Решение по дело №418/2018 на Районен съд - Бургас

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 686

                                         гр. Бургас, 29.05.2018 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 418 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е.” ЕООД, ЕИК ********* срещу наказателно постановление № 2506-F244108 от 15.11.2017 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч му е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 200 лв. 

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобрзност и неправилност на обжалваното постановление. Твърди се, че НП е издадено след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок.  С тези доводи моли наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомен, представлява се от адв. Проданова. Поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

 

Свидетелката С.П.-С. в качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП - Бургас е извършила проверка в програмен продукт и справка в Агенция по вписванията, при което установила, че дружеството – жалбоподател в качеството си на задължено лице по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува в Агенция по вписванията ГФО за 2015 г. в законоустановения срок – 30.06.2016 г. След констатиране на нарушението на дружеството-жалбоподател е била изпратена покана за явяване на представител, за съставяне на АУАН. В указания срок представител на дружеството не се е явил, поради което актът бил съставен в отсъствие на нарушителя. След съставяне на АУАН АНО предприел действия за връчването му. Била изпратена покана за явяване за връчване на акта. Освен изпратената покана, служители на АНО посетили два пъти в рамките на десет дни седалището и адрес на управление на дружеството-жалбоподател, като на място не е било открито лице, което да получи акта. За посещенията са били съставени протоколи. Поради неоткриването на нарушителя за извършване на действия по връчване на съставения АУАН, административнонаказателното производство било спряно. Впоследствие след като нарушителят е бил намерен, актът е бил връчен на управителя на жалбоподателя и било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение № F244108 от 09.09.2016 г., наказателно постановление от 15.11.2017 г., покана за явяване за съставяне на акта, покана за явяване за връчване на акта, протоколи, съставени при посещение на адреса на управление на дружеството-жалбоподател, акт за спиране на административнонаказателното производство, заповед на министъра на финансите № ЗМФ-755/14.08.2017 г. на министъра на финансите, свидетелските показания на актосъставителя С.П.-С..

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката П. – С. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

 

От правна страна:

 

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г. на министъра на финансите в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.  Неоснователно е възражението, изложено в жалбата за неспазен срок от АНО по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. От доказателствения материал по делото се установява, че на 09.12.2016 г. административнонаказателното производство е било спряно, за да се издири нарушителят и да му се връчи АУАН. След като е било спряно производството сроковете за произнасяне на АНО са спрели да текат. АУАН е бил връчен на представител на дружеството жалбоподател на 21.09.2017 г. С връчване на акта на управителя на жалбоподателя е било възобновено производството и впоследствие на 15.11.2017 г. е било издадено наказателно постановление. При това положение срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е бил спазен от АНО.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч предвижда, че предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.

Като безспорно от фактическа страна се прие от съда, че жалбоподателят в качеството си на задължено лице, не е публикувало в Агенция по вписванията до 30.06.2016 г. ГФО за 2015 г.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗСч предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение и на дружеството-жалбоподател е наложено имуществена санкция в минимално предвидения размер от 200 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

 

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

                                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2506-F244108 от 15.11.2017 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „Е.” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч му е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 200 лв. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                      

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

   Вярно с оригинала: /п/

   КС