РЕШЕНИЕ
№ 1526
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502432 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Й. С. Д. против Решение № 2422/30.06.2022г.,
пост. по гр.д.№ 12864/2021, ПдРС, с което е признато за установено по отношение на
Л. С. Д., че Й. С. Д. не притежава правото на строеж (надстрояване) на втори жилищен
етаж върху сграда с идентификатор 59032.501.48.1 по КК и КР на село *****, със
застроена площ от 89 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 59032.501.48 по КК и КР на
село *****, община *****, с площ 689 кв.м.; при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 59032.501.1504, 59032.501.1505, 59032.501.47, 59032.501.49,
59032.501.1108, учредено с нотариален акт № ***, том I, рег. № № ****, дело № ****
от 08.05.2015 г. на нотариус Н. Х.-С., вписан в Службата по вписвания с вх. рег. №
***** от 11.05.2015 г., акт № *****, том ****, дело № *****, като погасено по давност,
на основание чл. 67 ЗС, като са присъден и разноски.
Жалбоподателят Й. С. Д. е обжалвал решението като неправилно, постановено в
противоречие с процесуалния и материалния закон. Поддържа, че учреденото му право
на настрояване е безсрочно, както и че успоредно с това му е прехвърлена и 1/5ид.ч. от
правото на собственост върху ПИ. Счита, че нормата на чл.67 от ЗС е диспозитивна,
същата защитава частен интерес – на суперфициента, поради което и по волята на
1
страните може да се договаря нещо различно. Сочи и че съдът не е отчел факта, че
притежава идеална част от правото на собственост върху земята. Поддържа, че от
2017г. е налице нов съсобственик в собствеността върху имота, при което той не би
могъл без негово съгласие да започне реализацията на учреденото му право на строеж.
Поради това счита че срокът за осъществяване на учреденото право на строеж не е
започнал да тече, т.к. началото му е свързано с възникване на фактическа възможност
за упражняването му. Счита, че е налице обективна невъзможност да се реализира
правото поради влошените взаимоотношения с ищеца и липсата на съгласие от негова
страна. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗАдв.
Въззиваемата страна Л. С. Д. е подала отговор на въззивната жалба, в който
поддържа нейната неоснователност. Счита , че в жалбата се правят нови фактически и
правни възражения, които обаче са преклудирани, доколкото в отговора по чл.131 от
ГПК е посочено единствено, че е налице безсрочно учредено право на собственост. По
същество на направените възражения поддържа, че същите са неоснователни. Сочи, че
от учредяване на правото на строеж суперфициарът не е предприел нито едно правно
или фактическо действие по реализация на учреденото му право. Счита за
неоснователно твърдението, че смяната в съсобствеността е препятствала реализацията
на учреденото право на строеж. Посочва, че срокът по чл.67 от ЗС е давностен и
започва да тече от момента, в който договорът за учредяване може да породи действие.
В този смисъл смяната в съсобствеността не съставлява пречка пред реализацията му.
Поддържа и че нормата е императивна и срокът не може да бъде изменян по волята на
страните. Развива съображения относно това, че смисълът на понятието безсрочно
право на строеж е свързан с възможността след реализиране на строежа суперфициарът
да стане собственик на постройката без правото на собственост да е ограничено със
срок. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Л. Д. за признаване за
установено между него и Й. Д., че учреденото в полза на ответника право на
надстрояване на втори етаж на сграда с идентификатор 59032.501.48.1, който е
собствен на ищеца е погасено по давност поради неупражняването му в предвидения
от закона срок. Предявен е отрицателен установителен иск за собственост върху
сурепфиция.
Правният интерес от водене на този установителен иск Л. Д. установява с
2
приложения документ за собственост - договор за покупко-продажба, материализиран
в НА № ****, т.ІІІ , д.*** от 07.12.2017г. на нотариус Р. С., по силата на който той е
станал собственик на едноетажна жилищна сграда с идентификатор 59032.501.48.1 и
други постройки, ведно с 4/5ид.ч. от ПИ с идентификатор 59032.501.48, съставляващ
дворно място с площ от 689кв.м. Като съсобственик на терена и едноличен собственик
на сградата има правен интерес по всяко време да иска установяване на погасяването
по давност на учредената суперфиция върху последната /Р№79/28.01.2021г., гр. д. №
4416/2019 г., II г. о., ВКС/.
С обжалваното решение предявеният иск е уважен, като е прието, че правото на
надстрояване не е упражнено в предвидения от закона срок, поради което и е погасено
по давност.
Приложените по делото документи за собственост установяват следните
транслативни сделки във времето по отношение на процесния недвижим имот :
С НА № ***, т.I, д.№ ****, на нотариус Н. Х.-С. Й. Д. закупува 1/5ид.ч. от
собствеността върху ПИ с идентификатор 59032.501.48 по КК и КР на с. *****,
съставляващо дворно място от 699 кв.м., подробно описано, като със същия договор
прехвърлителите му учредяват безсрочно и безвъзмездно право на строеж/
надстрояване/ на предвидения втори жилищен етаж върху построената в гореописания
недвижим имот жилищна сграда с идентификатор 59032.501.48.1, като
прехвърлителите са си запазили пожизнено заедно и поотделно правото на ползване
върху идеалната част от имота и върху бъдещата постройка. Първоинстанционният съд
не е изследвал въпроса относно това дали към момента на сделката купувачът е бил в
брак, респ. дали и придобитото е в режим на СИО, но доколкото евентуален съпруг би
се явил необходим, но не задължителен другар в производството, то въззивния съд не
следи служебно за конституирането му /доколкото законът не предвижда служебно
конституиране на неучаствалия в първоинстанционното производство необходим
другар, същият се конституира като страна пред въззивния съд само в случай, че
подаде въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, по аргумент на т.17 от
ТР№1/2001 по гр.д.№1/2000,ОСГК, ВКС и при съобразяване с новата процесуална
уредба на въззивното произоводство/.
С НА № ****, т.ІІІ , д.*** от 07.12.2017г. на нотариус Р. С., Л. Д. е закупил
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 59032.501.48.1 и други постройки, ведно
с 4/5ид.ч. от ПИ с идентификатор 59032.501.48.
Така страните по делото се легитимират като съсобственици в дворното място,
съставляващо имот с идентификатор 59032.501.48, ищецът Л. Д. се легитимира като
собственик на едноетажната жилищна сграда, а за Й. Д. – че е придобил правото на
надстрояване на втория етаж от същата сграда.
Видно от представеното удостоверение от общ. ***** не е издавано
3
разрешение за строеж и съставен протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво за процесния имот. По делото не се и твърди да
се предприемани действия за реализиране на правото на надстрояване.
При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи :
Безспорно се установява от НА от 2015г., че в полза на Й. Д. е учредено право на
надстрояване на втори етаж на съществуваща сграда, индивидуална собственост на
продавачите Й. и Л. Д.и. Спорът е дали това право се погасява поради
неупражняването му в срок и от кога започна да тече този срок. Спори се и дали ако
съсобственикът , учредил правото на строеж, прехвърли собствените си права, то е
необходимо съгласие на новия собственик. Правото на строеж е свързано с
упражняването му в определен от закона срок в случай, че не се упражнява от
единствен собственик на терена / безспорно ако едно лице е единствен собственик на
земята, то може да я застрои неограничено във времето/. В случаите на съсобственост,
обаче, правото на строеж/ надстрояване се може да се упражни само със съгласието на
всички съсобственици на терена, при което упражняване на правата по него са
обвзързани със срок, съобразно разпоредбата на чл.67 от ЗС, доколкото се строи и
върху чужда идеална част от собствеността. Този срок е давностен, както
последователно е разяснявал ВКС както в ТР№ ТР № 1/0 4.05.2012 г. , т. д. № 1/2011
г., ОСГК , така и в други свои решения - Р № 150/24.06.2014г., гр. д. № 2082/2014 г.,
III г. о., и др.. В т.2 на соченото ТР изрично е посочено, че срокът по чл.67 от ЗС е
давностен и започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи
действие. В процесния случай учредяването на право на строеж е станало посредством
нотариален акт и от този момент суперфициарът е имал възможност да започне да
реализира строежа. Без всякакво правно значение е дали в последствие неговите
прехвърлители са отчуждили собственическите си права и дали има нов собственик на
земята. Това е така, т.к. новият собственик трябва да търпи ограниченията в правото на
собственост установени от праводателите му. Началото на давностния срок може да се
отчита от по-късен момент само ако собствениците на земята недобросъвестно са
създавали пречки за реализирането на правото на строеж. В този случай те не могат да
се ползват от своята недобросъвестност. По настоящето дело не са въведени подобни
твърдения с отговора на исковата молба, още по-малко пък и се установяват подобни
обстоятелства. При това фактическо положение следва да се приеме, че суперфициарът
Й. Д. е могъл да реализира учреденото му право на надстрояване от момента на
учредяването му, до изтичане на давностния срок по чл.67 от ЗС, в който правото се
погасява по давност. Безспорен факт по делото е, че той не е започнал реализация на
строежа и до момента. От датата на учредяване на правото на строеж през 2015г. са
изминали повече от пет години, поради което и е налице погасяване то му по давност.
В жалбата са наведени и съображения, че нормата на чл.67 от ЗС била
диспозитивна и страните са могли да уговарят нещо различно. Този довод не може да
4
бъде споделен, доколкото давностните срокове не могат да се скъсяват или удължават,
нито е допустимо предварителен отказ от давностни срокове / арг. от чл.113 от ЗЗД/.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за установяване на
погасяването по давност на правото на надстрояване на ответника е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което и решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да бъдат осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 400лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2422/30.06.2022г., пост. по гр.д.№ 12864/2021,
ПдРС.
ОСЪЖДА Й. С. Д., ЕГН ********** да заплати на Л. С. Д., ЕГН **********,
сумата от 400лв. разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5