РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. С., 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110171975 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. И.
Н. против К. Г. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в „творбата“ на ответницата под името Д. разпознал себе си,
защото бил главен мениджър на градския хотел на М. и В.А.. Твърди още, че ответницата П.
го обидила публично в своята книга, представайки го като „нагаджач“ и „безскрупулен
човек“. Навежда твърдения, че чрез профила си в инстаграм П. публикувала неверни и
клеветнически твърдения за него. Поддържа, че в цитирания профил на ответницата, в
социалната мрежа спрямо него бил осъществен престъпния състав на деянията обида и
клевета. Били изнесени унизителни за честта и достойнството му факти и обстоятелства,
както и му било приписано извършването на престъпления. Навежда твърдения, че
изнесените позорни, обидни и неистински факти, и обстоятелства дълбоко го наранявали и
обиждали. Насочеността на процесните изрази възприел срещу личността си, срещу личната
си оценка на добър професионалист и успял човек, както и срещу нравствените си качества
и добродетели, с наличието на които се гордеел. Казаното станало причина да преживее
интензивни продължителни емоции на стрес, тревожност, обида и смут, възмущение и гняв.
Счита, че изнесената в конкретния случай „информация“ нахвърляла рамките на добрия тон
и конституционно гарантираното и защитено право на свободно изразяване на мнение на
гражданите на Република България. Твърди нанесени неимуществени вреди вследствие на
процесните публикации. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати сума в общ размер на 7 000 лв., частична претенция от общо
заявено вземане в размер на 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди във връзка с противоправното поведение на ответницата.
Претендира и законната лихва върху сумата за главница, считано от датата на увреждането
/04.05.2021 г./ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
1
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от
ответницата, чрез адв. И. К. – САК, с който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на предявения иск. Навежда доводи, че не е публикувала обидни и
клеветнически изрази в цитирания сайт. Оспорват се фактическите твърдения в исковата
молба. Навежда доводи, че в случая не е изпълнен фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Иска отхвърляне на предявения иск по основание и по размер. Претендира разноски.
Ответницата, чрез адв. И. К. – САК, е представила писмени бележки, в които
поддържа, че в производството не са установени при условията на пълно и главно доказване
нито един от елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Посочва, че по делото не са
установени виновното поведение и виновно извършените от нейна страна противоправни
действия. Оспорва да е доказано авторството на процесните текстове. Оспорва изследваният
профил да е създаден и ползван от нея към процесната дата. Посочва, че за да бъдат
съставомерни обидните думи и изрази, както и позорните обстоятелства или приписването
на престъпления, е необходимо същите да са обективно твърдени, конкретни, определени по
време и място, а от субективна страна – да са извършени с умисъл. Заявява, че всичко
изхожда от въображението на ищеца и неговите лични възприятия. Посочва липса на
конкретна насоченост на фактическите твърдения и липса на умисъл. Подчертава, че
разпространението на процесните текстове и претърпените от ищеца неимуществени вреди
са останали недоказани. Отрича да се е състояла среща между нея и свидетелките К.М.Д. и
К. Д. Г., като счита, че техните показания не следва да бъдат кредитирани. Отрича да е
работила като пиар в хотел М.. Твърди, че процесните текстове не засягат пряко ищеца,
поради което е невъзможно написаното да накърни човешките му ценности и достойнство,
както и да засегне неговата репутация и доброто му име в обществото. Акцентира, че
текстовете не са насочени към конкретна личност, като в края изрично е посочено, че “всяка
прилика с действителни лица и събития е случайна”, което изразява ясното желание на
автора да не засегне чужди права.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като се
претендират неимуществени вреди от публикации на ответницата в профила й в социалната
мрежа Instagram, съдържащи обидни и клеветнически твърдения, уронващи авторитета на
ищеца и доброто му име в обществото. Искът е предявен за сума в общ размер на 7 000 лева,
представляваща частична претенция от общо предявено вземане в размер на 20 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с
противоправно поведение на ответницата. Претендира се и законна лихва, считано от
04.05.2021 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, както следва: 1) деяние, а именно, че ответницата е извършила описаното в
исковата молба противоправно действие – употребила е думи и изрази, отнасящи се до
ищеца К. И. Н., представящи го като нагаждач и безскрупулен човек, обективирани в
публикации в личния профил на ответницата К. Г. П. в социалната мрежа Instagram, на уеб
адрес: /УЕБ АДРЕС/; 2) вреда, а именно, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в
претендирания размер; и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на ответницата и претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида,
2
смут, възмущение и гняв, влошаване на физическото здраве и психическата стабилност,
довели ищеца до безсъние и причинили му постоянно силно главоболие, раздразнителност и
чувствителност, довели също до отмяна на срещи и станали причина за смут у неговите
познати и приятели, отразили се негативно върху авторитета и доверието, градено от ищеца
с години и спечелено с изключителни усилия и лишения. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на
доказване на фактическия състав на предявеното от ищеца право, на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
В тежест на ответницата и при доказване на посочените обстоятелства е да обори
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Предявената претенция е за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на
физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу посегателство върху
неговата чест, достойнство и добро професионално име, защитено от чл. 32 от
Конституцията на Република България, като част от правото на зачитане на личен живот,
което е осъществено чрез изрази и твърдения относно ищеца, съдържащи се в публикации
на ответницата в личния й профил в Instagram, съдържащи изразите: “по-мазен от селска
филия, намазана с олио”, „въртеше далавери“, “единственият служител, съгласил се да
създаде нова фирма, чрез която фиктивно да наеме столичния им хотел и да го управлява уж
самостоятелно”.
Като писмено доказателство по делото е приет Констативен протокол акт 128, том I,
рег. № 2982 от 20.08.2021 г. на П.Т. – помощник-нотариус при нотариус В.Б., вписана под №
259 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие СРС, от който се установява,
че същият е изготвен по молба на процесуалния представител на ищеца – адв. Е. И. Д. –
САК. Констатирано е, че на 20.08.2021 г. адв. Д. е посетила кантората на нотариуса,
находяща се в гр. С., ул. ****************, като е поискала да бъде удостоверено
изтеглянето и разпечатването на информация, съхраняваща се в интернет на следните
адреси: **************** и /УЕБ АДРЕС/. За разпечатване на съдържанието от сайта
****************, адв. Д. е влязла в интернет, в социалната мрежа Instagram, чрез личния си
профил *******************, като е използвала компютър, находящ се в офиса на
нотариуса. Всички действия са извършени пред помощник-нотариуса, като съдържанието от
горепосочения адрес - **************** е разпечатано на хартия с наличната на него
информация на листа А4 – Приложение № 2, явяващо се неразделна част от констативния
протокол. За разпечатване на съдържанието от /УЕБ АДРЕС/, адв. Д. е влязла в интернет – в
търсачката google, като отново е използвала компютър, находящ се в офиса на нотариуса, и е
разпечатала информацията от адреса на хартия с наличната на него информация на листа А4
– Приложение № 2, явяващо се неразделна част от констативния протокол.
По делото са приети становища от Л.Д.-син, А. И. Д. – магистър филолог, доктор по
наукознание, литературен критик, международен секретар на Съюза на българските
писатели, председател на Българското жури за присъждане на Европейската награда за
литература – 2021, и С. А. – главен редактор на вестник “*********” и списание “******”.
Прието е и мнение от И.Е. – член на УС на Съюза на българските писатели.
В изразените становища се твърди, че в художествените си произведения и
журналистическата си работа ответницата отлично прави разлика между документален
материал и фикция. В становището, изразено от Л.Д.-син, е посочено, че героите,
ситуациите и конфликтите, описани от ответницата в художествените й произведения, дори
да носят типични ситуационни и типажни характеристики за времето, което описва,
всъщност са измислени герои, обобщени образи. Дадени са примери с редица подобни
ситуации в българската литература, при които дори и най-пристрастният анализатор не би
могъл да твърди с достатъчна убеденост, че героят е копие на прототипа. Твърди се, че в
3
подобни ситуации няма случай на пълна идентификация между герой и прототип, като се
посочва, че имената на уж-прототипите остават напълно неизвестни на широката публика и
предмет на хипотетични разговори между литературни познавачи. Л.Д.-син заявява, че
образите в художественото творчество на ответницата са обобщени, генерализирани,
присъщи за описаната епоха и ситуации, но в никакъв случай не са конкретни личности.
Доктор А. Д. изразява конкретно становище във връзка с процесните публикации,
като посочва, че същите представляват откъс от бъдещ роман, написан талантливо като
фикция – в рамките на съвременното литературно произведение в “аз” форма, като
описаните в него персонажи са фикционални с произволно избрани от ответницата имена.
Посочва също, че авторката изрично е упоменала, че “всякаква прилика с действителни лица
е случайна”, поради което доктор Д. счита, че алюзия с определени действителни лица би
била твърде произволна. Посочва също, че описанията са плод на творческото въображение
на ответницата.
Главният редактор на вестник “*********” С. А. твърди, че познава добре
ответницата и нейното творчество. Заявява, че в работата си като разследващ журналист
ответницата винаги е била старателна и коректна в събирането на информация, като е
задавала правилните въпроси, упорито е търсила достоверни източници на информация и
винаги се е стремяла да спазва баланс между страните в спора, като не залита в крайности.
Посочва, че не е имало друг случай на съдебни или други претенции към ответницата във
връзка с нейните текстове. Твърди, че ответницата спазва етичните правила и норми в
журналистическата професия, като независимо от трудностите не се страхува да търси
истината по теми, които силно засягат живота и интересите на обикновените хора и
обществото ни като цяло.
И.Е. - член на УС на Съюза на българските писатели посочва, че творбите на
ответницата са суров разказ на суровото ни житие. Повествованието й било умело и
обективно, а книгите й - на границата между абстрактното изкуство и документалната
картина. Заявява, че образите и ситуациите в книгите на ответницата са неразкрасени, без
омекотяващ метафоричен грим, като следват нерадостния релеф на днешния български
живот, представляват негова същност и проекция, самия живот у нас при всичката
условност, задължителна за подобна проза.
Депозирана е молба с вх. № 202080/14.07.2023 г. от /фирма/, в която се посочва, че е
извършена справка, валидна към 28.06.2023 г., със следното съдържание: +********** – К.
Г. П., ЕГН **********, адрес: /адрес/.
По делото е прието заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза,
неоспорено от страните и кредитирано от съда, като компетентно изготвено, от което се
установява, че вещото лице е провело търсене в социалната мрежа Instagram на потребител с
име “#/УЕБ АДРЕС/”, като в резултат е открит един профил с това име. Представени са
снимки-публикации от профила и е посочено, че към настоящия момент профилът не е
активен. Установеният профил е бил с вписани имена, посочени за собственик - “К. П.”, като
е посочен и сайт като връзка ***********, чието копие може да бъде достъпно в платформа
за автоматично интернет архивиране “IE Wayback Machine”. Приложена е визуализация на
сайта от 26.10.2021 г., като вещото лице сочи, че копие присъства в горепосочената
платформа за архивиране. В резултата на изследването и при проследяване на създателя-
дизайнера на сайта, вещото лице е стигнало до страница в друга социална мрежа
(************) със следния url: интернет адрес (линк) – ***************. Не са установени
други артефакти, които да са свързани със собственика на изследвания профил - #/УЕБ
АДРЕС/. От заключението на вещото лице се установяват следните регистрационните данни
на изследвания профил: имена – *************, посочени и в превод К. П.; псевдоними:
#************ и #/УЕБ АДРЕС/; мейл/електронна поща за контакт – **************; сайт,
свързан с профила – ***********; мобилен телефон, посочен от създателя на профил #/УЕБ
4
АДРЕС/ в социалната мрежа Instagram, необходим за потвърждение 3-то ниво на
верификация и достъп до профила, използващ се предимно от апликационни програми за
смартфон устройства - +**********. Вещото лице посочва, че съгласно установените
метаданни, профил с име “#/УЕБ АДРЕС/” в социалната мрежа Instagram е заявен за
изтриване на дата 11.02.2022 г. в 21:40 часа от IP адрес ***********, като заключава, че
последният е от адресното пространство на оператор ************ и е разпределен за С.-
град. Експертизата установява, че към момента на изготвянето й в социалната мрежа
Instagram не се съхраняват данни относно предходни логвания (успешно влизане в
изследвания профил).
По делото е разпитан свидетелят К.Д., която посочва, че познава както ищеца, така и
ответницата. Твърди, че ищецът менажира хотел М., а ответницата е била пиар на въпросния
хотел. Посочва профили на ответницата в социалните мрежи: сайт – ************.com,
/*******/ – К. Г. П. и Instagram – /УЕБ АДРЕС/. Посочва още, че ответницата пише книги,
но свидетелката не знае техните заглавия. Твърди, че е чела в социалните мрежи извадки от
последната книга на ответницата - “**************. Заявява, че процесният профил в
Instagram е на ответницата, тъй като преди години нейни приятели са били отбелязвани на
снимки в него. Твърди още, че в своята книга ответницата е използвала псевдоними, но
свидетелката е сигурна, че всъщност под М. и В. авторката има предвид М. и В., а под А. -
семейство А.. Твърди, че откъсите от книгата преразказват реални събития, на част от които
самата тя е присъствала, като посочва, че има и доизмислени от авторката неща, които не са
истина. Посочва, че е разпознала ищеца К. в героя Д., тъй като в книгата е посочено, че Д. е
взел столичния хотел на М. и В. да го менажира фиктивно. Посочва, че ищецът наистина
има фирма, която менажира хотел М., но не фиктивно. Не е сигурна дали в откъсите се
споменава фирмата “*********”. Последно видяла ответницата на заседанието, като преди
това се видели през началото на месец октомври 2021 г. Твърди, че ответницата изпратила
съобщение до приятелка на свидетелката, като поискала да се видят. Свидетелката заявява,
че е присъствала на срещата, но не е разговаряла с ответницата. Чула е, че ответницата има
желание да се извини за написаното в социалните мрежи на семейство А. и техните деца,
включително на ищеца. Посочва, че с ищеца не са близки и не може да обясни в какво точно
се изразява депресията, в която е изпаднал.
По делото е разпитан свидетелят К. Д. Г.. Твърди, че в момента ищецът управлява
хотел М. в гр.С.. Посочва, че с ответницата са имали моменти, в които са били по-близки.
Познава семейство А.. Твърди, че ответницата я е потърсила, като е поискала да се видят. На
срещата през месец октомври 2021 г. ответницата е заявила, че желае да се извини за
написаното в творбата на семейство А. и хората около тях, които е засегнала, като искала да
намери човек, чрез който да се свърже с М. А.. Посочва, че ответницата е споменала и
ищеца, но не си спомня какво точно е казала за него. Твърди, че е чела откъсите в профила
на ответницата в Instagram – /УЕБ АДРЕС/, като е сигурна, че това е нейният профил, тъй
като когато са били близки са си качвали снимки заедно. Посочва, че хората в хотела
коментират героя Д., като в негово лице разпознават ищеца К.. Навежда твърдения, че
написаното е повлияло на емоциалното състояние на ищеца, но е категорична, че
служителите на хотела го уважават и тяхното отношение към него е останало непроменено.
Свидетелката твърди, че е припознала ищеца в героя Д. по написаното в откъсите, а именно,
че Д. е наел хотела, за да продължи последният да функционира. Не си спомня в откъсите да
са споменавани хотел М., семейство А. и фирмата на ищеца. Посочва, че семейство А. в
откъсите са представени като “А.”, героят Д. е описан по-скоро като характер.
Разпитаният свидетел С.Т.К. дава показания относно емоционалното състояние на
ищеца след публикациите в инстаграм профила на ответницата. Свидетелят посочва, че
работи в хотел М., чийто мениджър е ищецът. Изтъква, че с ищеца са близки и извън
работната среда. Виждал е ответницата в хотела, като посочва, че тя е работила за семейство
А. като “пиар”. Твърди, че знае, че ответницата пише книги, като за процесната е разбрал от
5
Instagram. Посочва, че през 2021 г. е видял откъсите в публикации на ответницата в профила
й в Instagram - /УЕБ АДРЕС/. Твръди, че колегите му също са чели и коментирали
написаното. Посочва, че в съдържанието е имало обидни думи, епитети и цитати, насочени
както към семейство А., така и към ищеца К. Н.. Посочва, че ответницата е използвала
художествени епитети. Твърди, че ищецът се е припознал в героя Д., който е описан като
“прословутия мениджър”. Заявява, че името на ищеца не е посочено в откъсите. Заявява, че
ищецът му е споделял, че започва изцяло да се припознава в образа на Д., който също бил
мениджър, както и че написаното са клевети срещу него. Твърди, че ищецът се е почувствал
много зле, отказвал е да излиза и да говори с когото и да било. Посочва, че колегите му от
хотела също са разпознали ищеца в героя Д., а ищецът се притеснявал, че служителите ще
започнат да му се подиграват. Твърди, че ищецът се сривал след всеки пост. Посочва, че в
книгата не е срещал нито името на ищеца, нито на неговия хотел, а семейство А. били
пресъздадени с художествени герои. Заявява, че както той, така и неговите колеги,
свързвали ищеца К. с героя Д. поради факта, че ищецът също е мениджър на хотел.
Въз основа на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, а
именно Констативен протокол от 20.08.2021 г. /л. 24/, молба вх. № 202080/14.07.2023 г. от
/фирма/ /л. 218/, приетата по делото съдебна компютърно-техническа експертиза и
показанията на разпитаните по делото свидетели, настоящият съдебен състав счита за
категорично установено по делото, че процесните публикации са написани именно от
ответницата К. Г. П. в собствения й профил в Instagram - /УЕБ АДРЕС/. Не се установява по
делото в процесния период, в инстаграм профила на ответницата да е налице
нерегламентирано влизане или данни, че повече от едно лица са били наясно с паролата за
достъп до профила на ответницата и/или са публикували от нейно име. Не се установява да
има и множество профили в Instagram, от които да се публикува от името на ответницата.
Изготвеното по делото заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза, което
съдът възприема като обективно, всестранно и компепентно дадено, преценено в контекста
на събраните свидетелски показания, потвърждава извода на съда, че е съществувал един
профил на ответницата К. П. в Instagram, в който тя e публикувала, и в който профил са
написани лично от нея и процесните публикации. Събрания по делото доказателствен
материал логически, хронологически и систематически води до единствения възможен
извод, че именно ответницата К. П. е автор на публикациите.
Следва, че основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това да се
установи, че използването на конкретни изрази в процесните публикации представлява
противоправно деяние, което е довело до накърняване на защитен от закона правен интерес
или субективно право или е засегнало честта и достойнството на ищеца. Изказването на
ответницата може да бъде противоправно, ако накърнява правата и доброто име на ищеца,
доколкото честта и достойнството на личността е правно значима ценност, която е защитена
от законоустановения ред като субективно право от категорията на абсолютните права (чл.
32 от Конституцията на Република България). Казването или извършването на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие е противоправно
деяние – обида (чл. 146, ал. 1 НК). Противоправно деяние е и разгласяването на позорно
обстоятелство и приписването на престъпление – клевета (чл. 147, ал. 1 НК). С тези деяния
се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка
за личността му, неговата самооценка.
В чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България и в чл. 10 от КЗПЧОС е
прокламирано правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и
разпространява информация. Нормите не дават право да се разпространяват неверни факти,
нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира прогласената свобода, се
определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите. Следователно свободното изразяване и разпространяване на мнение и критики е
6
ограничено до границите по чл. 39, ал. 2 КРБ, а при прекрачване на тези граници се носи
отговорност за вреди.
Европейският съд по правата на човека в практиката си е приел, че в случай на
публикация, същата следва да се изследва дали има принос за дебат в обществен интерес,
какви са ролята и функцията на лицето, до което се отнася публикацията, както и какви биха
могли да бъдат последиците от нея. В този смисъл е позволено да се извършва оценъчна
дейност на изказванията и поведението на лицето, но е непозволено да се възпроизвеждат
твърдения, които манипулират общественото мнение и целят популяризирането на даден
материал. (Решение от 24.09.2004 г. на ЕСПЧ по дело "VON HANNOVER v. G."). ЕСПЧ е
категоричен, че в обхвата на чл. 8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на
едно лице (Решение от 25 февруари 1992 г. На ЕСПЧ по дело „Pfeifer срещу Австрия“). В
делото „Chauvy и други срещу Франция“ ЕСПЧ тълкува чл. 8 от ЕКПЧ, като приема, че
репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата като част от правото на личен и
семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от КРБ се уреждат права и свободи на гражданите,
всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо
останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на
словото, от една страна, и засягане, чрез упражняването , на правата и доброто име на
гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от КРБ. С посочените
разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира
до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности каквито
са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от КРБ свобода на
печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на
социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. Въпреки
това нейното съдържание не включва предоставена възможност за разпространяване на
неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки
права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава
конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. При спор за причинени
вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че
на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират
деликтната отговорност на разпространилото ги лице, само ако са неверни и позорят
адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорност, само ако представляват обида.
Казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на
другиго в негово присъствие е противоправно деяние – обида /чл. 146, ал. 1 от НК/.
Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца
оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. За да е налице обида, следва
да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които
според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Обидата е лично
унизяващо отнасяне към някого.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета /чл. 147, ал. 1 НК/. С това
деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка. Разгласяването на позорно обстоятелство е
довеждане до знанието на трето лице за такова обстоятелство, което деецът свързва с
личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на
определен факт за пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му
живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близки,
отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните задължения и др./, укорим от
7
гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни качества на
субекта, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм,
наркомания и др./, който е от естество да накърни доброто му име в обществото, да
компрометира честта и достойнството му.
Ищецът твърди, че в публикациите на ответницата се съдържат обидни и
клеветнически твърдения, които го представят като нагаждач, безскрупулен, ужасен и
безчувствен човек, незачитащ тези, с които работи и с които се среща в ежедневието си.
Твърди още, че е представен като некоректен и нечестен към работодателите си. Посочва, че
чрез изнасяне на позорни обстоятелства му се приписва и извършване на престъпление.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, т. е. само чрез
действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата.
Това може да стане чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации или
действия - жестове, мимики и др., които са унизителни за пострадалия. Клеветата, за разлика
от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго или
му се припише неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира
довеждане до знанието на трето лице на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно и когато
тези факти, се изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за
наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му
име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация,
която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите
се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива,
които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че
тези обстоятелства са безспорен факт.
Съдебната практика приема, че разпространяването на информация накърнява
доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те
обективно са в състояние да засегнат честта, достойнството и доброто му име. Ако фактите
са верни, информирането за тях не е противоправно. За да бъдат определени като позорни
конкретни обстоятелства, то те трябва да са ясно съобщени, да са неприемливи от гледна
точка на общоприетите морални норми и да предизвикват еднозначната негативна оценка на
обществото, а не да се извеждат в резултат на предположения, асоциации, интерпретации
или други форми на субективна психична дейност по отношение на съответните изказвания.
И обидата, и клеветата, са умишлени деяния, като при обидата е необходимо деецът
да съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за
лицето, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е
безразлично. Клеветата е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се
приема, че при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства. Следва да се отбележи, че клевета е налице, когато деецът
разгласи невярно позорно обстоятелство за другиго или му припише извършването на
престъпление. За да бъдат окачествени дадени твърдения като клеветнически, те трябва да
са с конкретно съдържание, да носят информация за точно определено обстоятелство, време,
място и лице, като твърденията следва да са позорни или в частност да представляват
приписване на престъпление.
В Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на КС по конст. дело № 1/1996 г. за тълкуване на чл.
39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България с цел изясняване съдържанието
на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, Конституционният
съд приема, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за
ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата
ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на
чл. 39 КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В
8
случая това са правото на лично достойнство, чест и добро име, правото на личен живот /чл.
32, ал. 1, изр. 1/, които са комплекс от интереси, формиращи обособената интимна сфера на
човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и
манталитета на разумно мислещите хора.
От съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, включително
представените разпечатки на процесните публикации, се установи, че никъде в написаното
от ответницата не е посочено името на ищеца или псевдоним, с който той е известен в
обществото. Не се споменава фирмата на ищеца, нито се съдържат конкретни било
положителни, било то отрицателни оценки за личността и качествата на ищеца. Авторката
изрично е упоменала, че “всякаква прилика с действителни лица е случайна”, което
разкрива, че целта й не е била оприличаване на героите с конкретни лица от
действителността.
Следва да се отбележи, че възприемането на един литературен герой в дадено
произведение на първо място е изключително субективно по отношение на всеки отделен
читател и не може да се базира единствено на описаните от автора характеристики на героя.
За пълната характеристика на даден литературен герой е необходимо да се отчете вида на
художествената творба – нейните род, жанр, типичните черти на характера на героя и
тяхната проява в конкретни исторически обстоятелства и пространствено обусловена среда,
сюжетната линия на произведението и обхванатите от нея обществени отношения и
тенденции.
За да може едно позорно обстоятелство да накърни доброто име на пострадалия в
обществото, да компрометира честта и достойнството му, то следва да е налице твърдение
на определени факти, което да е ясно, да съдържа информация за времевите му и
пространствени параметри и всички релевантни детайли. В случая безспорно се установи, че
към 20.08.2021 г. публикациите са били общодостъпни в личния профил на ответницата и са
станали достояние на неограничен брой лица.
От представените разпечатки на процесните публикации се установява, че в
публикуваните откъси героят Д. е описан като “провинциално момче с големи амбиции”,
“по-мазен от селска филия, намазана с олио”, “въртял далавери”, “фиктивно наел столичен
хотел”. Не се установи обаче в тези публикации да е споменато името на ищеца. Липсва
каквато и да било конкретизация на фактите, както и индивидуализация на героя, която в
достатъчна степен да навежда на извода, че ответницата визира именно ищеца и че чрез
използваните на конкретните думи и изрази е имала за цел да засегне неговите права, чест и
достойнство, както и да накърни неговия авторитет и доброто му име в обществото. В
допълнение, от коментарите под публикациите е видно, че никой не е припознал ищеца в
героя Д., поради което настоящият съдебен състав приема, че написаното, отнасящо се до
героя Д., не е обективно в състояние да засегне честта, достойнството и доброто име на
ищеца.
От представените разпечатки на процесните публикации, се установи, че нито един
от коментарите под процесните публикации не се отнася до героя Д., а още по-малко до
ищеца К. И. Н.. В конкретния случай публикациите са станали достояние на неограничен
кръг от лица, но никой не е стигнал до извода и не е направил асоциация, че ответницата в
написаното за героя Д. визира личността на ищеца. Напротив, установява се, че
публикациите са породили обществено обсъждане на други от героите – М. и В., като в тях
хората са припознали лица от действителността - М. и В.А.. Безспорно се установи, че
вниманието на лицата, които са коментирали публикациите, по никакъв начин не е било
насочено към героя Д. – мениджър на хотела, а още по-малко към ищеца К. Н..
От свидетелските показания не се установи по несъмнен начин, че и други хора,
включително колегите на ищеца, са го припознали в героя Д.. Свидетелят С.Т.К. заяви, че е
припознал ищеца в героя Д., тъй като и двамата били мениджъри на хотел. В показанията си
свидетелят К. посочи, че ищецът му е казал за публикациите, като му е споделил, че започва
9
да се припознава в героя. Не се доказа служителите на хотела, за които се твърди, че също са
припознали ищеца, сами да са стигнали до тази асоциация. Съдът намира, че е възможно
ищецът сам да е насочил вниманието на част от своите колеги към публикациите и
процесния герой, споделяйки с тях за написаното, припознаването и за породените в него
чувства.
В своите показания свидетелката К. Д. Г. е категорична, че служителите на хотела
уважават ищеца и тяхното отношение към него е останало непроменено, което доказва, че в
конкретния случай по-скоро става въпрос за лични възприятия на ищеца, плод на неговото
въображение. Съдът намира, че в случая написаното по отношение на процесния герой не се
е отразило върху личността на ищеца и не е променило мнението на хората за него, поради
което доброто име на ищеца в обществото не е накърнено.
Припознаването на определени действителни лица с герои от художествени
произведения, които герои са плод на творческото въображение на автора, се явява също
плод на въображение, но на припозналите се. Следва да се обърне внимание, че позорността
е обективно качество на твърдението, което не зависи от субективното отношение на дадено
лице към казаното, респ. написаното за него. Чувствата, породени у човек след прочит на
художествено произведение, са негово субективно преживяване, отражение на личния му
мироглед и ценностна система, израз на оценката, която дава на личните си качества и
постъпки в живота и често съществуват изцяло само и единствено в неговото съзнание.
Процесните публикации в личния профил на ответницата в Instagram не засягат
пряко ищеца, а изнесените факти и данни, отнасящи се до героя Д., не са обективно в
състояние да засегнат честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото.
Твърдените от ищеца конкретни позорни обстоятелства се извеждат в резултат на негови
предположения, асоциации и интерпретации, като отразяват неговата субективна психична
дейност по отношение на съответните изказвания на ответницата.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните публикации
не са от естество да накърнят доброто име на ищеца в обществото, нито да опетнят
достойнството му, с оглед на което не може и действията да бъдат квалифицирани като
противоправни. Не се доказа твърдяното от ищеца противоправно деяние от страна на
ответницата, изразяващо се в публично охулване на неговата личност. Опровергана е и
презумпцията за вина, регламентирана в чл. 45, ал. 2 ЗЗД – субективното основание за
деликтната отговорност, в случая желанието за внушаване на негативна нагласа в
обществото по отношение личността на ищеца.
По тези съображения, предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен в цялост.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право да получи направените в хода
на производството разноски в общ размер на 700,00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Н., ЕГН **********, срещу К. Г. П., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7 000 лева, частична
претенция от общо заявено вземане в размер на 20 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с противоправното поведение на
ответницата, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2021 г. /датата на увреждането/ до
10
окончателно изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. И. Н., ЕГН **********, да заплати на К. Г. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700,00 лева за разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11