Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 01
декември, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 28.10.2021 г. /двадесет и осми
октомври, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен съдия:
ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 459 по описа за 2021
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6,
чрез пълномощника адв. З.Й.Ц. от САК,
е предявил срещу ответника Л.Т.К. с ЕГН: **********,***, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи вземането, присъдено в заповедното производство
по ч.гр.дело № 597/2020г. по описа на РС-Лом, както следва: сумата от 1372.04
лв. (хиляда триста седемдесет и два лева и четири стотинки), представляваща общ
сбор на дължими суми по фактура № **********/18.08.2018 г., фактура №
**********/20.08.2018 г., фактура № **********/18.09.2018 г., фактура № **********/20.09.2018 г., фактура № **********/18.10.2018 г., фактура №**********/20.10.2018 г., фактура № **********/18.12.2018
г. и фактура № **********/20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба се твърди, че между ответника и «Теленор България» ЕАД с
предходно наименование «Космо България Мобайл» ЕАД са сключени следните
договори за предоставяне на услуги: 1. Договор за мобилни услуги № ********* от
01.11.2017 г., ведно със Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор
от 01.11.2017 г., като съгласно Договора на потребителя е предоставен мобилен
номер *, пренесен от друга мрежа в Telenor; 2. Договор за мобилни услуги №
********* от 08.12.2017 г., съгласно който на потребителя е предоставен мобилен
номер *; 3. Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2017 г., съгласно
който на клиента е предоставен мобилен номер *;
4. Допълнително споразумение № ********* от 20.01.2018 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги, съгласно
което за мобилен номер * влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС; 5.
Допълнително споразумение № *********
от 20.01.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер * влиза в сила нов абонаментен
план; 6. Допълнително споразумение № ********* от 19.03.2018 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 19.03.2018 г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** потребителят продължава
ползването на услугите за посочения номер при условията на абонаментния план,
който ползва към датата на подписване на споразумението, а на потребителя е
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black. Предоставянето на
устройството е уговорено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 157.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й,
на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да заплати една първоначална лизингова вноска в размер на 75.00 лв. с
вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 3.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; 7. Договор за мобилни услуги №
********* от 19.03.2018 г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен
номер *; 8. Допълнително споразумение № ********* от 24.05.2018 г.
към договор за мобилни/фиксирани
услуги, съгласно което за мобилен номер *
влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса
17.99 лв. с вкл. ДДС или 14.99 лв. без вкл. ДДС; 9. Допълнително споразумение № ********* от 01.08.2018 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, съгласно което
за мобилен номер * влиза в сила нов абонаментен план, (със стандартна месечна
абонаментна такса 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв. без вкл. ДДС), а на
потребителя е предоставено мобилно устройство Х1А ОМ1 Redmi Note 5A 16GB Dual
Dark Grey; 10. Допълнително споразумение № ********* от 18.08.2018 r. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 18.08.2018 г., съгласно което за мобилен номер * влиза в сила нов
абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС
или 25.82 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен
апарат MEIZU М6 16GB Dual Silver. Предоставянето на устройството е уговорено от
страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 128.47 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от
договора за лизинг лизингополучателят се задължава да заплати една първоначална
лизингова вноска в размер на 27.50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 4.39 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 8
бр. фактури, издадени в периода м. август 2018 г. - м. декември 2018 г.:
фактура № **********/18.08.2018 г., фактура № **********/20.08.2018 г., фактура
№ **********/18.09.2018 г., фактура № **********/20.09.2018 г., фактура №**********/18.10.2018 г., фактура № **********/20.10.2018 г., фактура № **********/18.12.2018
г. и фактура № **********/20.12.2018 г. Във всяка от фактурите са начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
него и клиента, подробно описани в исковата молба. Предвид това, общата
стойност на неизплатените парични задължения на Л.Т.К. спрямо „Теленор
България“ ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях договори, описани
по-горе, е в размер на 1372.04 лв. (хиляда триста седемдесет и два лева и
четири стотинки). Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Препис от исковата молба
е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно
заседание, проведено на 28.10.2021 г., ответникът не се е явил, редовно
призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Преди първото заседание по делото ищецът с
писмено становище чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238,
ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Така
предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е
основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени
доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в
настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът,
че искът е вероятно основателен. Представените
писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и размерите на
дължимите плащания.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1372.04 лв. (хиляда триста седемдесет и два
лева и четири стотинки), представляваща общ сбор на дължими суми по фактура №
**********/18.08.2018 г., фактура № **********/20.08.2018 г., фактура №
**********/18.09.2018 г., фактура№ **********/20.09.2018 г., фактура№ **********/18.10.2018 г., фактура №**********/20.10.2018 г., фактура
№ **********/18.12.2018 г. и фактура № **********/20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.05.2020г., до окончателното изплащане на вземането, присъдени в заповедното
производство по ч.гр.дело № 597/2020г. по описа на РС-Лом.
По отношение на разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото
производство разноски.
Разноските надлежно се претендират. В тях се включват внесената държавна такса
в размер на 27,44 лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 360 лв.,
направени в заповедното производство и 27,44
лв. довнесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение в размер от
391.25 лв. – в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Т.К. с ЕГН: **********,*** и „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, че
съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД към Л.Т.К. с ЕГН: **********, за сумата от 1372.04
лв. (хиляда триста седемдесет и два лева и четири стотинки), представляваща общ
сбор на дължими суми по фактура № **********/18.08.2018 г., фактура №
**********/20.08.2018 г., фактура № **********/18.09.2018 г., фактура № **********/20.09.2018 г., фактура № **********/18.10.2018 г., фактура
№ **********/20.10.2018 г., фактура № **********/18.12.2018 г. и
фактура № **********/20.12.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08.05.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.05.2020 г. по ч.гр.д.
№ 597/2020 г. по описа на Районен съд – Лом.
ОСЪЖДА Л.Т.К.
с ЕГН: **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, направените
деловодни разноски в настоящото производство в размер на 418,69 лв. /четиристотин
и осемнадесет лева и шестдесет и девет
стотинки/, от които 27,44 лева
за платена държавна такса и 391,25 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.Т.К.,
с ЕГН: **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, направените деловодни разноски по ч.гр.д. №
597/2020 г. на ЛРС в размер на 387,44 лв. /триста осемдесет и седем лева и
четиридесет и четири стотинки/, от които 27,44
лева за платена държавна такса и 360,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
Ответникът разполага със
защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: