. по гр. д. № 4172/2017 г., г. к., ІV г. о. на
ВКС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди вследствие изказани/описани опозоряващи личността фактически
твърдения от ответниците, при условията на
солидарност. Легалната
дефиниция на понятията обида и клевета се съдържат в разпоредбите на чл. 146, чл. 147 и чл. 148 НК. При обидата
деецът казва или извършва нещо
унизително за честта и достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети,
изрази или жестове, които са унизителни от
гледна точка на морала и накърняват
неговата самооценка като личност. При
клеветата не се дава личностна
оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се
приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета
му в обществото. При клеветата съставомерната
информация се отнася до проверими
събития или факти от миналото
или настоящето на засегнатия. В хипотезата на твърдяна
клевета, в тежест на ответника
е да установи, че изнесените от
него факти отговарят на действителното положение. Сами по себе си
обидата и клеветата са свързани с изживяването на негативни емоции. Независимо от това,
в тежест на ищеца е да установи
вида, характера и интензитета им и това, че същите
са настъпили именно в резултат на
установената обида и клевета.
На проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения, те могат
да ангажират отговорността на ответната страна само
ако са неверни
и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на
проверка за вярност, тъй като
не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорността на делинквента само
ако представляват обида. В мотивите съдът е длъжен да установи извършени
ли са посочените
в исковата молба действия от ответниците, да
разграничи каква част от изнесеното
съставлява твърдение за факт и дали
фактите са неверни и позорни и дали оценките са
в рамките на свободата на словото
по чл. 39, ал.
1 от КРБ. Той трябва да
посочи конкретно кои действия ангажират
отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.
Ответниците не са доказали изложените от тях констатации,
описани в доклада. Ответниците са констатирали в
доклада /стр. 11 от първоинст.дело/, че въззивникът – ищец е вършил безобразия, изтъкнали са, че искат
да преустановят и заклеймат „незаконосъобразните и
вредни за обществото практики за еднолично и безстопанствено изразходване на
общите средства от бившия домоуправител…“. Изведена е констатация и относно
причинени загуби в размер на 4508 лв. В настоящото производство ответната
страна не доказа описаните в доклада твърдения, не доказа, че ищецът е
извършвал незаконосъобразни действия като домоуправител. В доклада, комисията,
състояща се от ответниците е изтъкнала и още, че „в
разрез със закона“ ищецът е подписал договор за отдаване под наем на „общия
апартамент…“, представен е и договорът за наем. Настоящият съдебен състав
намира, че ответната страна отново не е провела доказване на това фактическо
твърдение. За пълнота на изложението следва да се има предвид, че отдаването
под наем на чужда вещ не представлява действие, което е в разрез със закона.
Направените фактически констатации безспорно са такива, уронващи престижа
на ищеца, демонстриращи незачитането и неуважението му като домоуправител. Използваните термини внушават грубо неизпълнение на задълженията
от страна на ищеца като домоуправител, а поради факта, че не са доказани от
ответната страна, в чиято доказателствена тежест са,
следва да се третират като клевета. От друга страна, неплащането на наемната
цена не следва непременно да се вменява във вина на наемодателя. Освен това, в
протокола от ОС на ЕС от 04.04.2014 г. е описано, че
срещу наемателя е предявен иск пред съда. Не е доказано и твърдението, че „Радиаторите на стълбището на блок
13 вх А са продадени от домоуправителя на циганите
без да пита някой и парите са отишли незнайно къде.“
Следователно и доколкото ищецът се е почувствал
засегнат и обиден от изнесените твърдения, фактическият състав на деликта по чл. 45 ЗЗД е изпълнен, налице е причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и претърпените
неимуществени вреди от въззивника. Настоящият съдебен
състав кредитира показанията на свидетелят Здравко Мишев, от които се установявва, че състоянието на ищеца е било потиснато след
случилото се. Неагативното отношение към ищеца от живущите в блока се установява и
от показанията на свид. Николина Танчева, която в
о.с.з. пред първоинстанционния съд е заявила, че хората са били учудени, защото „ до момента в
нашия блок нямаше такава злоупотреба с пари“. Очевидно, от така изнесения
доклад отношението към ищеца от страна на живущите в блока е влошено. Ответната
страна носи доказателствената тежест да установи, че изнесените факти в доклада отговарят
на действителното положение, което не е сторено нито пред
проверяваната, нито пред настоящата съдебна инстанция. Съгласно правилата на
ГПК, страната, която не докаже своите твърдения следва да търпи неблагоприятното
въздействие от процесуалното си пасивно поведение.
Наистина разпоредбата на чл. 10 т. 1 от КЗПЧОС прокламира
свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на
държавните власти. Нормата обаче не дава право
да се разпространяват
факти, които не са доказани,
като по този начин да се засяга достойнството
на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността
тя да се
отстоява. Рамките, до които се простира
тази свобода, се определят от
възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. В настоящият случай ответната страна, в чиято
тежест е да докаже изложените факти в доклада, не е ангажирала никакви
доказателства, че фактическите твърдения, изложени в доклада са верни, а те от
своя страна, безсъмнено засягат честта и достойнството на ищеца. В тази връзка неправилни
са изводите на проверяваната инстанция, че фактите и обстоятелствата са били
изнесени обективно, тъй като от една страна не са доказани от ответната страна,
а от друга в доклада се съдържат твърдения, уронващи престижа на ищеца като
управител и като личност, както внушения
за извършени неправомерни действия „ в разрез със закона“, „еднолично
безстопанствено изразходване на общи средства от бившия домоуправител“, както и
съждения, че са на загуба вследствие неговите действия. Наистина, комисията е имала за цел да извърши проверка и да обобщи
резултатите от нея, но не е доказала твърденията си пред гражданския съд, не е
ангажирала никакви доказателства в подкрепа на фактическите констатации,
извършени в доклада.
Тъй като при клеветата съставомерната информация се отнася
до проверими събития или факти
от миналото или настоящето на засегнатия. В хипотезата на твърдяна
клевета, в тежест на ответника
е да установи, че изнесените от
него факти отговарят на действителното положение, което не е сторено от ответниците. Предвид изложеното извършването на виновно и противоправно
поведение е установено. Търпените от ищеца
неимуществени вреди в причинна връзка от това поведение
също са установени.
Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател.
В този аспект справедливостта по смисъла на чл.
52 ЗЗД се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение. В този аспект размерът на обезщетението обаче следва да
бъде съобразен с това, че въззивникът-ищец
не е доказал да претърпял голям обем от неимуществени вреди. Показанията на
свидетелят З.М.са лаконични, лаконични са и фактите,
описани в исковата молба. Настоящият съдебен състав
намира, че субективно предявените искове при условията на солидарност следва да
бъдат уважени като основателни до размер от 1000 лв. тъй като толкова се явява
справедливият размер на понесените неимуществени вреди от ищеца. Исковете
следва да бъдат отхвърлени като недоказани до сумата над 1000 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв.
Тъй като правните изводи на двете инстанции не
съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено като неправилно.
По разноските:
Настоящата съдебна инстанция се солидализира
с изводите, до които е достигнал първоинстанционният
съд, че заплатените адвокатски възнаграждения от страните по делото не се
явяват прекомерни и не следва да се намаляват. Същото се отнася и за
адвокатския хонорар, сторен от ищеца пред първа и втора инстанция. Правилни се
явяват оплакванията обаче на ищеца, релевирани още в
о.с.з. пред проверяваната съдебна инстанция относно лиспата
на доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие между адв. Р. и ответникът-Р., тъй като по делото е представено
единствено адвокатско пълномощно. Наистина чл. 38, ал. 2 ЗА дава възможност да се осъществява безплатна
адвокатска защита при определени условия, но за да бъде присъдено възнаграждение
следва да има сключен договор, от който да е видно, че адвокатът осъществява
такъв вид правна помощ. Не са ангажирани доказателства и дали са изпълнени
предпоставките на чл. 38 ЗА, поради което не следва да бъде присъждано
възнаграждение както за първа, така и за втора инстанция на повереника
на ответника Р..
С оглед изхода на делото ищеца следва да заплати на
ответната страна пропорционална сума на сторените от ответниците
И.Б. и И.Т. разноски съобразно отхвърлената част от претендираната
сума, която възлиза на сумата от 300 лв. на всеки един от тях за производството
пред първа инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че предвид възражението
на въззивника стореният хонорар пред въззивната инстанция от въззиваемия
Т. се явява прекомерен и като такъв следва да бъде намален до сумата от 500 лв.
по този начин съобразно отхвърлената част от исковата претенция на въззиваемите Т. и Б. ищецът следва да заплати по 300 лв.
съдебни разноски за производството пред втора инстанция.
Ответниците В.Р.,
И.Б. и И.Т. следва да заплатят на ищеца пропорционална сума на сторените от
ищеца разноски за адвокатска защита съобразно уважената част от претендираната сума. По този начин дължимите на ищеца
разноски възлизат от сумата от 370 лв. /330 лв за
процесуално представителство и 40 лв. дължима държавна такса за първа инстанция/.
За производството пред въззивния съд тримата ответници следва да заплатят на ищеца сумата от 300 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатска защита и сумата от 20 лв.
държавна такса.
Така мотивиран
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
въззивна жалба от въззивникът-ищец В.Т., с ЕГН: **********,
чрез Г.С.-процесуален представител Решение № 297865/10.12.2019 г., постановено
по гр. д. № 17311/2019 г. по описа на СРС, 124-ти състав и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.А.Р., ЕГН **********, И.М.Т., ЕГН **********
и И.К.Б., ЕГН **********, да заплатят на
В.
Т., с ЕГН: ********** сумата от 1000 лв., при условията на
солидарност, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ
субективно предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, при условията на
солидарност срещу В.А.Р., ЕГН **********,
И.М.Т., ЕГН ********** и И.К.Б., ЕГН **********, за сумата над 1000 лв. до
пълния предявен размер от 3000 лв.
ОСЪЖДА В.М.Т.,
с ЕГН: ********** ***,
ж.к.Изток, ******ет.******да заплати на И.М.Т., ЕГН **********,***, ж.к.Изток, ******ет******, и И.К.Б., ЕГН **********, от гр.София, ж.к.******.
В, ******, по 600.00 лева на всеки от тях - разноски по делото, дължими за първа
и втора инстанция.
ОСЪЖДА
И.М.Т., ЕГН **********,***, ж.к.Изток, ******ет******,
и И.К.Б., ЕГН **********, от гр.София, ж.к.******. В, ****** и В.А.Р., ЕГН **********, от гр.София,
ж.к.Изток, ******ет.******да заплатят сумата от 370 лв. разноски за първа
инстанция и сумата от 320 лв. разноски пред въззивна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: