Определение по дело №47/2017 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2017 г. (в сила от 1 март 2017 г.)
Съдия: Момчил Димитров Таралански
Дело: 20177140700047
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 73

 

Административен съд – М*** , ІІІ състав в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                  Председател: М*** Т***

 

като разгледа постъпилата жалба по административно дело № 47/2017 г., установи следното:

 

Жалбата от О.Х.Е. е срещу писмо рег. № ПН – 3687/13.12.2016 г. на З*** -председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното писмо е незаконосъобразен акт, тъй като съдържа отказ за изплащане на обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск по чл.83, ал.1, т.3 от З*** ; административния орган не бил изпълнил задълженията си по чл.3, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (П*** ), при което постановения индивидуален административен акт е незаконосъобразен. Моли съда да обяви отказа за неоснователен, а индивидуалния административен акт за незаконосъобразен, като му се присъдят и направените разноски.

С разпореждане на съда от 31.01.2017 г., получено от адресата на 06.02.2017 г., жалбата е оставена без движение, като е дадено указание да се внесе държавна такса и да се укаже предмета на жалбата – кой акт се обжалва. В дадения 7-дневен срок (изтекъл на 13.02.2017 г.), указанията в разпореждането са изпълнени само по отношение на дължимата държавна такса. Поради това съдът приема, че предмет на жалбата е посоченото изрично в същата писмо рег. № ПН – 3687/13.12.2016 г. на З*** -председателя на ДАНС.

Това писмо (л.9 по делото) съдържа информация относно съществувало и прекратено служебно правоотношение на жалбоподателя с ДАНС и информация относно правото на  обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск по чл.83, ал.1, т.3 от З*** .

Съдът, като прецени приложените с жалбата доказателства, намира следното:

В конкретния случай липсва индивидуален административен акт – годен да бъде предмет на съдебен контрол. Писмо рег. № № ПН – 3687/13.12.2016 г. на З*** -председателя на ДАНС най-малко би могло да бъде такъв акт, тъй като не съдържа властническо волеизявление, което да поражда административно-правни или гражданско-правни последици в сферата на жалбоподателя или да засяга права и законни интереси на същия. Писмото не отговаря на нито един от признаците на индивидуалния административен акт, съгласно разпоредбите на чл.21, ал.1-4 от АПК. Освен това жалбата, доколкото не се установи друго, с оглед неизпълнението на указанията на съда, дадени с разпореждане от 31.01.2017 г., изрично очертава предмета на обжалване и не представлява искова молба с определена имуществена претенция, а доколкото не представлява такава претенция, то развитите в жалбата доводи относно датата на изискуемост на обезщетението не могат да се обсъждат в производството по допустимост на обжалвания акт. Във всички случаи оспорването на този акт (писмо рег. № ПН – 3687/13.12.2016 г. на З*** -председателя на ДАНС) не е начина за постигането на целения от жалбоподателя правен резултат – изплащане на обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск по съществувало, но прекратено служебно правоотношение. Липсата на правен интерес е едно от основанията за оставяне на жалбата без разглеждане и то е налице по отношение на жалбата, инициирала настоящето дело. Правният интерес най-общо може да се дефинира като липсата на друг по-ефективен процесуален способ за постигане на определен правен резултат. Както вече се отбеляза, в конкретния случай има друг такъв способ и това е предявяване на иск. Дали такъв иск би бил основателен, с оглед на данните за датата на прекратяване на С*** , е друг въпрос, ирелевантен в настоящето производство. Поради това жалбата е недопустима за разглеждане, защото от една страна е срещу акт, който не подлежи на оспорване, а от друга страна жалбоподателите нямат правен интерес от оспорването, тъй като биха постигнали целения правен резултат по по-ефективен начин.

С оглед на това, настоящият съдебен състав на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК, намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното дело следва да се прекрати, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О.Х.Е., с ЕГН * *** срещу писмо рег. № ПН – 3687/13.12.2016 г. на З*** -председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 47/2017 г. по описа на Административен съд – М*** .

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщението.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: