Определение по дело №43470/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30815
Дата: 2 септември 2023 г.
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20221110143470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30815
гр. София, 02.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110143470 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „.....................“ ЕАД с която са
предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу А. М. К., М. Б. Л. и А. А. К.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител И.П.Р. за
заплащане, при условията на разделност (А. М. К. 4/6 части, А. А. К. и М. Б. Л. – по 1/6
част) на сумите, както следва: 2 023,51 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
...................... с абонатен № .............; 337,66 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 22.07.2022 г., 21,53
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. и 3,36 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
22.07.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.08.2022 г. до окончателното им заплащане.
С депозирана по делото молба с вх. № 48726/22.02.2023 г. ответницата М. Б. Л. заявява,
че претендираните от ищеца суми, заедно със законната лихва върху главницата, е изплатена
изцяло на 15.02.2023 г. Посочва, че признава исковете и отправя искане за отхвърляне на
исковете, при съобразяване с извършеното плащане. В подкрепа на изложеното представя и
заверено копие от фискален бон от 15.02.20223 г., издаден от „.....................“ ЕАД, за
заплащане на сума в общ размер от 2 634,08 лева, включваща главница, мораторна лихва,
законна лихва и съдебни разноски в размер от 136,67 лева.
С разпореждане № 69224/06.06.2023 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да изрази становище по твърдението на ответницата за погА.ване на
процесните вземания чрез осъществено плащане в хода на процеса.
С молба с вх. № 166434/13.06.2023 г. ищецът е потвърдил извършеното плащане на
всички вземания, предмет на делото, ведно с държавната такса по него, посочвайки, че
непогасено е останало единствено юрисконсултското възнаграждение по делото, което
претендира в минимален размер.
С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че доколкото заявените
от ищеца вземания с процесните искови претенции са били изцяло погасени от ответната
страна посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не
1
съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено. При липсата на
правен спор, липсва и нужда, съответно обусловен от нея правен интерес от съдебна защита,
а наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежно възникване на правото на иск, за която съдът следи служебно.
Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или се отказва от
предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови претенции са
изцяло удовлетворени, то за „.....................“ ЕАД не съществува правен интерес от водене на
настоящото съдебно производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в
горепосочената молба от 13.06.2023 г., с която заявява, че претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер. Съдът е длъжен да
обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно производство, поради което в
случай, че констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални
предпоставки за надлежно възникване на правото на иск – правен интерес от заявената с
исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените искове се явяват
процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови
претенции са изцяло удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за „.....................“
ЕАД е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което образуваното въз
основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнА. и по искането за разноски. В настоящия случай,
доколкото прекратяването на делото е обусловено от осъщественото плащане от ответната
страна в хода на процеса – на 15.02.2023 г., т. е. след връчване на препис от исковата молба,
с извънпроцесуалното си поведение ответниците са дали повод за завеждане на делото,
поради което следва да понесат сторените разноски по него.
Ищцовото дружество претендира единствено разноски такива за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде присъдено в минимален размер от
100 лева, определен съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ (обн.
ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, при съобразяване с липсата на фактическа и
правна сложност на делото и извършените пълномощника на ищеца процесуални действия,
изчерпващи се единствено с подаване на исковата и уточнителни молби.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 43470/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I-во ГО, 51-ви състав.
ОСЪЖДА А. М. К., с ЕГН: ********** и адрес: град ......................, М. Б. Л., с ЕГН:
********** и адрес: град ...................... и А. А. К., с ЕГН: ********** и адрес: .....................,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител И.П.Р., с ЕГН:
**********, да заплатят на „.....................“ ЕАД, ЕИК ...................., със седалище и адрес на
управление: ....................., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2