Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05. 07.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, трети въззивен състав, в публичното заседание на десети юни,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при секретар
В. Д., с участието на прокурор от СОП –З. К.,като разгледа докладваното от
съдия Бозаджиева в.н.о.х.д. № 224 по
описа на съда за
Производството по реда на глава ХХІ НПК е инициирано
по въззивна жалба от подсъдимия Д.Ц.Г., представляван от упълномощения от него
защитник адв. В.В. от САК, срещу Присъда № 21 от 17. 09.
Във въззивната жалба и допълнението към нея подс. Д.Г.,
чрез защитника си адв. В.В. от САК, излага подробни съображения в подкрепа на
становището си за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
обжалвания акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и в
нарушение на материалния закон.
На първо място се твърди неприлагане от страна на
първостепенния съд на разпоредбите на Търговския закон, определящи в кои случаи
следва да бъде прието и отразено в съответните счетоводни отчети вземането на
даден кредитор, както и сроковете, в които вземането следва да бъде предявено на
ликвидатора. Безспорно било по делото, че производството по ликвидация на
дружеството стартирало на 26. 03. 2012 и 6-месечният срок за предявяване на
вземания на кредитори е изтекъл на 26. 09.
На следващо място, по отношение повдигнатото срещу
него обвинение – за съставяне на документ с невярно съдържание - от
заключението на вещите лица и от показанията на св. У. – счетоводител на „Ц. – М.
– .“ ЕООД, се установявало, че такива документи можело да бъдат съставяни
единствено от лице, което отговаря на законовите изисквания, на каквито
подсъдимият не отговарял. Това представлявало самостоятелно основание за отмяна
на присъдата, тъй като той не могъл да бъде наказателно-отговорно лице за това
престъпление.
Поддържа се, че действията на подс. Г. били правилни и
съобразени със закона, обстоятелството, че към датата на приключване на
ликвидацията на дружество – 26. 09.
По отношение формата на вината на подсъдимия Г. и
наложеното наказание, съдът неправилно приел, че престъплението е осъществено
виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, съзнавайки обществено
опасния характер на деянието, предвиждайки и целейки неговите последици. Това
не се установявало от нито едно то събраните в хода на производството доказателства,
в това число и от показанията на разпитаните свидетели. Съдът не посочил
доказателство в подкрепа на това свое заключение, както не посочил и при превес
на смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства е определил вида и
размера на наказанието. Не била обсъдена и възможността за прилагане
разпоредбата на чл. 78а НК.
По същество, молбата на подсъдимия е да бъде отменена
присъдата и да бъде признат за невинен, чрез оправдаването му по повдигнатото
обвинение. Алтернативно, ако съдът счете, че е виновен – присъдата да бъде
изменена в по-лека такава, включително чрез прилагане на разпоредбата на чл.
78а НК.
В съдебно заседание по същество на делото изцяло
поддържа заявените оплаквания с жалбата, както и доводите, които ги
обосновават, най- същественият от които е че подсъдимият не е осъществил
умишлено деяние, не притежавайки компетентност в областта на счетоводството,
той се е доверил на счетоводителя на дружеството, който е физическия съставител
на инкриминираните документи.Подсъдимият по същество на делото се придържа към
доводите на защитника си, като заявява, че стореното от него не е умишлено,
проявява в известен смисъл разкаяние.
В последната си дума моли за справедливо решение.
Представителят на СОП заема становище в полза на
потвърждаване на атакуваната присъда изцяло. Счита, че е налице синхронна и
еднопосочна доказателствена съвкупност от гласни и писмени доказателства, които
са били подробно и задълбочено анализирани от решаващия съд, поради което
фактическите изводи са напълно обосновани.Оплакванията, инвокирани в жалбата не
се подкрепят от доказателствата по делото, опровергават се липсата за
субективно знаене на задълженията на дружеството, управлявано и представлявано
от подсъдимия „Ц.- М. -.” ООД към съконтрахента
му- „К. Б.”.Правните изводи на решаващия съд са изградени в съответствие със
закона, не са допуснати процесуални нарушения, засягащи правата на подсъдимия и
неговия защитник.Не биха могли да бъдат споделени и оплакванията за явна
несправедливост на постановената присъда, определеното наказание е напълно
съответно на тежестта на престъплението и на личната обществена опасност на
подсъдимия Г., не съществуват основания за прилагане на чл.55,ал.1 НК.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата на заявените
основания и осъществи собствен цялостен
служебен контрол по отношение на атакуваната присъда по чл.314,ал.1 НПК, в
съответствие с доказателствата и приложимия закон, намери за установено
следното:
Жалбата е изцяло лишена от основания- липсват основания
да бъдат споделени оплакванията, инвокирани със същата.
Контролираната инстанция – РС –Б. е сторил завидна
процесуална активност, като е разширил обема на процесуално-следствените
действия, с цел- проверка на твърденията на подсъдимия, събиране на
доказателства- в полза и против обвинението и установяване в максимална степен
на обективната истина за релевантните факти, оспорвани от защитата и от
подсъдимия.
Събрани са доказателства в максималният обем на
процесуална възможност, в условията на съдебно следствие протекло в
съответствие с процедурата по НПК при стриктно съблюдаване на процесуалните
правила на подсъдимия и неговия защитник.
По този начин, движейки се по доказателствена пътека,
стриктно свързана с релевантните факти, съдът е изградил верни фактически и
правни изводи, като законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на
подсъдимия по чл. 311,ал.1 НК.
Съдът е изложил убедителни съображения след подробен и
логически анализ на доказателствата от съвкупността.Изградените фактически и –
на тяхната основа правни изводи са в пълно съответствие с доказателствата и се
отличават със задълбоченост и убедителност- вън от всякакво съмнение.
В подкрепа на тези изводи и по въпроси поставени с въззивната жалба, въззивният съдебен
състав, би могъл да прибави следните съображения.
Невярно, в разрез с доказателствата е твърдението на
подсъдимия и защитата за липса на субективно знаене от страна на подсъдимия, в качеството на
собственик и управител на „Ц.- М. -.” ООД / впоследствие ЕООД на
инкриминираните задължения, възлизащи на сумата от 47 520,56лева,
материализирани в четири броя фактури към дружеството „К. Б.” ООД.
Знаенето на подсъдимия Г. за задължението ,посочено
по- горе се установява, в зависимост от следните конкретни обстоятелства:
1. обстоятелството, че преди сключването и
подписването му всеки един от
договорите за доставка /в т.ч. и
инкриминираните доставки от страна на „К. Б.”ООД/е бил обсъждан от страна на
св. М. Н. с мажоритарния съдържужник в ООД- подсъдимия Д. Г.. Договорите са
сключвани едва след изричното съгласие на последния /пок.св. М. Н. на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.271,т.1 НПК- на л.73, т. ІІІ
от ДП/
2. обстоятелството, че преди прекратяването на
съдружието и напускане на ООД св. М. Н. отново е напомнил на подсъдимия, че
дружеството има незаплатени задължения по инкриминираните 4 бр. фактури към „К.
Б.” ООД /пок.св. М. Н./
3.възражението, направено от страна на подсъдимия Д.Г.,
срещу издадените записи на заповед в заповедното производство, въз основа на
което е постигнат процесуален ефект- спиране на същото
4.Отговорът на искова молба, подписан лично от
подсъдимия в качеството на управител и собственик на „Ц. М. .” ЕООД по т. д.
№26/2012г. на СОС, с предмет инкриминираните вземания, възлизащи на 47 520.56 лева, произтичащи от четири
броя фактури за доставка от страна на „К. Б.” ООД.
5. Подаване на въззивна жалба срещу решението по горепосоченото
дело лично от страна на подсъдимия Д.Г., инициирала производството по т.д.
№3667/2012г., на САС приключило с въззивно решение, по силата на което
осъдителното решение на СОС срещу
управляваното от него дружество е потвърдено.
6.Връчването лично
на подсъдимия Г. на покана за доброволно изпълнение от страна на Държавен
съдебен изпълнител на 27.02.2014г. за вземането в полза на взискателя „К. Б.”ООД
по и.д. № 43/014г.
7. Не на последно място- установеното по т.д. № 26/
2012г. на СОС, за да постанови осъдително решение в полза на ищеца-
обстоятелство, че инкриминираните 4бр.
фактури с издател”К. Б.” са осчетоводени в счетоводните документи на „Ц. М. .” ЕООД и по тях е ползван данъчен кредит.
Всички тези обстоятелства предхождат по време
осъществяването на престъплението – на 30.06.2014г., поради което в пълен
разрез с доказателствата и формалната логика се намира тази линия на защитна
позиция от страна на подс. Г.- за липсата на субективно знаене.
Същият е възразил, че инкриминираните документи, явяващи
се предмет на престъплението- ликвидационен счетоводен баланс, ликвидационен
отчет и ликвидационен доклад са специфични документи, за които се изискват
специални знания, които той не притежава, поради което отговорността за тяхното
съставяне следва да носи св. Й. У.-
счетоводител на дружеството . Последният, обаче в качеството на свидетел
заявява, че всички действия, които е извършвал в дружеството и всички документи които е съставял са под
прякото ръководство, контрол и разпореждания на подсъдимия, като собственик и
управител, последният му е предоставял и информацията в съответната пълнота и
обем, предоставяйки му първичните счетоводни документи, които установяват и
удостоверяват вземанията в съответствие с изискванията за документална
обоснованост на счетоводните записвания и операции по ЗСч.
Законосъобразно, решаващият съд е приел, че се касае за документи, съставени от
подсъдимия в кръга и функциите му като длъжностно лице- ликвидатор, за изпълнението
на задълженията си носи отговорност, визирана в закона, същите придобиват
статут на официални документи / с всички пораждащи последици/ едва с полагането
на подпис от страна на подсъдимия.
На следващо място – в друг аспект на защитната позиция
се твърди от защитата , че
кредиторът на дружеството – „К. Б.”
не е изпълнил задължението си в ликвидационното производство по чл.272,ал.1 ТЗ
след отправена покана до кредиторите на дружество в ликвидация в шестмесечния
срок от същата да заяви вземанията си.
Това твърдение е основано на невъзможността на
куриера от КС „С.” –св. М. Ц. в с.з. да
разпознае подсъдимия като получател на пратката с документи, с която е заявено
вземането в горепосочен размер, предвид изминалия период от време, както и от
заключението на съдебния графолог- че подписът, положен за получател не изхожда
от подсъдимия.
В тази насока както бе отбелязано по- горе, за
изследване на факта, дали някое от лицата, живущи на посочения адрес на
регистрация на дружеството „Б. Б.” № е получило
въпросната кореспонденция , изхождаща от „К.”, решаващият съд е сторил завидна
процесуална активност, посредством разпит и изследване на подписа на всички
живущи в кооперацията и дори- в дворното място на този адрес.Отговорът на този
въпрос е отрицателен, което обосновава по несъмнен начин следните факти:
-изпращането на заявление по чл.272,ал.1 ТЗ, от страна
на кредитора „К.”ООД в установения от
закона срок –на 24.09.2012г. и преди изтичането му – като реално осъществено
действие/в зависимост от писмени и гласни доказателства –пок.св.Ц./
- получаването на пратката, адресирана до „Ц. М. .”
ООД, макар и от служител, но - от и за сметка на дружеството, с което е
изпълнено задължението за уведомяване – адресирано до юридическото лице в
ликвидация.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на ТЗ
липсата на заявяване на претенция от страна на кредитора не се свързва като
последица, автоматично с изключването на задължението от съдържанието на
съставените за ликвидацията документи- сч. баланс, отчет и ликвидационен
доклад, щом ликвидаторът е уведомен за вземането.Подсъдимият също, изграждайки
защитната позиция не твърди наличие на съществуваща забрана по закон да бъде
включено незаявено вземане от кредитор.Същият твърди липса на субективно знаене
за вземанията по инкриминираните 4 броя фактури. Смисълът на заявяването по чл.272, ал.1 ТЗ се състои в това, да бъде
уведомен ликвидатора за съществуващи задължения на дружеството. С други думи
заявлението има информиращ, а не конституиращ характер. По този начин,
подсъдимият, който видно от изложените по-горе съображения, е знаел за
задълженията по 4бр. фактури в общ размер на 47 520.56 лева в полза на съконтрахента
по извършени доставки „К. Б.” ООД, съзнателно ги е изключил при съставянето на
счетоводния баланс, ликвидационния отчет и ликвидационния доклад с цел да
избегне дължимото плащане по тези документи в производството по ликвидация,
като укрие информация за задълженията.
Нещо повече- този извод се потвърждава от съдържанието
на ал.2 на същия текст-чл. 272 ТЗ, съгласно който липсата на заявени претенции не
освобождава длъжника –дружеството в ликвидация от ангажимента му за плащане. Точно
обратното- в този случай възниква задължение на ликвидатора –да вложи дължимата
сума като обезпечение в банка –и то на
името на кредитора: чл. 272, ал.2 ТЗ „Когато кредитор, който е уведомен не
предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име”.
Подсъдимият, в качеството си на ликвидатор не е изпълнил задължението си при тази хипотеза, с което от една страна е опровергал тезата си
за липса на предявяване на вземането , а от друга – е манифестирал по
конклудентен начин намеренията си да увреди интересите на кредитора, като се
облагодетелства за негова сметка.
В тази връзка, извършеното от него е продължение и
еманация- висше проявление, с
осъществяването на инкриминирано деяние, в разрез със закона, на трайно
поддържана тенденция в неговото поведение за отказ да изпълни търговското си
задължение по договор, произтичащи от
реализирани доставки на стоки /стоков
кредит/, започнало от .г. до
осъществяването на деянието, преминало през заповедно, инстанционно
производство по ТЗ, изпълнително и ликвидационно производство и осъществявано
от подсъдимия със завидна упоритост, като с позволени, така и с непозволени
средства.
Именно, в зависимост от тази констатация за проявена
престъпна упоритост в отказа да се изпълни едно съществуващо – ликвидно и
изискуемо задължение, в стремежа на подсъдимия да се облагодетелства
неправомерно за сметка на кредитора по задължението, на всяка цена-когато правомерните средства по
закон са изчерпани се пристъпва към действия/бездействия, инкриминирани като
престъпни деяния, се разкрива не само специалната цел- обосноваваща прекия
умисъл, но и мотивите и подбудите за осъществяване на престъплението, към което
е привлечен да отговаря Г.. Изложеното обосновава извода за значителна лична
степен на обществена опасност за Г., независимо от чистото му съдебно минало.
С оглед на изтъкнатите мотиви и подбуди, проявената
упоритост при отстояваната недобросъвестност, съдът намира, че е изключително
точно и обосновано решението на
решаващия РС- Б., че конкретният случай не се характеризира с
многобройни или изключителни смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства/основание за преминаване към индивидуализация по чл.55 НК/, като
законосъобразно е реализирал отговорността на подсъдимия по чл.54 НК. Още по малко- съществуват основания да се
приеме стореното от подсъдимия като маловажен случай по чл.311, ал.2 НК.
Определеното наказание е в размер в близост до минималния , предвиден в
закона и не съществуват основания определеният размер да бъде ревизиран.
В обобщение на гореизложеното –решаващият съд е постановил
присъдата си в пълно съответствие с доказателствата и закона, липсват основания
за нейното изменяване или отменяване.
Въз основа на горното и на основание чл. 334,т.6 и чл.
338 НПК, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №21/17.09.2018г.,
постановена по НОХД № 43/ 2017г. по
описа на РС –Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.