Решение по дело №1255/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 317/26.04.2024г. постановено по НАХД № 1255/2024г. по
описа на РС-Б.

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. Б., с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение пред съда за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М. М. М. с ЕГН ********** от
гр.А., за извършено от него престъпление по чл. 313, ал.1 НК, а именно за това, че на
27.09.2022г., в гр. Б., сектор „Пътна полиция“, потвърдил неистина в писмена декларация
по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД към заявление с №13788/27.09.2022г, че свидетелството му за
управление на МПС №.../22.07.2021г издадено от ОД на МВР-Б. е изгубено, която по силата
на закон –чл.160 ал.1 от ЗДвП се подава пред орган на властта –началник на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Б., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства в нея и
налагане на административно наказание.
Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият не се
яви, но е редовно призован. Не се явява и неговият упълномощен представител-надлежно
призован.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият М. следва да бъде
признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба“ в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият М. М. М. с ЕГН ********** е роден на ...
На 14.08.2022г М. М. бил спрян за проверка от полицейски служител в гр.Н., ФР Г..
Бил тестван за употреба на алкохол и наркотици, тъй като бил със зачервени и стъкловидни
очи, а зениците му не реагирали. Направеният бърз тест се оказал положителен. Направен
му бил и кръвен тест също положителен.
На 27.09.2022г М. се явил в сектор „ПП“ при ОДМВР-Б. и подал Заявление за
издаване на ново СУМПС заведено под №13788/27.09.2022г от свидетелката В.-системен
оператор в група АНД, отчет водачи на ППС, профилактика и ПОВ. Към заявлението подал
и писмена декларация по чл.17 от Правилника за издаване на българските лични документи,
която по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП се подава пред орган на властта–началник сектор
„ПП“ към ОДМВР-Б., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства в нея и
саморъчно написал: “Не знам къде точно е изгубено свидетелството за управление. Осъзнах,
че липсва преди две седмици в чужбина“ и го подписал лично. Поръчката за издаване на
нова СУМПС била бърза, затова на 30.09.2022г било издадено ново СУМПС №*********.
Обвиняемият М. се върнал в Г..
На 21.10.2022г Служба за обществен ред в гр.Н. отправила писмо до обвиняемия М., с което
го уведомила за последиците от управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
На 25.10.2022г обвиняемият М. лично декларирал пред С. з. о. р. и подписал Декларация, с
която заявил, че се отказва от правото си да ползва СУМПС №.../22.07.2021г. Същият не
заявил пред немските власти, че притежава ново СУМПС №*********/30.09.2022г.
Напротив заедно с това предал СУМПС №..., което заявил като изгубено и невалидно в Р
1

България.
На 06.02.2023г Ф. а. с. извършила справка, от която станало известно, че обвиняемият М.
притежавал СУМПС с №*********/30.09.2022г. Обвиняемият М. се явил в С. з. о. р. в гр.Н.,
където заявил, че мислел че е изгубил СУМПС №.../22.07.2021г затова в България, заявил
издаването на нов документ, като старият бил обявен за изгубен. После го бил намерил в
дома си.
Предвид това по служебен път СУМПС №.../22.0.2021г ведно с цялата документация,
издадена от властите в гр.Н. ФР Г. по повод управлението на автомобил след употреба на
наркотици и санкционирането му постъпило в сектор „ПП“ при ОДМВР-Б..
По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия
състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля –Г. Г. В. и
обяснения на обвиняемия М. М. М..
От писмените доказателства: справка за съдимост; писмо от С. з. о. р. в гр.Н. ФР Г.,
ведно с писмени документи; заявление.
От писмените доказателствени средства: протокол за вземане на сравнителни образци
(л.27-28).
От експертизите: съдебно-графическа експертиза
От веществените доказателства: декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБЛД (л.48 от ДП) и
СУМПС №.../22.07.2021г и СУМПС №*********/30.09.2022г
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия, поради което и
настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените
материали. Доколкото доказателствата са непротиворечиви, то такъв анализ се явява и
безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 313, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а
именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – свидетелката В.. На
следващо място въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон -
чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 16, ал.2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване
на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. Декларацията се
2

поддава пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК - Началник на Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР-Б., като на последно място в нея обвиняемият обективно е потвърдил
неистина – декларирал (заявил е), че притежаваното от него СУМПС с № .../22.07.2021г е
било изгубено и не е било отнето от немските полицейски власти, когато в действителност
същото е било иззето от контролните органи във ФР Г. и той е бил наясно с това.
Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е годен предмет за невярно
деклариране. По своята правна природа тя е истинска, тъй като е съставена от обвиняемото
лице, посочено като неин автор.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото М. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е
иззето от немските власти, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, за да
му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред българските власти, че документът
му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с
подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1 ПИБЛД. Същият е съзнавал, че подавайки
декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е
предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде
заблуден относно действителното положение, но въпреки това от волева страна
обвиняемият е искал именно това, за да може по този начин да се снабди с дубликат на
СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде
наказан по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е
положил подпис.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият М. беше признат за виновен, законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три година или глоба от сто до триста
лева. В същото време по отношение на обвиняемия М. са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за умишленото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е бил неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
Доколкото практиката на съдилищата е константна, че винаги, когато са налице,
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи
този ред, то и настоящата инстанция намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и на същия да се наложи административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
други криминални прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита
като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на М., доколкото същото е
отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място
3

обвиняемият М. е оказал съдействие в хода на разследването, признал е вината си и е
изразил искрено съжаление и разкаяние за стореното. Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице с ниска степен на
общественаопасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му,
както и че той е осъзнал стореното. Поради тези съображение и като съобрази
имущественото положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо него следва да се
определи наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства в
минималния размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в
размер на 387,60 лева за изготвена експертиза, поради което и обвиняемият М. следва да
бъде осъден да ги заплати в полза на ОДМВР-гр.Б.. Същият на основание чл. 190, ал.2 НПК
следва да заплати по сметка на РС-Б. и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	317
Дата:	26 април 2024 г. (в сила от 14 май 2024 г.)
Съдия:	Мая Николова Стефанова

Дело:	20242120201255
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 март 2024 г.

Решение по дело №1255/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите