Решение по дело №506/2021 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 188
Дата: 8 декември 2021 г.
Съдия: Сийка Златанова
Дело: 20215440200506
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Смолян, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно
наказателно дело № 20215440200506 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 131, ал.1 ЗДДС.
Постъпила е жалба от „****“ ЕООД, представлявано от ВВК срещу Наказателно
постановление № 584771-F586968 от 29.06.2021 г. на началник ООД – Пловдив към ЦУ на
НАП. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност поради нарушения на
материални и процесуални правила, изразяващи се в нарушение на чл. 40; чл. 42 и чл. 57
ЗАНН; непълнота на фактическото изложение; несъответствие между констатираното
нарушение и посочената за нарушена норма; несъответствие в санкционираното лице -
нарушител. От Съда се иска да бъде отменено изцяло НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П, която поддържа
жалбата и моли да бъде отменено обжалваното НП по изложените в пледоарията
съображения, претендира за разноски.
За въззиваемия – юр. Х оспорва жалбата като неоснователна по изложените в
пледоарията и писмени бележки съображения. Счита нарушението за безспорно доказано,
моли да бъде потвърдено НП, претендира за разноски.
След преценка на становището на страните, както и на събраните по делото писмени
и гласни доказателства Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 19.01.2021 г. в 12,15 часа от обект Снек – бар „К“, находящ се в гр. Смолян,
бул. „****, стопанисван от жалбоподателя „****“ ООД, свид. Р и свид. Ф извършили
1
контролна покупка на две готвени ястия на стойност 7,30 лв., платени в брой. При издаване
на фискалния касов бон се установило, че същите били отразени в данъчна група Б. При
извършената проверка и от изведения дневен отчет от фискалното устройство, регистрирано
в обекта, се установило, че всички продажби, извършени през деня, са отразени в данъчна
група Б, вместо в група Г.
За проверката е съставен Протокол за извършена проверка в обект №
0077869/19.01.2021 г. в присъствието на работещия в обекта касиер РБ. В него е отразено
констатираното по-горе. В протокола е записано още, че поради епидемиологичните
условия в страната на място няма места за консумация, храна се предлага само за вкъщи.
Извършва доставка по домовете, като доставката е безплатна за клиента. Дружеството има
фейсбук-страница, в която се качва менюто. Представляващият дружеството или
упълномощено лице е бил поканени да се яви на 22.01.2021 г. от 8,00 ч. в ТД на НАП Офис
Смолян и да представи необходимите документи – график за работно време за януари и
декларация за стопанисвани обекти. На посочената дата се е явил ВВК – управител на „****
“ ЕООД. В негово присъствие от свид. Р, в присъствието на свид. Ф е съставен АУАН №
F586968/22.01.2021 г. срещу „****“ ЕООД за нарушението, установено при проверката,
квалифицирано по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 4, т. 1 ЗДДС, тъй като дружеството като задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти е допуснало нарушение на същата наредба, като не е регистрирало
всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. При
проверката на 19.01.2021 г. и извършената контролна покупка, покупката е отразена в
данъчна група Б на фискалното устройство, като от изведен дневен Х отчет от фискалното
устройство за датата на проверката, всички извършени продажби ли отчетени в група Б,
които продажби са облагани с 20 % ДДС, а част от тях е следвало да бъдат отчетени в група
Г – за стоки и услуги, чиито продажби се облагат с 9 % ДДС, което е потвърдено и с
периодичен отчет за периода 01.01.2020 – 19.01.2021 г.. Актът е връчен на управителя на
дружеството без възражение.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 584771-F586968 от 29.06.2021 г.,
с което на дружеството – жалбоподател „**** “ЕООД за описаното в АУАН нарушение е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. чл.
185, ал. 1 ЗДДС. НП е връчено срещу разписка на управителя Виктор Ковачев на 17.09.2021
г. и е обжалвано по надлежния ред в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, удължен с § 13 от ПЗР
ЗИДЗЗ, обн. ДВ бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г., вр. чл. 3, т. 1 ЗМДВИП.
От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията
на разпитаните свидетели Р и Ф и приложените писмени доказателства – протоколи за
проверка от 19.01.2021 г.; 22.01.2021 г., фискален бон на л. 27; дневен отчет и съкратен
отчет на фискалната памет на л. 26, се потвърждава описаната фактическа обстановка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка Съдът направи следните
правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
За да породи санкционните си последици на правораздавателен акт, наказателното
постановление трябва да бъде издадено въз основа на законосъобразен акт за нарушение.
При проверка на издадения АУАН съдът не установи съществени нарушения на
процесуалните норми.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административното нарушение се изразява в конкретно
действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В случая, от текстуалното описание на нарушението може да се
направи извод какво точно нарушение е установил актосъставителят, тъй като ясно е
посочено в какво се изразява конкретното изпълнително деяние на нарушението –
извършената продажба на храна за вкъщи – две готвени ястия във фискалния бон е отразена
в данъчна група Б.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС Всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В ал. 4 е предвидено, че
Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата
и сроковете на подаването им; изискванията към софтуера за управление на продажбите в
търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв
софтуер; формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за
издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с
кредитна или дебитна карта.
На основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Министърът на финансите е издал Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006
г. (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.).
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата въвежда задължение за всяко лице да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
3
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на
клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко
информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Лицата по чл. 3 са задължени едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията
на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ трябва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа нормативно установените задължителни
реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване.
В чл. 26 са посочени изискванията, на които трябва да отговаря фискалната касова
бележка - да е четима и да съответства на образеца по приложение № 1 и задължителните
реквизити, които трябва да съдържа. В ал. 1, т. 7 са предвидени задължителните реквизити:
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко
идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и
същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно
със съответната стойност.
В чл. 27, ал. 1 са регламентирани и групите на продажбите на сстоки и услуги.
Съгласно същата разпоредба лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват
дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни
групи според вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 %
ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за
продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. (изм. -
ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Съгласно ал. 2 на същия член
лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира
всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.
В чл. 66, ал. 1 ЗДДС е определена общата данъчна ставка от 20 на сто за: 1.
облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка; 2. (доп. –
ДВ, бр. 55 от 2020 г., в сила от 1.07.2020 г. до 31.12.2021 г.) вноса на стоки на територията
на страната, освен в случаите по ал. 2, т. 2, 4 и 5; 3. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2020 г., в сила от
1.07.2020 г. до 31.12.2021 г.) облагаемите вътреобщностни придобивания, освен в случаите
по ал. 2, т. 2, 4 и 5.
4
В чл. 66, ал. 2, т. 1 - 7 ЗДДС е определена 9 на сто ставка на данъка за различни
видове продажби на стоки и услуги. В т. 3 ЗДДС (последно изменена ДВ бр. 104 от 2020 г.,
в сила от 1.12.2020 г. до 31.12.2021 г.) такава ставка е предвидена за ресторантьорски и
кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна,
включително състояща се в доставка на храна за вкъщи.
В т. 61 на § 1 от ДР на ЗДДС „Ресторантьорски и кетъринг услуги“ са
ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за
прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или
неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Съгласно чл. 6, параграф 1
от регламента Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в
доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за
консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се
консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един
компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е
доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива
услуги извън помещенията на доставчика. Според параграф 2. Доставката на приготвени или
неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но
без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за
кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.
В случая нито от акта за нарушение, нито от наказателното постановление става
ясно какъв вид услуга или продажба на стоки е извършена в конкретния случай с
контролната покупка – дали се касае за ресторантьорска услуга и то в кой от нейните
подвидове или се касае за кетъринг. Необходимо е разграничаването на ресторантьорските и
кетъринг услугите от доставката на стока – храна за консумация, тъй като този признак е
съществен за определяне на съответната доставка и от там за приложимата ставка от 9 на
сто или от 20 на сто. В случая на проверяващите като клиенти е предоставена храна за
консумация, като следва от актосъставителя и от наказващия орган да бъде преценено дали
се касае за доставка на храна или се касае за доставка на услуга - ресторантьорска или
кетъринг, за да се правят изводи за приложимата ставка по чл. 66 ЗДДС.
За да се определи дали една-единствена сложна доставка трябва да се квалифицира
като "доставка на стоки" или като "доставка на услуги", следва да се вземат предвид всички
обстоятелства по осъществяване на сделката, за да се установят нейните характерни
елементи и да се установят доминиращите елементи. Следва да се уточни също, че
доминиращият елемент трябва да се определи, като се вземе за основа гледната точка на
средностатистическия потребител и в рамките на цялостната преценка се отчете не само
количественото, но и качественото значение на елементите на предоставяне на услуги в
съпоставка с елементите, свързани с доставката на стоки.
Именно във връзка с приложението на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
5
282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и установената
практика на СЕС във връзка с определянето на доставката като такава на стоки или на
услуги, а именно решение на СЕС по съединени дела С-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-
502/09, т. 61-63, от страна на заместник изпълнителния директор на НАП е дадено
Разяснение № 20-00100 от 29.06.2020 г. относно приложение на намалената ставка на данъка
върху добавената стойност от 9%, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, в сила от
01.07.2020 г.. В тези разяснения изрично е посочено, че като доставки на стоки следва да се
третира продажбата на храна „за вкъщи“, приготвена в обекти на доставчици,
предоставящи и ресторантьорски услуги, включително когато се предлага възможност за
поръчка и доставка на приготвена в обекта храна, която се транспортира до посочен адрес от
клиента, доколкото доставката в тези случаи не съдържа други помощни услуги, които
улесняват/способстват консумацията на храната. Лицата, предлагащи ресторантьорски
услуги, обичайно предлагат и продажба на храна „за вкъщи“. В тези случаи следва да се има
предвид, че когато клиентът явно демонстрира намерението си да получи храна, без да
ползва помощните услуги, които всъщност превръщат доставката от такава на стока в
доставка на услуга, следва да се приеме, че е налице доставка на стока и да се приложи
стандартната ставка. Например такава хипотеза е налице, когато клиентът изисква храната
да бъде опакована и/или поставена в удобни за пренасяне средства.
Когато съобразно посочените по-горе критерии един доставчик извършва както
доставки на ресторантьорски или кетъринг услуги, така и доставки на стоки (храна), същият
следва да организира отчитането на дейността си така, че чрез надеждна одитна следа да
могат да се разграничават тези доставки на стоки от доставките на ресторантьорските или
кетъринг услугите по начин, който позволява коректното прилагане на намалената ставка на
данъка.
В случая от страна на проверяващите не са посочени такива данни в протокола за
проверката, съответно такива не се съдържат и в АУАН и в НП, като органите по приходите
не са съобразили и с посоченото по-горе разяснение, издадено от заместник изпълнителния
директор на НАП.
Поради липсата на подробни данни за съда също е невъзможно да извърши такова
разграничение, за да прецени за каква доставка се касае, за да може да извърши проверка за
законосъобразното приложение на материалните и санкционните норми. По този начин
грубо е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който е в невъзможност да разбере
какво точно нарушение е извършил, за да преценява по какъв начин да се защитава срещу
наложената му санкция.
По изложените съображения вмененото на жалбоподателя нарушение е недоказано
от обективна страна поради липсата на подробно изложени обстоятелства във връзка с
неговото извършване.
По същество съдът с оглед оскъдните данни за нарушението от обективна страна
приема, че се касае за доставка на стока, а именно доставка на приготвена храна за
6
непосредствена консумация, а не за доставка на услуга, тъй като нито в АУАН, нито в НП е
налице твърдение за извършване на съпътстващи услуги, а описанието сочи на типичен
случай на доставка на стока, а не доставка на услуга, поради което и дължимата за нея
данъчна ставка е основната такава от 20 %, поради което и нарушението се явява и
несъставомерно.
Предвид изложеното АУАН и НП са незаконосъобразно издадени, в нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което обжалваното постановление следва да
бъде отменено.
Жалбоподателят чрез процесуалния представител е поискал присъждане на
деловодните разноски и с оглед изхода на делото има право на разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по ДПЗС № **********/24.09.2021 г.. Ще
следва да бъде осъден въззиваемият да плати на жалбоподателя на основание чл. 63, ал. 3,
вр. чл. 143, ал. 1 АПК направените разноски за адвокат.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл.трето от
ЗАНН, във връзка с чл. 131, ал. 1 от ЗДДС Смолянският районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 584771-F586968
от 29.06.2021 г., издадено от Началник Отдел „ОД“ – Пловдив към **** на *****, с което за
нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1
ЗДДС на „****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул.
„*****“ № ****, представлявано от ВВК, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, представлявана от изп. директор РС,
на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 1 АПК да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул. „МП“ № ***, представлявано от ВВК
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.
Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателя чрез адв. П.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7