РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. гр. Хасково , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Кристина П. Стоева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200450 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. З. К. от град Хасково, чрез адв. М.К. от АК
- Р. срещу Наказателно постановление № 43-0000179 от 12.03.2021 г. на
Директора на РД „Автомобилна Администрация” - град Стара Загора, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва: глоба в размер на 100 лева по чл.
93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение по чл.
31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници и
глоба в размер на 100 лв. по чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтПр) за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници. В подадената жалба се релевират оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и при
1
допуснати процесуални нарушения, опорочаващи
административнонаказателното производство и довели до ограничаване
правото на зашита на жалбоподателя. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателно постановление на Директора на РД „АА” - град
Стара Загора. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото
процесуален представител – адв. М.К. от АК - Хасково заявява, че поддържа
жалбата, като в хода по същество препраща към изложените в жалбата
съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Директорът на РД „Автомобилна
Администрация” - град Стара Загора, редовно призован, в първо съдебно
заседание се явява лично и оспорва жалбата, като неоснователна. В съдебно
заседание, в което е даден ход по същество, не се явява и не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 16.12.2020 г., свид. С. И. К., на длъжност „инспектор” в РД „АА” –
Стара Загора и свид. В.С. М., на длъжност „инспектор” в РД „АА” – гр.
Хасково, на работа по утвърден седмичен график, извършвали контролна
дейност в град Хасково и в изпълнение на служебните си задължения, в около
13:30 часа предприели проверка на водачи на превозни средства –
таксиметрови автомобили, спрени на таксиметрова стоянка до зала
„Спартак“. В хода на проверката установили, че сред изчакващите на
таксиметровата стоянка бил и водачът на лек автомобил с марка „Дачия”,
модел „***”, с рег. № ***, собственост на В.Р. В. към онзи момент.
Автомобилът бил обозначен с опознавателни знаци за извършване на
2
таксиметрови превози, а именно: жълт цвят, с поставени стикери, като
водачът изчаквал вътре в автомобила. След извършена проверка от страна на
контролните органи – свид. С.К. и свид. В. М., била установена
самоличността на водача на автомобила – жалбоподателят С. З. К., който
представил лична карта, но същият не носел разрешение за извършване на
таксиметров превоз, както и пътна книжка, издадена от превозвача
/приложение № 12/. След преценка на фактите и обстоятелствата по случая, и
след като приела, че жалбоподателят извършва таксиметрова дейност, свид.
С.К. достигнала до извод за осъществяване на състав на административни
нарушения от страна на жалбоподателя С.К. по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници и по чл. 31, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. С оглед на това,
на същата дата, в негово присъствие, срещу жалбоподателя бил съставен от
свид. С.К. Акт за установяване на административно нарушение, серия А-2020
№ 279637, който жалбоподателят подписал лично, без да впише обяснения
или възражения по него в съответната графа.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, и
след като преценил, че имало извършено административно нарушение, и била
установена самоличността на нарушителя и неговата вина, издал процесното
наказателно постановление като преквалифицирал нарушение по чл. 31, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници в
нарушение по т. 3 на цитираната разпоредба и на основание чл. 93, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) наложил процесните
административни наказания за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба №
34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници и за нарушение по чл. 31, ал.
1, т. 3 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
В хода на проверката, бил съставен срещу жалбоподателя от свид. В.С.
М. и Акт за установяване на административно нарушение, серия А-2020 №
279762 за нарушение по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, който жалбоподателят подписал лично, без
да впише обяснения или възражения по него в съответната графа, като така
повдигнатото административно наказателно обвинение не е предмет на
3
съдебен контрол за законосъобразност.
Във връзка с установените факти в хода на проверката, и след като било
прието наличието на основание за това, с оглед извършената проверка в
Община Хасково, че към датата на деянието липсвало издадено разрешително
за таксиметров превоз на пътници на територията на община Хасково, със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-
574/17.02.2021 г., на основание чл. 107, ал. 1, вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и т.
7, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗАвтПр, била приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. „б“ и т. 7, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗАвтПр – временно спиране от
движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане
на свидетелство за регистрация на лек таксиметров марка „Дачия”, модел
„***”, с рег. № ***; отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров
автомобил № 23791 на С. З. К. до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година, като заповедта е била връчена на 22.02.2021 г. и няма
данни да е била оспорена по съдебен ред.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели – С. И. К. и В.С. М., за обстоятелствата, свързани с предприетите
от тях действия като контролни органи по установяване на всяко от
твърдяните административни нарушения и тези, свързани със съставянето на
АУАН. Свидетелските им показания се основават на техни преки и
непосредствени впечатления, поради което съдът ги възприема като
достоверни при обосноваване на фактическите си изводи относно факта,
свързан с вида на превозното средство, неговите отличителни белези и
мястото, на което е било позиционирано към момента на предприемане на
проверката, както и че именно жалбоподателят е бил водач на превозното
средство. Нещо повече, горепосочените показания изцяло кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото. Що се отнася до показанията
на свид. С. Б. Р., съдът счита, че в първата им част, а именно относно факта на
неговото присъствие на място на извършване на проверката и за това на
жалбоподателя, както и относно вида на превозните средства и че са имали
съответното качество на водач, са относими към главния факт по делото. В
4
тази част те се подкрепят от останалите кредитирани с доверие гласни
доказателства, но не и в частта относно конкретната причина за присъствие на
жалбоподателя на място и за извършваната дейност, доколкото се установи,
че към момента на проверката, същият не просто не е подпомагал свид. С. Р. в
дейността му по ремонт на повреда в автомобила, но и двамата са били вътре
в превозните средства. Всъщност, в тази част, показанията на свид. С. Р. са и
непоследователни и вътрешно противоречиви, тъй като сам свидетелят
първоначално заяви пред съда, че твърдяната повреда в автомобила му била
възникнала скоро след като стартирал двигателя и потеглил за изпълнение на
поръчка, макар и за кратко, а след това заявява, че двата автомобила –
управляваният от него и този, с който жалбоподателят бил на място, били
спрени перпендикулярно и с предната си част към тротоара, което изключва
логически първата група твърдения. Тоест, няма как да е потеглил за клиент и
едва тогава да е възникнала сочената повреда, при това положение на
превозното средство, а опитът да коригира показанията си, следва да бъде
възприет като неуспешен. Във втората си част, въпреки че се отнасят до
извършеното деяние от гледна точка извършваната дейност на жалбоподателя
С.К., съдът също счита, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като техният
източник е производен, а не първичен - свидетелят възпроизвежда
разказаното му от жалбоподателя за факта, че не извършва такава дейност, а
не обосновава твърденията си с лични и непосредствени възприятия.
Последното само по себе си не е основание да се изключи достоверността на
доказателствените източници, но по – важно е, че в случая се касае за
фактически изводи, които решаващият орган дължи по същество при
квалифициране на дейността и преценка съставомерността, градени на база
установените фактически положения и аргументи за тях, ще бъдат изложени
на съответното място по - долу.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредба № 34 от
1999 г. за таксиметров превоз на пътници, в редакцията, относима към датата
на деянието, доп. - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г.), сред
документите, които при управление на таксиметров автомобил водачът е
длъжен да носи са: разрешението за извършване на таксиметров превоз и
5
пътна книжка, издадена от превозвача (приложение № 12). Според актуалната
редакция на цитираната норма, изм. ДВ бр. 9 от 2021 г. , в сила от 2.02.2021 г.
при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да притежава
валидно за съответната община удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил", както и валидно удостоверение за психологическа годност. При
поискване от контролните органи същият е длъжен да ги представи, както и
документите, предоставени му от търговеца, а именно: 1. разрешението за
извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на съответната
община; 2. валидно удостоверение за техническа изправност и знак за
техническа изправност, издадени по реда на Наредба № Н-32 от 2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства (приложение № 7 към чл. 38, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
2011 г.); 3. пътна книжка, издадена и заверена от регистрирания търговец
(приложение № 12). Според чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр, в редакцията изм. ДВ бр.
60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г, относима към датата, посочена в НП като
дата на нарушението, водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не
представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва с глоба 100 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт, издаден въз основа на него.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение е изготвен
от длъжностно лице със съответните компетенции по чл. 92, ал. 1, вр. чл. 91
от ЗАвтПр, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42
от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. На
жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае със съдържанието на
АУАН, както и да направи възражения по него. В случая, формално налице е
надлежно описание на дейността, осъществявана от жалбоподателя – датата,
мястото и начина, както и средството с посочване на индивидуализиращите
6
белези на превозното средство, а дали поведението му може да бъде
квалифицирано, като осъществяване на таксиметрова дейност, ще бъде
анализирано по същество. Решаващо за преценката по този пункт е, че е
налице формално описание на релевантните факти, по отношение на които
привлеченото към административно – наказателна отговорност лице да може
да организира защитата си. Подбрана е и релевантната правна квалификация
на всяко от деянията, съобразно действащия по време материален закон,
който извод не се променя от това че разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба
№ 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници предвижда задължението
за носене на изброените документи при управление на таксиметров
автомобил, доколкото тази деятелност е само една от проявните форми на
извършването на таксиметрова дейност и попада в обхвата й. На следващо
място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПр, Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
Заповед № 1308 от 30.07.2020 г. на Изпълнителния директор на Агенция
„Автомобилна администрация”, в кръга на неговите правомощия, спазена е
формата и редът за издаването му, но при издаването му е допуснато
процесуално нарушение от категорията на съществените. В тази връзка, по
въпроса за осъществената преквалификация на деянието по пункт 2 от
наказателното постановление, съдът ще вземе отношение допълнително в
анализа по същество при необходимост. На това място обаче е важно да се
отбележи, че с оглед принципа за прилагане на материалноправните норми по
време, залегнал изрично и в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания, за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му. В случая, с оглед твърденията за вида на документа, който
не е бил носен от жалбоподателя при извършване на проверката, за да бъде
представен, актосъставителят е приложил формално относимата правна
квалификация по чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници. С преквалификация на деянието и предвид установения по
– горе принцип, наказващият орган е допуснал процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като не е било налице изключението по ал.
2 на чл. 3 от ЗАНН на принципа по ал. 1, според която, ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
7
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, тъй като
такава хипотеза не е осъществена. Дори след измененията на чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, пътната книжка,
издадена от превозвача е останала сред документите, които водачът на
таксиметров превоз на пътници е следвало да носи, макар и да е променена
точката на цитираната норма, вменяваща това задължение. В случая нито то е
отпаднало, нито административно наказателната отговорност за неговото
неизпълнение, респ. да е предвидено по – леко наказание, за да се приеме, че е
последвал по – благоприятен закон, който е следвало да бъде приложен.
Преквалифицирайки нарушението от такова по чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, според приложимата
редакция към датата на деянието в такова по чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредба №
34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници в нарушение на принципа по
чл. 3, ал. 1 от ЗАНН и при липсата на изключението по ал. 2 на същата норма
се е стигнало до санкциониране на нарушителя за деяние, каквото не е
описано в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП, а
именно за неносене на контролния талон към знака за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и
картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил и при липса
на надлежно повдигнато административнонаказателно обвинение за него.
Както бе посочено вече, допуснатото процесуално нарушение е от
категорията на съществените и налага отмяна на санкционния акт в тази част
на процесуално основание.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват в частта, че на посочените в АУАН
и наказателното постановление дата и място жалбоподателят е имал
качеството на водач на автомобил марка „Дачия”, модел „***”, с рег. № ***,
като изчаквайки на таксиметрова стоянка пътници е осъществявал обществен
превоз на пътници, доколкото превозното средство, управлявано от
жалбоподателя е имало съответните обозначителни белези на таксиметров
автомобил. Изложеното обосновава извод, че осъщественото от
жалбоподателя деяние покрива от обективна страна признаците на понятието
„обществен превоз”, по смисъла на Парагаф 1, т. 1 от Допълнителните
8
разпоредби на ЗАвтПр, тъй като, освен превоз, който се извършва с моторно
превозно средство, е установено същият да е осъществен и срещу заплащане,
с оглед съдържанието на легалната дефиниция. Според легалното
определение в параграф 1, т. 26 от ДР на ЗАвтПр, „Таксиметрови превози“ са
превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително
мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента. Съгласно дефиницията на чл. 2 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, такъв е
общественият превоз, осъществен срещу заплащане, извършван с лек
автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от
пътника маршрут. Или в обобщение, доколкото процесният автомобил е бил
със съответни обозначения съобразно изискванията за таксиметров такъв, и
към момента на проверката е бил приведен в готовност, доколкото водачът е
изчаквал на таксиметрова стоянка, безспорно се доказва, че на процесната
дата и място жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз. Анализът на
цитираните по – горе законови текстове сочи, че таксиметров превоз има и
когато водачът на автомобила го поддържа в готовност за извършване на
самия превоз, като не е необходимо и задължително автомобилът да е в
движение и да е с клиент в него. След като се установи, че на процесната дата
и място жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз с процесният
автомобил, то същият е адресат на задълженията, разписани за водачите на
таксиметров автомобил. Включително да носи документите по чл. 31, ал.1 от
Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, без значение е чия е собствеността на
автомобила и дали водачът се намира в някакви правоотношения със
собственика му. Макар, в Решение от 4.05.2012 г. на АдмС - Хасково по к. а.
н. д. № 87/2012 г., да е посочено, че това е и единственият релевантен от
обективна страна факт, наличието на който съдът следва да преценя за
съставомерността на деянието, то в случая е необходимо да се отбележи, че
следва да намери приложение друг подход при оценката на съставомерността
на деянието, приет в актуалната практика на съдилищата, включително и в
аналогични случаи при преценка съотношението на нарушенията по чл. 100,
ал. 1, т. 1 и чл. 150 от Закона за движението по пътищата. Този подход е
основан на анализ на изискванията на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр в
9
редакцията, относима към датата на деянието, в която е предвидено, че
таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително
мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред,
определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за
таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл. 24а, ал. 1 и ал. 2 ЗАвПр, също в
редакцията, относима към датата на деянието, разрешението за таксиметров
превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от
него длъжностно лице за всеки отделен автомобил, като в него се вписват
данните на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка. Самото разрешение се издава на
регистриран по реда на този закон превозвач, който е подал заявление до
кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз
на пътници. По идентичен начин е уредбата към датата на описаните
нарушения, в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, в който е предвидено, че таксиметров превоз на пътници
се извършва, както от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация
и издадено от кмета на общината или упълномощени от него длъжностни
лица разрешение за таксиметров превоз на пътници – ал. 1, така и от водачи,
извършващи дейността за своя сметка, от името на превозвача по ал. 1. От
представените по делото писмени доказателства, при това от наказващия
орган, по несъмнен начин се установява, че на посочената дата
жалбоподателят е извършвал таксиметрова дейност без валидно разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община
Хасково в съответствие с чл. 24а, ал. 2 от ЗАвПр. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1
от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници предвижда, че
разрешението за извършване на таксиметров превоз, и холограмата се издават
от кмета на общината или упълномощено от него лице за всеки отделен
автомобил, на превозвача въз основа на посочените в ал. 2 документи. Според
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Раздел IV „Изисквания към таксиметровия
автомобил“ от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници
предвижда, че лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на
определени изисквания, като в т. 18, според действащата редакция, се сочи,
че на предния десен калник и на задната страна на автомобила да има трайно
10
залепен водоустойчив, светлоотразителен стикер, защитен с холограма по
образец /приложение № 10а/), с посочен номер на разрешението, издадено от
кмета на съответната община, валиден за съответната година. Следователно,
носенето на разрешението за извършване на таксиметров превоз
действително е условие за редовно извършване на всеки един таксиметров
превоз и като цяло на таксиметровата дейност. Доколкото обаче, лицето не
притежава определен документ, непредставянето му очевидно не е
самостоятелно нарушение, а логическо следствие от липсата на такова,
поради което нарушената правна норма е била неправилно определена.
Систематичното тълкуване на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/1999 г. за
таксиметров превоз на пътници сочи, че неизпълнението на задължението на
водача да "носи" разрешението за извършване на таксиметров превоз
съставлява нарушение при условие, че същият притежава такова. Едва тогава
за последния би възникнало задължение за носене на разрешението, във всеки
един момент, когато извършва таксиметров превоз, наред с другите
документи, включително този по т. 3 от същата норма. Нещо, което не е
съобразено от наказващия орган, който е следвало да разпореди
извършването на проверка за причините водачът да не е в състояние да
представи разрешението за извършване на таксиметров превоз при издаване
на наказателното постановление, както е сторил при издаване на
представената от него заповед за прилагане на принудителна
административна мярка и едва след резултата от нея да прецени вида и
характера на извършеното нарушение. В случая и доколкото не е сторил това,
освен че е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените,
е приложил и необосновано, оттам и неправилно материалния закон, поради
неправилно и неточно посочване на нарушената правна норма, без значение,
че режимът на ангажиране на отговорността от гледна точка размерът на
санкцията е по – благоприятен за дееца.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а
атакуваното с нея наказателно постановление – неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото ще следва да бъде отменено изцяло.
По отношение на искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените такива по делото, съдът намира за
уместно най – напред да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3
11
от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай, с оглед
изхода на делото, право на присъждане на разноски има единствено
жалбоподателя, като видно от представения договор за правна защита и
съдействие, същите по отношение на възнаграждението на упълномощения по
делото процесуален представител са действително сторени, а при липса на
направено от наказващия орган възражение за прекомерност, не се налага да
се изследва въпросът за съответствието с фактическата и права сложност на
делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 43-0000179 от
12.03.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Стара Загора.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
Стара Загора да заплати на С. З. К. от ***, ЕГН: ********** сумата в размер
на 400 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
12
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.
13