№ 247
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Ванина Младенова
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100505872 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20198696/ 14.10.2021г., постановено по гр. д. № 49477/19 по описа на
Софийският районен съд, 46 състав, Столична община е осъдена да заплати на въззиваемата
С. Р. Б. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1
428, 00 лв., обезщетение за имуществени вреди, претърпени на 08.03.2019г. в резултат на
падане след спъване в гранитен елемент (тип антипаркинг елемент гранит 40/30/20) на ул.
„Граф Игнатиев“ в гр. София и счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в
областта на китката, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2019г., до окончателното
плащане на сумата.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от С. Р. Б. против Столична община
иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта над сумата 10 000 лева до сумата 15
000 лева.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Столична община.
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че настъпилият
инцидент се дължи на неправомерно поведение на неговите служители, както и че
съществува причинно- следствена връзка между механизма на увреждането и настъпилите
вреди. Същият изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд ответницата не е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като не е била внимателна при
придвижването си по тротоара.
1
В обобщение, въззивникът счита обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при неправилна преценка
на събраните в първоинстанционното производство доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата С. Р. Б. извежда субективните си права при твърдения, че на 08.03.2019г. в
резултат на противоправното бездействие на служител на ответника (неизпълнение на
задължение за поддържане на общинските пътища, конкретно да отграничи в достатъчна
степен гранитни елементи от тротоарната настилка) се спънала в ограничителен гранитен
елемент, намиращ се на тротоара на ул. “Граф Игнатиев”, в непосредствена близост до
кръстовището на ул. „Шести септември“ и улица „Граф Игнатиев“ в гр. София, като е
получила физически увреждания- счупване на лявата ръка, в областта на китката. Поддържа,
че е претърпяла болки и страдания, свързани с оперативна интервенция, при която е
извършено открито наместване на костта с поставяне на метална остеосинтеза (титаниева
плака) и запълване на костния дефект, обездвижване на ръката, битови неудобства,
временна неработоспособност, като болките в крака продължавали и към настоящия
момент. Твърди, че е претърпяла и имуществени вреди по формата на платени разходи за
лечението.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община, в който
се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът навежда доводи за
оспорване наличието на противоправно поведение на служителите си, механизма на
настъпване на увреждането. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата на
така настъпилите увреждания.
Относно механизма на увреждането пред първоинстанционния съд са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на св. Ф. Б..
Според показанията на св. Ф. Б., майка на ищцата и съжителстваща с нея към момента
на злополуката, към 9 часа на 08.03.2019г. ищцата отишла на площад “Славейков”, за да
купи цветя. Когато се прибрала същата била много бледа и държала ръката си. Същата
споделила, че вървейки по ул. “Граф Игнатиев”, в посока от площад “Славейков”, на
кръстовището с ул. “6- ти септември”, имало много хора. Тъй като на тротоара имало
поставени много цветя, тя отстъпила на дясно и се спънала в поставените ограничителни
гранитни блокчета, които били с цвят, подобен на този на тротоара.
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства- епикризи, се
установява, че непосредствено след инцидента ищцата е била хоспитализирана във “Втора
клиника по ортопедия и травматология”, за периода от 12,29 часа на 08.03.2019г. до 14,40
часа на 08.03.2019г., като е поставена диагноза “Счупване на долния край на лъчевата
кост, закрито, в ляво”. Установява се, че е извършено закрито наместване на фрактурата и
2
крайникът е имобилизиран с гипс. Ищцата е била повторно хоспитализирана във “Втора
клиника по ортопедия и травматология”, за периода от 12.03.2019г. до 15.03.2019г. и е била
оперирана под анестезия, като е направена костна пластика на лъчевата кост.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства- болнични листи,
се установява, че ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност за периода
08.03.2019г.- 06.07.2019г.
Относно претърпените болки и страдания пред първоинстанционния съд са събрани
гласни доказателствени средства- свидетелски показания и е назначена съдебно- медицинска
експертиза.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза на ищцата е поставена
диагноза “Счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, в долната част (в областта на
китката)”. Посоченото увреждане води до трайно затруднение на движението на левия
горен крайник за срок повече от 30 дни. След първоначалния преглед на ищцата е направена
закрита репозиция и е направена гипсова имобилизация. На 12.03.2019г. ищцата е
оперирана и е поставена метална остеосинтеза е направено запълване на костния дефект.
Полученото травматично увреждане се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет и е
получено при падане и подпиране на лявата длан. Възстановителния период е около 2,5- 3
месеца, като в повечето случаи остават затруднение в движението, намалена мускулна маса
и болки при влошаване на времето. През този период ищцата е изпитвала болки, имала е
затруднение в ежедневното си обслужване, имала е нужда от чужда помощ.
От показанията на св. Ф. Б., се установява, че след злополуката ръката на ищцата била
имобилизиране с гипс повече от един месец. През това време свидетелката била тази, която
помагала на ищцата и се грижела за домакинството, като се налагало ищцата се обслужвала
с една ръка, тъй като съжителствала само със свидетелката (която към момента на инцидента
била на 88 години). Това влияело психологически на ищцата. Свидетелката сочи, че преди
злополуката ищцата работила като касиер, като впоследствие се наложило да напусне
работа, защото, поради състоянието на ръката си, не можела да изпълнява трудовите си
функции.
Показанията на този свидетел пресъздават личните му впечатления във времето
непосредствено и месеците след инцидента, както и тези, на база споделеното от ищцата
непосредствено след злополуката. Отличават се с последователност на изложението, яснота
и детайлност, кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на вещото
лице по СМЕ. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е лице от най-
близкия семеен кръг на ищеца, съдът не намери основание да не кредитира същите относно
всички други обстоятелства, изнесени от свидетеля. По отношение на възприемането на
изнесеното от свидетеля, следва да се посочи, че в тази част показанията на свидетеля не
противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства по делото. Същите пресъздават
личните впечатления на това лице от механизма на злополуката. От друга страна,
показанията на свидетеля пресъздава личните впечатления на същия от претърпените от
ищцата болки, страдания, безпомощност, неудобства и дискомфорт, като житейски
3
обяснимо е именно най- близките (членовете на семейството, роднините, доверените
приятели) да са свидетели на несгодите и да имат непосредствени възприятия за хода на
събитията и естеството на преживяното.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Ангажирането на отговорността на ответника е обусловено от установяването на
следните кумулативни предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическо лице- пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-
имуществена и/ или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили
деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена
работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Спорните въпроси, въведени като предмет на въззивното производство, са относно
механизма на настъпване на вредите, наличието на причинно- следствената връзка между
падането на ищцата и процесните вреди, налице ли е съпричиняване на вредите от страна на
ищцата.
По възражението, че не е доказан механизмът на увреждането:
Съдът приема, че по делото е установено, че на 08.03.2019г. ищцата се е спънала в
гранитни елементи от тротоарната настилка, вследствие на което е паднала, при което е
получила фрактура на лъчевата кост на лявата ръка. От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Ф. Б., която разказва свои впечатления, придобити
от разказа на ищцата непосредствено след инцидента, се установява, че на 08.03.2019г.
преди обед, ищцата се е движила пеша по улица “Граф Игнатиев” в гр. София, в посока от
пл. “Славейков”, като на кръстовището с ул. “6- ти септември” се спънала в намиращите се
на тротоара ограничителни бетонни елементи. Изложеният механизъм на инцидента се
4
потвърждава и от заключението на СМЕ, съгласно което уврежданията на ищцата са
резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и е получено при падане и подпиране на
лявата длан.
С оглед на гореизложеното се установява, че ищцата е претърпяла увреждане на
здравето в причинна връзка с попадане в дупка на общински път- улица на територията на
Столична община, за която няма данни да представлява частна собственост. По отношение
на поддържането на улицата, представляваща общинска собственост, приложение намира
разпоредбата на чл. 31 Закона за пътищата (ЗП), която вменява на общината като
юридическо лице задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава сигнализиране на
препятствията, които създават опасност за движещите се физически лица, в степен същите
да бъдат лесно възприети от пешеходците. По делото е несъмнено, че причина за настъпилия
инцидент е поставените несигнализирани и необезопасени ограничителни елементи.
Следователно общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в
изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице
осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговаря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената
им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на пътя в състояние, годно за осъществяване на присъщите му
функции, и от това тяхно виновно бездействие (по презумпцията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) са
настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана
деликтната отговорност на възложителя- Столична община, за обезщетяване на вредите.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, ирелевантно за отговорността на
ответника е обстоятелството дали поставянето на блокчетата формално е отговаряло на
нормативните изисквания и одобрените архитектурни проекти. Релевантно в посочената
хипотеза е обстоятелството дали деянието нарушава установената обща забрана да не се
вреди другиму и противоправно е всяко поведение, което нарушава тази забрана. В т.см. са
разясненията, дадени в решение № 136/ 07.1.2019г. по гр.д. № 4857/ 2017г. на ВКС, I г.о.
В светлината на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира за установено
наличието на всички елементи на фактическия състав на основанието, пораждащо в полза
на ищцата претендираните вземания.
По възражението на жалбоподателя за наличие на съпричиняване от страна на ищцата:
За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
5
От събраните по делото доказателства не е установено, че ищцата с поведението си е
допринесла по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат, поради което не са
налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които
увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не
е ангажирал каквито и да било доказателства, че ищцата е допуснала нарушение на
правилата за движение по пътищата, като не е съобразила поведението си с конкретната
пътна обстановка и наличието на ограничители, каквото задължение същата би имала
единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. Ето защо възражението
за съпричиняване е неоснователно.
Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване на
противоправното деяние и характера на претърпените телесни увреждания – счупване на
лъчева кост на ляв горен крайник, което е довело до трайно затруднение на движението на
левия горен крайник за срок повече от 30 дни, покриващо медико- биологичните признаци
на средна телесна повреда вследствие на спъване в гранитните ограничители на тротоара.
Съдът отчита преживяните от ищцата физически болки и страдания и морални неудобства,
свързани с гипсовата имобилизация на лявата ръка за период от повече от 30 дни (видно от
заключението на СМЕ и показанията на свидетелката Б.), изпитваните силни болки а и
необходимостта от прием на болкоуспокояващи медикаменти, необходимостта от
рехабилитация и трайното затруднение на функцията на крайника за продължителен период
от повече от един месец, в който ищцата е била в невъзможност да извършва сама всички
ежедневни дейности и се е нуждаела от помощта на близките си. Видно от показанията на
свидетелката Б., през този период майка е помагала да обслужва хигиената си и е
извършвал ежедневната домакинска работа вкъщи. Следва да се съобрази и обстоятеството,
че грижите за ищцата са били полагани от нейната майка, която към този момент е била на
88 години, като от показанията на св. Б. се установява, че ищцата е изпитвала силно чувство
на неудобство поради създалото се затруднено положение в семейството и необходимостта
грижите за нея и за домакинството да се полагат от възрастната майка. На следващо място,
следва да се вземе предвид продължителността на възстановителния период- четири месеца,
при обичаен- 2,5- 3 месеца, както и това, че травмата ще причинява на ищцата и в бъдеще
затруднение в движението, болки при влошаване на времето. С оглед на изложеното,
настоящият състав счита, правилни първоинстанционният съд е приел, че справедливият
6
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 10000 лева, за която сума
предявеният иск е уважен.
От представените писмени доказателства се установява, че ищцата е претърпяла и
имуществени вреди в причинна връзка с виновното бездействие на служители на ответника
в общ размер 1428 лева. Следователно, същите следва да бъдат обезщетени от ответника при
ангажиране на неговата гаранционно- обезпечителна отговорност на възложител на работа,
поради което правилно първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за обезщетение
за имуществени вреди.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, което обуславя извод за
неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
Относно разноските:
При този изход на делото, право на разноски има въззиваемата страна. Конкретиката на
случая сочи, че страните по договора за правна помощ са договорили предоставянето на
безплатна адвокатска помощ, при условията на чл. 38 ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица,
които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на
друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на настоящото
производство не е висока, а от друга, че въззиваемата не е подала отговор на въззивната
7
жалба, производството пред настоящата инстанция е приключило в едно заседание, като
страните не са посочили доказателства и такива не са събирани пред настоящата инстанция,
счита, че възнаграждение в размер на 800 лева напълно съответства на правната и
фактическа сложност на делото и на осъществената защита.
Ето защо, следва да бъде определено възнаграждение в размер на 800 лева за
осъществено процесуално представителство във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 20198696/ 14.10.2021г., постановено по гр. д. №
49477/19 по описа на Софийски районен съд, 46 състав, в частта, в която Столична община,
с ЕИК *******, е осъдена да плати на С. Р. Б., с ЕГН **********, сумата 10 000 лева (десет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди- под формата на болки
и страдания от телесни увреждания (фрактура (закрита) на долния край лъчева кост на ляв
горен крайник) и сумата 1 428 лева (хиляда четиристотин двадесет и осем лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени в резултат на
падане на 08.03.2019г., след спъване в гранитен елемент (тип антипаркинг елемент гранит
40/30/20) на кръстовището на ул. „*******” в гр. София, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждане- 08.03.2019г., до окончателното плащане на сумата.
В частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Р. Б., с ЕГН **********, против
Столична община, с ЕИК *******, иск за обезщетение за неимуществени вреди, в частта
над сумата 10 000 лева до сумата 15 000 лева, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Столична община, с ЕИК ******* да плати на адв. Р. Б. Т., гр. София, ул.
“*******, сумата 800 лева, представляваща възнаграждение за осъществена защита на С. Р.
Б., с ЕГН ********** по в.гр. дело № 5872 по описа за 2022г. на Софийския градски съд, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок
от обявяването му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9