№ 3496
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20211100514696 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 89473 от 15.05.2020 г., постановено по гр. д. № 64879 по
описа за 2017 г. на СРС, ГО, 142 състав, ответникът И. В. А., ЕГН
**********, е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата
в размер на 518,2 лв. - главница за потребена топлинна енергия за периода
от м. 09.2014г. до м.04.2015г., както и сумата в размер на 17,21лв.,
представляваща сума за дялово разпределение, начислена във фактура с №
**********/05.2015г., ведно със законната лихва от 14.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 156,56 лв. - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода на забава
от 15.09.2014г. до 05.09. 2017г., както и сумата в размер на 5.2 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода на забава от
15.09.2014г. до 05.09. 2017г., като исковете са отхвърлени за сумата над
уважената част от 518,2 лв. до пълния размер на предявения иск в размер на
1389,23 лв. – вземане за потребена топлинна енергия, за сумата над 17,21 лв.
до пълния предявен размер на иска от 34,56 лв. – главница за суми за дялово
разпределение, иска за лихва над сумата в размер на 156,56лв., до пълния
предявен размер на иска за лихва в размер на 357,99лв. за периода от
15.09.2014г. до 05.09. 2017г. , както и сумата в размер над уважената част от
5,2 лв. лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода от
06.2014г. до м. 05.2015г. до пълния предявен размер от 9,19 лв. Със същото
решение ответникът С. М. А., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
1
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата в размер на 518,2 лв. - главница за
потребена топлинна енергия за периода от м. 09.2014г. до м.04.2015г., както
и сумата в размер на 17,21лв., представляваща сума за дялово разпределение,
начислена във фактура с № **********/05.2015г., ведно със законната лихва
от 14.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на
156,56 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена
за периода на забава от 15.09.2014г. до 05.09. 2017г., както и сумата в размер
на 5.2 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода на забава от 15.09.2014г. до 05.09.2017г., като исковете са
отхвърлени за сумата над уважената част от 518,2 лв. до пълния размер на
предявения иск в размер на 1389,23 лв. – вземане за потребена топлинна
енергия, за сумата над 17,21 лв. до пълния предявен размер на иска от 34,56
лв. – главница за суми за дялово разпределение, иска за лихва над сумата в
размер на 156,56лв., до пълния предявен размер на иска за лихва в размер на
357,99лв. за периода от 15.09.2014г. до 05.09. 2017г. , както и сумата в размер
над уважената част от 5,2 лв. лихва за забава върху главница за дялово
разпределение за периода от 06.2014г. до м. 05.2015г. до пълния предявен
размер от 9,19 лв.
Срещу решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която се поддържа, че
решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е
приложил правилата за давността. Поддържа, че вземанията стават
изискуеми след издаване на общите фактури, като към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК процесните вземания не са били погасени по
давност.
Въззиваемите И. В. А. и С. М. А., чрез назначения им особен
представител адв. Ш., оспорват подадената въззивна жалба, като твърдят, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че
вземанията на ищеца са периодични плащания, като позоваването от ищеца
на общите условия относно началния момент на давността противоречи на
закона.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Т.С.“ ЕООД, не е
заявил становище по въззивната жалба, подадена от ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Т.С." ЕАД
против „наследниците на С. Ф. А.”, като в процеса са конституирани
ответниците И. В. А. и С. М. А..
По делото не е спорно наличието на облигационно правоотношение
между страните с предмет доставка на топлинна енергия на топлоснабден
имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, както и че
ответниците като собственици на по ½ идеална част от процесния недвижим
имот следва да отговарят за по ½ от стойността на потребената топлинна
енергия за имота. Не е спорно също така, че през процесния период ищецът е
доставял топлинна енергия в имота.
Спорно между страните е за каква част от претендираните вземания са
погасени по давност, като такъв довод е наведен и във въззивната жалба.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Съгласно уговореното в чл. 33, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД /от
3
2014г. и действащи към процесния период/ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Публикуването на дължимите месечни суми на интернет страницата на ищеца
има характера на отправена до длъжника покана, след която започва да тече
30-дневен срок за заплащане на задълженията, поради което и съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Следователно за всяка една от претендираните от
ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който задълженията са възникнали, т.е.
след изтичане на съответния месец, през който е потребена топлинната
енергия. Исковата молба е подадена на 14.09.2017 г., поради което и погасени
по давност са всички вземания извън периода 01.09.2014 г. – 30.04.2015 г. В
случая предявените искове са осъдителни, като не е било подавано заявление
по чл.410 ГПК, каквито доводи са наведени във въззивната жалба. По
изложените съображения и съдът намира, че първоинстанционният съд
правилно е уважил предявените искове само относно непогасените по давност
вземания, като видно от изготвената СТЕ, присъдените суми съответстват на
дължимите суми за периода периода 01.09.2014 г. – 30.04.2015 г.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната
с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението в обжалваната от
ищеца част следва да бъде потвърдено.
В частта, с която СРС е уважил предявените от ищеца искове,
решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил
налице интерес за това.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна, като по делото липсват доказателства такива да са били сторени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89473 от 15.05.2020 г., постановено по
гр. д. № 64879 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 142 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу И. В. А., ЕГН
********** , осъдителни искове за сумата над уважената част от 518,2 лв. до
пълния размер на предявения иск в размер на 1389,23 лв. – вземане за
потребена топлинна енергия, за сумата над 17,21 лв. до пълния предявен
размер на иска от 34,56 лв. – главница за суми за дялово разпределение, иска
за лихва над сумата в размер на 156,56лв., до пълния предявен размер на иска
за лихва в размер на 357,99лв. за периода от 15.09.2014г. до 05.09. 2017г. ,
както и сумата в размер над уважената част от 5,2 лв. лихва за забава върху
главница за дялово разпределение за периода от 06.2014г. до м. 05.2015г. до
пълния предявен размер от 9,19 лв., както и в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу С. М. А., ЕГН **********,
осъдителни искове за сумата над уважената част от 518,2 лв. до пълния
размер на предявения иск в размер на 1389,23 лв. – вземане за потребена
топлинна енергия, за сумата над 17,21 лв. до пълния предявен размер на иска
от 34,56 лв. – главница за суми за дялово разпределение, иска за лихва над
сумата в размер на 156,56лв., до пълния предявен размер на иска за лихва в
размер на 357,99лв. за периода от 15.09.2014г. до 05.09. 2017г. , както и
сумата в размер над уважената част от 5,2 лв. лихва за забава върху главница
за дялово разпределение за периода от 06.2014г. до м. 05.2015г. до пълния
предявен размер от 9,19 лв.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5