О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 9516 27.09.2018 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание на 27.09.2018 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14877/2018 г. по
описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против М.Р.З., за установяване дължимостта на главни и акцесорни вземания, за които е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9413/2018 г. на ПРС, XVII гр.с.
За преценка допустимостта на иска и определяне на
размера на дължимата ДТ е изискано заповедното производство.
След като разгледа материалите по него, съдът намира,
че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на
искове не са налице.
Няма основание за даване на указания за предявяването
им, т.к. процедурата по чл. 47 ГПК не е започнала. В заповедното производство
не е постановявано, нито са залепвани уведомления по чл. 47 ГПК на нито един от известните по делото адреси.
Същевременно, отразяванията при единственото посещение на постоянния адрес в ***
са недостатъчни, т.к. връчителят не е посочил дали лицето или такива по чл. 46,
ал. 2 ГПК са открити на адреса /респ. възможно ли е връчване чрез тях/, нито
има посещение в неприсъствен ден или сведения от управителя на ЕС.
В заповедта е допусната ОФГ при изписване фамилията на
длъжника.
Предвид изложеното, условията за даване на указания по
чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове са преждевременно
заведени и като такива - недопустими.
В случая исковият съд не
контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му
по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него
производство, т.к. той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно
необходимостта от предявяване на иск за претендираното
вземане. В този смисъл - Определение №
1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази
насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези
специални процесуални предпоставки /подадено в срок възражение/ и не е обвързан
от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде
върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване, въпреки
прекратяване на делото, по аргумент от т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК,
ВКС.
Частното дело следва да бъде
върнато на заповедния съд след стабилизиране на настоящия акт.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 55201/17.09.2018 г., подадена от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против М.Р.З., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 14877 по
описа за 2018 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се
връчи само на ищеца, чрез юрк. Н. на посочения адрес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД