Решение по дело №15993/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2491
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20185330115993
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 2491                        14.06.2019 година                   град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, IX състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Петя Карабиберова ,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15993 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД от  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- ***, чрез пълномощника *** М.К. против Е.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че на 24.02.2017 г., между ответника и трето лице – кредитор  „Изи Асет Мениджмънт” АД бил сключен договор за паричен заем № ***, при общи условия и спазване на ЗПК, въз основа на който дружеството предоставило заем в размер на 800 лева. Ответникът се задължил да върне същия ведно с добавка, представляваща печалба за кредитора, в размер на 69,40 лева, на 21 равни седмични вноски, всяка в размер на по 41,40 лева, с падеж 22.07.2017 г.

В 3-дневен срок от подписване на договора, ответникът следвало да предостави обезпечение – поръчителство на две физически лица, всяко от които да отговаря на конкретно уговорени изисквания, или валидна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на заема, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след крайния срок на договора. Поради неизпълнение на тези задължения била начислена неустойка в размер на 394,59 лева, платима на 21 седмични вноски от по 18,79 лева. Поради неизпълнение в срок, била начислена и лихва за забава в размер на 62,80 лева за периода 02.04.2017 г. – 04.06.2018 г. Длъжникът платил сума в размер на 250,40 лева, с която били погасени части от неустойката в размер на 75,80 лева, такса разходи в размер на 9 лева, договорна лихва в размер на 22,97 лева и главница в размер на 142,63 лева.

         Ответникът дължал следните суми по договора: 657,37 лева – непогасена главница, 46,43 лева – договорна лихва за периода 01.04.2017 г. – 22.07.2017 г., 318,79 лева –  неустойка  за периода от 01.04.2017 г. – 22.07.2017 г. и 62,80 лева – обезщетение за забава за периода от 02.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

         Твърди се, че на 01.11.2017 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АСВ” ООД /чийто правоприемник е ищецът/, по силата на който последният като цесионер придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от горепосочения договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви. Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5417/12.06.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 9198/2018 г. по описа на ПдРС, XV гр. с. за всички упоменати по-горе суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение за недължимост, в резултат на което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли предявените претенции да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Ответникът не е депозирал писмен отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание, проведено на 03.06.2019 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си  е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 657,37 лв. -  главница, договорна лихва в размер на 46,43 лв. за периода от 1.04.2017 г. до 22.07.2017 г. , неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 318,79 лв. за периода от 1.04.2017 г.  до 22.07.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районен съд – 04.06.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 62,80  лв. за периода от 2.04.2017 г.  до датата на подаване на заявлението в съда- 04.06.2018г.

 

На основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за  настоящото производство, които са направени-  заплатена държавна такса в размер на 25 лева и 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 4110/14 г. по описа на ПРС разноски, които са в размер от 75 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5417/ 12.06.2018 г., издадена по частно гр. дело № 9198/ 2018 г. на ПРС Е.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- ***, чрез пълномощника *** М.К., следните суми: 657,37 лв. -  главница, договорна лихва в размер на 46,43 лв. за периода от 1.04.2017 г. до 22.07.2017 г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 318,79 лв. за периода от 1.04.2017 г.  до 22.07.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районен съд – 04.06.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 62,80  лв. за периода от 2.04.2017 г.  до датата на подаване на заявлението в съда- 04.06.2018г.

 

 

ОСЪЖДА Е.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- ***, чрез пълномощника ***М.К., направените по настоящото дело разноски в размер на 125 лева /сто двадесет и пет лева/, както и направените по частно гр. дело № 9198/ 2018 г. на ПРС,  разноски в размер на 75  лева /седемдесет и пет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8  ГПК.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с приложеното частно гр. дело № 9198/2018 г. по описа на ПРС, XV гр. с-в. да се изпратят на ПРС, XV гр. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

                    

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

 

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ