Решение по дело №2015/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.Б.Ц., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. З. , срещу решение № 996/29.06.2023 г. постановено по НАХД № 981/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 568/30.11.2022 г. издадено от зам.-кмета на Община Варна, с което на касатора на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева. Решението се оспорва с основанията на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК – допуснато нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че въззивният съд не е изследвал компетентността на издателя на НП. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приел санкционираното деяние за съставомерно . Счита , че в описанието на нарушението не се съдържат факти и обстоятелства относно неговите съставомерни признаци. Сочи се, че в хода на административно-наказателното производство е нарушено правото му на защита, поради неяснотата във фактическия състав на описанието на нарушението. Счита, че от последното не става ясно, на какво основание е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Сочи се и на липса на мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на Районен съд-Варна и за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът- зам.-кметът на Община Варна оспорва жалбата в представен писмен отговор и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура– Варна намира касационната жалба за неоснователна. Дава заключение, че постановеното решение на Районен съд- Варна е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд- Варна, след преценка на събраните по делото доказателства, наведените касационни основания и при извършване на служебна проверка съгласно чл.218 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, намира за установено следното:

Касационна жалбата е подадена пред компетентния съд, в срока за обжалване по чл.211 ал.1 от АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на И.Б.Ц. против наказателно постановление № 568/30.11.2022 г. издадено от зам.-кмета на Община Варна, с което на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева.

И.Б.Ц. е санкциониран заради това, че на 19.10.2022 г. около 15,32 часа в гр.Варна, ул. „Кирил Шиваров“ № 6 като водач на МП – лек автомобил „Мерцедес“ с регистрационен номер В ……- негова собственост, паркирал автомобила на място, където превозното средство създава пречка за движението на останалите ППС, с което виновно нарушил чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че е издадено от компетентен орган, спазени са сроковете по чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН и в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свид. Златинов е приел, че жалбоподателят е бил паркирал в активната пътна лента, поради което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП. Приел е , че наложеното наказание е в предвидения абсолютен размер. Приел е, че отсъстват предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд-Варна е валидно и допустимо, но е неправилно.

Касационният състав споделя изводите на Районен съд-Варна, че НП е издадено от компетентен орган и при спазване на сроковете съгласно чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Въззивният съд не е отчел обстоятелството, че така описаното в АУАН и в НП обвинение е непълно и неясно. Липсват факти и обстоятелства в АУАН, с оглед на които издателят му е преценил, че лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ……. паркиран в гр.Варна на ул.“Кирил Шиваров“ № 6 създава пречки за движението на останалите ППС. Видно от процесното НП е посочена правната норма с пълното си съдържание. Липсва пречка в обвинението да се опишат като осъществени няколко от изброените в чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП хипотези, но кумулативно, а не алтернативно, както е процедирано при издаването на процесното НП. В цитираната обстоятелствена част на НП е изброено като алтернативно вмененото за извършено от водача Ц.. Едва в хода на съдебното производство от показанията на св.Златинов се установява, че в конкретния пътен участък е имало пътно платно с две ленти за движение, както и че автомобилът е бил паркиран на пътя, като е заемал част от него. Посочените факти и обстоятелства липсват както в АУАН, така и в процесното НП, липсва изискуемото описание , по какъв начин паркираният автомобил е създавал пречка за движението на останалите ППС.

В обобщение , в АУАН и в НП са налице множество пропуски, които не могат да бъдат санирани едва в съдебната фаза. Недопустимо е обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение да бъдат установявани за първи път едва във въззивното производство. Наказващият орган в НП единствено е възпроизвел текста на чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП, без да изложи конкретни фактически данни за самото нарушение. По този начин е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като последната се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което да се отмени НП.

Относно разноските: При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят разноски по делото в размер 800,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.Разноските са дължими на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.143,ал.1 от АПК. Плащането на адвокатското възнаграждение е удостоверено с разписка в договор за правна защита и съдействие ( л.36 от въззивното дело) и в договор за правна защита и съдействие ( л.23 от касационното дело ). Претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер съгласно чл.7,ал.2,т.1 във връзка с чл.18,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, VІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 996/29.06.2023 г. постановено по НАХД № 981/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 568/30.11.2022 г. издадено от зам.-кмета на Община Варна, с което на И.Б.Ц. на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 568/30.11.2022 г. издадено от зам.-кмета на Община Варна, с което на И.Б.Ц. на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева.

ОСЪЖДА Община Варна да плати в полза на И.Б.Ц., ЕГН ********** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: