Р Е Ш Е Н И Е № 290
гр. Сливен 29.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав, в публично заседание
на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 498 по описа на
съда за
Производството е по реда на чл. 59 – чл.
63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.С.М. срещу НП № 20-0804-000592 от 06.03.2020 г.
на Началник РУ към ОД МВР Сливен, РУ - Сливен, с което на основание чл. 175А,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му са наложени административни
наказания: ГЛОБА в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца, и ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушения на чл. 104Б
т. 2 и чл. 137 А ал. 1 от ЗДвП. Иска НП
да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбопод. М. лично и чрез своя
пълномощник – адв. П. Тодорова, иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, чрез своя
представител – Началника на РУ Сливен Димитър Кикьов иска НП да бъде потвърдено.
Представя писмено становище.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.02.2020
г. жалбопод. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СН 9649 АТ , негова
собственост в с. Селиминово, общ. гр.Сливен. Около 10:10 ч. полицейските служители
при ОД МВР – Сливен – актос. Г. Г. и
свид. Г.М., най напред чули шум от форсиран двигател, а след малко забелязали един
автомобил да се движи по ул. Мир посока центъра, като водача форсирал
двигателя, превъртал колелата и поднасял а-ла в дясно на пътя, като навлязъл в
съседната лента, с което създал непосредствена опасност от възникване на ПТП. По този начин жалб. М. използвал пътя не по
предназначението му за превоз на хора и товари а за други цели- да шофира
демонстративно.
Полицейските служители го спрели и установил, че жалбоподателя не
използва обезопасителен колан по време на движение с, който МПС е оборудвано
За констатираното на жалбопод.
бил съставен АУАН № Д659548/11.02.2020
г., с който деянията били квалифицирани като нарушения по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП
и чл. 137А ал. 1от ЗДвП. Актът му бил предявен, който след като се запознал със
съдържанието му е написал, че няма възражения.
На
основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Горната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от представените и събрани
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на атакуваните АУАН
и НП, кредитира показанията на разпитаните
по делото актосъставител Г.П.Г. и свид. Г.М.М., които са полицейски служители и
не са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, те са очевидци на
деянието и съобщават за възприетите от тях факти от първо лице.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
АУАН
и НП са процесуално и материално законосъобразни, те имат необходимото по закон
съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в обстоятелствената им част ясно и
точно са описани съставите на нарушенията, които водачът е допуснал. Същият на
свой ред съгласно чл.43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и е
направил възражения.
По делото по безспорен и
категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателя виновно е извършил
вмененото му във вина нарушение. Според
чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в
ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят, допускайки процесното нарушение,
е действал умишлено, при което е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им. При така приетото за установено от фактическа страна
законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с
действията си жалбопод. е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца. Съобразно
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и
товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да
бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места. Посочвайки
като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. Следва да се посочи, че актос. Г. и свид. М. са видели и чули поднасянето на
автомобила на завоя и навлизането му в съседната лента в дясно по пътя и
свиренето на гумите. В случая жалбопод. при боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ, завъртане на волана/ е постигнал целения ефект, при който е демонстрирал отклоняване от
траекторията на движение на управляваното от него МПС изразяващо се в накланяне
на ляво и дясно, приплъзване на гумите по асфалта и др., известни като
форсиране, "въртене на гуми", дрифт и пр. Целения ефект не би могъл да настъпи при нормално управление на МПС. Не е нужно за целите на
това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като
неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне
наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за определени
цели- превоз на хора и товари.
От посоченото се налага извода, че умишленото и съзнателно опасно шофиране
посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
Действията на жалбопод. са извършени в централната част на населеното място
при наличието на други участници в движението и на немалко присъстващи в
непосредствена близост. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол
в процеса на поднасяне на МПС би могло да има неясно какви последици. Описаната
висока степен на опасност от това шофиране е продиктуван и големият и тежък
размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3000 лева, както и кумулативно
предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12
месеца. Административно-наказващият орган е приел, че жалбопод. не е използвал посочения път, отворен за
обществено ползване по предназначение и му е наложил съответното наказание.
Доколкото в закона не се съдържа примерно изброяване относно забранените
действия на пътищата, отворени за обществено ползване, то следва същите да се
преценяват индивидуално във всеки конкретен случай с оглед опасността, която
създават за околните. Следва да се вземе предвид, че именно поради зачестилите
подобни случаи, законодателят е въвел и нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В настоящия случай и актосъставителят, и административно-наказващият
орган за описали обективната страна на деянието, а именно: "форсира
двигателя, превърта гуми и поднася а-ла преднамерено напречно на оста на пътя, т.
е в обстоятелствената част на АУАН и НП вмененото във вина на жалбопод.
нарушение е индивидуализирано.
Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган на основание
чл. 175а ал. 1 пр.
3 от ЗДвП е наложил на жалбопод.. административно наказание глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12/дванадесет/ месеца, като е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и
характера и степента на обществена опасност на деянието.
Деянието не може да се квалифицира и като маловажен случай. За да е едно деяние такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици,
или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява
маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона
обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се
квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да
изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на
дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които
се засягат.
В случая се касае за младеж, който е 22 годишен, но
видно от приложената по делото справка за нарушител е с множество влезли в сила
НП за различни нарушения по ЗДвП, въпреки, че притежава СУМПС от относително
кратко време- от 23.02.2018г . За прецизност съда следва да посочи, че до
датата на издаване на това НП по отношение на жалбопод. М. са влезли в сила 4
НП и 7 ЕФ.
За евентуална преценка за маловажност е необходимо и
да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили
дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя не е такова.
Мотивиран
от посоченото съдът прие, че следва да потвърди НП като правилно и
законосъобразно, ето защо:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 20-0804-000592 от 06.03.2020 г. на
Началник РУ към ОД МВР Сливен, РУ - Сливен,, с което на М.С. М. с ЕГН **********
***, му са наложени административни
наказания: ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца и ГЛОБА в размер на 50 лв., на основание чл.175А, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 183 ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: