РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Перник, 10.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Гражданско дело № 20211700100076 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена
ОТ: М.В. Б.- П., ЕГН:**********,
ЧРЕЗ адвокат Т.П.
със съдебен адрес: *** моб. тел. ***
СРЕЩУ: ЗК “Лев инс” АД, с ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул. „Софийско
шосе“ №67А, представлявано от Изпълнителен директор П.Д. и Изпълнителен директор
М.М.-Г.
С ИСКАНЕ:
ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът ЗК “Лев инс” АД, с ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТИ
на ищцата сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, в следствие на претърпяното ПТП на ***, ведно
със законната лихва от датата на изтичане на три месечния срок по КЗ, а именно от
05.12.2020 г., както и направените разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на застрахователно обезщетение с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на ***, около 17.00 часа, на ул.“***“ в гр. ***, водачът на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с peг. № *** – М.П.Н., поради недостатъчен
контрол върху автомобила, предприела маневра завиване на ляво без да се убеди дали не
отнема предимство и реализирала ПТП с лек автомобил марка „Рено, модел „Меган“ с рег.
№ ***, който след удара се ударил в дърво и храсти. При настъпилото ПТП пострадала
ищцата – водач на лекия автомобил марка „Рено, модел „Меган“ с рег. № ***.
За удостоверяване на настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП на ***, като
на виновния водач бил съставен и АУАН, а установената причина за настъпилото
произшествие била несъобразена с пътните условия скорост и загуба на контрол над МПС
1
от страна на водача М.П.Н..
В исковата молба се поддържа, че следствие на настъпилото ПТП ищцата получила
физически и психически травми, изразяващи се в комоцио със загуба на съзнание, счупване
на шести шиен прешлен, кръвонасядане по лява предмишница, по ляво бедро и две
кръвонасядания по лява подбедрица, като на *** била хоспитализирана в МБАЛ „***“ АД -
гр. ***, където й били извършени многобройни манипулации, изследвания и прегледи. В
продължение на няколко месеца ищцата имала силни болки в областта на врата и главата.
Поставена й била ортопедична шийна яка за обездвижване на врата, което довело до
затруднения при изпълнението на елементарните й ежедневни нужди, като болките й все
още не били отшумели.
По отношение лекия автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с peг. № ***, била
налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, валидна
към датата на ПТП, със срок на действие от *** до ***, поради което след отправена
застрахователна претенция, ответният застраховател образувал щета № ***, по която
определил застрахователно обезщетение в размер на 12 000лв., което според ищцата било
твърде занижено и не отговаряло на претърпените от нея болки и страдания.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор, с който оспорва изцяло
предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и по размер.
Оспорва изцяло твърдените в исковата молба механизъм, причини и обстоятелства
при ПТП. Оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта:
противоправност и вина на действията на водача на лекия автомобил марка „Пежо“, модел
„Партнер“, с peг. № ***; причинно - следствена връзка между действията на този водач и
настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка посочва, че причина за настъпване на
произшествието били действията на ищцата, която управлявайки лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“, с peг. № ***, намалила скоростта си рязко и навлязла в съседната
пътна лента, без да е имало причина за това и без да се убеди, че няма да създаде опасност за
движещия се след нея автомобил, с което нарушила разпоредбите на Закона за движението
по пътищата. Поддържа се, че произшествието е било предотвратимо за ищцата, в случай, че
последната не е намалила рязко скоростта си на движение и не е навлязла в съседната пътна
лента без да се съобрази с наближаващия зад нея лек автомобил.
Алтернативно - в случай, че в хода на делото бъде установено наличието на
елементите от фактическия състав на деликт и бъде установено, че оплакванията на ищцата
са били причинени от процесното събитие и като следствие на действия на застраховано
към ответното дружество лице, ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на
ищцата и поради неспазване на разпоредбите на ЗДвП, като е управлявала моторно превозно
средство без поставен обезопасителен колан, поради което описаните травми, получени
вследствие на нейното виновно поведение, представлявали резултат и от самоувреждане.
С отговора се оспорва твърдението за настъпване на риск, покрит по
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен по отношение на лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“,
с peг. № ***, както и ищцата да има качеството на трето увредено лице.
Оспорва се настъпването на твърдените от ищцата вреди и че същите са настъпили в
следствие на ПТП от ***.
С отговора на исковата молба се оспорва исковата претенция за неимуществени
вреди и по размер, като ответникът счита, че претендираната сума е недължима, респ.
прекомерно завишена спрямо критериите на чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието и на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Оспорен е и искът за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди
по съображенията за неоснователност на главния иск.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител, подържа
депозираната искова претенция, като моли да бъде постановено решение, с което да бъде
уважен предявеният иск като основателен и доказан, като се приеме, че е претърпяла
2
описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в комоцио със загуба на
съзнание, счупване на шести шиен прешлен, кръвонасядане по лява предмишница, по ляво
бедро и две кръвонасядания по лява подбедрица, като бъде осъден ответникът ЗК “Лев инс”
АД да заплати исковата претенция изцяло, заедно със законната лихва, считано от
05.12.2020г. до окончателното им плащане, както и да бъдат присъдени направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът ЗК “Лев инс” АД, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, а
ако искът бъде приет за основателен, то моли да бъде съобразен процентът на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, както и размерът на иска да бъде
съобразен с принципа за справедливост. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност наведените в
исковата молба и в отговора твърдения и събраните по делото доказателства, по реда на
чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото са приобщени протокол за ПТП № *** от ***., акт за
установяване на административно нарушение № *** от ***., серия GA, влязло в сила
наказателно постановление № ***, издадено от СДВР, отдел „Пътна полиция“. Тези
документи имат характер на официални свидетелстващи документи с обвързваща съда
материална доказателствена сила съгласно чл. 179 ГПК – издадени са от длъжностни лица в
кръга на службата им, по установените форма и ред и съставляват доказателство за
удостоверените в тях обстоятелства и са годно доказателство в гражданското производство
относно гражданските последици от автопроизшествието /чл. 124, ал. 5 ГПК/. В случая
материалната доказателствена сила на тези документи не е оспорена и не са опровергани
констатациите им. Въз основа на същите, съдът приема за установено, че на ***., около
16:00ч. в ***, на ул. „***“, с посока от ул. „***“ към ***, управлявайки лек автомобил марка
„Пежо“, модел „Партнер“ с рег. №***, М.П. Н. реализира ПТП, като 10 м. преди спирка
„***“, поради недостатъчен контрол върху управляваното от нея МПС, се блъска в товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ***, управляван от М.В. Б., с което
виновно е нарушила чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и й е наложено съответно административно
наказание.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което не е
оспорено от страните. Видно от заключението на вещото лице, механизмът на настъпване на
процесното ПТП е следният: на ***., около 16:00ч. водачът на лекия автомобил марка
„Пежо“ модел „Партнер“, рег. №***, при движение по ул. „***“ с посока от ул. „***“ към
***, на Т-образно кръстовище на 10м. преди спирка „***“ при маневра завой наляво, не се е
съобразил с натовареността с ППС, намиращи се в момента на пътното платно, занижено
внимание и неправилно действие с органите за управление, реализира ПТП с т.а. марка
„Рено“, модел „Меган“, с рег. № ***, който се движил в същата посока в лявата пътна лента
на движение с маневра изпреварване в посока ***. Вследствие настъпилия страничен удар
от дясно, водачът на т.а.марка „РЕНО”, модел „МЕГАН”, с рег.№ ***, напуска в ляво лявата
пътна лента и последвал удар в дърво, с предна лява ъглова и предна лява странична част,
намиращи се в района на спирка „***“. Вследствие удара в дървото л.а. извършва
ротационно движение и последва удар в храсти. В следствие ПТП са нанесени материални
вреди на автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *** и неимуществени вреди на
водача М.В. Б. от ***. Произшествието настъпва в светлата част на денонощието, извън
населено място, при допустима максимална скорост от 90 км/ч, на прав участък от пътя,
хоризонтален, с неравности, асфалтово покритие на пътното платно, с мокра пътна настилка
и повреди по пътното покритие, с нормална прозрачност на атмосферния въздух, без
ограничение на видимостта по отношение на обзорното виждане във всички посоки към
мястото на ПТП, двупосочно пътно платно в района на произшествието, с разделителна
прекъсната линия между двете ленти за движение, без наличие на поставени пътни знаци в
района на Т-образното кръстовище, без спирачни следи от процесните ППС и наличие на
3
банкети, обрасли с трева, храсти и дървета от двете страни на платното. Според експерта
първият контакт между двата автомобила е настъпил с предна лява ъглова част и лява
странична част на л.а. марка „ПЕЖО”, модел „ПАРТНЕР”, с рег.№ *** и предна дясна
ъглова и странична дясна част на т.а.„РЕНО”, модел „МЕГАН”, с рег.№ ***, като липсват
данни за деформация на лява странична предна и централна лява странична част на купето в
посока отвън навътре към салона (на купето) в областта на лява седалка на т.а.марка
„РЕНО“.
Вещото лице сочи, че не съществуват данни за наличие на причини от техническо
естество, които да са в причинна връзка с ПТП, а техническата причина за настъпването на
ПТП е занижено внимание и неправилно действие с органите за управление при маневра
завиване в ляво от водача на л.а. марка „ПЕЖО”, модел „ПАРТНЕР”, с рег.№ ***, който
преди да напусне своята пътна лента на движение е бил длъжен да се съобрази с движещите
се автомобили в лявата лента за движение по ул.“***“ с посока ***, Област ***. Експертът
пояснява, че преди настъпване на ПТП, л.а.марка „ПЕЖО“ се е движил в посока *** в
дясната пътна лента непосредствено до осевата линия. В лявата пътна лента в посока *** се
е движил с маневра изпреварване, т.а. марка „РЕНО“. На самото кръстовище л.а.марка
“ПЕЖО“ е предприел маневра завиване на ляво. Последвал контакт с предна лява ъглова и
предна лява странична част на л.а. марка „ПЕЖО“ с предна дясна ъглова и странична дясна
предна на т.а.марка „РЕНО“. От последвалия удар между двата автомобила, т.а.марка
„РЕНО“ се е насочил в ляво вследствие възникналите инерционни сили, последвал удар в
левия край на пътното платно в дърво, след удара задната част на т.а. се завърта под ъгъл и
застава в устойчиво равновесие, като по делото липсват данни да са употребени спирачки от
водачите на двата автомобила преди ПТП. Инерционните сили в момента на удара с л.а.
марка „ПЕЖО“ и след удара, довели до последващия удар на т.а „РЕНО“ в крайпътното
дърво и храсти, са били значителни, тъй като са довели до завиване на дясно на 90° на
задната част на т.а.марка “РЕНО“. Ударът между т.а и дървото е бил неизбежен поради
големите инерционни сили и липсата на регистрирани спирачни следи на мястото на ПТП.
Вещото лице установява, че в конкретния случай водачът на л.а.“ПЕЖО“ не се е
съобразил с пътната обстановка, като е навлязъл в лявата пътна лента и е допуснал ПТП.
Двамата водачи в района на произшествието са имали добра видимост както пред себе си
така и встрани и след себе си. Водачът на л.а.“ПЕЖО“ не е наблюдавал добре пътното
платно встрани и след себе си, като е предприел маневра завиване на ляво без да подсигури
странична пътна дистанция. Ударът между двата автомобила нямало да настъпи, ако
водачът на т.а.“РЕНО“ не извършвал маневра изпреварване, а водачът на л.а. марка „ПЕЖО”
е имал техническа възможност да избегне удара, ако не е предприел рязка маневра завиване
в ляво.
Експертът е посочил, че автомобил марка „РЕНО“, модел „МЕГАН“, производство
от 2008г. до 2012г., с рама № ***, който е управлявала ищцата, фабрично е оборудван с
триточкови инерционни предпазни колани на предна лява и дясна седалка, в комплект с
въздушна възглавница за водача на волана и в арматурното табло за пътника на предна
дясна седалка, от ляво и от дясно по дължина на салона на купето е оборудван с въздушни
възглавници тип „завеса“, като сензорите в автомобила са поставени на множество места, за
да могат да обхванат и разпознаят всички признаци за настъпване на пътен инцидент.
Разпознавайки условия на сблъсък или друг инцидент, контролният блок задейства
отварянето на въздушните възглавници.
Съгласно посоченото от експерта предпазният или инерционен колан е средство за
пасивна защита, предназначено за задържане на водача на автомобила и пасажерите му на
място при случай на внезапно спиране или удар, като предназначението на предпазните
колани е да намалят риска от получаване на увреждания или да предотвратят настъпването
на по-тежки такива при ПТП. Поставените колани намаляват инерционното движение на
тялото при фронтален удар, задържат пътниците на седалките им и не позволяват и
съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или с други пасажери.
Предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част
4
от кинетичната енергия на пътника.Правилно поставения и сработил предпазен колан,
позволява придвижване на тялото напред от 7.5 до 8.5 см.
В съдебно заседание, на поставени въпроси от страните, вещото лице е допълнило,
че л.а. „Рено“ се е движел зад л.а.„Пежо“, като за настъпването на инцидента е по - скоро от
значение скоростта на „Реното“, защото водачът е наблюдавал на задното огледало. Вещото
лице не е могло да установи с каква скорост са били управлявани автомобилите, тъй като
ударът не е челен, а е плъзгащ по допирателна, но поради наличието на неравности на пътя е
приета теоретично скорост за движение 60 км.ч., при която водачът на „Реното“ не е имал
възможност да избегне удара, тъй като ако се е движил със 60 км. ч. по емпиричен път
опасната зона е около 40 км. ч. и фактически е попадал в опасната зона за спиране. Няма
спасителна маневра в момента, в който се е движело „Реното“, водачът на л.а.„Пежо“ е
предприел внезапно навлизане в лява пътна лента. По отношение траекторията на движение
на тялото на водача на ППС при удар, експертът е изяснил, че хода на тялото е 7.5 см. - 8.5
см., при който се получава така нареченият камшичен удар, а тъй като в случая е имало и
челен удар в дървото, най - вероятно камшичният удар е получен при челния удар, като при
математическо изчисляване на скоростта на движение на автомобилите, ударът в дървото не
е могъл да бъде предотвратен.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице изготвило съдебно –
автотехническата експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено от
лице, притежаващо специални знания в съответната област и въз основа на него формира
фактическите си изводи за механизма на настъпилото произшествие.
От приетата по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че при
процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: Сътресение на мозъка, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; Контузия на лява предмишница с
кръвонасядане, Контузия на ляво бедро с кръвонасядане и Контузия на лява подбедрица с
две кръвонасядания, причинили й болка, както и Счупване на шести шиен прешлен, довело
до трайно затруднение движението на врата за срок, повече от 30 дни. Вследствие на
счупването на шести шиен прешлен, ищцата е търпяла болки и страдания за период от около
2 месеца, като първите 20 дни болките са били с по голям интензитет. Вследствие на
сътресението на мозъка и контузията на лява ръка и ляв крак с кръвонасядания, ищцата е
търпяла болки и страдания за период от около 30 дни, като първите 10 дни болките са били с
по голям интензитет. Според вещото лице е налице причинно следствена връзка между
механизма на процесното ПТП и получените от ищцата увреждания. Експертът е посочил,
че по отношение на счупването на шести шиен прешлен на ищцата е проведено
консервативно лечение с поставяне на обездвижваща шийна яка за 30 дни и последваща
рехабилитация, а по отношение на останалите увреждания е проведено консервативно
лечение с прием на обезболяващи и невропротективни медикаменти.
От заключението се установява още, че при челно ляв удар на автомобила, какъвто е
бил процесният удар, вследствие на инерционните сили, възникващи при удара, тялото на
водача се придвижва напред, наляво и нагоре, при което ако водачът е бил с непоставен
предпазен колан, тялото и главата на водача ще се ударят евентуално във волана, тавана и
предното стъкло. При наличието на поставен предпазен колан, тялото на водача, ще остане
прикрепено към седалката. Частите от тялото, които не са фиксирани от колана, най вече
главата, ще извърши движение напред и надолу при което се получават увреждания в
областта на шиен отдел на гръбначен стълб с различна тежест в зависимост от интензитета
на удара, крайниците на тялото, също не са фиксирани от предпазния колан и могат да
получат различни увреждания от контакт с елементи от интериора на автомобила и при
поставен предпазен колан, като с оглед механизма на получените увреди и вида на
получените увреди, вещото лице посочва, че може да се направи извод, че по време на
инцидента, ищцата е била с поставен предпазен колан, но описаните увреждания при
ищцата от процесното ПТП, биха настъпили дори и с правилно поставен колан.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, изготвило съдебно –
медицинската експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено от лице,
5
притежаващо специални знания в съответната област и въз основа на него формира
фактическите си изводи за причината за получените от ищцата увреждания.
От свидетелските показания на св. Ф.Г. – непосредствен очевидец на процесния
инцидент и съсед на ищцата, се установява, че ищцата е изпреварвала друга кола, когато
трета кола, движеща се в дясната лента, направила ляв завой и ударила изпреварващата кола
странично, като вследствие на удара изпреварващата кола отишла вляво извън пътя и
минала през автобусна спирка, завъртяла се и спряла. Районът, където се състояло
произшествието, бил извън населено място, като свидетелят не може да установи дали към
момента на ПТП е имало пътни знаци, които да указват ограничение на скоростта. От
претърпения инцидент ищцата била доста изплашена. Свидетелят я закарал до болницата в
гр. *** и я оставил там, а той се върнал на мястото на ПТП, като по пътя за болницата
ищцата му споделила, че има болки отзад във врата, в горната част, както и замайване. След
това разбрал, че имала счупване на шиен прешлен. Според свидетеля тази травма я
затруднявала в работата й като козметик, както и в ежедневните й дейности, като първите
седмици след инцидента свидетелят й носил храна, защото тя не излизала от дома си и не
ходела на работа около два месеца след него. Свидетелят установява, че поради възникналия
у ищцата страх от шофиране след процесното ПТП, около месец след него се преместила да
живее в гр. ***, за да не пътува, докато преди инцидента е пътувала всеки ден.
От свидетелските показания на св. М. Н. – участник в процесния инцидент, се
установява, че пътувайки в посока към ***, след нея карала друга кола. При достигане на
кръстовище на пътя, свидетелката трябвало да завие наляво, поради което погледнала в
огледалото, видяла колата, която се движела зад нея, установила, че в насрещното платно
нямало приближаващи коли и подала ляв мигач, тръгвайки да завива, когато я ударила
странично друга кола преди да довърши маневрата. Пояснява, че когато подала светлинния
сигнал, колата я нямало в огледалото за обратно виждане, поради което предполага, че
скоростта, с която е ударена е била висока. Свидетелката не може да установи каква е
маркировката, има ли осева линия и дали има пътни знаци в участъка на ПТП. След
инцидента съпругът на свидетелката сигнализирал компетентните органи, след което
отишъл при ищцата, за да се увери, че е добре. Свидетелката сочи, че ищцата сама е слязла
от колата си след инцидента, но не може да установи дали ищцата е била с поставен
обезопасителен колан. Свидетелката потвърждава, че за процесното ПТП й е съставен акт,
който не е обжалвала.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането,
във връзка с чл. 86 ЗЗД. Съгласно законовата разпоредба, за да се ангажира отговорността на
ответника при условията на пълно и главно доказване, ищцата следва да докаже, че е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди в следствие настъпило пътно-транспортно
произшествие на територията на Република България причинено от противоправното
поведение на делинквент – водач на моторно превозно средство, застраховано с валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, неговия
механизъм, вида, тежестта, продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки, както и отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, фактите на които основава
своите възражения, като установи обстоятелствата, които изключват или намаляват
отговорността на делинквента - водач на МПС по чл.45 ЗЗД за настъпване на вредоносния
резултат, включително и възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, т.е. наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което той обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т. е. когато поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Между страните не спори, че по силата на застрахователна полица № ***, лек
автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с peг. № *** е бил застрахован при ответното
6
дружество към датата на настъпване на ПТП – ***., като това обстоятелство е било отделено
като безспорно с Определение №15 от 07.01.2022г., постановено по делото.
Преценявайки събраните по делото доказателства - протокол за ПТП № *** от ***.,
акт за установяване на административно нарушение № *** от ***., серия GA, влязло в сила
наказателно постановление № ***, издадено от СДВР, отдел „Пътна полиция“ и
заключението на съдебно - автотехническата и съдебно – медицинската експертизи, съдът
намира за доказано по делото противоправното поведение на деликвента – водач на
моторното превозно средство л.а. марка „ПЕЖО”, модел „ПАРТНЕР”, с рег.№ ***, а
именно: занижено внимание и неправилно действие с органите за управление при маневра
завиване вляво, който преди да напусне своята пътна лента на движение, е бил длъжен да се
съобрази с движещите се автомобили в лявата лента за движение по ул.“***“ с посока ***,
Област ***, претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в сътресение на мозъка, контузия
на лява предмишница с кръвонасядане, контузия на ляво бедро с кръвонасядане и контузия
на лява подбедрица с две кръвонасядания и счупване на шести шиен прешлен, както и
причинно - следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
От събираните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност, следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от
КЗ, обосноваващи отговорността на ответника ЗК „Лев инс“ АД за претърпените от ищцата
вреди в резултат на ПТП от ***, на ул.“***“ в посока ***, виновно причинено от водача на
лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с peг. № *** - М.П.Н., като за моторно
превозно средство лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с peг. № ***, към датата
на ПТП е налице валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответника, както и е налице причинно-следствената връзка между
деянието и причинените на ищцата неимуществени вреди, вследствие получените
травматични увреждания от инцидента, с оглед на което съдът приема, че
правопораждащите претенцията на ищцата факти са доказани по делото.
При определяне размера на обезщетението, настоящият състав съобрази създадената
при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52
от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г.
по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о.
Решение № 176 от 30.12.2016 г. по т. д. № 1834 / 2015 г. и Решение №108/06.07.2017 по дело
№436/2016 на ВКС, ТК, I т.о. и дадените в Постановление № 4/1968г. разяснения, че
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
Изхождайки от вида, характера и степента на уврежданията, продължителността и
интензитета на търпените болки и страдания и ограниченията и неудобствата, които е
следвало да изтърпи ищцата по време на възстановителния период и продължителността на
самия възстановителен период, съдът счита, че сумата от 12 000 лв. справедливо ще
обезщети ищцата за претърпените болки и страдания. При формиране на този извод, съдът
взема предвид получените от ищцата увреждания, изразяващи се в сътресение на мозъка,
контузия на лява предмишница с кръвонасядане, контузия на ляво бедро с кръвонасядане,
контузия на лява подбедрица с две кръвонасядания и счупване на шести шиен прешлен,
периодът на лечение по отношение на счупването на шиен прешлен с поставяне на
обездвижваща шийна яка за 30 дни и последваща рехабилитация, а по отношение на
останалите увреждания - проведено консервативно лечение с прием на обезболяващи и
невропротективни медикаменти, както и възстановителният период, продължил около 2
месеца за счупването на шести шиен прешлен, в който ищцата е търпяла болки и страдания
с по -голям интензитет през първите 20 дни, а по отношение сътресението на мозъка и
контузията на лява ръка и ляв крак с кръвонасядания, ищцата е търпяла болки и страдания
за период от около 30 дни, като първите 10 дни болките са били с по - голям интензитет.
Съдът отчита и наличието на негативни емоционални преживявания и преживян стрес от
7
шофиране, както и нарушенията в самообслужването вследствие обездвижването на шията
и врата на ищцата за период от 30 дни. Следва да се има предвид, че към момента на ПТП
ищцата е била трудово заета, в активна възраст, като през възстановителния процес е
преустановила трудовата си дейност. От друга страна съдът отчита сравнително краткия
период, през който е протекъл възстановителният процес, както и възможността на ищцата
да се поддържа както от санитарно-хигиенна, така и от битова гледна точка, с оглед
обездвижването единствено на врата й, като по делото не са налице данни за трайни
последствия от уврежданията върху организма на ищцата, т.е. налице е пълно
възстановяване на здравословното й състояние.
Освен посочените морални измерения на болката и страданията на ищцата, съдът
отчита и конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на
ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието
лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по
отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с
всички установени по делото обстоятелства. Също и създаденият от съдебната практика
ориентир за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период,
които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело. При
съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, горепосоченият паричен еквивалент за
претърпените от ищеца неимуществени вреди ще репарира в пълен обем неимуществените
вреди, претърпени от ищцата. В този размер предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен, като за горницата над посочения размер от 12 000 лева до претендирания
размер от 30 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради което моли за
намаляване на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД на определеното обезщетение за неимуществени
вреди. По изложени в отговора на исковата молба аргументи, ответникът твърди, че към
момента на настъпване на ПТП ищцата е управлявала автомобила била без поставен
обезопасителен колан. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелските показания на
разпитаните в настоящото производство свидетели по отношение на това обстоятелство са
неясни и неконкретизирани и съдът не ги кредитира в тази им част.
От приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза се установява, че с
оглед механизма на ПТП и вида на получените увреди, може да се направи извод, че по
време на инцидента, ищцата е била с поставен предпазен колан, но описаните увреждания
при ищцата от процесното ПТП, биха настъпили дори и с правилно поставен
обезопасителен колан. При тези констатации на вещото лице, съдът намира за
неоснователно възражението за съпричиняване, направено от ответника. По делото не е
установено ищцата да е била без поставен предпазен колан, а уврежданията й биха
настъпили и ако тя е била с правилно поставен предпазен колан. При липсата на
категорични доказателства за противоправно и самоувреждащо поведение от страна на
ищцата, то съдът приема, че липсва принос от пострадалата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
настъпване на вредоносния резултат.
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 05.12.2020г. – датата на изтичане на тримесечния срок по КЗ, до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ лихва се дължи, считано от датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от
представената по делото Молба за доброволна претенция вх.№*** до ЗК „Лев Инс” АД,
заявлението от ищцата М.В. Б.- П. за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени телесни увреждания вследствие на процесното ПТП е получено от
застрахователя на 05.08.2020г. Доказателства за по - ранно уведомяване на застрахователя
8
не са представени, предвид на което и съдът приема, че това е най-ранната дата на
уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното събитие и от тази дата се
дължи лихва за забава. При претендирана от ищцата лихва от по- късна дата, а именно
05.12.2020г., то върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди
законната лихва от тази дата – 05.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В
горния смисъл е и приетото в решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г.
По разноските
С оглед изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски по чл.78
от ГПК, право на разноски има ищцата. Същата не доказва реално сторени разноски (с
Определение № 222/18.03.2021г., постановено по делото и Определение №1506,
постановено по възз.ч.гр.д. №1616/2021г. по описа на САС е освободена от внасянето на
такси и разноски по делото на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения списък на разноските
по чл. 80 ГПК е посочено, че е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38, ал.2 ЗА),
поради което такива не й се дължат.
Съгласно трайната практика на ВКС изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането
по чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78
ГПК. В този смисъл уговорката за „безплатна правна помощ“ е искане за упражняване на
правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се
определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложеното
обуславя извода за възлагане в тежест на ответника ЗК „Лев инс“ АД да заплати на адвокат
Т.П. с адрес: ***, възнаграждение за оказаната в настоящото производство безплатна
адвокатска помощ, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената Наредба № 1 от 9
юли 2004 г., тъй като исковата претенция е с определен общ материален интерес от 30 000
лв., адвокатското възнаграждение възлиза в размер на сумата от 1430лв., което с оглед
изхода на спора се дължи съразмерно на уважената част на иска или в размер на 572 лв., тъй
като е недопустимо на насрещната страна да е възложено задължение за заплащане на
адвокатско възнаграждение в пълен минимално определен размер по горецитираната
наредба, без да се държи сметка, че задължението за разноски се определя по чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Ответникът по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК трябва да заплати дължимите
държавни такси в размер общо на 480 лв. (4% върху уважения размер на иска), както и
възстановяването на разноските, платени от бюджета на съда в общ размер на 200 лв.
възнаграждения за вещи лица.
Ответникът претендира и доказва сторени разноски в настоящото производството,
съгласно представен списък на разноските, в размер на 500 лева възнаграждения за вещи
лица, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП определя в размер на 300лв., поради което ищецът следва да бъде
осъден да му заплати 480 лева съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, с ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул. „Софийско
шосе“ №67А, представлявано от Изпълнителен директор П.Д. и Изпълнителен директор
9
М.М.-Г. ДА ЗАПЛАТИ на М.В. Б.- П., ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***, сумата от
12 000 лева /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, в следствие на претърпяното ПТП на ***, ведно със законната лихва
от 05.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер до пълния предявен от 30 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, с ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул. „Софийско
шосе“ №67А, представлявано от Изпълнителен директор П.Д. и Изпълнителен директор
М.М.-Г. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т.П. с адрес: ***, сумата от 572.00 лв. /петстотин
седемдесет и два лв./, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, с ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул. „Софийско
шосе“ №67А, представлявано от Изпълнителен директор П.Д. и Изпълнителен директор
М.М.-Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Перник
сумата от 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лв./ – представляваща държавна такса
съобразно уважената част от иска, сумата от 200 лв. / двеста лв. / заплатени възнаграждения
на вещи лица от бюджетната сметка на съда.
ОСЪЖДА М.В. Б.- П., ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗК “Лев инс” АД, с ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул. „Софийско шосе“ №67А,
представлявано от Изпълнителен директор П.Д. и Изпълнителен директор М.М.-Г. сумата
от 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лв./, представляваща направени разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10