Р
Е Ш Е Н И Е
№ 14.04.2016
г. гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският
районен съд гражданско
отделение
На шестнадесети март две хиляди и шестнадесета
година
В открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при
секретар Н.С.
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско
дело № 601 по описа за 2015 г.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава „ХХVІ” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от Х.И.Б., ЕГН ********** с
адрес ***, чрез процесуален представител – адв. Х.Г. за прекратяване чрез развод на гражданския й брак сключен на
27.09.2009г. с Ф.Ю.Б., ЕГН ********** с адрес *** поради разстройство му
по вина на ответника, предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на роденото по време на брака дете Д. Ф.Ю. на майката и определяне
местоживеенето на детето при нея, определяне режим на личен контакт на бащата с
детето, осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в
размер на 150лв. и да бъде постановено след развода
съпругата да носи предбрачното си фамилно име – М..
В
исковата молба се сочи, че страните са съпрузи
съобразно
сключен на 27.09.2009г. граждански брак. Имат родено едно дете от брака, което
не е навършило пълнолетие. Сочи се, че година след раждането
на детето отношенията между съпрузите започнали да се влошават. Докато ищцата се грижела за детето, ответникът не си потърсил
работа и разчитал единствено на помощ от родителите си и обезщетението за
отглеждане на дете. Финансовите
затруднения станали повод за скандали помежду им. Ответникът не полагал грижи за дъщеря им, не обръщал внимание на
съпругата си. През м. май 2014г. без причина изгонил ищцата и детето от семейното им жилище.
Ищцата, нямайки къде другаде да отиде, се прибрала при родителите си в с. П.. Направила многократни опити да се
свърже с ответника, за да поправят отношенията си, но той отказвал и в края на
м. януари 2015г. заминал да работи за Г..
Понатоящем напълно се е дезинтересирал от брачната връзка и детето. Родителските задължения се изпълняват единствено от майката.
Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначения
по делото процесуален представител на ответника – адв. Г.А., в който се изразява становище за допустимост на предявените
искове. Не се противопоставя на прекратяване на брака, както и
родителските права да бъдат предоставени на майката, при която да бъде
определено местоживеенето на детето, като бъде определен и посоченият от
майката режим на лични отношения на бащата с детето, а ищцата да възстанови
предбрачното си фамилно име. Поради липса на представени
доказателства за доходите на ответника, се счита, че издръжката следва да бъде
определена в минимален размер.
Дирекция ”Социално подпомагане” – гр. Провадия, редовно
призовани, не изпращат представител за насроченото открито съдебно заседание, като са депозирали писмено становище за
основателност на претенцията. Ищцата се е явила лично в проведеното по делото открито съдебно засадение и
заявява, че поддържа иска.
Съдът,
след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено
от фактическа страна следното:
От писмените
доказателства - Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа
на Акт за граждански брак № 3 от 27.09.2009 г. на община Дългопол;
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0043 от
23.02.2010 г. на община Провадия; Регистрационна карта издадена на Х.И.Б. от
Дирекция „Бюро по труда“; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на Х.И.Б.; Декларация по чл. 183, ал. 2 ГПК на Х.И.Б.; Служебна бележка изх. № 424/30.09.2015 г.;
Регистрационна карта издадена на Х.И.Б. от Дирекция „Бюро по труда“; Справка от
имотен регистър на Х.И.Б.; социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“
Провадия, се установява, че:
на 27.09.2009г. Х.И.Б., ЕГН ********** и Ф.Ю.Б., ЕГН **********
са сключили граждански брак, по време на който на 21.02.2010г. се е
родило детето Д. Ф.Ю.. Х.И.Б. е бeзработна и няма
регистрирани на нейно име имоти. Битовите условия
в жилището на майката на детето са подходящи за отглеждането му и тя разполага
с необходимия родителски капацитет. Налице е и възможност да получи помощ от
своите близки за осигуряване на необходимите средства за задоволяване нуждите на
детето.
От гласните доказателства – показанията на водения от ищцата
свидетел Д.
Н. М., се установява, че е трета братовчедка на Х., с
която са в добри отношения. Били семейни приятели, докато била женена за
Ф., когото познава от 2013 година и си ходили
на гости. Около
2010 година са се оженили и се разделили април или май 2014 година. Като се запознали
останала
с впечатление, че е безотговорен, нямал
работа и не знаел какво ще
работи.
Когато отивала в село П. на гости при баба си дядо си, където
родителите на Х. имали къща или като тя ходела във Варна – събота, неделя се виждали.
След като се оженила Х. отишла да живее в с.***** в жилище на съпруга й. Свидетелката има леля там, която й казвала,
че нямат ток, спират им водата, детето не отива на детска градина, защото нямали
пари за таксата. Майка й и баща й изпращали
пари от Г.,
за да се изхранват тя и детето. За известно време работил в кв. „***“ в строителството, и бил
на квартира в гр. *******. После Ф.
заминал за Г., но не пращал пари
на семейството си. Като се
върнал след известно време пак се скарали за пари, понеже къщата била в ужасно състояние - вътре в етажа нямало баня, тоалетна, битовите условия
не били добри, имало мухъл. Идвал и иска да
види детето, но не плащал
никаква издръжка. Нейн първи братовчед, с когото Ф.
работил заедно в Г. й казал, че е
много зле, постоянно взема заеми, харчи и не спестява нищо. Не е виждала
физическо насилие между съпрузите. Веднъж е виждала Ф. с детето и той се държал добре към него. Понастоящем Х. ***
в къщата на майка си и баща си, които работят в Г. и
й пращат пари.
При така установената
фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи
следните правни
изводи:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49 ал. 3
във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322 ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53, чл. 56,чл. 59, чл. 143 и чл. 145 от СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ. 3 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото
гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на
семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака
е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за
обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл.49 ал.3 от СК. ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това
понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от
съпрузите към брачната връзка, неизпълнение
на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В
настоящото производство, от
събраните писмени
и гласни доказателства се установи,
че
съпругът с
поведението си е изпразнил брачната връзка от съдържание и е допринесъл за разстройството на брачните отношения. Видно от
доказателствата по делото същия се намира извън страната и е невъзможно да бъде
открит. Липсва проведено доказване за полагани от него грижи за семейството и в
частност детето му. В тази насока съдът кредитира като
пълни, подробни, безпристрастни, логични и вътрешно непротиворечиви показанията
на водения от ищцата свидетел, която като роднина и
семеен приятел на страните е имала непосредствени наблюдения върху
личния им живот и съвместно съжителство. С оглед
изложеното съдът приема, че брака следва да бъде прекратен по вина на съпруга.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:
В случая само единият родител претендира предоставянето на родителските
права по отношение на роденото от брака малолетно дете. Водещ критерий в това производство е интереса на детето, преценен след
изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма -
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът като
взе предвид възрастта на детето, обуславяща необходимост от значителна ангажираност
при отглеждането и възпитанието му, счита, че упражняването на родителските
права следва да бъде предоставено на майката, при която определя местоживеенето
на детето. Предвид неучастието в производството на бащата - лично или чрез
упълномощен представител, установения от гласните доказателства интерес да се
среща с детето и безспорната необходимост то да общува и с двамата си родители,
които имат местоживеене в различни населени места, съдът намира за подходящ следния
режим на лични отношения с него: всяка първа и трета събота и неделя на месеца
от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния с преспиване при бащата,
почивните дни за Новогодишните празници и рождения ден на детето на четна
година, почивните дни за Коледните и Великденски празници през нечетна година,
и три седмици от лятната ваканция на детето, извън платения годишен отпуск на
майката.
ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143 И ЧЛ.149 ОТ СК:
Съдът като съобрази обстоятелството,
че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставя на майката, което ще продължи да живее с нея, издръжката в негова полза следва да се заплаща от бащата. При определяне на размера на
дължимата издръжка, съдът, след като съобрази
законоустановения минимум в чл. 142 ал. 2 СК, потребностите и възрастта на детето, липсата на доказателства
за дохода на бащата в съвкупност с безспорния факт, че работи във ФРГ., намира, че месечната издръжка заплащана от него в полза на детето следва
да е 150 лева, считано от подаване на исковата молба в съда с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска. Предвид
установената фактическа раздяла преди датата посочена като начало на претенцията
за издръжка за минала период и липсата на проведено доказване за осигуряване от
бащата на средства за издръжка след това, съдът намира за основателен и иска по
чл. 149 СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56
ОТ СК
Предвид дългата фактическа раздяла и липса на
съвместно жилище обитавано от съпрузите, съдът не следва да се произнася по
въпроса за ползването му.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322 АЛ. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК
Предвид липсата на
претенция за издръжка между съпрузите, съдът счита, че не следва да се
произнася за присъждането й.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Предвид направеното от съпругата искане и извършената промяна във фамилното
й име след сключване на брака, съдът намира, че следва да бъде възстановена
предбрачната й фамилия - М..
Предвид изхода на делото и на основание чл. 329 ал.1 изр.2 от ГПК
разноските следва да се възложат на виновния за разстройството на брака съпруг.
В случая ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата на основание чл.
78 ал. 1 ГПК сумата от 625 лв. съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК и 300
лева в полза на държавата по сметка на ПРС съобразно чл. 78 ал. 6 ГПК. Съобразно
чл. 329 ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 6 т. 2 Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 75,00 лв., за заплащането на остатъка на която в размер на 50 лв.
следва да бъде осъден ответника. На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и съобразно дадените с Тълкувателно решение № 5 от 13.II.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни указания относно цената на исковете
за издръжка, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по исковете за
издръжка по чл.143 СК и чл. 149 СК в размер на 285,87лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49 ал. 3 вр. ал. 1 от СК брака
между Х.И.Б.,
ЕГН ********** и Ф.Ю.Б., ЕГН **********, сключен на 27.09.2009г.
в с. Цонево, с акт за граждански брак № 3 от 27.09.2009
г. изд. от Община Дългопол, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпруга Ф.Ю.Б..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете Д. Ф.Ю.
ЕГН ********** на майката Х.И.Б.,
ЕГН ********** при която определя местоживеенето му.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Ф.Ю.Б.,
ЕГН ********** с детето Д. Ф.Ю.
ЕГН ********** както следва:
всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 ч. на съботния ден до
18.00ч. на неделния с преспиване при бащата, почивните дни за Новогодишните
празници и рождения ден на детето на четна година, почивните дни за Коледните и
Великденски празници през нечетна година, и три седмици от лятната ваканция на детето,
извън платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА на
основание чл. 149 вр. чл.143 ал. 2 от СК Ф.Ю.Б., ЕГН ********** с адрес *** да заплати издръжка на роденото по време на брака между страните дете Д. Ф.Ю.
ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Х.И.Б. за минал
период от 01.08.2014г. до 20.07.2015г. вкл. в общ размер на 1746,77 лева /по сто и петдесет лева месечно/.
ОСЪЖДА на
основание чл.143 ал. 2 от СК Ф.Ю.Б., ЕГН ********** с адрес *** и четвърта"
№ 10 да заплаща месечна издръжка в полза
на роденото по време на брака между страните дете Д. Ф.Ю.
ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Х.И.Б. в размер на 150 лева (сто и петдесет лева), ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на иска пред съда – 21.07.2015г., с падеж първо число на всеки месец, за който издръжката се отнася,
до настъпване на основание за изменение или прекратяването й.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име МЕХЕМЕД.
ОБЯВЯВА, че след прекратяването
на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат
издръжка помежду си.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6 т.2 от ТДТСГПК и чл. 78 ал. 6 ГПК Ф.Ю.Б., ЕГН ********** с адрес *** и четвърта"
№ 10 да заплати в полза на Държавата по сметка на ПРС сумата от 635,87
лева, от които окончателна държавна такса
в размер на 50 лева по иска за развод, държавна такса върху определената издръжка в размер на 285,87 лева и 300 лева
за възнаграждение на назначения му особен представител.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважен иска за
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: