№ 34953
гр. София, 19.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110135387 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 ГПК
Подаденото по делото заявление вх.№16291/21.06.2021 г. от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. ИВ. Ф. е
уважено и е издадена заповед №9389/23.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
По делото в срока по чл.414а ГПК длъжникът е депозирал възражение вх.
№84104/09.11.2021 г. по чл.414а ГПК с приложени доказателства за плащане в полза на
заявителя на сумата 2 650,97 лв., извършено на 08.11.2021 г.-в хода на делото и след
връчване на заповедта; оспорено е задължението за разноски по делото.
Кредиторът чрез свои процесуални представител със становища вх.№105842/10.12.2021 г. и
вх.№115051/23.12.2021 г. в срока по чл.414а, ал.3 ГПК заявява, че данни за плащане по
делото няма; тези становища очевидно не отговарят на истината и се дължат или на
некомпетентност на процесуалните представители на кредитора, или на безобразното
състояние на неговото счетоводство, което е служебно известно на съда.
При тези изявления на кредитора съдът е дал указания по реда на чл.415 ГПК за предявяване
на установителни искове за процесните суми.
С молба вх.№53026/18.03.2022 г. кредиторът заявява (очевидно след като чудодейно е
открил наличието на плащане), че по делото са погасени главницата, мораторните лихви,
както и разноските в заповедното производство за внесени държавни такси и присъдено със
заповедта юрисконсултско възнаграждение; непогасена е законната лихва върху главница от
подаването на заявлението-21.06.2021 г. до извършване на плащането в размер на 89,50 лв.
Длъжникът не заявява становище по твърденията на кредитора в последната молба.
1
След влизането в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр.86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) в
заповедното производство са регламентирани две отделни възражение: това по чл.414а ГПК-
основано на твърдения, че сумата е заплатена в хода на заповедното производство (или в
срока по чл.412, т.8 ГПК), и възражението по чл.414 ГПК-за всички останали хипотези на
оспорване на задължението, като само възражението по чл.414 ГПК може да не се
обосновава и да не съдържа мотиви защо длъжникът намира, че не дължи (съгласно
изричната норма на чл.414, ал.1, изр.ІІ ГПК-възражението по чл.414а ГПК винаги следва да
се основава на твърдението за плащане в хода на заповедното производство-чл.414а, ал.1,
изр.І ГПК, и да съдържа доказателства за тези твърдения- чл.414а, ал.1, изр.ІІ ГПК).
Съгласно чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК „Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася
по възражението и постъпилото становище“-следователно и при подадено възражение по
чл.414а ГПК (което винаги следва да се основава на твърдението за плащане в хода на
заповедното производство), а дължимостта на процесните вземания и разноските по делото
следва да се разреши от съда с разпореждането по чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК представлява покана до длъжника да изпълни
посоченото в нея задължение (чл.412, т.7 ГПК), а след влизането й в сила-и изпълнително
основание за принудителното изпълнение на това задължение.
Тъй като предмет на делото са исканията на кредитора в заявлението: да се издаде заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, то по реда на чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК след издаване на
заповедта съдът може да се произнесе само по искането за издаване на изпълнителен лист,
направено в заявлението.
С оглед представените доказателства за плащане и изявленията на кредитора следва да се
приеме, че са погасени посочените като точна стойност в заповедта суми за главница,
мораторна лихва и разноски, но не и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до плащането на главницата, за която сума искането за изп.лист е основателно.
На основание чл.253 ГПК следва да се отмени разпореждането по чл.415 ГПК.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК Разпореждане №14849/17.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД за издаване на
изпълнителен лист срещу длъжника В. ИВ. Ф., направено със заявление вх.
№16291/21.06.2021 г. по ч.гр.д.№35387/2021 г. на СРС-161 с-в за следните суми:
2 284,98 лв. цена на доставена топлинна енергия и нейното дялово разпределение за периода
м.05.2017 г.-м.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: ***, аб.№***, инсталация ***;
264,99 лв.-мораторна лихва за периода 15.09.2018 г.-02.06.2021 г.,
както и разноските по делото: 51,00 лв.-държавна такса, и 50,00 лв.-юрисконсултско
2
възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ след влизане в сила на настоящото разпореждане изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение за сумите:
1. 89,50 лв.-законна лихва върху платената главница за периода 21.06.2021 г.-08.11.2021
г. (от датата на подаване на заявлението, изрично посочена на длъжника в заповедта-
до датата на плащането на главницата).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3