№ 17
гр. Ловеч , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20214300900036 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от К. П. П., с ЕГН *****,
с постоянен адрес: гр. Т., ул. „ИТ” № 24 против Застрахователна компания
„ЛИ“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„СШ” № 67А, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за
заплащане на сумата от 120 000 лв. (първоначално претендиран частичен
размер от 20 000 лв.) - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
(болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 01.07.2019
г., ведно със законната лихва от 08.07.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 01.07.2019 г. ищецът пътувал в лек
автомобил марка „Ауди”, модел „80“, с рег. № ОВ **** ВВ, управляван от
+753
А.В.В., по път № 358, че при километър 46 водачът на същия автомобил
нарушил правилата за движение и навлизайки в насрещната лента за
движение блъснал движещия се по нея автобус „Мерцедес Траверго”, че за
настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 185/2019 г. на РУ
Т.. В исковата молба се поддържа, че в резултат на ПТП-то К. П. П. получил
травматични увреждания изразяващи се в: политравма, комоцио церебри,
палпери околи син, контузио торацис, контузио абдонимис, лаптура ленис ет
мезоколонис фл. лиеналис, Хемоперитонеум, Хеметома ретропенитонеалис,
Спленектомия, че на ищеца била направена по спешност операция с
отстраняване на далака, че след изписването му е протекъл труден период на
възстановяване от травмите, съпътстван с множество болки и страдания, със
спазване на ограничения и предписания за покой, че ищецът е преживял стрес
и негативни емоционални изживявания. Посочва се, че
1
Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от А.В.В. лек
автомобил марка „Ауди”, модел „80“, с рег. № **** ВВ имал действаща
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на
автомобилистите, съгласно полица № 118003323825/26.11.2018 г. (валидна от
26.11.2018 г. до 26.11.2019 г.), издадена от „ЛИ“ АД (дружеството ответник),
както и че на 23.12.2019 г. ищецът заявил претенцията си пред застрахователя
с представяне на всички необходими документи, вкл. с посочване на банкова
сметка, но последният отказал плащане.
В писмения отговор на исковата молба от ответника „ЛИ“ АД се правят
правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и част
от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: наличие
на елементите на фактическия състав за възникване деликтната отговорност
на А.В.В. (застрахования при ответника); механизма и обстоятелствата,
свързани с настъпването на процесното застрахователно събитие; вида,
характера и степента на уврежданията, обусловили болките и страданията,
означени в исковата молба, размера на неимуществените вреди и причинната
им връзка с процесното застрахователно събитие. От ответника се прави
и правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца.
Ищецът К. П. П. взема участие по делото чрез пълномощника адвокат
П.К., която не се явява в откритото съдебно заседание, но в представена по
делото писмена молба поддържа иска, моли за присъждане на
претендираните с него суми, вкл. за заплащане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38 ЗАдв.
Ответникът „ЛИ“ АД вземат участие по делото черз процесуалния
представител по пълномощие – юрисконсулт А.Г., който оспорва иска,
навежда съображения за неговата неоснователност, респ. за завишения му
размер, моли за отхвърлянето му или за присъждане на обезщетение в размер,
по-малък от претендирания, и за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, а и това се установява от приетото
постановление за прекратяване на наказателно производство на ОП Ловеч
09.09.2020 г. и отчасти от отговорите на ищеца, че на 01.07.2021 г. ищецът К.
П. П. пътувал в лек автомобил марка „Ауди”, модел „80“, с рег. № ОВ ****
ВВ, управляван от А.В.В.. Ищецът се возел на предната седалка, а на задната
седалка се возел С.В.. Автомобилът се движел по път № 358, като при
+753
километър 46 същият навлязъл в насрещната лента за движение и се
блъснал движещия се по нея автобус „Мерцедес Траверго”. За настъпилото
2
ПТП е образувано досъдебно производство № 185/2019 г. на РУ Т., което е
прекратено с влязло в сила постановление на ОП Ловеч от 09.09.2020 г.,
поради настъпила смърт на дееца - водача А.В.В..
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната
медицинска експертиза се установява, че след претърпяното ПТП ищецът К.
П. П. е откаран от екип на ФСМП Т. в МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов”.
Ищецът е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в: коремна
травма – разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, което е
наложило нейното оперативно отстраняване; разкъсване на дебелото черво –
обшито интраоперативно; хематом на меките тъкани зад коремницата -
ретроперитонален хематом; разкъсно-контузни рани по лицето и долните
крайници. Около месец след ПТП-то, при изследване с магнитно-резонансна
томография са диагностицирани промени в мозъчния паренхим, свързани с
контузия на мозъка. Всичките травматични увреждания са свързани с
претърпяното ПТП, че на ищеца е проведено по спешност хирургично
лечение, изразяващо се в отстраняване на слезката и обшиване на дебелото
черво на мястото на разкъсването му. От заключението се установява, че
оздравителният процес при подобни тежки травми трае не по-малко от шест
месеца при нормалното му протичане, като при извършения му преглед от
ищеца не се съобщават сериозни оплаквания, нито се установяват отклонения
от нормалното физическо състояние, което обуславя извод за оздравителен
процес, протекъл в границите на медицинската норма и приключил успешно.
Отстраняването на слезката до голяма степен ограничава възможностите на
пострадалия за натоварване, за понасяне на тежки физически
предизвикателства, поне до една година след премахването, като след това,
при дозирано натоварване може да се постигне пълно възстановяване.
Слезката не е жизненоважен орган, поради което отстраняването се
допуска, когато е наложително. Тя се състои от две части – червена пулпа и
бяла пулпа, като функцията на първата е свързана с поддържане качеството на
червените кръвни телца, техния резерва и запасите на желязо в организма, а
функцията на втората се проявява с борбата на организма с инфекциите. През
призмата на тези функции, от заключението се установява, че отстраняването
на слезката не води до анемия, като липсата на далак прави пациентите по-
податливи на инфекции, което налага по-често провеждане на
препоръчителни имунизации срещу пневмококи и ежедневно срещу грип,
хемофилус, инфлуенца и менингит С.
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната
медицинска експертиза, изготвена от лекар невролог, се установява, че сред
множеството травматични увреждания от ПТП-то, ищецът е претърпял и
черепно-мозъчна травма, определена като сътресения на мозъка (комоцио
церебри), с основен клиничен симптом – загуба на съзнание и липсата на
спомен за събития. Находките за тази травма се потвърждават и от данните,
получени при направената на 09.08.2019 г. магнитно-резонансна томография,
3
според които при ищеца са налични морфологични увреждания на мозъчния
паренхим, които не са присъщи при мозъчното сътресение и доказват
категорично мозъчна контузия. От заключението се установява, че при
извършените прегледи през август на 2019 г., юни на 2020 г. и януари на 2021
г. от ищеца се споделят оплаквания за главоболие, виене на свят и нарушение
на равновесието, особено при ходене и поддържане на изправен стоеж, че
тези клинични симптоми, макар редуцирани, са персистиращи в по-лека
форма и понастоящем оформят церебрастенния симптом. Установените с
магнитно-резонансна томография двустранни челни пост травматични
огнища с предпоставка за развитие (с висока вероятност) на пост травматична
епилепсия. Настъпилите усложнения и остатъчни явления са в причинна
връзка с получената от ПТП черепно-мозъчна травма. Наличните
церебрастенни симптоми и съществуващата вероятност от развитие на пост
травматична епилепсия съставляват затруднение на тренировъчния процес,
предвид тежестта на физическите натоварвания при практикувания от ищеца
спорт (борба).
От показанията на свидетелите Б.К.П., Ф.Ф.П. и Р.Д.Т., на двете
свидетелки ценени с по-висока критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172
ГПК (първата от тях е майка на ищеца, а втората е негова приятелка, живее с
него на семейни начала), както и от отговорите на К.П. на въпроси по чл. 176
ГПК се установява, че след катастрофата ищецът бил откаран по спешност в
МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов”, където след проведеното по спешност
хирургично лечение престоял в болницата около 12 дни, след което лечението
му продължило в домашни условия. Възстановяването и оздравителният
процес вкъщи продължили около три месеца, при което ищецът изпитвал
болка. След изписването му от болницата той не можел да ходи, не бил в
състояние да се обслужва сам, бил отслабнал с около 20 килограма, чувствал
отпадналост, губел равновесие, изпитвал тревожност и не може да спи.
Видимото възстановяване на К.П. настъпило около шестия месец след
инцидента, когато раните му заздравели и той не се нуждаел от физическа
подкрепа. Въпреки това, макар с по-нисък интензитет, ищецът отново
споделял оплаквания за болки в някои от наранените части от тялото, както и
за главоболие, световъртеж, загуба на равновесие, повишени стойности на
артериалното кръвно налягане (160/120), умора от физическо натоварване.
Ищецът изгубил своята жизнерадостност, станал отчаян, несговорчив, спрял
да общува с приятели, споделял песимистични нагласи относно
перспективата развитието му като спортист. К.П. е състезател по борба
(свободен стил), като преди катастрофата той тренирал упорито, участвал е в
състезания за юноши и кадети от национален и европейски ранг, като в някои
от тях е печелил призови места в своята категория и по този повод през 2017
г. и 2018 г. от Община Т. му е предоставена специална закрила за изявени
дарби в областта на спорта, чрез отпускане на годишна стипендия. В този
смисъл са и част от писмените доказателства (л. 83-113 гр.д. 258/2020 г. на РС
Т.).
4
Не се спори между страните, че към 01.07.2019 г. (датата на ПТП)
управляваният от А.В.В. лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с peг. №
ОВ **** ВВ, имал действаща задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ (ГО) на автомобилистите, сключена с ответника „ЛИ“ АД.
С претенция вх. № 16929/23.12.2019 г. на „ЛИ“ АД, подадена от К.П.
чрез пълномощника адв. Ангел Боев до застрахователя, е поискано заплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в справедлив
размер. Към молбата са описани приложените документи, сред които
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, епикриза, магнитно-
резонансна томография и адвокатско пълномощно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на
сумата от 26 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
(болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 15.06.2019
г., ведно със законната лихва от 15.06.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане,
основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ,
установени за съответните вреди.
5
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника
по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен. Ищецът е
претърпял вреди (неимуществени), които са в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП-то, причинено от А.В.В. (водачът на застрахования при
ответника лек автомобил), поради което за причинилия вредата възниква
задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили
травматичните увреждания на ищеца, а те от своя страна са довели до
изживени от него болки и страдания (неимущесвтени вреди). След като за
управлявания от А.В.В. лек автомобил е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този
договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за причинените му вреди, вследствие
ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). Като претърпял неимуществени вреди
(болки и страдания от травматичните увреждания) ищецът притежава
качеството на пострадал и увредено лице, което има право на обезщетение за
вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ). В тази
връзка се явяват неоснователни правоизключващите и правонамаляващите
възражения на ответника, основани на оспорвания относно наличие
на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл.
относно механизма на ПТП-то и обстоятелствата, свързани с настъпването на
процесното застрахователно събитие. Вината на водача в случая се
предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по делото не се установяват обстоятелства,
които я изключват. Застрахователят по задължителна застраховка дължи
обезщетение за вредите, вследствие на притежанието или използването на
моторното превозно средство, като вината на водача има значение не за
изплащане на обезщетението, а за възникване на регресни права на
застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на застрахователното покритие
в някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ, каквито не са налице.
Претендираните от ищеца обезщетения за неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане попадат в застрахователното покритие
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не могат да превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост
(чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди за претърпените болки и страдания от телесните увреждания
съдът отчете вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на
пострадалия при увреждането му, трайността на вредните последици,
интензитета и продължителността на изживените от ищеца болки и
6
страдания. Ищецът е в млада активна възраст, на него са причинени
множество травматични увреждания (коремна травма – разкъсване на
слезката с излив на кръв в коремната кухина; разкъсване на дебелото черво;
хематом на меките тъкани зад коремницата - ретроперитонален хематом;
разкъсно-контузни рани по лицето и долните крайници; промени в мозъчния
паренхим, свързани с контузия на мозъка). Част от тези увреждания имат
живото застрашаваш характер, като леталният изход е избегнат чрез
своевременна оперативна интервенция. Естеството на някои от тях
(отстраняване на слезката), макар да не влошават трайно качеството му на
живот, поставят ищеца в състояние на уязвимост от инфекции, заради което
се налага провеждане на чести имунизации. Съдът отчита, че заради
контузията на мозъка, ищецът е бил в състояние на краткотрайна загуба на
съзнание. Някои от причинените травматични увреждания са налагали
провеждане на оперативни интервенции, а възстановяването на ищеца е
протекло за продължителен период (около шест месеца), вкл. лечебно
заведение (12 дни) с рехабилитация в домашни условия, с помощта на
близки. Съдът съобрази изпитваните от ищеца болки и дискомфорт с
продължителност около 1-3 месеца след инцидента, че те са по-интензивни
една седмица след произшествието, след което са затихвали, вкл.
персистиращото за това време главоболие и високо артериално кръвно
налягане. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземе предвид и че ищецът е състезател по борба, че заради причинените
увреждания възможността му за активна тренировъчна и състезателна
дейност е отнета в периода на възстановяване, с неясна перспектива относно
практикуване на този спорт, с оглед на което ищецът също е изживял
негативни емоции. Освен изброените обстоятелства относно ищеца, съдът
отчита конкретните за страната и региона икономически условия, както
и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед на всички тях съдът приема,
че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за претърпените
болки и страдания от причинените му телесни увреждания е 70 000 лв.
Този размер не следва да се редуцира, с оглед направеното от ответника
възражение за съпричиняване. Обезщетението може да се намали, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Преценката за съпричиняване се прави на плоскостта причинно-следствената
връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат (П-17-63,
Пленум, т. 7). Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказана
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и
настъпилия вредоносен резултат. В случая не се установяват факти, при чието
наличие би могло да се изгради извод, че ищецът обективно е допринесъл за
настъпването на вредите.
Така определеното застрахователно обезщетение следва да се присъди с
претендираната законна лихва, но не от първата посочена в исковата молба
7
дата (08.07.2019 г.), а от деня на предявяване на застрахователната претенция
от увредения пред застрахователя – 23.12.2019 г. до окончателното му
изплащане. Ответникът-застраховател е в забава, поради изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ и липса на определено и изплатено застрахователно
обезщетение (чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ). Това бездействие на ответника го поставя
в забава, с оглед на това, че при предявяване на претенцията от ищеца са
представени протокол за ПТП и епикриза, т.е. един от документите,
удостоверяващи пътното транспортно произшествие (чл. 496, ал. 3 КЗ).
Последиците от забавата на ответника не отпадат на основание чл. 380, ал. 3
вр. ал. 1 КЗ, поради непосочена от ищеца банкова сметка за изплащане на
застрахователно обезщетение. Застрахователят поддържа, че застрахователно
обезщетение не се дължи въобще, поради което няма как да се приеме, че
неплащане на обезщетението е обусловено от непосочването на банкова
сметка. За периода от предявяване на претенцията (23.12.2019 г.) до срока за
произнасяне по нея, застрахователя също дължи законна лихва върху
застрахователното обезщетение, но за забавата на застрахования делинквент,
доколкото е налице функционална обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на вредата (чл. 429,
ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ).
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
частично основателен. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
70 000 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. (денят на предявяване
на претенцията пред застрахователя) до окончателното изплащане, а
за разликата до пълния му претендиран размер от 120 000 лв., както и за
законната лихва от 08.07.2019 г. до 22.12.2019 г., искът следва да се отхвърли.
При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца от адв. П.К., в полза за последната следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено
пропорционално на уважената част от иска (70 000 лв.) и съобразно правилото
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., дължимото такова от ответника с
начислен ДДС (§ 2а ДР от Наредба № 1/2004 г.), поради ангажирани
доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС, е в размер на 3156 лв. В
полза на ищеца не следва да се присъждат претендирани разноски, доколкото
по делото не са налице доказателства за сторени такива, доколкото е
освободен от внасяне на такси и разноски.
От ответника не се претендира присъждане на разноски, доколкото
такива не са сторени. С оглед осъщественото процесуално представителство
на ответника от юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК, такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ
максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на наредбата
по чл. 37 ЗПрП (чл. 78, ал. 8 ГПК). Ответникът е защитаван по дело с
8
материален интерес над 10 000 лв., по което са проведени шест съдебно
заседания, поради което размерът на възнаграждението следва да се определи
при максимума на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ с увеличаване съобразно правилото на алинея втора от цитираната
разпоредба. При конкретно положените процесуални усилия и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 2, вр. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ ищецът следва заплати на ответника възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 450 лв.
Отчитайки освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса
и разноски (чл. 83, ал. 2 ГПК) и с оглед частичната основателност на
предявения иск, ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна такса
върху уважения размер на иска, както и заплатените от съда разноски (чл. 78,
ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от присъденото обезщетение от 70 000 лв. (чл.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда
на ГПК), е в размер на сумата от 2800 лв. Дължимата от ответника част от
разноските по делото, заплатени от бюджета на съда (641 лв. –
възнаграждения на вещи лица), определена според уважения размер на иска
(70 000 лв.), е 373,92 лв. Двете суми (2800 лв. и 373,92 лв.), както и 5 лв. за
служебно издадения за тях изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК), следва да се заплатят от
ответника в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ Застрахователна
компания „ЛИ“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „СШ” № 67А да заплати на К. П. П., с ЕГН *****, с постоянен адрес:
гр. Т., ул. „ИТ” № 24 сумата от 70 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни
увреждания, в резултат на ПТП от 01.07.2019 г., причинено при управление
на лек автомобил марка „Ауди”, модел „80“, с рег. № ОВ **** ВВ,
управляван от А.В.В., чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при „ЛИ“ АД, ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. (предявяване на
претенцията пред застрахователя) до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния
му претендиран размер от 120 000 лв., както и за законната лихва от
08.07.2019 г. до 22.12.2019 г.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛИ“ АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „СШ” № 67А да заплати на адв.
9
П. Д. К. от САК сумата от 3156 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. с начислен ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. П. П., с ЕГН *****, с
постоянен адрес: гр. Т., ул. „ИТ” № 24 да заплати на Застрахователна
компания „ЛИ“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „СШ” № 67А сумата от 450 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 Застрахователна компания „ЛИ“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „СШ” №
67А да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд Ловеч, сумата от 2800 лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска, сумата от 373,92 лв., представляваща заплатени по
делото разноски върху уважената част от иска, както и сумата от 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
10