Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Искане по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност претендира отнемане в полза на държавата имущество, придобито от ответниците в периода 28.09.1985 година – 28.09.2010 година на обща стойност от 135 837,04 лв., включващо недвижими имоти и парични суми, въз основа на твърдение ответникът да е извършил престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което сключил споразумение по НОХД № .../2007 година на Великотърновски районен съд, придобитото от него, лично и под режима на семейната общност, имущество да е със значителна стойност и за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност. Ответниците - С. Р. Р. и Р. В. Р. - оспорват исковете с възражения, че години наред са подпомагани финансово от сина си, и понастоящем живеещ в Германия, и наред с доходите от частното си животновъдно стопанство в исковия период са употребили получените от сина си пари за придобиване на процесното имущество. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането. Извършеното от ответника престъпление по естеството си не сочело на възможно±т за набавяне на средства от престъпна дейност. Липсвали доказателства, които да обосноват предположение, че имуществото на ответниците е придобито със средства от престъпна дейност Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените нотариални актове и банкови извлечения, придобиването на процесното имущество – недвижими имоти и парични средства в банкови институции на стойност исковата сума. В тази насока – досежно остойностяването на придобитото – са и изслушаните съдебни експертизи. Ответникът за времето от 01.05.2004 година до 17.04.2007 година е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има надлежно разрешение за това – споразумение от 09.11.2007 година, одобрено с определение по НОХД № ... по описа на Великотърновски районен съд за 2007 година във връзка с правилата на чл. 383, ал. 1 от НПК и чл. 300 от ГПК. Синът на ответниците – Р.Р., в исковия период е работил в Г. и ежемесечно е изпращал суми от порядъка на от стотици, докъм няколко хиляди марки, съответно евро, на родителите си – показанията на свидетелите Д. Д. и Г. Р. Съдът приема изнесеното за достоверно, предвид съвпадението на показанията едни с други, липсата на данни за заинтересованост и пристрастие у свидетелите и това, че се припокриват с отбелязванията по приложеното удостоверение от Службата за административен контрол на чужденците, град Ш., Г. от 26.11.2010 година. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявения иск. Съдът го отхвърля, водим от следните съображения. Целта на отнемането на имущество по реда на настоящото производство е да се елиминира или ограничи възможността за извличане на облаги от престъпна дейност – чл. 2 от ЗОПДИППД. За осъществяването на тази цел законът предвижда предпоставки, поставящи придобитото в отношение на последица от определен вид престъпна деятелност – чл. 3 от ЗОПДИППД. Тази връзка е подчертана и в следващите текстове на закона. Без да е казано изрично, логически от съпоставителното тълкуване на изброените норми се налага изводът че самата престъпна дейност – като вид изпълнително деяние и съставомерни последици, трябва да е годна да се превърне в източник на доходи. До същия извод се стига и въз основа на изискването по чл. 4 от закона във всеки конкретен случай да може да се направи обосновано предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на едно лице. Престъплението, извършено от ответника по същината на изпълнителното си деяние – в казуса държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, не е годно да бъде източник на средства, както и да е свързано с придобиването на такива. Само на това основание искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен на посоченото основание. Фактите по делото не позволяват да се направи предположението по чл. 4 от ЗОПДИППД. Периодът на осъществяване на престъплението, извършено от ответника - 01.05.2004 година до 17.04.2007 година, не съвпада със сочените в исковата молба дати на придобиване на отделните обекти на претендираното за отнемане имущество. Без времевото съвпадение на придобиване на имущество и на извършване на престъпление по чл. 3 от ЗОПДИППД да е изискване за прилагане последиците на закона, разминаването в периодиката, съчетано с естествено на престъпното деяние, прави произволен извода, че придобитото е резултат или е свързано с престъпна дейност. За да се пристъпи към отнемане на имущество по реда на настоящото производство законът изисква да не е установен законен източник са придобитото. По делото не са спорни, доказани са и с преки доказателства, както развиваната в годините животновъдна дейност на ответниците, така и най-вече системното и продължило повече от две десетилетия финансово подпомагане от страна на сина им. Изложеното аргументира съда да приеме, че предпоставките по закона за отнемане на процесното имущество не са налице и искът се явява неоснователен. Доводите на ищеца, развити в писмената му защита по делото, са неоснователни. Те не държат сметка за постулираната по-горе същност на престъпното деяние, за което ответникът е осъден и негодността на това дейние да генерира доходи. Изцяло тезата на ищеца са гради на стойностната съпоставка между придобито и лични доходи на ответниците. Позоваването на други, нефигуриращи в исковата молба, престъпни деяния на ответника не могат да бъдат съобразени. Те са игнорирани по периметъра, с който съдът е сезиран и принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК. Нереалистично и в разрез с предела на доказателствените задачи на страните е застъпеното виждане, че показанията на свидетелите, сочещи финансовото подпомагане на ответниците, следва да бъдат подкрепени с писмени доказателства. Близките отношения между син и родители по принцип изключват документирането на плащания. При положение, че процесният период обхваща цели двадесет и пет години, житейски неприемливо е да се очаква, че надарените с финансови средства родители ще запазят документите за платежите със сина им, дори такива да са съставяни. По въпроса за допустимостта на разпитаните свидетели като доказателствено средство съдът се е произнесъл в хода на съдебното дирене. На последно место, презумпцията, на която ищецът се позовава – тази по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД, изисква липса на законен източник. Такъв източник ответниците установяват с цитираните по-горе свидетели. Основателни са съжденията, че пряка връзка между престъпното деяние и придобитото имущество законът не изисква. Че правнорелевантно е средствата, с които имуществото е придобито, да има вероятност да произтичат от престъпна дейност. Не и имуществото да е резултат да извършеното престъпление. Тезата обаче е неприложима за казуса по причина, че държането на огнестрелно оръжие не е годно да генерира доходи под каквато и да било форма. Връзката между престъпно деяние и реализиране на доходи трябва да е функционална, а не случайна. При събраните доказателства изводът за такава връзка би бил произволен. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против С. Р. Р., ЕГН: * от С. Н. С., община В., ул. „О.” № 4, понастоящем в З. в гр. Л., и Р. В. Р., ЕГН: * от С. Н. С., община В., ул. „О.” № 4 за отнемане в полза на държавата на имуществото придобито от последните в периода 28.09.1985 година – 28.09.2010 година на обща стойност от 135 837,04 /сто тридесет и пет хиляди осемстотин тридесет и седем лева и четири стотинки/лв., включващо недвижими имоти и парични суми, като неоснователно Отменя по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗОПДИППД наложените обезпечителни мерки върху имуществото, предмет на настоящото дело. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |