№ 168
гр. гр. Добрич, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500448 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ вх.
№267556 от В. П. СЛ. с ЕГН ********** от гр.Добрич, чрез адв.М.Г., срещу решение
№260392/27.05.2021г. по гр.д.№118/2021г.на ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от нея
иск срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД ЕИК ********* гр.Добрич ,
бул.“Трети март“№ 59 , представлявано от изп.директор Т.И.Г., за отмяна като
незаконосъобразна на Заповед № ЛС-05-1546 от 18.11.2020г., издадена от изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД , с която на В. П. СЛ. на длъжност
„Отчетник измервателни уреди“ район Добрич е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“.
Решението намира за незаконосъбразно в материално и процесуално правен аспект,
изводите на съда несъответни на събраните доказателства, неправилно определена и
фактическата обстановка. Липсвало обсъждане на твърдения и възражения относно
несъотвествие между нарушенията, за които са искани обяснения и нарушенията , за които
е наложено наказание. Изведен бил неправилен извод за нарушение на трудовата
дисциплина с неизвършване на реален отчет на адрес гр.Д. за времето от м.април 2019г.,
каквото нарушение не било вписано във заповедта. Липсвали мотиви за неспазена процедура
по чл.193 от КТ. Ищцата не била посещавала адреса на ул.*** на 11.09.2020г., а на
10.09.2020г. Отчета на 11.09.2020г. бил извършен от друг служител. Не е извършила
нарушение във връзка с отчитането, ако на 10.09.2020г. не била извършила реален отчет не
би било възможно да се установи, че има разлика по общия водомер.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от
насрещната страна- „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД, която намира жалбата за
неоснователна, а решението за правилно. Обосновава се с доводи по същество на спора
относно извършването и установяването на нарушение- неизвършване на реален отчет на
общ водомер на адрес ул.*** от месец април 2019г., относно действия по налагане на
наказанието „предупреждение за уволнение“ при спазване на изискванията и в срокове,
установени в КТ.
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 28.05.2021г., жалбата да е
входирана на 10.06.2021г./според изисканата справка по регистъра на РС-Добрич вх.
№2047/23.08.2021г. относно датата на постъпването и в съда/, същата се явява подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна, с интерес от обжалването, отговаря на изискванията
на чл.260-261 от ГПК и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество се
явява основателна по следните съображения:
Атакуваното решение е постановено по предявени от В. П. СЛ. ЕГН ********** гр.Д. ,
срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД ЕИК ********* гр.Добрич , бул.“Трети
март“№ 59 , представлявано от изп.директор Т.И.Г., иск по чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяна на
наложено и от работодателя със заповед № ЛС-05-1546/18.11.2020г. дисциплинарно
наказание по чл. 188, т. 2 от КТ-предупреждение за уволнение, за нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 3 от КТ- неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила.
Правото си на отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" ищцата извежда от липсата на извършено дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 3 от КТ и с допуснати от работодателя
процесуални нарушение по чл. 195, ал. 1 от КТ-немотивиране на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, налагане на наказание след изтичане на двумесечния срок по
чл.194, ал.1 от КТ, изискване на обяснения по чл.193 ал.1 от КТ за нарушение, за което не е
санкционирана, респ. неизпълнение на задължението по чл.193, ал.1 от КТ и чл.189, ал.1 от
КТ.
Не е имало спор, и във въззивната жалба няма оплаквания във връзка с установените от
районния съд фактическите обстоятелства относно възникването и съществуването между
страните на трудово правоотношение, датиращо от 18.06.2018г., когато по силата на трудов
договор № ВиК-3096/18.06.2018г. по чл.70, ал.1 от КТ, /със срок за изпитване, не прекратен с
изтичането му от работодателя, в чиято полза е уговорен/ ищцата заема длъжността
„отчетник измервателни уреди“ .
Със заповед № ЛС-05-1546/18.11.2020г. на изпълнителния директор на В. П. СЛ. , връчена и
на 18.11.2020 г., и е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
Като фактическо основание за налагане на наказанието в заповедта е посочено, че на
„11.09.2020г. не е извършила реален отчет на консумацията на водомерите в имотите на
адрес: ул. *** по партиди с кл.№42348, партида с кл.№5834, партида с кл.№58285 и партида
с кл.№5836, в резултат на което се констатира РОВ-530куб.м.“. Отразено е в заповедта
2
информативното изявление на работодателя, че според жалба вх.№ВиК-2822/16.09.2020 от
А.Д., живуща на адреса, реален отчет на общия водомер не е извършван от началото на
годината. Отразено е и, че В. П. СЛ. не е изпълнила трудовото си задължение по
длъжностната характеристика-раздел „Основни функции и задължения“т.4 и от Инструкция
относно основни функции и задължения на отчетниците на измервателните уреди при
изпълнение на служебните им задължения-т.2 задължения на отчетниците-подточка 2.1.
Налице е в заповедта и препращане към докладна записка вх.№ВиК-2822#1 от Х.Г.А.-
инспектор ВиК при отдел Приходи. Към трудовото досие на ищеца е приложен цитирания
документ- докладна записка, но нито се твърди, нито се установява, че е доведен до
знанието на ищцата, за да се приеме, че същият е източник на мотиви за налагане на
дисциплинарното наказание. Принципно обосновката на работодателя за конкретните факти,
поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг
документ, към който препраща заповедта, но който е бил известен на работника или
служителя/така решение № 377 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2010 г., IV г. о.,
ГК/.
От съдържанието на докладната записка вх.№ВиК-2822#1/07.10.2020г. от Х.Г.А.-инспектор
ВиК при отдел Приходи, се установява, че по повод жалба вх.№ВиК-2822/16.09.2020 от А.Д.
„относно установена голяма РОВ“ е извършена проверка в база данни и карнет на
дружеството. Констатирано е, че при отчитане на консумацията в обектите на ул. ***,
извършено на 11.09.2020г. по общия водомер е отчетена консумация 541куб.м., а по
индивидуалните/3бр./ общо 11куб.м. Явяващата се разлика от 530куб.м. е разпределена.
Констатирано е в докладната, че при спрени водоизточници общия водомер продължава да
отчита консумация. Твърдяло се в заявлението/жалбата на потребителя Д./ , че инкасатора
С. не е извършвала реален отчет на общия водомер от м.ноември 2019г. От проверката в
база данни било установено, че от м.април 2019г. по партидите на обектите на адреса ул.
*** не е разпределяна РОВ.
Отправена е покана от работодателя до ищцата за даване на обяснения във връзка с
установеното с докладната записка вх.№ВиК-2822#1/07.10.2020г. от Х.Г.А.-инспектор,като
конкретното се иска да се обясни обясни от ищцата от кога и защо не е извършвала реален
отчет на общ водомер на ул. ***, защо на адреса не е разпределяна обща вода от м.април
2019г.
Ищцата е дала обяснения с вх.№ВиК-2822#3/21.10.2020г. относно извършването на отчет на
10.09.2020г. на адреса и засичане показанията на общия водомер и два от трите пасантни
водомера, че до третия нямала достъп, че е констатирала сумарна консумация на двата
пасантни водомера от 12куб.м., но общия 529куб.м., че е констатирала общия водомер да
отчита консумация при твърдения на абонатите за спрени водоизточници, че е направила
снимка на водомера и я е изпратила със съобщение относно констатираното потребление на
Ж.В. по Вайбър, че на следващия ден Ж.В. посетила адреса. Обяснила и, че предходните
месеци била в отпуск, че месеците март и май поради извънредната ситуация служителите
са въвеждали данни служебно от вкъщи, като ги отчитали като реален отчет по искане на
3
ръководството, че на конкретния адрес в зимните месеци шахтата с главния водомер се
зазимява от абонатите, достъпът до него става невъзможен, могат да се отчитат реално само
пасантните водомери.
Дисциплинарната власт на работодателя е съвкупност от правомощия едно от тях е това по
чл.193 ал.1 КТ- преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Обясненията трябва да са поискани и дадени с оглед на дисциплинарното
наказание, а не поради други обстоятелства или друг повод, защото те са обяснения по
повод на конкретното дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще. В искането на
обяснения нарушението трябва да е посочено ясно и точно с оглед същността на самите
обяснения – те са средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от
наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо
за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т.ч. на тежестта му.
Наказанието се налага с мотивирана писмена заповед/чл.195, ал.1 от КТ/, в която се посочват
нарушителят ,нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст въз основа на
който се налага. Правилността на заповедта за дисциплинарно наказание се преценява по
изложените в нея фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, т.е.
меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи, а не
законовата му квалификация, затова в заповедта трябва ясно да е посочено от обективна
страна кога, къде и какви точно действия е извършил работника или служителя в нарушение
на трудовата и технологичната дисциплина, респ. какво е бил длъжен да извърши, но не го
е сторил . От съдържанието на заповедта трябва да е ясно кои са конкретните деяния
/действия или бездействия/, съставляващи нарушение на трудовата дисциплина и това не е
самоцелно, а с оглед изискванията за еднократност на наказанието/чл.189, ал.2 от КТ/, за
преценка на срока по чл.194 от КТ, за осигуряване на възможност на работника или
служителя да се защити ефективно. Индивидуализацията е от съществено значение и за
съда, който само в рамките на посоченото нарушение може да изследва подлежащите на
доказване факти и да извърши проверка за законосъобразност -имал ли е наказания
служител трудово поведение, адекватно на изискуемото или не. Уточняването на
фактическите основания в хода на съдебното производство или извеждането им от съда по
пътя на тълкуване на заповедта е недопустимо.
В аспекта на гореизложеното, не е без значение в случая дали ищцата е наказана за
еднократно нарушение на задълженията за ежемесечен отчет, което е следвало да извърши
съгласно изготвен график на 11.09.2020г., или е наказана за продължаващо неизпълнение на
задължения за ежемесечен отчет /неизпълнение на задължения за реален отчет, продължило
от началото на 2020г. или от м.април 2020г., до откриването му/, или за некоректно
отразяване на данни по партидите поради неразпределена вода по общ водомер.
Конкретно определено съгласно изискванията на чл.195 ал.1 от КТ нарушение в процесната
заповедта е деяние/бездействие/, индивидуализирано като неизвършване на реален отчет на
дата 11.09.2020г. на водомерите на ул.“***“№52А, за което е била задължена по силата на
4
т.4 от длъжностна характеристика и т.2.1 от Инструкция относно основни функции и
задължения на отчетниците на измервателните уреди при изпълнение на служебните им
задължения. Обект на дисциплинарно нарушение са трудовите задължения на работника или
служителя, чийто обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово
правоотношение. С цитираните актове/длъжността характеристика и инструкция/ се
възлагат задължение на отчетника за ежемесечно и коректно отчитане на потреблението на
изразходваното количество вода, засечено от измервателното устройство.
Следователно, несъмнено извършването на ежемесечен реален отчет е в задължение и на
ищцата като отчетник. Не е имало спор по факта, че на 10.09.2020г.ищцата е извършила
реален отчет на водомерите на ул.“***“№54А и е направила констатациите относно
засеченото потребление, изложени и в писмените и обяснения.
Не се налага обаче изследването на фактите извършвала ли е ищцата ежемесечен отчет за
времето преди това, и от кой точно момент не е извършвала разпределяла ли е обща вода от
м.април 2019г., за което са искани и дадени обяснения, тъй като наказанието е наложено за
неизвършен на 11.09.2020г. реален отчет на водомерите на ул. ***, а за такова нарушение не
са били поискани обяснения от дисциплинарно наказания служител, нито дадените
обяснения могат да обосноват информираност у ищцата към момента на даване на
обяснения за фактическото основание за уволнението и, такова, каквото е
индивидуализирано в заповедта – неизвършване на реален отчет на дата 11.09.2020г. на
водомерите в имотите на конкретния адрес. Исканите обяснения касаят изясняване от кога и
защо не е извършван реален отчет на адреса и защо не е разпределяна обща вода от м.април
2019г., а не защо не е извършила реален отчет на датата 11.09.2020г. Работодателят не е
доказал факта на поискване на обяснения от ищцата за конкретното дисциплинарно
нарушение, за което му е наложено дисциплинарното наказание.
В този смисъл настоящата инстанция приема, че наказанието на ищцата е наложено без
предварително работодателят да е поискал писмени обяснения за деянието, за което е
наложил наказание. В този случай съгласно изричната разпоредба на чл.193 ал.2 от КТ съдът
следва да отмени наложеното наказание без да разглежда спора по същество. Следователно
искът по чл.357 ал.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Обжалваното решение следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, в полза на ищцата, заела позицията на въззивник следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за първата и настоящата
инстанция в удостоверения размер – 600лева с ДДС за първа инстанция и и 600лева с ДДС за
въззивната.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ срещу решение №260392/27.05.2021г. по гр.д.№118/2021г.на Добрички районен
съд в цялост, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № ЛС-05-1546/18.11.2020г. на изп.директор на
„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД ЕИК ********* гр.Добрич , бул.“Трети
март“№ 59 , с която на В. П. СЛ. ЕГН ********** гр.Д., е наложено дисциплинарно
наказание по чл. 188, т. 2 от КТ-предупреждение за уволнение, за нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 3 от КТ- неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД ЕИК ********* гр.Добрич ,
бул.“Трети март“№ 59, да заплати на В. П. СЛ. ЕГН ********** гр.Д., съдебно-деловодни
разноски в размер на 600лева адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 600лева
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6