Решение по дело №2850/2018 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1743

 

гр. Бургас, 22.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова адм. дело № 2850/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на П.К.А., ЕГН: **********, с регистрация като ЕТ “Е. - П.А.”, ЕИК: ***, с адрес: ***, против Ревизионен акт (РА) № Р- 02000217005633-0**-001/26.04.2018 г., издаден от орган по приходите  при ТД на НАП- Бургас, възложилия ревизията и ръководителя на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 149/05.07.2018 год. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период от 2012г. до 2016г. в общ размер от 35 941,04 лв. главница и лихва – 11 483,85 лв. и ДДС за данъчен период – м.11.2016г., м.12.2016г., м.3.2017г., м.4.2017г., м.5.2019г., м.6.2017г. и м.7.2017г. в общ размер от 1 574,31 лв. и лихва – 155,66 лв.

Според изложените в жалбата възражения, жалбоподателят не е съгласен с констатациите на проверяващия орган и с размера на определените публични вземания. Заявява, че с РА са направени недоказани и необосновани констатации и правни изводи, които не отговарят на фактическата действителност. Жалбоподателят изразява несъгласие и с определения от органа по приходите ред за извършване на ревизията – чл.122 от ДОПК, като счита, че не са налице доказателства за укрити доходи. Възразява се относно приетата от органа сума от 5 000 лв. начално салдо за 2012 г., като според жалбоподателя не става ясен начина, по който тя е определена, както и защо не е приета посочената от него сума в размер на 76 500 лева. В жалбата се посочва, че органът не е взел под внимание също, че през ревизирания период от дружеството „тк– **“ ЕООД са му били възстановени средства, които той е заплатил през 2009 год. – 2010 год. по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, която сделка не е осъществена. Иска се отмяна на РА, като неправилен и незаконосъобразен. Иска се присъждан на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят П.К.А., в качеството на ЕТ „Е. – П.А.“, се представлява от процесуален представител – адв. В., която поддържа жалбата и пледира присъждане на разноски.

Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – Бургас, се представлява от юк. И., която изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Пледира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на направените разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 100 лева.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона намира за установено следното:

Производството по оспорваният РА е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000217005633-020-001/25.08.2017г. (л.309), изменяна със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизии (ЗИЗВР) № Р-02000217005633-020-002/20.11.2017г. (л.307) и № Р-02000217005633-020-003/12.12.2017 г. (л.305).

След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-02000217005633-092-001/27.02.2018 г. (л.53 – л.79), неразделна част от РА.

След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на подаденото срещу РД възражения и допълнителни доказателства, органът възложил ревизията и ръководителят на ревизията са постановили процесния РА № Р-02000217005633-0**-001/26.04.2018 г. С цитирания РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, както следва: по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период от 2012г. до 2016г. в общ размер от 35 941,04 лв. главница и лихва – 11 483,85 лв. и ДДС за данъчен период – м.11.2016г., м.12.2016г., м.3.2017г., м.4.2017г., м.5.2019г., м.6.2017г. и м.7.2017г. в общ размер от 1 574,31 лв. и лихва – 155,66 лв.

Срещу ревизионния акт жалбоподателят е депозирал своя жалба с вх. № 94-П-201/18.05.2018 г. по описа на ТД на НАП – Бургас (л.42-45). С решение № 149/05.07.2018г. директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас при ЦУ на НАП (л.19-21) изцяло е потвърдил РА № Р-02000217005633-0**-001/26.04.2018 год. Решението на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас е връчено на П.А. на 19.09.2018 год., видно от представената по делото разписка (л. 18). Жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, е депозирана чрез директора на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас на 02.10.2018 год. (л. 12).

От представената по делото административна преписка се установява, следното:

През ревизирания период П.К.А. с ЕТ „Е. – П.А.“ е извършвал дейност - пътнически таксиметров транспорт. Установено е, че П.К.А. с ЕТ „Е. – П.А.“, във връзка с дейността си експлоатирал следните обекти: 1.Обект за ТД с разнородни нехранителни стоки ул."Транспортна" МОЛ ПЛАЗА БУРГАС павилион; 2. Автомат на самообслужване за продажби на стоки ж.к „Славейков“, бл.1Б - КАФЕМАШИНА и 3. Такси или маршрутка ж.к. „Славейков“, бл.131 ОФИС.

В хода на ревизията са представени Договор за наем на недвижим имот за обект офис, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.131 с наемодател Десислава Венелинова, наем 70 лева; Договор за наем на открита търговска площ с „Бургас плаза“ АД 9 кв.м. с базовата наемна цена в месечен размер - 1 060,60лв. без ДДС.

П.К.А. с ЕТ „Е. – П.А.“ е регистриран по ЗДДС на 28.07.2006 год.

Съгласно представени в хода на ревизията справки се установява, че физическото лице П.К.А. притежава:

1. Недвижими имоти в режим на СИО:

- ½ апартамент в гр. Бургас, к-с „Славейков“ бл. 55, вх. 18, ет. 2, придобит с НА 114/29.06.2001г.

- ½ апартамент в гр. Бургас, к-с „Славейков“ бл. 55, вх. 6, ет. 6, придобит с НА 582/17.11.2014 г. Продажната цена на имота е 60 000 евро, като е платена с отпуснат банков кредит от „Райфайзенбанк“ ЕАД, съгласно договор за банков кредит № 97033/12.11.2014 г. Кредитът е отпуснат по сметка на името на съпруга П.К.А. и като източник на доход и като разход е отразен в неговия паричен поток.

2. МПС в режим на СИО:

- ½ от Ситроен Ц 4 1,6 И, с рег. № А 5125 КТ

- ½ от Ситроен Ц 4 1,4 И, с рег. № А 7655 КХ

- ½ от Шкода Фабия, с рег. № А **12 КС

Автомобилите са придобити извън периода на ревизията – преди 2012г.

МПС в режим на СИО – „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № А 0854 МТ, придобито с Договор от 01.08.2016 год. за 300 лева; „Дачия“, модел „Логан“, с рег.№ А 3582 МВ, придобито с Договор от 09.05.2016 г. за 800лв.; „Дачия“, модел „Логан 1,6“, с рег. № А 5731 КХ, придобито с Договор от 04.10.2016 г. за 300 лева.

Едноличният търговец П.А. притежава следните МПС – „Фолксваген“, модел „Туаран 1,4“, с рег.№ А 7949 МВ и „Шевролет“, модел „Калос“, с рег.№ А 1549 ВВ.

В хода на ревизията са предприети множество процесуални действия, подробно описани на стр.3-11 от РД /л.54-58 от делото/. Съобразно извършените процесуални действия и събраните доказателства се установява, че през ревизирания период жалбоподателят е получавал доходи от НОИ – помощи, доходи от ликвидационен дял, парична сума възстановена от „тк– **“ ЕООД във връзка с извършени авансови преводи, суми от ЗАД „Булстрад“ във връзка със застрахователни събития, доходи от продажба на МПС, отпуснат банков кредит на 05.12.2014 г. в размер на 61 560 евро, сума от извънсъдебна спогодба от 19.11.2015 г. между П.К.А. и Неделчев Сивов, както и получени средства от съпругата на А., във връзка с издръжка на семейството.

Като разходи през ревизираният период са отчетени разходи за комунални услуги, МДТ, дребни покупки по банков път, разходи за електронни фишове, разходи за закупуване на МПС, погасителни вноски по кредит в „Райфайзенбанк“ ЕАД, разходи по кредитна карта в „Юробанк България“ АД и разходи, представляващи внесени парични средства от физическото лице А. в касата на едноличния търговец.

След преценка на установените факти и обстоятелства и доказателствата по тях, ревизиращият орган намира следното:

I. По Закона за данъците върху доходите на физически лица

1.Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ

В хода на ревизионното производство ревизиращите сочат, че за всяка от ревизираните години 2012 год. – 2016 год. задълженото лице е подавало ГДД, с която е декларирало доходи по Приложение № 2 – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Органът по приходите не е констатирал различие с декларираните приходи и разходи от стопанската дейност на едноличния търговец. Установил е, че за всяка от ревизираните години П.А. не дължи данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за доходите от стопанската дейност на ЕТ „Е.-П.А.“.

2. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ

В процеса на извършване на ревизията, екипът е приел, че са налице данни за укрити приходи, поради което е счел, че ревизията следва да бъде проведена по реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Изготвено е Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-02000217005633-113-001/10.01.2018г. /л.122/ и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК № Р-02000217005633-139-001/10.01.2018г., че основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2012г. - 31.12.2016г. ще бъде определена по реда на чл.122 – 124 а от ДОПК, като едновременно с това на задълженото лице е предоставена възможност в 14-дневен срок да представи доказателства и да вземе становище.

2012 година:

За данъчен период 2012г. е направена съпоставка между източниците на доходи и направените от П.А. разходи, при която е установено, че за този период направените разходи от лицето съществено превишават размера на получените средства. Източниците на доходи и разходите за периода, който ревизиращия орган е установил от събраните обяснения и доказателства, и използвал в парични поток, са изчерпателно посочени в РД на стр.19-20. Като начално салдо за 2012г. органът е взел сумата от 5 000 лева, като се посочва, че лицето не е представило доказателства за начално салдо от 76 500 лева, каквито твърдения има. Според органа установената при съпоставката разлика в размер на -81202,49 лева е с неизяснен произход.

По отношение на Общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ са констатирани различия с декларираните данни. На основание чл.122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към задълженото лице обстоятелства /л.65/. Въз основа на направения анализ на обстоятелствата по чл.122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК е определена основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2012г., както следва:

Годишна данъчна основа за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ – 81 202,49лв.

Обща годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ – 81 202,49лв.

Размер на дължимия данък върху доходите по реда на чл.48, ал.1 във връзка с чл.17 от ЗДДФЛ – 81 202,49лв. х 10% = 8 120,25лв.

За допълнително установения данък в размер на 8 120,25 лв. на основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва в размер на 3 983,95лв.

2013 година:

За данъчен период 2013г. е направена съпоставка между източниците на доходи и направените от А. разходи, при която е установено, че за този период направените разходи съществено превишават размера на получените средства. Източниците на доходи и разходите за периода, който ревизиращия орган е установил от извършените в хода на ревизията процесуални действия и използвал в парични поток са изчерпателно посочени в РД на стр.24 – 25. Установеният резултат от съпоставката за периода е в размер на -69747,48 лева, като органа счита, че произхода на разликата е неустановен.

По отношение на Общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ са констатирани различия с декларираните данни. На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към задълженото лице обстоятелства /л.66/. Въз основа на направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК е определена основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2013г., както следва:

Годишна данъчна основа за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ – 69 747,48лв.

Обща годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ – 69747,48лв.

Размер на дължимия данък върху доходите по реда на чл.48, ал.1 във връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ - 69747,48лв. х 10% = 6 974,75лв.

За допълнително установеният данък в размер на 6 974,75 лв. на основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва в размер на 2 713,32лв.

2014 година:

За данъчен период 2014г. е направена съпоставка между източниците на доходи и направените разходи, при която е установено, че за този период направените разходи съществено превишават размера на получените средства. Източниците на доходи и разходите за периода, който ревизиращия орган е установил са изчерпателно посочени в РД на стр.29. Установеният резултат за периода е в размер на -85425,84 лева, който е с неустановен произход, според органа.

По отношение на Общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ са констатирани различия с декларираните данни. На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към задълженото лице обстоятелства /л.68/. Въз основа на направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК е определена основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014г., както следва:

Годишна данъчна основа за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ – 85425,84 лв.

Обща годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ - 85425,84лв.

Размер на дължимия данък върху доходите по реда на чл.48, ал.1 във връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ - 85425,84лв. х 10% = 8 542,58лв.

За допълнително установеният данък в размер на 8542,58 лв. основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва в размер на 2 455,22лв.

2015 година:

За данъчен период 2015г. е направена съпоставка между източниците на доходи и направените разходи, при която е установено, че за този период направените разходи съществено превишават размера на получените средства. Източниците на доходи и разходите за периода, който ревизиращия орган е установил от събраните обяснения и доказателства и използвал в парични поток, са изчерпателно посочени в РД на стр.33-34. Установеният резултат за периода е в размер на -70663,82 лева, чиято разлика според органа е с неизяснен произход.

По отношение на Общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ са констатирани различия с декларираните данни. На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към задълженото лице обстоятелства /л.70/. Въз основа на направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК е определена основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014г., както следва:

Годишна данъчна основа за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ – 70 663,82 лв.

Обща годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ - 70663,82лв.

Размер на дължимия данък върху доходите по реда на чл.48, ал.1 във връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ – 70 663,82лв. х 10% = 7 066,38лв.

За допълнително установеният данък в размер на 7 066,38 лв. на основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва в размер на 1 311,44лв.

2016 година:

За данъчен период 2016г. е направена съпоставка между източниците на доходи и направените разходи, при която е установено, че за този период направените разходи съществено превишават размера на получените средства. Източниците на доходи и разходите за периода, който ревизиращия орган е установил и използвал в парично поток са изчерпателно посочени в РД на стр.37-38. Установеният резултат за периода е отрицателен и е в размер на -52370,82 лева, чийто произход органа не може да установи.

По отношение на Общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ са констатирани различия с декларираните данни. На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към задълженото лице обстоятелства /л.72/. Въз основа на направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК е определена основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2016г., както следва:

Годишна данъчна основа за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ – 52 370,82 лв.

Обща годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ – 52 370,82лв.

Размер на дължимия данък върху доходите по реда на чл.48, ал.1 във връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ - 52370,82лв. х 10% = 5 237,08 лева.

За допълнително установеният данък в размер на 5 237,08 лв. се дължи лихва в размер на 440,82 лева, определена на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.

II. По Закона за данъка върху добавената стойност

Според констатациите на ревизиращия екип, П.К.А. с ЕТ „П.А.“ извършва продажба на таксиметрови услуги, продажба на ефирна честота и продажба на сладолед, всяка от тях с данъчната ставка - 20%. За ревизираните периоди по ЗДДС - 01.08.2012г. - 31.07.2017 год. в хода на ревизията не са констатирани различия с декларираните от жалбоподателя данни. Определените с обжалвания РА задължения по ЗДДС са в резултат на констатацията на органа по приходите, че декларирания от ЕТ “Е.-П.А.“ ДДС за внасяне за м. ноември 2016г., м.април, май, юни и юли 2017г. не е внесен и съответно, че за невнасянето му в срок се дължат лихви за просрочие. Лихви за просрочие са начислени и за внесения, но не в законоустановения срок ДДС за м.декември 2016г. и м.март 2017г.

За установяване на обективната истина по делото и проверка на спорните обстоятелства, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, по която вещото лице да изчисли получените от жалбоподателя трудови и други възнаграждения, обезщетения за безработица, болнични, от застраховки, дарения, продажби на имущества, присъдени суми по дела, кредитни и заемни средства и др. за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2016 г., като за всяка година да посочи начално и крайно салдо на паричните средства в брой и по банка и да приспадне направените през годината разходи, включително такива за придобиване на имущество, погасяване на кредити и заеми, задължителни вноски и вноски по чл.134 от ТЗ и пр. В горните суми вещото лице да включи и движението на сумите по сключения от жалбоподателя с дружество „тк– **“ ЕООД, предварителен договор за покупка на недвижим имот. За периода на ревизията, да бъдат изследвани и направените от жалбоподателя вноски в касата на ЕТ, начина на тяхното осчетоводяване в ЕТ и дали същите са обложени /л.322, л.324/.

Видно от експертното заключение /л.333-л.342/, експертизата е извършила изчисления за установяване съотношението между получени от жалбоподателя доходи и направени разходи на годишна база за периода 2012 г. - 2016 г. Според вещото лице, при извършване на експертизата не е била предоставена допълнителна информация от жалбоподателя за получени доходи и извършени разходи, освен тези установени от органа по приходите в хода на ревизията. Посочено е, че изчисленията са направени на база установените от ревизията данни за получени доходи и направени разходи, с изключение на сумата от 76 500 лв., за която жалбоподателят твърди, че представлява началното му салдо към 01.01.2012 г., която е получил като дарения от родителите му. Т.е., при извършените изчисления, експертът е взел като начално салдо за 2012 год. твърдяната от лицето сума от 76 500 лв. – стр.2 от заключението /л.334/. От получени резултат, експертът сочи, че се променя само сумата на несъответствието между разходи и приходи за 2012 г., като от установените от ревизията недостиг на 81 202,39 лв., със сегашните изчисления с участието на начално салдо от 76 500 лв., резултата става 9 702,39 лв. /недостиг/. За останалите години резултатите не се променят.

По отношение на сумите, върнати от дружеството „тк– **“ ЕООД, след прекратяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, експертизата е констатирала, че върнатата сума в размер на 10 000,50 лв. през 2013 г. е взета предвид в приходната част на баланса на жалбоподателя за 2013 г. Освен тази сума, на експертизата не е била предоставена информация за други върнати суми по повод прекратяване на предварителния договор за покупко-продажба и те не са били взети при извършване на изчисленията.

Относно направените от жалбоподателя през проверявания период от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. вноски в брой по ПКО като физическо лице в ЕТ „Е. - П.А.“, вещото лице е заявило, че от представените в хода на ревизията писмени обяснения от жалбоподателя е видно, че в счетоводството на ЕТ, внесените суми са били отнасяни за покриване на загуби, на приход и за плащане на осигуровки. Относно облагането на тези суми в ЕТ, вещото лице е изразило следното становище:

*По отношение на сумите, отнесени за покриване на загуби не е налице облагане с корпоративен данък, тъй като годишния финансов резултат е отрицателен и практически облагаемия доход е нула, т.е. не е налице сума за облагане.

*По отношение на сумите, отнесени на приход, също не е налице облагане. Тези суми участват в общия размер на отчетените за съответната година приходи, съответно съпоставени с направените разходи формират годишния финансов резултат. По ГДД за 2012 г. и 2016 г. е отчетена счетоводна печалба, като след преобразуване е отчетен облагаем доход нула и за двете години, т.е. не е налице облагане.

*По отношение на сумите за плащане на лични осигуровки, не е налице облагане в ЕТ, тъй като сумите за осигуровки не подлежат на каквото й да е облагане.

При изслушване на експертното заключение в съдебното заседание, проведено на 11.04.2019 год., вещото лице е заявило, че до последно е изчаквало предоставяне на документи от жалбоподателя като при непредставяне на такива е изследвала само сумата от 10 000,50 лв. за 2013 год., констатирана и от органа по приходите. В същото съдебно заседание, представителят на жалбоподателя е представил споразумение към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 08.12.2008 г. /л.344/ и две разписки - едната от 09.11.2012 г., другата от 10.06.2012 г. /л.345-346/ и е поискал допускане от съда на допълнителен въпрос към експертизата - да се включат съответните суми /по разписките/ в приходната част на паричния поток на жалбоподателя за съответната година и да се изготвят нови парични потоци. Процесуалният представител на ответната страна е поискал от вещото лице да посети счетоводството на това дружество и да отговори на въпроса: налице ли е счетоводно отразяване на изплатени суми на жалбоподателя на посочените дати в разписките, като в тази връзка да изследва счетоводството в цялост по отношение на тези счетоводни операции.

Поставените допълнителни въпроси са допуснати от съда, като според изготвеното заключение /л.356-362/, след включването на сумите по двете разписки, представени по делото в общ размер на 19 558,30 лв., в приходната част на паричния поток за 2012 г., се променя сумата на несъответствието между разходи и приходи за 2012 г. и 2013 г. За 2012г. при установен от ревизията недостиг на 81 202,39 лв., със сегашните изчисления с участието на сумата от 19 558,30 лв., както и начално салдо от 76 500,00 лв. /от първото заключение/, салдото към 31.12.2012 г. е положително в размер на 9 855,** лв. За 2013г. при установен от ревизията недостиг на 69 747,48 лв., със сегашните изчисления салдото към 31.12.2013 г. е отрицателно в размер на 59 8**,57 лв. /недостиг/. За останалите години 2014 г. - 2016 г. резултатите не се променят.

Експертизата е установила, че изплатените суми на П.А. по разписките от 10.06.2012 г. и 09.11.2012 г. са отразени в счетоводството на „тк- **“ ЕООД и осчетоводени по дебита на сметка 411 /Клиенти/ партидата на П. К.А. и кредита на сметка 501 /Каса в лева/.

При запознаване на страните с експертизата е поискано вещото лице, да съобрази и допълнително представените в съдебното заседание от 06.06.2019 год. доказателства, както и при необходимост да извърши проверка в НАП. В изготвеното заключение /л.374-375/ експертът заявява, че от представената информация от системата на ТД на НАП – Бургас и от представените по делото доказателства в с.з. от 06.06.2019 г. е установено, че в дневниците за продажби по ЗДДС на „тк-**“ ЕООД са включени следните фактури: фактура № 563/10.12.2008г. за 10 000,50 лв. с ДДС с основание „вноска за апартамент“; фактура № 624/26.02.2009 г. за 19 558,30 лв. с ДДС с основание „вноска за апартамент“ и фактура № 1564/11.09.2013г. със знак минус (сторно авансово плащане). Налично е и кредитно известие (КИ) № 1323/25.04.2012 г. към фактура № 624/26.02.2009г. за 19 558,30 лв., което според установеното от вещото лице не е включено в дневника за продажби на издателя на КИ – „тк– **“ ЕООД.

Така изготвените СИЕ са приети и приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, съдът намира същата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Мотивиран е подробно, като неразделна част от него е и ревизионния доклад, съдържащ фактическите констатации и съображения на екипа. Не се установяват съществени нарушения на процесуалния ред за издаване на акта, които да опорочават фактическите и материалноправни изводи на органа по приходите. Доказателствата, послужили за издаването му, са събрани по предвидения в ДОПК ред.

В настоящата хипотеза ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Съгласно константната съдебна практика, за да се приложи чл.122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния данъчен субект. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл.122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание.

Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 8 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания период, по отношение на лицето са констатирани данни за укрити доходи/приходи – чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.

В настоящият казус, от представените по делото доказателства, приети в административното и съдебното производство, съдът намира за установено констатираното от органа по приходите различие в разходната и приходната част на паричните потоци, както и че не се установява произхода на средствата, поради което и следва да се приеме, че е налице обстоятелството, посочено в обжалвания РА на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. По отношение на посочената хипотеза на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, съдът намира, че изводът за наличието на данни за укрити приходи или доходи, може да бъде обоснован от превишението на разходите над наличните парични средства в брой и по банкови сметки, за съответния период, като законът изисква наличието на данни, а не безспорно установено по съдебен ред доказване на укрити данъци, поради което възражението на жалбоподателя за липса на основания за извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК е неоснователно. В този случай, жалбоподателят носи доказателствена тежест да обори презумпцията за вярност, на констатираните от ревизираните органи факти. Според практиката на ВАС, данъчна основа, установена на базата на паричен недостиг за съответната година, подлежи на облагане с данък върху доходите на физическото лице, ако е установена в ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и следващи ДОПК, което в случая е направено.

Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за извършване на данъчно облагане по специалния ред на чл.122 от ДОПК, поради което оспорването на жалбоподателя на това основание се явява неоснователно.

I. По Закона за данъците върху доходите на физически лица:

Основните възражения, които жалбоподателят релевира са свързани със сумата, приета от органа по приходите като начално салдо за 2012г. и невключването в паричния поток на възстановените от дружеството „тк– **“ ЕООД суми по споразумение за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в общ размер от 19 558,30 лева.

Така изложените от жалбоподателя възражения настоящият съдебен състав намира за частично основателни.

След като ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, в съдебното производство в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по ревизионния акт.

По делото не са представени каквито и да са доказателства, че лицето към първия данъчен период – 2012 год. е разполагало действително със сумата от 76 500 лв. в брой. Не са представени никакви данни, че лицата, който са дарили тази сума на А. /съобразно дадените в хода на ревизията обяснения/ са разполагали с такива средства, за да му ги дарят. Също така се установява и това, че с подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. жалбоподателят не е декларирал получени облагаеми доходи, а само, че е упражнявал стопанска дейност като едноличен търговец и видно от Приложение № 2 към всяка от декларациите, се установява, че от тази дейност е декларирана загуба. Несъмнено, както приема и решаващия орган, се налага извода, че жалбоподателят не е разполагал с декларираната от него сума от 76 500 лв., след като не са налице получени облагаеми и необлагаеми доходи и не са представени доказателства за получени парични суми под формата на дарения, в каквато насока са твърденията в жалбата. По тази причина тези средства не могат да вземат участие при формиране на началното салдо за извършения паричен поток за 2012г. и не следва да се взема предвид извършеното от вещото лице изчисляване на паричния поток, приемайки тази сума като начално салдо.

На следващо място, относно определения от органа по приходите размер от 5 000 лв. за начално салдо за 2012г., настоящият състав приема, че доколкото лицето не успя да докаже в съдебното производство, че е разполагало с по-голяма сума налични парични средства в брой, от тази приета от органа и с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, то същата следва да се приема за правилно определена.

Относно възражението на жалбоподателя, че в хода на ревизионното производство не е отчетен факта от органа, че през ревизирания период от дружеството „К.Т.**“ ЕООД са му възстановени средства, които е платил през 2009г. и 2010г. по силата на предварителен договор за покупко-продажба следва да се посочи следното:

Видно от извършената от ревизиращия екип съпоставка на притежаваните от лицето имущества и направените разходи с получените от него доходи през 2013г. на л.65 от делото се установява, че като постъпления на ред 12 от таблицата е посочена сума в размер на 10 000,50 лева. Тази сума, съобразно представените по делото доказателства, безспорно е постъпила по банковата сметка на лицето в „Райфайзенбанк“, а като основание за превода е посочено „кредитно известие № 1564/22.09.2013г. с наредител „К.Т.**“ ЕООД“. В съдебното производство се установи, че посоченото кредитно известие е отразено както в счетоводството на дружеството, така и в системата на НАП. В този смисъл посочената сума е намерила отражение и правилно е взета предвид от органа по приходите при формиране на паричните потоци за жалбоподателя по отношение на 2013 г.

Относно спорната сума в размер на 19 558,30 лева следва да се посочи, че съобразно допуснатите и приети от съда без възражения от страните по делото съдебно-икономически експертизи се установи, че в дневника за продажби по ЗДДС на дружеството „тк– **“ ЕООД са включени издадени на жалбоподателя П.К.А. фактури, сред които и фактура № 624/26.02.2009г. за сумата от 19 558,30 лв. с ДДС с основание „вноска за апартамент“. Кредитно известие № 1323/25.04.2012г. към фактура № 624/26.02.2009г. за сумата от 19 558,30 лв. с ДДС, според вещото лице, съобразно представена от „К.Т.**“ ЕООД счетоводна информация, е осчетоводено по сметка 411 /Клиенти/ партида на П. К.А., съответно е включена в дневника за продажбите по ЗДДС за данъчен период м.04.2012г. Отново според вещото лице, съобразно констатациите от СИЕ /л.374-375/ на база предоставена от ТД на НАП – Бургас информация, КИ № 1323/25.04.2012г. към фактура № 624/26.02.2009г. за сумата от 19 558,30 лв. с ДДС не е включена в дневника за продажби на издателя „К.Т.**“ ЕООД. Разминаванията в отговорите на вещото лице, относно включването на спорното КИ в дневниците за продажби на дружеството се дължат на различната информация, с което то е разполагало в момента на изготвяне на всяка една от споменатите експертизи.

По делото няма спор, че сумата от 19 558,30 лева, за която жалбоподателят твърди, че му е била възстановена от „К.Т.**“ ЕООД след разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, е била платена от него като вноска за апартамент. Не се оспорва и обстоятелството, че за тази сума дружеството е издало фактура № 624/26.02.2009г., осчетоводена и включена в дневниците за продажби по ЗДДС за съответния данъчен период. Спорно е само дали дружеството е възстановило реално сумата на П.А.. Доказателства в хода на ревизията и в производството пред решаващия орган за реално получаване от А. на спорната сума не са били представени. Такива се представят едва в съдебното производството и това са копия на: Споразумение към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 08.12.2008г., сключен между „тк– **“ ЕООД като продавач и П.К.А. като купувач /л.344/, разписка от 09.11.2012г. за изплатена от „тк– **“ ЕООД на П.К.А., съгласно споразумение от 11.04.2012г. сума от 9 858 лв. в брой /л.345/ и разписка от 10.06.2012г. за изплатена от „тк– **“ ЕООД на П.К.А., съгласно споразумение от 11.04.2012г. сума от 9 700,30 лв. в брой /л.346/. Същите не са оспорени от ответната страна.

Настоящият съдебен състав, след като прецени така представените писмени доказателства с оглед всички останали доказателства по делото - в това число и приетата като доход от органа по приходите сума от 10 000,50 лв., възстановена от „К.Т.**“ ЕООД на жалбоподателя по банков път с кредитно известие № 1564/11.09.2013г., намира, че са налице данни за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „тк– **“ ЕООД и жалбоподателя в качеството си на физическо лице и възстановяване на платените по договора суми за „вноски за апартамент“. Видно от представените разписки, сумата от 19 558,30 лв. е възстановена в брой, на два пъти, като към момента на изплащане на сумите не е имало законово задължение за плащането им по банков път, съобразно Закона за ограничаване на плащанията в брой. Ответната страна поддържа тезата, че не са налице доказателства за възстановяване на сумата, тъй като дружеството „тк– **“ ЕООД не е включило в дневника си за продажби по ЗДДС КИ № 1323/25.04.2012г. към фактура № 624/26.02.2009г. за сумата от 19 558,30 лв. с ДДС. Съдът намира в случая, че доколкото става въпрос за възстановяване на парична сума в брой на физическо лице, което няма задължение за водене на счетоводство, то невключването на кредитното известие в дневника за продажби от дружеството-издател не следва да се тълкува във вреда на лицето. Невключването на кредитното известие от дружеството би могло да се основава на допусната счетоводна грешка или друга причина, която обаче не е предмет на изследване и доказване в настоящото производство. В процесната хипотеза следва да се установи единствено получаването на спорната сума. За физическото лице е невъзможно да следи счетоводството на дружеството, за да докаже получените от него средства. Касае се за получени в брой парични средства от физическо лице, което няма задължение да ги осчетоводи където и да е било, за да остави следа относно получаването им и представените по делото разписки са доказателство за неговите твърдения. Освен това се доказва по безспорен начин, че „тк– **“ ЕООД е превело по сметката на П.А. сумата от 10 000,50 лв. на основание КИ № 1564/11.08.2013г. към фактура № 563/10.12.2008г. с основание „вноска за апартамент“, т.е това също е индиция за сключен предварителен договор и внесени вноски за апартамент, както и впоследствие за разваляне на предварителния договор и възстановяване на платените вноски. Сборът от сумите по двете кредитни известия е равен на сумата, посочена в представеното в съдебно заседание споразумение. Съобразно цялостната преценка на доказателствата по делото съдът приема, че жалбоподателят успя да докаже получаване на сумата от 19 558,30 лв., възстановена му от „К.Т.**“ ЕООД, която сума следва да намери отражения в паричния поток за 2012г.

При това положение следва да се извърши преизчисляване съотношението между получените от П.А. доходи и направените разходи на годишна база за 2012г., като в приходната част на баланса се добавят сумите по разписката от 09.11.2012г. – 9 858 лв. и разписка от 10.06.2012г. – 9 700,30 лв. – общо 19 558,30 лв., изплатени от „тк– **“ ЕООД на А..

 

 

	2012 година	Парични средства в началото на данъчния период	Постъпления	Разходи	Парични средства в края на данъчни я период
1	Налични парични средства в брой	5 000
2	Налични парични средства в банковите сметки	852,01			522,75
3	Доходи от трудови правоотношения
4	Доходи от стопанска дейност като ЕТ
5	Доходи от друга стопанска дейност
6	Доходи от наем и др.възмездно предоставяне на права и имущество
7	Доходи от прехвърляне на имущество
8	Други облагаеми доходи
9	Необлагаеми доходи - хазар, рента, продажба на имущество, придобито чрез наследяване, дарение и ДР-		159,16
10	Доходи подлежащи на облагане с окончателни данъчи по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ
11	Други източници на средства - дарения, наследство и др.		7000
12	Получени суми по вземане от трети лица - заеми, лизинг и др.		19 558,30
13	Получени парични заеми
14	Разходи за издръжка и живот
15	Комунални разходи по фактури от доставчици			230,43
16	Разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество

17	Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства
18	Разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия
19	Разходи за придобиване на друго на друго движимо имущество
201	Платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др.			195
21	Предоставени парични заеми от трети лица
22	Разходи за екскурзии, пътувания и др.
23	Разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др.публични задължения			296,53
24	Разходи за обучение
25	Здравни и медицински разходи
26	Разходи за застраховки, охрана и др.			455
27	Направени дарения VAT			513,95
28	Други разходи			92 000
	Всичко	5852,01	26717,46	93 690,**	522,75
	Установен резултат за периода	-61644,19

 

 

При новото изчисляване на съотношението между доходи и разходи на П.А. отново се установява, че направените от А. разходи надвишават размера на получените средства. Установява се разлика в размер на -61 644,19 лева.

Жалбоподателят не оспорва внесените от него като физическо лице средства в касата на ЕТ. В случая, не се обориха констатациите на приходния орган, че средствата внесени в касата на ЕТ са получени от необлагаеми доходи. Не се обори и констатацията на органа, че доколкото физическото лице А. реално е разполагало с тези средства, то те следва да имат свой източник, който обаче остана неустановен за по-голямата част от тях и в съдебното производство. Предвид това, съобразно приетото от настоящия съдебен състав, при съобразяване на направените от данъчния орган изчисления, за данъчен период 2012г. се установява дължим данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК в нов размер от 61 644,19 лева х 10% = 6 164,42 лева. Дължимата лихва изчислена от 01.05.2013г. до 27.02.2018г. е в размер на 3 024,38 лева. В този случай, за данъчен период 2012г. по чл.17 от ЗДДФЛ, РА следва да бъде отменен за сумата над 6 164,42 лв. -  главница и за сумата над 3 024,38 лв. – лихва.

По отношение на останалите данъчни периоди 2013г.-2016г. с направеното преизчисление за 2012г. резултатите не се променят. От жалбоподателя не са изложени възражения относно определените с РА задължения за тези периоди. Настоящият съдебен състав намира, че изложените от органа по приходи констатации и направените изчисления за тези данъчни периоди (2013г.-2016г.) са подкрепени от представените с преписката доказателства и доколкото жалбоподателят не представя доказателства, които да оборят вярност им, то съдът намира същите за правилни.

II. По Закона за данъка върху добавената стойност:

В жалбата не са изложени възражения, относно задълженията по ЗДДС. Доколкото в случая се касае за деклариран от лицето ДДС, но невнесен на време от него в срок и доколкото в хода на ревизията не са установени различия с декларираните данни, то съдът приема, че правилно е посочен периода на неплатения данък и е определен периода, за които се дължат лихви и техния размер. В тази част оспорения РА е законосъобразен, а жалбата срещу ревизионния акт е неоснователна и следва да се отхвърли.

По разноските:

Предвид изхода от спора и съобразно направеното от двете страни по делото искане за присъждане на разноски, съдът установи, че в случая е налице хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК, според която разпоредба в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. Разноските по настоящото съдебно производство следва да бъдат в тежест на жалбоподателя, тъй като представените пред съда доказателства, послужили като основание за частична отмяна на акта, е следвало и е могло да бъдат представени в хода на ревизионното производство. С оглед изложеното и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. разноски за СИЕ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2005 лева, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 100 лв. заплатен депозит за СИЕ или общо 2105 лв.

Воден от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на П.К.А., ЕГН: **********, с регистрация като ЕТ “Е. - П.А.”, ЕИК: ***, с адрес: ***, Ревизионен акт (РА) № Р- 02000217005633-0**-001/26.04.2018 г., издаден от орган по приходите  при ТД на НАП- Бургас, възложилия ревизията и ръководителя на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 149/05.07.2018 год. на директор на Дирекция „Обжалване и  данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която са определени задължения по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2012 година за сумата над 6 164,42 лева - главница и за сумата над 3 024,38 лева – лихва за просрочие.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.А., ЕГН: **********, с регистрация като ЕТ “Е. - П.А.”, ЕИК: ***, с адрес: ***, против Ревизионен акт (РА) № Р- 02000217005633-0**-001/26.04.2018 г., издаден от орган по приходите  при ТД на НАП- Бургас, възложилия ревизията и ръководителя на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 149/05.07.2018 год. на директор на Дирекция „Обжалване и  данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП, в останалата част.

 

ОСЪЖДА П.К.А. с ЕГН **********, с регистрация като ЕТ “Е. - П.А.”, с ЕИК: ***, с адрес: ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град Бургас при ЦУ на НАП сумата от 2105 лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

                               

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: