№ 1046
гр. Русе, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520101549 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 415 от ГПК във вр. с чл.
410 КЗ.
Претенцията на ищцата „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Цариградско шосе” № 47А, представлявано от Селин Болар - изпълнителен
директор и Тихомир Минчев - прокурист чрез юрк. Р. Ч. се основава на
твърдения, че на *** г., в гр. Русе, при движение по бул. „България“, при
управление на лек автомобил „Мерцедес Е220“ с рег. №***, водачът
реализира ПТП в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
от което са причинени щети на автомобила. Произшествието било причинено
вследствие на необезопасена дупка на пътното, поради невзети мерки от
страна на стопанина на пътя – ответникът Община Русе. Към датата на
събитието, собственикът на автомобила е имал за увредения л.а. “Мерцедес
Е220“ сключен валиден договор за застраховка Каско „Престиж“ с
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, полица № *** Във връзка с
настъпилото събитие и нанесените щети по автомобила, в „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД постъпило на заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение като е образувана щета № ***. Извършен бил
1
опис и оценка на вредите на лек автомобил “Мерцедес Е220“ с рег. №***, като
същите били описани подробно в опис на щети и изчислени в калкулация.
Така ищецът като застраховател по застраховка “Каско ” законосъобразно и
обосновано заплатил на сервиза, извършил ремонта на автомобила съгласно
представена фактура обезщетение в размер на 2 127,19 лева. За
ликвидационни нужди по щетата били направени и обичайни ликвидационни
разноски в размер на 11,74 лв. Ищецът счита, че ответникът е стопанин на
пътя и има нормативно установени задължения по неговата поддръжка в
нормално експлоатационно състояние. Именно предвид неизпълнението на
тези задължения настъпила щетата, за която платили обезщетение по договора
за Застраховка „Каско“, както и посочените ликвидационни разноски. Счита,
че на осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайни разноски, с оглед на което претендирал
горепосочените суми по реда на заповедното производство по приложеното
ч.гр.дело №***. на РРС, заедно със законна лихва за забава в размер на 266,38
лв. за периода от 20.12.2022 г. до 28.12.2023 г., но по същото в срок било
направено възражение от длъжника, с оглед на което претендира за
установяване на задълженията му по исков ред по настоящото дело.
Претендира за присъждане и на разноските по делото, вкл. и тези по
заповедното производство.
Ответникът Община Русе оспорва иска. Счита, че не е доказано
настъпването на вредите в резултат на противоправно поведение на общината,
че не налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, че ако се дължи
обезщетение, то същото следва да е в по-нисък размер, т.к. следва да се плати
обезщетение в размер на стойността на увредената част, намалена със
стойността на годните й части или на получения материал.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на
*** г. е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което лек
автомобил модел „Мерцедес Е220“ с рег. №***, управляван от св. Д. М. при
движение по бул. „България“ в гр.Русе е преминал през несигнализирано и
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка/. В резултат на това са
увредени гумата и джантата на предно дясно колело на автомобила. Не се
спори, а по делото са представени и писмени доказателства, че за автомобила
2
е имало сключен валиден договор за застраховка Каско „Престиж“ с
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, полица № *** както и че ищецът е
заплатил обезщетение за осъществен от собственика в оторизиран сервиза
ремонта на автомобила съгласно представена фактура в размер на 2 127,19
лева. В протокола за процесното ПТП на КАТ Русе изрично е посочено че
дупката, през която е премина автомобилът е с дълбочина 17 см. и дължина и
широчина – 120/45 см. със заключението на вещото лице по приетата по
делото автотехническа и ценова е-за се установява, че при такъв инцидент е
нормално да се получи спукване на гума и повреда на джантата на колелото на
автомобила, преминало през дупката. Вещото лице не установява наличие на
възможност за аварийно спиране или заобикаляне на дупката от водача при
установената пътна обстановка – тежък трафик и тир камьон, който е „сякал“
пътя на водача, което е наложило да се изтегли максимално в дясно на лентата
си за движение/ показанията му в с.з./ С оглед на това съдът намира
възражението на ответника за съпричиняване за недоказано. Вещото лице
установява и стойността на ремонта - 2137 лв. с ДДС при подмяна на
увредената джанта с нова оригинална, както и стойността на увредената
джанта при издаване за скрап – 28 лв. В първоначалното си заключение
вещото лице посочва, че не може да се даде категоричен отговор на въпроса
дали джантата подлежи на ремонт. При изслушването на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че това е така, защото джантата не е
запазена след ремонта и не може да се установи дали има пластични
деформации. Установява още, че при ремонт са налице рискове за
безопасността на автомобила при използване на отремонтирана алуминиева
джанта /процесът на ремонт включва заваряване на пукнатината със сплави,
които не са със спецификацията на оригиналната сплав/. Това се потвърждава
и от допълнитеното му заключение, с което установява още, че ако е възможно
да се извърши ремонт на джантата, то стойността на така отремонтирана
джанта на пазара е около 300 – 400 лв., а стойността на самия ремонт е 78 – 90
лв.
Гореизложеното се установи от събраните по делото писмени
доказателства, заключението на вещото лице и показанията на св.М.. Съдът не
дава вяра на същите и приема, че той не се е движел с превишена скорост, т.к.
свидетелят изрично посочва, че е спрял бързо след инцидента – „…..и направо
издрънча и спрях след 2 метра. Спрях веднага след вторият метър и в колата
3
ми буквално се усети, че има спукана гума….“
При така установеното въз основа на събраните по делото доказателства
и приложимия закон съдът счита, че искът е доказан по основание. Относно
размера на същия /паричната сума, необходима за възстановяване на
нанесените щети, която ищецът е заплатил като застраховател и има право на
регрес срещу причинителя на вредата/ съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице Д. по приетата автотехническа е-за, т.к. е аргументирано и
обосновано и съответства на останалите доказателства по делото. Въпросът,
който се поставя е дали от стойността на обезщетението следва да се
приспадне стойността на увредената джанта и ако да в какъв размер – като
материал за скрап или като част годна за употреба след ремонт. Съдът счита за
правилно първото разбиране. Не е налице основание за приспадане на
стойността на джантата след заваряването й, т.к. това не само вече не е
оригинална/неоригинална част, но не е и част втора употреба, а неизправна
ремонтирана част и като такава застрашава безопасността на движението
както на автомобила, в който се използва, така и на останалите участници в
движението. С оглед на това от общият размер от 2 138,93 лв. следва да се
приспадне сума в размер от 28 лв. и искът да се уважи до размер от 2 110,93
лв. главница. Искът за лихва е акцесорен и следва основателността на главния
иск. При изчисление на дължимата лихва с програмен продукт съдът установи
същата в размер над този, претендиран от ищеца, поради което този иск
следва да се уважи изцяло.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните
съразмерно на уважената/отхвърлена част от исковете – 99,17 % към 0,83 %.
При това положение от направени по разноски в размер на 664,90 лв. по
настоящото дело и 148,11 лв. – по заповедното производство ищецът има
право на разноски в размер на 806,26 лв., а ответникът от направени разноски
в размер на 300 лв. за юриск. възнаграждение има право на разноски в размер
на 2,49 лв. С оглед на това по компенсация следва да се присъдят само
разноски в размер на 803,77 лв. в полза на ищеца.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1
4
от ГПК, вземането на ищеца „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Цариградско шосе” № 47А, представлявано от Селин Болар - изпълнителен
директор и Тихомир Минчев - прокурист срещу ответника ОБЩИНА РУСЕ с
ЕИК ********* в размер на 2 110,93 лв.- изплатени от ищеца ликвидационни
разноски и застрахователно обезщетение по Застраховка „Каско“ за вреди от
настъпило на *** г. в гр.Русе по бул.България ПТП с лек автомобил „Мерцедес
Е220“ с рег. №*** , ведно със законната лихва за забава върху сумата от
22.12.2023 г. до окончателното плащане, както и за 266,38 лв. - законна лихва
за забава за периода от 20.12.2022 г. до 28.12.2023 г., които суми са били
претендирани по реда на заповедното производство по ч.г.д. №***. на РРС и
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в останалата му част за горницата над 2
110,93 лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ с ЕИК ********* да плати на „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 47А, представлявано от
Селин Болар - изпълнителен директор и Тихомир Минчев – прокурист сумата
в размер на 803,77 лв. – разноски по компенсация по настоящото дело и по
заповедното производство по ч.г.д. №***. на РРС, общо.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5