Р Е ШЕ Н И Е
№
гр.София, .2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова като разгледа докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 15859 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 435, ал.4 от ГПК.
Образувано е по жалба на В.М.П. срещу насочване на
действията по принудително изпълнение по изпълнително дело № 20178380407362 на ЧСИ М. Б. с рег. № 838
срещу недвижим имот – апартамент на втори етаж на къща, с административен
адрес: гр. София, ул. ******** 29, застроена площ 82,83 кв. метра. Жалбоподателката
твърди, че е собственик на имота, предмет на изпълнителното производство и че
го владее от 2003 г., включително и в към
момента на образуване на изпълнителното дело и насочване на принудителното
изпълнение към имота, като сочи, че се е снабдила и с констативен нотариален
акт за имот Nо
91, т.VI,
рег. номер 37983, съставен по нотариално дело 876/2013 година. Иска да бъде
прекратено изпълнителното дело и да й се присъдят разноски.
Взискателят И.П.И.
оспорва изцяло жалбата като недопустима и твърди, че жалбоподателката никога не
е владяла имота. По същество твърди, че жалбата е неоснователна, като поддържа,
че жалбата е опита от страна на длъжника и бивш съпруг на жалбоподателката А.П.
да осуети изнасянето на имота на
публична продан. Представят се и писмени бележки по делото.
Длъжникът А.П. не изразява становище по жалбата.
Частният съдебен изпълнител М. Б. излага мотиви, че жалбата е недопустима, тъй като
жалбоподателката не владее имота. Освен това поддържа и становище, че жалбата
по същество е неоснователна, доколкото жалбоподателката се позовава на издаден
в нейна полза констативен нотариален акт, който е непротивопоставим на страните в производството.
С влязло в сила определение 2315/24.03.2018 г. на САС, ТО, 3
състав по ч.гр.дело 2536/2018 г. САС е отменил определение 5548/09.03.2018 г.
по описа на СГС, VI-10
състав по ч. гр. дело 15895/2017 г. и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №
20178380407362 на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 е образувано по издаден в полза на И.П.И. изпълнителен лист от
Софийски районен съд на основание влязло в сила съдебно решение по втора фаза
на делбено производство (решение 5606/18.04.2016 г. по гр. дело 8823/29015 г.
по описа на СГС, IVд
състав), за изнасяне на публична продан на недвижим имот, представляващ
апартамент, заедно с принадлежащите му таван и три мазета, намиращи се в
гр.София, ул. „********“ № 29. Производството по делбеното дело е образувано по
искова молба на И.И. срещу А.П. от 24.09.2004 г., вписана на 25.10.2014 година.
Делбата е била допусната при равни квоти между двамата съделители с влязло в
сила решение от 01.03.2006 г. по гр.дело 9510/2004 г. по описа на СРС, 71
състав.
С два нотариални акта от 17.02.2004 г. и от 22.11.2004 г. (стр. 11-14 по делото) А.П. е признат за
собственик на по ¼ ид. части от посочения недвижим имот на основание
наследство и завещание. На 18.03.2006 година. А.П. е прехвърлил на майка си Р.Г.целия
описан по-горе недвижим имот с нотариален акт за продажба. Поради така
извършената продажба И.И. е предявил срещу Р.Г.иск за осъждането й да му предаде владението върху
1/2 ид. част от посочения недвижим имот, на която той се е легитимирал като
собственик. Исковата молба е вписана на
5.10.2011 година.
С констативен нотариален акт Nо 91, т.VI, рег. номер 37983, съставен по
нотариално дело 876/2013 г. В.П. е била призната за собственик на същия недвижим имот на основание давностно владение.
По изпълнително дело № 20178380407362 ЧСИ е наложил възбрана
върху недвижимия имот, която е вписана на 12.10.2017 година. Насрочен е опис за
23.10.2017 година. Съобщението за насрочения опис, изпратено до В.П., не е
връчено, тъй като същата не е намерена на адреса и не е било намерено лице от
същия адрес, което да получи призовката за нея. На насрочения за 08.11.2017 г.
опис жалбоподателката В.П. се е явила и е отказала достъп до имота, като се е
позовала на нотариален акт за собственост. Описът е бил пренасрочен за
следващия ден, когато с помощта на ключар и със съдействие на служител на ІІ
РУП на МВР- София, е бил осигурен достъп до имота. В имота помощник-частния
съдебен изпълнител е заварил наематели,
което са отказали да представят договор за наем.
По делото са представени три броя договори за наем - от 17.09.2017 г., 01.10.2017 г. и 6.10.2017
г. (стр. 59 – 67 по делото) с наемодател В.П. и други три лица като наематели.
Всички договори за сключени за период от една година от дата на сключването им,
като обект на договора за наем е целият процесен апартамент.
При новото разглеждане на делото, като писмени доказателства
са приети и договор за наем 07.07.2014
г. относно процесния апартамент, с наемодател В.П. и наемател Ели Пенева, както
и протокол за предаване на недвижим имот от 07.07.2014 г., приемо-предавателен
протокол за предаване на ключовете на недвижим имот от 20.04.2017 г. и предизвестие от наемателя Е.П.от
20.03.2017 г. (стр. 108-113 по делото).
Представени са и два договора за поръчка от 18./02./2010г. и
01.09.2010 г. с доверител В.П. и довереник А.П. за възлагане на сключване на
договори за СМР във връзка с жилищен обект на адрес:гр. София, ул. ******** 29.
Представени са и два броя договори за СМР – от 25.02.2010 г. и от 03.09.2010 г.
за различни видове СМР по жилищен обект на адрес:гр. София, ул. ******** 29,
сключени между А.П. като възложител и две лица като изпълнители.
За двете открити съдебни заседания по настоящото дело, преди
постановяване на отмененото определение 5548/09.03.2018 г. по описа на СГС, VI-10 състав по ч. гр. дело 15895/2017
г. жалбоподателката В.П. е била нередовно призована, като призовките от адрес
гр.София, ул. „********“ № ** са се връщали със сведения, че такова лице не е
живяло и не е познато на адреса.
По делото са разпитани няколко свидетели.
Свидетелят П. М.ков заявява, че познава имота от 2007 г., а
през 2014 г. се е нанесъл да живее на адрес гр.София, ул. „********“ 29, като
преди това всекидневно е ползвал гараж там. Свидетелят не познава В.П. и никога
нея е виждал там. Имотът се е владеел от А.П. и свидетелят е контактувал с
него. Имотът бил саниран от сина на свидетеля и от А.П.. Никога не бил виждал В.П.. Не познавал и
бащата на А.П.. Свидетелят не знае кой точно е наемател на имота и кой получава
наем от него, но знае, че в имота има трима наематели към момента на даване на
показанията и три години преди това.
При новото разглеждане на делото като свидетели са разпитани
М.И.и Р.Ц..
Свидетелката Р.Ц. заявява, че познава
В.П. от 1994 г. и знае, че живее на ул. „********“, вътрешна къща. Приятелка е
с В. от 1994 г., като се запознали в парка Заимов, където В. разхождала
дъщеричката си е възрастен човек, който бил нейния свекър. Свекърът на В.
починал 2003 година. След смъртта му В. правила ремонт на етажа и там живеела с
приятеля си П.. Там живеела докъм 2013-2014 г., и след като баща й се разболял се
преместила да живее в Горубляне, но си запазила стая в къщата. От етажа на
къщата давала под наем две от стаите, защото етажа представлявал помещение с
три стаи, баня и тоалетна, като две от стаите са на наемателки, а пък другата
стая си ползвала тя. Свидетелката сочи, че не знае преди 2013 г. имотът да е
бил даван под наем. Свидетелката заявява, че е ходила доста пъти в имота, за да
взема наемите, защото живее в центъра, а В. в Горубляне и се грижи за баща си.
Свидетелката Ц. заявява, че знае, че в момента има наематели там. Не знае какъв
е наема – наемателките го слагали в запечатано пликче, с името на наемателката в едно шкафче, свидетелката
отивала, взимала плика и го давала на В.. Свидетелката заявява, че е виждала А.
– бившия мъж на В. веднъж, през 1994 г. и после се засичали два-три пъти.
Разбрала, че В. и А. са се развели през 2000 година.
Свидетелката М.И.заявява, че не
познава В.П.. За първи път я видяла по време на описа на имота на „********“.
Тогава отишли със съдебния изпълнител на място и за първи път я видяла. Имотът
представлява къща на два етажа, има и таванско помещение, като спорът е за
апартамента на втория етаж. Съдебният изпълнител искал да пристъпи към опис,
при което от колата слезли В.П. и А.П.. Свидетелката
заявява, че е виждала и познава А.П.. В. не казвала нищо по време на описа, а А.
говорел от нейно име. При въпрос от страна на полицейски служител, А. заявил,
че тя е собственик на имота и че тя го владее. На директен въпрос на
полицейския служител дали тя е В. П. и дали тя владее имота, В. казала само „Да,
аз съм.“. Свидетелката заявява, че е внучка на починалия собственик на имота – П.
П., който починал есента на 2003 година. Семейството на свидетелката се
погрижило за погребението. След смъртта на П. П., бащата на свидетелката
(взискателят И.П.) се опитвал да се свърже с А.П., за да се види как да се
процедира с имота, но опитите да го намери бяха безуспешни. След смъртта на П. П.
(наследодателят на взискателя и длъжника по изпълнителното дело) имотът останал
празен през 2003 г. и 2004 година. В този период семейството на свидетелката и
самата тя ходели да го наглеждат от време навреме. Някъде през 2005 г. А.П.
сменил ключалките, и така свидетелката и семейството й вече нямали достъп до
имота. След известно време А. пуснал наематели вътре. С парите от наема А.П.
санирал самата сграда, направил подобрения в самия имот, които били видими.
Свидетелката заявява, че по информация от съседите, които живеели на първия
етаж, разбрали, че А.П. е идвал в имота и че той е пуснал наематели. В.П. знаела
за делбата между А. и бащата на свидетелката.
При така установените факти Софийски градски съд прави следните
правни изводи:
Предмет на настоящото производство (съгласно и изричните
указания на САС) е жалба по реда на чл. 435, ал.4 от ГПК, от трето лице срещу
действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на принудителното
изпълнение за паричен дълг върху недвижим имот (изпълнителното дело е
образувано въз основа на изпълнителен лист за изнасяне на имота на публична
продан, т.е. за осребряването му като краен резултат от приключило във втората
си фаза делбено производство между взискателя и длъжника), който недвижим имот третото
лице – жалбоподателката В.П. твърди, че е владяла към момента на налагане на
възбраната.
Съгласно т. 4 от ТР 3/10.07.2017 г. по т. дело 3/2010 г. на
ОСГТК на ВКС предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е
законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за
собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се
установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното
решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по
отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител,
но не и по отношение на материалното право на собственост. Сила на пресъдено
нещо за последното ще се създаде с решението по иска по чл. 440 ГПК, тъй като
предмет на този иск е именно принадлежността на това право, като се цели да се
отрече, че то принадлежи на длъжника.
За активната легитимация на завареното в имота трето лице за
обжалване на предприетите върху имота действия по принудително изпълнение по
чл. 435, ал.4 от ГПК е достатъчно да бъде установен фактът на осъществявано
върху него владение към релевантния момент на вписване на възбраната -
12.10.2017 година.
От протокола за опис, съставен от съдебния изпълнител на
8.11.2017 г. (стр. 59 по изпълнителното дело) се установява, че В.П. е заварена
в имота, като е отказала достъп до имота и е заявила, че е обжалвала действия
на съдебния изпълнител с жалба от 07.11.2017 г. (по тази жалба е образувано
настоящото дело). Представен е и нотариален акт за собственост на имота,
съставен на основание обстоятелствена проверка.
Установява се, че към момента на описа в имота има наематели
(в тази насока са и показанията на всички разпитани по делото свидетели и на
събраните писмени доказателства – договори за наем).
Понятието "владение" в смисъла на чл. 435, ал.4 от ГПК, следва да се разбира съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС. Това означава, че установяването на
осъществявано от третото лице владение върху имота към момента на възбраната е
предпоставка за правото му на жалба. Ако такова владение не се установи,
третото лице няма право на жалба. При установено владение върху имота,
осъществявано от третото лице, съдът преценява дали към момента на възбраната
вещта е собственост на длъжника. Установяване на факта на владеене на имота към
момента на налагане на възбраната, като предпоставка за правото му на жалба, е
в тежест на третото лице.
Следва да се отбележи, че съдът намира, че тъй като
произнасяне по първия спорен въпрос е именно същността на спора в конкретния
случай, то следва да се произнесе по същия с акт по същество. В противен случай
би следвал изводът, че по допустимостта на жалбата (с оглед установяване на
владението на имота) се развива спорно предварително производство, свързано със
събиране и проверка на доказателства. В случай на неустановяване при условията
на пълно, главно доказване факта на владение, съдът следва да се произнесе с
прекратително определение, което подлежи на двуинстанционен контрол, а в
случай, че се установи, че третото лице е осъществявало владение, следва да се
произнесе по въпроса за законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител, вкл. и относно собствеността с акт, който е окончателен. Това
разбиране води до смесване на характеристиките на определение и решение
(аргумент и от решение № 1592 от 28.11.2003 по гр. дело № 612/2003 г., ТК на ВКС). Поради
това съдът намира, че относно обстоятелството дали жалбоподателят В.П. е владяла
имота към момента на въвода, съдът следва да се произнесе с решение по същество
на спора.
Следователно, първият спорен въпрос по делото е дали именно жалбоподателката
В.П. е владяла имота чрез третите лица – наематели, които са осъществявали
държането на облигационно основание – договори за наем към 12.10.2017 година.
Тъй като този факт следва да бъде установен, както бе
посочено и по-горе от жалбоподателката при условията на пълно главно доказване,
съдът намира, че това не бе направено по делото.
Като цени в съвкупност показанията на разпитаните свидетели,
съдът намира, че не се доказа факта, че наемателите в имота към датата на
възбраната – 12.10.2017 г. са там по договори с В.П.. От една страна, съдът
намира, че показанията на свидетеля М.ков са с най-голяма степен на
достоверност, тъй като същият е единственият свидетел, който не е обвързан със
страните нито с роднински връзки (както е свидетелката И.) или с дългогодишни
приятелски връзки (като свидетелката Ц.). Този свидетел обаче заявява, че
никога не е виждал В.П. на адреса и, че знае, че А.П. се организира отдаването
под наем и поддръжката на апартамента.
Представените договори за наем са частни диспозитивни
документи и като такива нямат обвързваща сила нито за съда, нито по отношение
на трети лица, освен относно авторството на същите. От самите договори съдът не
може да направи категоричен извод, че наемателите, които са установени в имота
към 12.10,.2017г. са получили владението на имота именно от В.П. въз основа на
тези договори. Съдът отбелязва и че сами по себе си трите договори влизат в
противоречие – обект на договорите за наем и на трите договора, които имат
действие едновременно, според отбелязаното в тях, е целият апартамент, а не по
една стая за всеки наемател. Също така, не са представени приемо -
предавателните протоколи към договорите, които би следвало да удостоверят
изпълнението на задълженията именно на наемодателката В.П. да ги предаде
държането на имотите на наемателите. От друга страна, свидетелката Ц. сочи, че
в имота има три стаи, но едната стая е заключена и се ползва от В..
Следователно, две от наемателките би следвало да живеят в една стая, което би
следвало да е отбелязано в договорите им, при толкова надлежно документално
оформяне на отношенията. Показанията на свидетелката Ц. са и нелогични, тъй
като от една страна, същата заявява, че са много близки с жалбподателката П., а
от друга страна не знае размерът на
наема, който събира и й предава. Отразеното в договорите за наем не бе
подкрепено от други документи, които биха обусловили друг извод за доказателствената
им стойност (например такива биха били данъчни декларации, от които да е видно,
че именно В.П. е декларирала получавания месечен доход в размер на 620 лева по
реда на ЗДДФЮЛ) или показания на самите наемателки.
Поради това и съдът приема, че тези документи са съставени
за целите на процеса.
Представените два договора за поръчка от 2010 г. и сключени
(вероятно така се твърди) в изпълнение на същите договори за изработка с трети
лица, също са частни диспозитивни документи, които имат само формална
доказателствена сила по чл. 180 от ГПК. Следва
да се отбележи и, че тези документи (представени от жалбоподателката) влизат в
противоречие с показанията на свидетелката Ц. (също посочена от
жалбоподателката), че в периода 2003 (след смъртта на П. П.) до 2013-2014 г. В.
е живяла в апартамента с приятеля си и с дъщеря си. Житейски неоправдано е да
се счита, че по време, в което жалбоподателката обитава лично апартамента,
заедно с друг партньор, тя ще възложи на бившия си съпруг да извършва ремонти
на жилището.
По изложените съображения, съдът намира, че не се
установява, че именно жалбоподателката е владеела недвижимия имот, предмет на
изпълнителните действия по изпълнително дело № 20178380407362, към датата на
налагане на възбраната върху имота
12.10.2017 г. чрез намиращите се в имота наематели. Затова и жалбата по чл. 435,
ал.4 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба, вх. номер 148835/07.11.2017
г. по чл. 435, ал.4 от ГПК на В.М.П. срещу насочване на действията по принудително
изпълнение по изпълнително дело №
20178380407362 на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 срещу недвижим имот – апартамент на
втори етаж на къща, с административен адрес: гр. София, ул. ******** 29,
застроена площ 82,83 кв. метра.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Препис – на страните и на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.