Решение по дело №1221/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „Неорентинвест“ ЕООД против Заповед № УТ-538 от 23.10.2023 г. на Кмета на Община Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, тъй като в имота на жалбоподателя не били налице рекламни пана, а предизборни материали, спрямо които разпоредбите на ЗУТ и Наредбата за рекламната дейност на Община Хасково били неприложими. Сочи се още, че в частни имоти било допустимо поставянето на всякакви предизборни агитационни материали през времето на предизборна агитация за местните избори за кмет и общински съветници.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената заповед, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт В. В., я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена и да се присъдят разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Oт Констативен акт № 14/16.10.2023 г. на основание чл. 57а, ал. 2 ЗУТ се установява, че на 16.10.2023 г. работна група в състав от трима служители на Община Хасково в Отдел „Контрол по ЗУТ“ при Дирекция „АГСИ“ са извършили проверка на преместваеми обекти: “Рекламни пана” с размери: 16,50м./1,70м. и 4,00м./1,70м. с обща дължина - 20,50м., разположени към временна строителна ограда по южната и източната имотна граница на [ПИ] по КК на [населено място], собственост на „Неорентинвест“ ЕООД. В акта е посочено, че рекламните пана са поставени без издадено разрешение за поставяне, което представлявало нарушение на чл. 57, ал. 1 ЗУТ, поради което подлежали на премахване на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ.

Със Заповед № УТ-538 от 23.10.2023 г. на Зам.-кмет на Община Хасково, надлежно оправомощен съгласно представена Заповед № РД-1048 от 25.09.2023 г. на Кмет на Община Хасково, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във вр. с чл. 57а, ал. 3 ЗУТ и ал. 1, т. 1 ЗУТ, е наредено на „Неорентинвест“ ЕООД да премахне гореописаните преместваеми обекти - “Рекламни пана”. В заповедта са възпроизведени констатациите и изводите на Констативен акт № 14/16.10.2023 г., като е отбелязано още, че същият бил връчен на нарушителя с разписка от 16.10.2023 г. и че в законоустановения 3-дневен срок срещу него постъпило писмено възражение с peг. индекс: 53 Н-487-1/19.10.2023 г. от „Неорентинвест“ ЕООД. Посочено е, че възражението не се уважава, тъй като не били представени документи, доказващи законното поставяне на преместваемите обекти: “Рекламни пана” . Поради това е прието за безспорно установено нарушение на чл. 57, ал. 1 ЗУТ и наличието на предпоставките на чл. 57а, ал, 1, т. 1 ЗУТ за премахването им.

От представената разписка се установява, че заповедта е получена на жалбоподателя на 23.10.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 06.11.2023 г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Д. и М. М., от чиито показания се установява, че описаните в оспорената заповед преместваеми обекти „рекламни пана” са били агитационни материали от винил във връзка с местните избори през есента на 2023 г., на които са били визуализирани номерът, с който се гласувало за партия „Ние идваме“, както и част от листата ѝ за общински съветници. Те са били закрепени с т. нар. „свински опашки“ към съществуващата ограда на имота, която била ажурна с метални рамки върху циментови стъпала. Тези материали са били поставени безвъзмездно и със съгласието на собственика на имота - „Неорентинвест“ ЕООД.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

От приетото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че описаните в оспорената заповед преместваеми обекти „рекламни пана” са плакатни винилови платна (агитационни материали), които временно са били закрепени (вързани) с т. нар. „свински опашки“ към съществуващата ограда (прозирни ограждения от свързани метални рамки с телена мрежа с размери 3,40 м/1,95 м.). Те са били изработени от отделни парчета винилово платно, плътно покриващи металните рамки на огражденията, с размери по южната ограда 16,50 м./1,70 м., а по източната - 4,00м./1,70 м. Вещото лице изяснява и че преместваемите обекти „рекламни пана” нямат самостоятелна или полусамостоятелна конструкция за закрепване, поради което не са налице всички кумулативно изискуеми характеристики на рекламен елемент съгласно дефиницията на § 5, т. 81 ЗУТ и приетата във вр. с чл. 57 ЗУТ Наредба на Община Хасково.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ, от надлежнo легитимирано лице с правен интерес - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в законоустановения срок за това по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган, с оглед разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, представената оправомощителна Заповед № РД-1048 от 25.09.2023 г. на Кмета на Община Хасково и местонахождението на имота.

Същият е обективиран в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. конкретни и ясни фактически и правни основания, т.е. той е надлежно мотивиран, както и е индивидуализиран в необходимата степен обектът, подлежащ на премахване.

На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Установява се, че е била спазена предвидената в чл. 57а, ал. 2 ЗУТ процедура, като е съставен констативен акт от служители на Община Хасково по чл. 223, ал. 2 от с.з., в който са конкретизирани обектите, приети за преместваеми рекламни елементи без издадено разрешение за поставянето им. Не се спори и че на 16.10.2023 г. актът е връчен лично на законния представител на дружеството-жалбоподател, като той е подал в срок писмени възражения, които са изрично обсъдени в мотивите на заповедта.

Според настоящия съдебен състав оспорената заповед, обаче, е в несъответствие с материалния закон и с неговата цел.

Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2, като при липсата му, те подлежат на премахване - чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ.

Не се спори между страните, а и от събраните доказателства се установява, че описаните в оспорената заповед обекти „рекламни пана” са били закрепени към ограда на поземлен имот - собственост на дружеството-жалбоподател, както и че то е нямало издадено разрешение за поставянето им от Община Хасково.

Основният спорен въпрос по делото е дали тези обекти представляват рекламни елементи по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУТ или са агитационни материали по смисъла на чл. 183 от Изборния кодекс ИК/ и респ. кой е приложимият ред за тяхното поставяне и премахване.

Съобразно дадената в § 5, т. 81 ДР на ЗУТ легална дефиниция на рекламен елемент, той е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служи за извършване на реклама.

От съвкупния анализ на кредитираните показания на разпитаните по делото свидетели и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, както и от приложения по административната преписка снимков материал следва, че прозирните ограждения от свързани метални рамки с телена мрежа върху циментови стъпала в имота (оградата), върху които/която са поставени паната, и самите винилови пана, не представляват единно цяло, а са различни обекти, като тези пана нямат самостоятелна или полусамостоятелна конструкция за закрепване. Ако органът приемаше обратното, не би издал отделна заповед - № УТ-539 от 23.10.2023 г. относно премахването и на самата ограда, обстоятелство, прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от 16.02.2024 г. Следователно, не би могло да се приеме, че разпоредените за премахване обекти отговарят на изискванията за „рекламен елемент“ по смисъла на § 5, т. 81 ДР на ЗУТ.

На следващо място, съдът споделя изцяло възраженията на жалбоподателя, че в случая процесните пана имат характеристиките на предизборни агитационни материали.

Съобразно дадената в § 1, т. 17 от ДР на ИК легална дефиниция на понятието "Предизборна агитация", тя е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. Наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на кодекса. Наред с това, в текста на чл. 183, ал. 1 ИК се съдържа примерно изброяване на агитационните материали, сред които са и плакатите, обръщенията и други.

Ноторно е, че с Указ № 146 от 31.07.2023 г. Президентът на Републиката е насрочил избори за кметове и общински съветници за 29.10.2023 г. Началото на предизборната кампания е на 29.09.2023 г., видно от хронограмата за изборите на общински съветници и кметове на 29.102023 г., приета с Решение № 1951-МИ от 03.082023 г. на ЦИК, които са публично достъпни на следния линк [интернет адрес].

Безспорно установено по делото е, че процесните пана са били поставени и налични в имота на оспорващото дружество на 16.10.2023 г., т.е. по времето на провеждане на предизборната кампания.

От приложения към административната преписка снимков материал е видно, че на процесните пана са поставени снимки на кандидати за общински съветници и за кмет, изписани са имената на политическа партия и на кандидатите, номера на преференция/бюлетина. Съдържа се и информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, разположена в обособено поле. Ето защо и с оглед събраните по делото гласни доказателства се налага изводът, че процесните пана представляват предизборни агитационни материали по смисъла на ИК. Като такива поставянето им, респ. премахването им се подчинява на разпоредбите на ИК, който се явява и специален нормативен акт, уреждащ тази материя. Съгласно чл. 186, ал. 1 ИК поставените в нарушение на кодекса агитационни материали могат да се премахват от кмета на общината, но по решение на районната или общинската избирателна комисия.

В случая след като не е определил правилно вида на процесните обекти и е разпоредил премахването им по реда на ЗУТ, вместо да прецени, че същите са предизборни агитационни материали и следва да се спазва установения в ИК специален ред за тяхното поставяне и премахване, ответникът неправилно е приложил закона.

Накрая следва да се отбележи и че в случая е допуснато нарушение и на чл. 57а, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, тъй като съгласно него адресат на заповедта за премахване на обекта следва да бъде собственикът на самия обект и единствено когато собственикът му е неизвестен, а обектът е поставен в чужд имот, се задължава собственикът на имота да го премахне – чл. 57а, ал. 4, изр. 2 ЗУТ. Както в административното производство, така и в съдебното, не са ангажирани каквито и да било доказателства, че именно „Неорентинвест“ ЕООД е собственик на процесните обекти. Нещо повече, от кредитираните показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че те са били предоставени от партия „Ние идваме“ за целите на предизборната кампания за местните избори през 2023 г. От приложения по преписката снимков материал също е видно, че на паната се съдържат снимки и имена на кандидати на партия „Ние идваме“, както и нейното наименование, респ. няма никакви данни за „Неорентинвест“ ЕООД. При това положение остава напълно неясно защо ответникът е приел, че техен собственик е именно оспорващото дружество.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е заявил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 1 050,00 лв., от които 50,00 лв. за държавна такса и 1 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на последното е основателно, тъй като действително делото не е с особена фактическа и правна сложност. От друга страна, съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда в настоящия случай. При това положение и като съобрази както разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, според която размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му като: вида на спора, материалния му интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение именно в размер на сумата от 1 000,00 лв., а не претендираната от 1 500,00 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № УТ-538 от 23.10.2023 г., издадена от Кмета на Община Хасково.

ОСЪЖДА Община Хасково, адрес на управление: [населено място], пл. , да заплати на „Неорентинвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 1 050,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ.