Р Е Ш Е Н И Е
№ I-7
11.02.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1656 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София и адрес на управление район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ №260, представлявана от Димитър Борисов Шумаров и Милена
Ивайлова Ванева чрез процесуален представител адв. Владимир Илков Павлов против Решение №
161/09.08.2019г. по гр.д. № 48/2019г. по описа на РС Карнобат.
С обжалваното решение е отхвърлен иска
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за приемане за установено, че ответниците А.Я.М. и С.С.М.
дължат на ищеца сумите от 7680.60 евро /седем хиляди шестстотин и осемдесет
евро и шестдесет евроцента / - главница; 723.18 евро /седемстотин двадесет и
три евро и осемнадесет евроцента/ - договорна лихва, за периода от 26.10.2015
г. до 17.09.2018 г.; 610.12 евро /шестстотин и десет евро и дванадесет
евроцента/ - наказателна лихва
/обезщетение за забава на просрочени плащания/, за периода от 26.05.2016 г. до 16.10.2018 г.; сумата 8.76 евро /осем евро и седемдесет и
шест евроцента/ - застраховки за периода от 23.02.2018 г. до 16.10.2018 г.;
315.94 лева /триста и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ -
разноски по кредит за периода от 17.11.2017 г. до 16.10.2018 г., ведно със
законната лихва от деня на подаване на заявлението – 18.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.
417 ГПК
по ч.гр.д. № 1121/2018 г. по описа на Карнобатския районен съд, като
неоснователен.
Жалбоподателят намира посоченото решение
за неправилно. Счита, че основаният мотив на съда за отхвърляне на иска е, че
не бил представен погасителен план за период след 12-месечния гратисен период и
не било ясно ответниците какви вноски следва да заплащат. Било установено между
страните, че на 15.11.2007г. бил подписан Договор за кредит Продукт Нов Алфа
Кредит Ремонт № 160-51/2007 между Алфабанк-клон България като кредитодател и А.М.
(кредитополучател) и С.М. (съкредитоискател), по силата на който кредитодателят
предоставил на кредиторполучателя кредит в размер на 10500 евро за ремонт на
недвижим имот. Изразява несъгласие, че по делото не била установена солидарна
отговорност на ответниците. С.М. се подписала като съкредитополучател и
кредитът бил предоставен на двете лица. Отделно ответниците били съпрузи и
съгласно чл. 32, ал. 2 СК отговаряли солидарно за задоволяване на нужди на
семейството, а кредитът бил отпуснат за ремонт на недвижим имот, който бил СИО.
С договора за кредит били уговорени всички условия за неговата валидност.
Излагат се съображения, че неправилно било прието като порок липсата на
погасителен план за 168 броя вноски, следващи първите 12-месечни вноски, за
които такъв план бил наличен. В чл. 4 от договора било предвидено, че лихвеният
процент за редовна главница се формира като сбор на 12 - месечния EURIBOR плюс
надбавка от 3%, но точният размер на 12-месечния EURIBOR се определял ежегодно
на 1-ви януари всяка година и лихвеният процент бил плаващ затова нямало как
отнапред да се определи точният размер на всяка погасителна вноска след първите
12 вноски. Тъй като този параметър се определял веднъж годишно за първите 12
месеца имало погасителен план с конкретно посочени вноски - за тези 12 месеца
конкретния размер на EURIBOR бил ясен, но не било така за следващите 168
месеца, тъй като никой не можел отнапред да знае конкретния размер. От друга
страна актуалният размер на EURIBOR бил публичен, обявявал се на сайта на БНБ и
затова дори да нямало подписан погасителен план, то конкретният размер на
месечните вноски бил определяем. В т.6.2 от договора за кредит било уговорено,
че погасителният план подлежи на ежегодна актуализация и кредитополучателят се
задължавал да се яви в Банката в началото на всяка календарна година и
неявяването му не можело да се вмени в тежест на банката. Отделно, от
доказателствата по делото било видно, че след ноември 2008г. до началната дата
на неплащане на договорна, респективно наказателна лихва, ответниците са знаели
какви месечни вноски дължат по кредита предвид извършвани плащания. Поддържат,
че в договора ясно била посочена предоставената в заем сума, срока за
погасяване, дължимия лихвен процент в чл. 4 като при просрочие се препращало
към ОУ, в които бил уговорен наказателен лихвен процент, в чл. 6.1 ясно било
посочено, че за първите 12 месеца се дължат само лихви с падежна дата на всяка
вноска 28-мо число на месеца, а чл. 6.2, че след изтичане на този срок се
дължат 168 месечни анюитетни вноски съдържащи главница и лихва. Към договора
бил подписан погасителен план за размера на дължимите вноски за първите 12
месеца, а в първата таблица на този план се посочвало, че общия размер на
вноските е 180, за първата година се дължал фиксиран лихвен процент 7,620%, а
след този период се преминавало към плаващ лихвен процент – 12 месечен EURIBOR
плюс надбавка 3% и затова 6.2 предвиждал, че погасителният план ще се
актуализира веднъж годишно, но ответниците не се явили в клон на банката за
получаване на актуализиран погасителен план. Поддържа, че от доказателствата
следвало извод, че ответниците са запознати с дължимите вноски и че се
установява дължимостта на претендираните суми. Сочи, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Намира, че дори да се приеме, че липсата на погасителен
план представлява порок, то неправомерен се явявал отказът на съда да присъди
поне главницата, за което било безспорно, че е усвоена. Накрая намира, че
съгласно Тълкувателно решение № 8/2017г. на ОСГК на ВКС е следвало да се
присъдят поне падежиралите до приключване на съдебното дирене вноски. Моли да
се отмени постановеното решение и искът да се уважи изцяло, евентуално да се
приеме за установено, че се дължи в пълен размер главницата, която било
установено, че е усвоена, евентуално да се уважи иска за вноските, чийто падеж
е настъпил съгласно приетата експертиза. Претендира разноски. Не се правят
искания за събиране на доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на
ответниците като в срок от А.М. и С.М. чрез адв. Светла Гонкова-Трайкова е постъпил
писмен отговор на въззивна жалба, с който я намират за неоснователна.
Признават, че е сключен договор за кредит в размер на 10500 евро за текущ
ремонт на къща със срок на издължаване 15 години, считано от датата на неговото
усвояване като крайният срок за погасяване бил 28.11.2022г. за усвоените суми
следвало да плаща годишна лихва в размер на 12-месечен EURIBOR плюс надбавка в
размер на 3 % и в т.6 бил уговорен начина на издължаване на кредита. Не бил
изготвен погасителен план, в който да е включена част от главницата и лихвата.
След изтичане на 12-месечния период били извършвани различни по размер
плащания, на различни дати, което означавало, че ответниците не са знаели каква
сума трябва да заплащат. Счита, че погасителния план е допълващо договора
съгласие, в т. 9 се препращало към ОУ като в т.14.1 от тях било предвидено, че
конкретния размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване са
определени в погасителен план, изготвен и представен от банката на
кредитополучателя, представляващ неразделна част от подписания договор. В т.
28.1 били предвидени случаите на обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
просрочие – пълно или частично плащане, на която и да е погасителна вноска по
кредита в сроковете за плащане, определени в сключения договор и/или просрочия
по други действащи договори с банката. На 17.09.2018г. на ответниците била
връчена покана-уведомление за предсрочна изискуемост на кредита поради
неплащане на 54 броя вноски на договорените дати за плащане. Сочи, че
заключението е изработено по счетоводни записвания на банката като счита, че
липсват доказателства за просрочие на вноски с падежни дати съгласно подписан
от страните погасителен план. Поддържа, че се установило предоставянето на
кредит, но не се установило постигнато съгласие за начина на издължаване на
кредита след първата година от гратисния период и не бил настъпил падеж на
която и да било вноска и затова не се установявала изискуемост на кредита.
Сочи, че задължението на ответниците да се явят в офис на банката възниквало
след изготвяне на първоначален погасителен план за 168 анюитетни вноски.
Съгласно договора крайният срок за погасяване бил 22.11.2022г., а този ден не
бил настъпил и затова задължението не било изискуемо. Намира, че т. 4, т. 6.2
от договора са неравноправни клаузи, както и т. 12 от ОУ като същите счита, че
противоречат и на чл. 58, ал. 1 ЗКИ в редакцията му към датата на сключване на
договора за кредит. Счита, че ответниците са се задължили да върнат на ищеца
кредита ведно с договорената възнаградителна лихва за срок от 15 години, до
22.11.2022г., крайна падежна дата 15.11.2022г., която още не била настъпила.
Изявлението за предсрочна изискуемост не можело да породи целения правен
резултат, тъй като не била настъпила падежната дата за изплащане на дълга. Моли
да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззивната жалба
като редовна и допустима е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което страните депозират писмени молби като заявяват, че не могат да се явят и
молят делото да се гледа в тяхно отсъствие, а представителят на ищцовото
дружество моли да се изпрати протокол от съдебно заседание, който му е изпратен
на посочен от него електронен адрес. В съдебно заседание съдът докладва делото
съгласно проект за доклад, който допълни като указа на страните, че намира, че
е налице вероятност в договора за кредит да са налице неравноправни клаузи. С
доклада съда им указа на въззиваемите възможността да се откажат от
потребителска защита в срок до датата на следващото съдебно заседание. В указания
срок страните не изразиха становище и не ангажираха доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна
следното:
РС Карнобат е сезиран на 18.10.2018г. от
„Юробанк България“ АД чрез пълномощника адв. Владимир Павлов със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците А.М. и С.М. за сумата 7680.60
евро - главница; 723.18 евро - договорна лихва, за периода от 26.10.2015 г. до
17.09.2018 г.; 610.12 евро - наказателна лихва, за периода от 26.05.2016 г. до 16.10.2018 г.; сумата 8.76 евро - застраховки за периода от 23.02.2018 г. до
16.10.2018 г.; 315.94 лева - разноски по кредит за периода от 17.11.2017 г. до
16.10.2018 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Вземането е посочено, че произтича от
Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 160-51/2007г., сключен на
15.11.2007г. Претендира се, че отговорността на длъжниците е солидарна. Представено
е извлечение от счетоводните книги на заявителя, в което е посочен размера на
предоставения кредит, дата на забава, брой непогасени вноски, общ размер
на просрочените суми, общ размер на
предсрочно изискуемите суми. Представят се уведомления до длъжниците за
предсрочна изискуемост. Издадена е заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1121/2018 г. по
описа на Карнобатския районен съд за посочените суми, които длъжниците са
осъдени да заплатят солидарно на заявителя. Заповедта за изпълнение е връчена
на А.М. и на С.М. на 07.12.2018г. В установения двуседмичен срок от
получаването, а именно на 17.12.2018г. е депозирано възражение от длъжниците чрез
адв. Гонкова-Трайкова, че не дължат
изпълнение на вземането по издадената заповед.
На 11.01.2019г. на заявителя „Юробанк
България“ АД е връчено съобщение, с което е уведомен за подаденото възражение
по чл. 414 ГПК и че има право в едномесечен срок от съобщението да предяви
установителен иск за вземането по заповедта. В указания срок, а именно на
21.01.2019г. пред КРС са представени доказателства, че е предявен иск с правно
основание чл. 422 ГПК.
С исковата молба „Юробанк България“ АД
претендира да се постанови решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на ответниците А.М. и С.М., че дължат на „Юробанк България“ АД
вземането, описано в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а именно: 7680.60 евро /седем
хиляди шестстотин и осемдесет евро и шестдесет евроцента / - главница; 723.18
евро /седемстотин двадесет и три евро и осемнадесет евроцента/ - договорна
лихва, за периода от 26.10.2015 г. до 17.09.2018 г.; 610.12 евро /шестстотин и
десет евро и дванадесет евроцента/ -
наказателна лихва /обезщетение за забава на просрочени плащания/, за
периода от 26.05.2016 г. до 16.10.2018
г.; сумата 8.76 евро /осем евро и
седемдесет и шест евроцента/ - застраховки за периода от 23.02.2018 г. до
16.10.2018 г.; 315.94 лева /триста и петнадесет лева и деветдесет и четири
стотинки/ - разноски по кредит за периода от 17.11.2017 г. до 16.10.2018 г., за
които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК
по ч.гр.д. № 1121/2018 г. по описа на Карнобатския районен съд. Изложения са
твърдения, че на 15.11.2007г. е сключен договор за кредит, Продукт Нов Алфа
Кредит Ремонт № 160-51/2007г. между „Алфабанк - клон България“, чийто
правоприемник бил „Юробанк България“ АД и А.М. като кредитополучател и С.М.
като съкредитоискател, по силата на който праводателят на ищеца предоставил на
ответниците кредит в размер на 10500 евро за ремонт на недвижим имот.
Кредитополучателят се задължил да изплати кредита в срок от 15 години като
съгласно чл. 3 кредит бил отпуснат чрез еднократно теглене, а съгласно чл. 6
бил уреден начина на издължаването му. Съгласно чл. 6.2. от договора след
изтичане на предвидения гратисен период погасяването на кредита се извършвало
на 168 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихви, съгласно изготвен
погасителен план, който план се актуализира в началото на всяка година, а
кредитополучателят се задължава да се явява в Банката в началото на всяка
календарна година, за да получи актуален погасителен план. Първата погасителна
вноска била дължима на същото число на месеца след датата на усвояване, а всяка
следваща вноска била дължима на същото число на съответния месец до пълното
погасяване на кредита. В случай, че падежа бил неприсъствен ден,
кредитополучателят следвало да направи погасителна вноска в последния работен
ден преди падежа. Съгласно чл. 4 усвоения кредит се олихвявал с лихвен процент,
който се изчислявал на основа 12-месечен EURIBOR, плюс надбавка от 3% и към кредита
следвало да се начислява наказателна надбавка за просрочие и при предсрочна
изискуемост съгласно ОУ на Банката. Съгласно чл. 12 от Общите условия (ОУ) в случай на забавяне на плащане на
погасителна вноска или лихва по кредита, кредитополучателят заплащал
наказателна лихва равна на лихвения процент, уреден в договора плюс надбавка от
2,5% годишно. Съгласно чл. 5 от договора кредитополучателят се съгласил да
заплаща на Банката такси. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
задълженията по договора изразяващо се в просрочие в плащането на
последователни месечни погасителни вноски Банката подала заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които били издадени по
ч.гр.д. № 62/2014г. на КРС и въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изп.д. № 223/2014г. при ЧСИ с рег. № 800 на КЧСИ. Въпреки
предприетите изпълнителни действия ответниците продължи да не изпълняват
задълженията си и на основание чл. 28.1 вр. чл. 29.2 от ОУ към договора вр. чл.
60, ал. 2 ЗКИ банката обявила кредита за предсрочно изискуем като същата била
обявена на длъжниците на 17.09.2018г. След уведомлението за предсрочна
изискуемост длъжниците не предприели действия за погасяване на задълженията си
и банката подала заявление по чл. 417 ГПК като били издадени заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1121/2018г. КРС. Подадено било
възражение, което обуславяло интересът на Банката от предявяване на настоящия
иск. Ангажират се доказателства.
С молба л. 503 ищецът уточнява, че
претендира, че отговорността на ответниците за изпълнение на задълженията по
кредита е солидарна.
В законния срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците, които считат, че искът е допустим, но оспорват
дължимостта на претендираните суми. Не се оспорва подписването на договор за
кредит. Сочат, че имат качеството на потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР
на ЗЗП. Твърдят се, че ищецът не е изпълнил задължението си и не им предоставил
погасителен план. Предвид посоченото за ответниците не било възникнало
задължение за заплащане на погасителна вноска. Считат, че договорът е сключен
при неравноправни клаузи. Към момента на сключване кредитополучателите били в
неизвестност за размера на възнаградителната лихва, общите разходи по кредита,
начина на издължаване, размер и падеж на погасителна вноска след изтичане на
гратисен период, наказателна санкция, което без съмнение представлявало
неравновесие между правата на банката и кредитополучателите. Сочи, че са
усвоени от ответниците 10500 евро, която сума се задължили да върнат на ищеца
ведно с договорената възнаградителна лихва за период от 15 години. Липсвала
конкретна уговорка относно издължаването на кредита след изтичане на гратисния
период. Кредитът следвало да се издължи на крайна падежна дата 15.11.2022г. Ето
защо намира, че неоснователно се претендира настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита. Отделно сочи, че по изп.д. № 223/2014г. ответниците
извършвали плащания със съзнание, че погасявали задължения по кредита. В
случай, че се приеме, че ответниците имали задължение за погасяване на кредит
на ежемесечни анюитетни вноски, то въвеждат възражение за погасяване по давност
на претендираните главници и лихви съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Оспорва се
размера на претендираните главници, лихви и разноски. Ангажира доказателства.
Ответниците, с оглед направеното
уточнение на отговорността на длъжниците, оспорват наличието на солидарна
отговорност като се сочи, че същата не е изрично предвидена в договора и
претенцията е неоснователна.
Не е спорно между страните и се
установява от Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016г.,
че ищецът „Юробанк България“ АД е правоприемник на Алфа Банк А.Е.
Представя се договор за кредит за
продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 160-51/2007, сключен на 15.11.2007г. между
Алфа Банка А.Е. от една страна и А.М. като кредитополучател и С.М. като
съкредитоискател, с който Банката предоставя на кредитополучателя кредит в
размер на 10500 евро за текущ ремонт на къща, находяща се в гр. С., общ. С.,
ул. „М.“ № * за срок от 15 години, при условие за усвояване - еднократно
теглене и при предвидени в чл. 4 договорни лихви – за усвоени суми по кредита
годишна лихва в размер на 12 месечен EURIBOR плюс надбавка от 3%. Наказателна
лихва за просрочие и при предсрочна изискуемост съгласно ОУ. В чл. 5 са
предвидени размерите на такси, които се заплащат на Банката от
кредитополучателя – такса за разглеждане на документи, такса за управление и обработка на кредита,
такса за предсрочно погасяване и такса за предоговаряне на условията по кредита.
Съгласно т. 6.1 за издължаване на кредита е предвиден гратисен период от 12
месеца, през който се дължат само лихвите, дължими ежемесечно на 28-мо число. Предвидено
е, че погасяването на кредита се извършва на 168 месечни анюитетни вноски
включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора, който план се изготвя от Банката и се предоставя на кредитополучателя
след усвояване на кредита. Съгласно т. 6.2, изр. 2 от договора погасителният
план подлежи на задължителна актуализация от страна на банката в началото на
всяка следваща календарна година. С подписването на договора кредитополучателят
се задължава да се яви в Банката в началото на всяка календарна година, за да
получи актуалния погасителен план. Първата погасителна вноска е дължима на
същото число на месеца един месец след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна
вноска е дължима на същото число на всеки следващ месец до пълното погасяване
на кредита. Когато падежът е в неприсъствен ден, кредитополучателят следва да
издължи дължимата сума по всяка вноска в последния работен ден преди падежа. За
обезпечаване на вземането е договорено учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот.
Представя се нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека л. 70, съгласно който за обезпечаване на
вземането на Банката по договора за кредит С.М. и А.М. са учредили договорна
ипотека върху свой собствен недвижим имот – масивна жилищна сграда, находяща се
в гр. С., общ. С., ул. „М.“ № *.
Съгласно т. 9 неразделна част от
договора са общите условия на Банката за предоставяне на кредит. Съгласно т. 13
от ОУ с подписване на ОУ кредитополучателят се съгласява Банката да има право
едностранно да променя лихвения процент при съществени изменения на
икономическата ситуация в страната или чужбина и /или промени в българското
законодателство, които правят неизгодна за Банката кредитната сделка, както в
случай на увеличение с повече от 50% на цената на паричния ресурс, която Банката
заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на
ресурса към момента на подписване на договора за кредит. Съгласно т. 13.2 с
подписването на ОУ Кредитополучателят дава своето съгласие измененията на
лихвените проценти да се отразяват едностранно от Банката в погасителния план и
да се считат за приложими от деня на изменението в плана. По искане на
кредитополучателя Банката му предоставя новия погасителен план. Съгласно т.
14.1 конкретният размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното
издължаване са определени в погасителен план, изготвен и предоставен от Банката
на кредитополучателя, представляващ неразделна част от подписания договор.
Съгласно т. 14.2 погасителният план подлежи на актуализация от страна на
Банката в началото на всяка следваща календарна година, както и на допълнителна
актуализация в рамките на всяка отделна календарна година по преценка на Банката,
ако са налице резки изменения в приложимите лихвени проценти. С подписване на
ОУ кредитополучателят дава съгласие Банката едностранно да извършва промяна в
погасителния план в случаите предвидени в ОУ и договора. Кредитополучателят се
задължава да се яви в Банката в началото на всяка календарна година, за да
получи актуален погасителен план. Съгласно т. 29, т. 2 Банката има право да
обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем в случаите по т. 28
от ОУ вр. т. 28, т. 1 – просрочие или частично плащане на която и да е
погасителна вноска по кредита – главница или лихви, такси и комисионни в
сроковете за плащане, определени в сключения договор.
Представя се погасителен план за периода
26.12.2007г. до 26.11.2008г. за 12 месечни погасителни вноски с падеж 26-то
число на всеки месец като се предвиждат нулеви вноски по главницата и месечни анюитетни вноски в размер на 66,68
евро за лихва.
Представя се изпълнителен лист от
30.01.2014г. по ч.гр.д. № 62/2014г. на РС Карнобат, с който длъжниците А.М. и С.М.
са осъдени да заплатят на Алфа Банк АД сумата в размер на 1893,38 евро неизплатено задължение по договор за банков
кредит № 160-51/2007г. от 15.11.2007г., както и просрочена лихва- 1640,14 евро,
233,03 евро – наказателна лихва, както и такси и разноски.
Представят се връчени на А.М. и С.М.
уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост кредита поради неплащане на
54 броя вноски, връчени на 17.09.2018г. -
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед с правно
основание чл. 417 ГПК.
Представено е копие на изпълнително дело
№ 223/2014г. по описа на ЧСИ с рег. № 800 КЧСИ за събиране на вземанията по
изпълнителен лист, издадено по ч.гр.д. № 62/2014г. КРС като впоследствие с молба л. 423 са присъединени вземанията
по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.
№ 1121/2018г. КРС.
По делото е изготвена и приета като
доказателство съдебно-счетоводна експертиза, оспорена от ответната страна.
Съдът счита заключението на вещото лице за обективно и безпристрастно и му се
доверява. Съгласно заключението кредитът в размер на 10500 евро е усвоен на
26.11.2007г. Установява се, че вноските по кредита за погасяване на
задължението не са правени редовно, а след месец март 2014г. плащанията се
извършват по сметка на съдебния изпълнител, последното плащане е от 18.06.2018г.
Посочени са извършени по сметка на съдебния изпълнител плащания като
експертизата е изготвена по съхранени от ответниците документи за извършени
плащания и съгласно представеното копие на изпълнително дело като заключението
не било точно предвид липсата на съхранени вноски бележки. Вещото лице посочва,
че общата погасена по кредита сума съгласно предоставената от банката информация
е в размер на 7821,40 евро и съдебни разноски общо в размер на 1484,13 лева
като видно от пункт III, т. 1 от експертизата Банката е отнесла плащанията за
главница - 2819,40 евро, погасявания на лихва общо в размер на 3658,58 евро,
платени лихви за просрочие 461,29 евро, застрахователни премии 21,92 евро,
такси за управление на кредит – 310,38 евро, платени съдебни разноски 1484,13
лева, законна лихва 549,83 евро. Предвид отнесените от Банката плащания към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение 18.10.2018г. дължимата главница е в размер на 7680,60 евро, дължими
лихви 1352,68 евро, просрочени 610,12 евро, застрахователна премия 8,76 евро, разноски
315,94 лева, законна лихва 103,43 евро. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението като посочва, че липсва погасителен план, освен този за първите
12 месеца. Заключението се основава изцяло на информация предоставена от банката
като били предоставени екселски таблици с начисления и погасявания по дати за
лихва, главница, такси. Сочи, че извлеченията са до 2013г., а през 2014г.
плащанията са извършвани по сметка на съдебния изпълнител. Вещото лице не е
изчислявало EURIBOR, няма информация каква е базата и какъв е лихвения процент.
С постановеното решение съдът е приел,
че са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр.
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД. Възражението за погасяване по давност е с правна
квалификация чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. Приел е, че се установява наличието на
валидно отношение по договор за кредит, по което сумата е била предоставена и
усвоена. Намерено е, че задължението не е солидарно предвид липсата на изрична
уговорка в този смисъл. Счетено е, че по делото не се установява настъпването
на предсрочна изискуемост, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да
предостави погасителен план и да се направи преценка за момента, в който
длъжниците са спрели плащания и са изпаднали в забава. Намерено е, че липсата
на погасителен план не е по вина на ответниците, които не са се явили в Банката
в началото на годината, а съгласно т. 14.1 от ОУ е предвидено, че погасителния
план е неразделна част от договора. Предвид липсата на доказана предсрочна
изискуемост претенцията е отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира, че други относими за спора
доказателства не са налице.
При така изяснената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивна инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта само в
обжалваната част. ОС счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност намира следното:
Предявени са субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД вр. 121 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Въведено е възражение за погасяване
по давност, което е с правна квалификация чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. Искът по чл.
422, ал. 1 от ГПК
е предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията от заповедния съд.
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на
вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който
следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели
до дължимост на претендираните суми, наличието на валидно облигационно
отношение с ответниците произтичащо от договор за кредит, по което кредитора да
е изпълнил задълженията си за предоставяне на уговорената сума на ответниците точно,
наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответниците за
заплащане на претендираните суми на соченото основание, размера на дължимата от
ответниците сума за главница, забавата на ответниците да изпълнят задълженията
си по договора в срок.
Съгласно т. 11.а. от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в
производството по иска, предявен по реда на чл.
422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК,
е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК
оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на
исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор.
По делото не е спорно, че „Юробанк
България“ АД е правоприемник на „Алфа Банк“ А.Е. Не е спорно също така, че
между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за кредит,
по силата на което „Алфа Банк“ А.Е. е предоставило на А.М. сумата в размер на
10500 евро за текущ ремонт на къща, находяща се в кв. С., ул. „М.“ № *, която
сума в усвоена на 26.11.2007г., което се установява и от заключението на вещото
лице. Не е спорно също така, че
договорът за кредит е подписан от двамата ответници А.М. и С.М.. По договора
липсва изрично предвиждане, че длъжниците са се задължили да върнат сумата
солидарно съгласно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД. От представеното копие на
изпълнително дело и извършеното проучване на имуществото на длъжниците се
установява, че А.М. и С.М. са съпрузи като договорната ипотека за обезпечаване
на вземането на кредитора е учредена върху техен, собствен недвижим имот,
описан и в договора за кредит. Ето защо следва да се приеме, че кредитът е
предоставен за задоволяване на нужди на семейството и съгласно изричната
разпоредба на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството, поради което и отговорността им
за връщане на сумата следва да се приеме, че е солидарна.
Спорно на следващо място е
обстоятелството налице ли са неравноправни клаузи в договора при определяне на
начина на издължаване на кредита, настъпил ли е падежа за връщане на дадената
сума и претендираните лихви, налице ли са предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на задължението, след което следва да се разгледат правопогасяващите
възражения с оглед на твърденията, че с извършените плащания е погасен дълга,
както и възражението за изтекла давност.
Към датата на подписване на договора за
кредит 15.11.2007г. е в сила Закон за потребителския кредит (обн., ДВ, бр.
53
от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г. и отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г.), но съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗПК разпоредбите му не се прилагат за
договори за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, какъвто е
настоящия случай. Въпреки посоченото, ответниците са
потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, която разпоредба предвижда,
че „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ответниците
по иска са физически лица, на които по силата на сключения през 2007г. договор
е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност и затова те имат качеството на потребители
по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, като съответно банката – ищец е търговец по
см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП. Предвид посоченото, ответниците могат да се
позовават на установената защита на потребителите
срещу неравноправни каузи в сключения от тях договор. ЗЗП съдържа
изброяване, което не изчерпва възможните клаузи, които могат да се преценят
като неравноправни.
Съгласно решение № 23/07.07.2016г. по т.
д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 232/05.01.2017г. по т. д. №
2416/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато
констатира наличие на такива обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по
същество, е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че
ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде
възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се
произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е
бил уведомен, се противопостави на това. Уведомяването на страните и даването
на възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с
доклада по делото, а при пропуск – по всяко време на висящността на производството
пред първата или втората инстанция, като включително при необходимост се отменя
определението за даване ход на устните състезания. С доклада по делото пред
въззивна инстанция ОС уведоми страните, че е възможно да се произнесе по
неравноправния характер на договорни клаузи като страните в предоставената им
възможност не изразиха становище и не ангажираха доказателства.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана
в решение № 77/22.04.2015г. по гр. дело № 4452/2014г. на ВКС, ГК, III г. о.,
решение № 424/02.12.2015г. по гр. дело № 1899/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение № 51/04.04.2016г. по т. дело № 504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и други
една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:
1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във
вреда на потребителя.
Задължението на търговеца да изготви
ясни условия за издължаване на кредита, да определи при сключване на договора
за кредит общия размер на разходите следва от разпоредбата на чл. 58 ред. ДВ,
бр. 59 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. ЗКИ, в която е предвидено, че при
отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента
своите условия по кредитите, които съдържат най-малко: 1. данни за общите
разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора
за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да
се изменят; 2. лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата
до пълното погасяване на кредита; 3. допълнителните задължения, свързани с
разплащанията; 4. условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита. Ал.
2 на същата разпоредба предвижда, че разходите по кредита се определят изрично
и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на предсрочно
погасяване.
Съгласно т. 6.1 от процесния договор за
издължаване на кредита е предвиден гратисен период от 12 месеца, през който се
дължат само лихвите, дължими ежемесечно на 28-мо число. Погасяването на кредита
се извършва на 168 месечни анюитетни вноски включващи главница и лихва,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора, който план се изготвя
от Банката и се предоставя на кредитополучателя след усвояване на кредита.
Съгласно т. 6.2, изр. 2 от договора погасителният план подлежи на задължителна
актуализация от страна на банката в началото на всяка следваща календарна
година. С подписването на договора кредитополучателят се задължава да се яви в
Банката в началото на всяка календарна година, за да получи актуалния
погасителен план. Съгласно т. 14.1 от ОУ конкретния размер на погасителните
вноски и сроковете за тяхното издължаване са определени в погасителния план,
изготвен и предоставен от Банката. Съгласно т. 14.2 ОУ погасителния план
подлежи на актуализация от страна на банката в началото на всяка следваща
календарна година, както и на допълнителна актуализация в рамките на всяка
отделна календарна година по преценка на Банката, ако са налице резки изменения
в приложимите лихвени проценти. С подписването на ОУ кредитополучателят дава
съгласие Банката едностранно да извършва промяна в погасителния план в случаите
предвидени в ОУ и договора. Кредитополучателят е задължен да се яви в Банката в
началото на всяка календарна година, за да получи актуалния погасителен план. Съдебният
състав намира, че в посочените липсват ясни критерии и отнапред установени
правила за актуализацията на погасителния план. Отделно от събраните по делото
доказателства не се установява Банката да е изпълнила задължението си по чл.
14.1 от ОУ и не е уточнен размера на месечната анюитетна вноска. С предвиждането
в ОУ и договора за кредит Банката поставя изпълнението на своето задължение - да
изготви погасителен план и да определи размера на дължимите месечни вноски за
всеки дванадесет месечен период от насрещното поведение на кредитополучателя –
същият да се яви в офис, за да получи актуален погасителен план, без да е
отнапред ясно по какви критерии ще бъде актуализиран. Следва да се има предвид,
че Банката е икономически по-силната страна, която има законоустановено
задължение да определи отнапред размера на задължението като използва обективни
критерии при промяна. Договорните клаузи трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да
може на свой ред да реагира по най–уместния начин. Уговорката в договор за
банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на
договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание
и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, е
неравноправна с оглед общата дефиниция на чл.
143 ЗЗП. Съгласно
решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. методът
на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна
е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на
формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна
формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието
на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и
когато методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни
вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита
за добросъвестна. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и
разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде
променена, е законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл.147,ал.1 ЗЗП. То е гаранция
за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които
търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така
и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна
вноска.
В случая договорът за кредит е сключен
по типова бланка при общи условия като съгласно т. 4 за усвоените суми от
кредита, предмет на настоящия договор кредитополучателят заплаща годишна лихва
в размер на дванадесетмесечен EURIBOR (променящ се на всеки първи януари от
съответната година) плюс надбавка от 3% (три процента). По делото обаче липсват
доказателства, че именно по посочения начин Банката е определила размера на
възнаградителната лихва. Съгласно т. 13 от ОУ, които са част от договора за
кредит, Банката има право на едностранно промяна на договорения лихвен процент
във всеки случай т. 1 при съществени изменения в икономическата ситуация в
страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят
неизгодна за Банката кредитната сделка и т. 2 в случай на увеличение с повече
от 50% на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането
си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на
подписване на договора за кредит. Тази едностранно предвидена за банката
възможност да променя договорния лихвен процент, съчетано с предвидената в т. 6.2, изр. 2 от договора за
кредит за актуализация на погасителния план в началото на всяка следваща
година, противоречи на принципа на добросъвестност при упражняване на правата,
тъй като промяната на лихвения процент не е поставено от ясни и обективни
критерии, липсва методология, по която да се изчисли лихвения процент, а се
поставя в зависимост от неясни условия, които следва да бъдат едностранно
преценени от икономически по-силната страна, която ще следва да извърши
преценка дали сключената кредитна сделка е неизгодна именно за нея. Липсва
възможност потребителят да влияе на определения лихвен процент като промяната в
лихвените проценти се отразява едностранно от Банката в погасителния план. Съгласно
т. 14.2 ОУ погасителния план подлежи на актуализация от страна на банката в
началото на всяка следваща календарна година, както и на допълнителна
актуализация в рамките на всяка отделна календарна година по преценка на
Банката, ако са налице резки изменения в приложимите лихвени проценти. Липсата
на уговорени ясни правила относно методиката и условията за едностранна промяна
на лихвения процент, а оттук и за размера на анюитетните вноски по кредита чрез
промяна в погасителния план води до липса на обективни критерии и затова
съдебният състав намира, че разпоредбата на т.13 и т. 14.2 от ОУ и т. 6.2 изр.
2 от договора предвиждат неравноправни клаузи, които на основание чл. 146 ЗЗП са
нищожни и не се прилагат.
Както се посочи по делото няма доказателства
Банката изобщо да е изработила погасителен план и да е определен размерът на
дължимата погасителна вноска както и да е посочила начина, метода на формиране
на претендирания размер лихва. Не може да се приеме, че потребителят разполага
със специални знания, с които да изчисли размера на месечната вноска или да
определи размера на дължимата лихва. Видно от събраните по делото доказателства
кредитополучателят е извършвал плащания по дълга като погасителните вноски не
са извършвани на едно и също число от месеца и са в различен размер, което подкрепя
извода, че не е изначално определен размера на анюитетната вноска по кредита и
кредитополучателят не е бил уведомен за
датата на падежа и за размера на вноската. Съгласно решение на Съда на ЕС от
09.11.2016г. по дело С-42/15 Член 10, параграф 2, буква з) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит не е
необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на
потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да
установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. В случая обаче с
подписания договор за кредит потребителят е в невъзможност на определи по ясен и недвусмислен начин
падежа за плащане на съответната вноска, поради което неизпълнението на
законовото задължение на Банката да предостави информация за размера на
лихвата, размера на вноската, датата на падежа не може да се съпроводи с
допълнителна тежест за потребителя свързана с упражнено право от страна на
Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 29, т. 2 Банката има право да
обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем в случаите по т.
28 от ОУ вр. т. 28, т. 1 – просрочие или частично плащане на която и да е
погасителна вноска по кредита – главница или лихви, такси и комисионни в
сроковете за плащане, определени в сключения договор. Видно от заключението на
вещото лице кредитополучателят е извършил плащания по дълга като след 2014г.
плащанията се извършват по сметка на съдебния изпълнител. Плащания се извършват
и през 2017г. и 2018г. - последното плащане е от 18.06.2018г. Вещото лице
посочва, че заключението не е точно, не е изчислен размера на лихвата като е
използвало изцяло предоставена от Банката информация без да е използвало ясен
критерий за формиране на лихвата и без информация как Банката е формирала
размера й. При липса на изпълнено задължение от страна на търговеца да
предостави пълна, точна, конкретна и ясна информация на потребителя за датата
на падежа за плащане на всяка вноска и по какъв начин се формира тази вноска не
може да се приеме, че е настъпил падежа за плащане на вноска и затова не са
налице предпоставките сочени от ищеца по т. 29, т. 2 вр. т. 28, т. 1 от ОУ
Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Срокът за погасяване на
кредита е 15 години като крайният падеж за изпълнение на задължението е 26.11.2022г.
Действително Тълкувателно решение №
8/2017г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК предвиди, че е възможно установителния иск
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, но ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване кои вноски са дължими и техния размер, а
падежът на задължението ще настъпи на 26.11.2022г.
При този извод съдът намира, че искът за
главница е предявен преждевременно, не е настъпил падежа, поради което следва
да бъде отхвърлен. В този смисъл са и изводите на РС Карнобат и решението като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Предвид ненастъпване на
изискуемостта на главното задължение, макар акцесорното задължение да се
отличава със самостоятелност, следва да се приеме, че не е настъпила
изискуемостта и на акцесорните задължения за заплащане на лихва и такси, поради
което исковете също следва към този момент да бъдат отхвърлени. Предвид
ненастъпване на изискуемостта, не следва да се обсъжда възражението за изтекла
погасителна давност.
По тези съображения решението на РС Карнобат следва
да бъде потвърдено.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските като с оглед изхода на спора право на разноски имат
само въззиваемите, които представят доказателства, че е платено възнаграждение за
адвокат в размер на 750 лева, което възнаграждение в съответствие с размера
установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответства на фактическата и правна
сложност на делото, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК от
въззивника е неоснователно.
На основание чл. 280 ГПК решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 161/09.08.2019г.
по гр.д. № 48/2019г. по описа на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София и адрес на управление район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ №260, представлявана от Димитър Борисов Шумаров и Милена
Ивайлова Ванева ДА ЗАПЛАТИ на А.Я.М.,
ЕГН ********** и С.С.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***,
разноски в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева – възнаграждение за
адвокат за въззивна инстанция.
На основание чл. 280 ГПК решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.