РЕШЕНИЕ
№ 1001
гр. Пловдив, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20245300501538 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл.344 ал.1 т.1, т.2,
т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
Делото се разглежда повторно от въззивна инстанция.
С Решение № 323/05.06.2024г. на ВКС, IV г.о., по гр.д.№ 2791/2023г. е
отменено Решение № 159/09.02.2023г., постановено по гр.д.№ 1433/2022г. на
Окръжен съд – Пловдив, XIV гр.с., в частта, с която са уважени предявените
от И. М. М., ЕГН – **********, срещу „Протаргет лоджистик“ ЕООД, ЕИК –
***, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от
КТ и относно разноските по делото, и е върнато делото на Пловдивския
окръжен съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов въззивен
състав.
Записано е изрично в диспозитива, че в останалата част,
постановена по иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ, въззивното
решение е влязло в сила, като необжалваемо в тази част.
С мотивите на Решение № 323/05.06.2024г. на ВКС, IV г.о., по гр.д.№
1
2791/2023г., е посочено, че предвид поставения по делото процесуалноправен
въпрос, основателно е оплакването на дружеството-касатор, че въззивният съд
е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като в
съдебното заседание на 25.01.2023 г. е отложил разглеждането на делото за
30.01.2023 г., т. е. – за след 5 дни – при неспазване на едноседмичния срок по
чл.56 ал.3 от ГПК и в това съдебно заседание е обявил делото за решаване.
Изложени са мотиви, че формалното и стриктно спазване на този процесуален
срок по чл.56 ал.3 от ГПК съставлява гаранция за правото на страните на
участие и на защита в исковото производство, поради което обявяването на
делото за решаване в съдебно заседание, на което е даден ход при неспазване
на този срок и при неявяване на страната или на нейния представител, винаги
съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на
постановеното въззивно решение по реда на касационния контрол.
Аргументирано е, че нито причината за неспазването на срока по чл.56 ал.3 от
ГПК, нито причината за отлагането на делото от предходното съдебно
заседание, нито фикцията за уведомяване на страната по чл.56 ал.2 от
ГПК могат да доведат до саниране на това съществено процесуално
нарушение. Затова, съгласно чл.293 ал.2 и ал.3 от ГПК, обжалваното въззивно
решение е неправилно – постановено при допуснато съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и подлежи на отмяна в частта му,
постановена по исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ и
делото подлежи на връщане за ново разглеждане в тази част от друг въззивен
състав на окръжния съд.
ВКС постановява задължителни указания, на осн. чл.294 ал.1 от ГПК,
при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция да извърши
редовно призоваване на страните и редовно да проведе открито съдебно
заседание – при спазване на едноседмичния срок по чл.56 ал.3 изр.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл.78, чл.81 и чл.294 ал.2 от ГПК съобразно
крайния изход изцяло на материалноправния спор по делото, въззивният съд
да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на
направените от тях разноски, включително за касационното производство.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, в изпълнение на
задължителните указания на ВКС, призова страните редовно за открито
съдебно заседание на 01.07.2024г., 9,30 часа. Отрязъците от призовките са
2
приложени съответно на л.10 и л.11 по възз.гр.д.№ 1538/24г.
За датата на съдебното заседание от пълномощника на дружеството –
жалбоподател адв.Ю. А. е подадена Молба с вх.№ 22524/28.06.2024г., с която
посочва, че е служебно ангажирана, но моли да се даде ход на делото, ако не
са налице процесуални пречки. Заявява, че поддържа възивната жалба и
оспорва отговора на въззивната жалба, поддържа и направените
доказателствени искания. Претендира разноски, прилага списък по чл.80 от
ГПК, ДПЗС, извлечение от с/ка и фактура за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание на 01.07.2024г. въззиваемата страна И.
М. М. се яви лично и с пълномощниците - адв.П. и адв.Г..
Въззивният съд даде ход на делото, произнесе се по доказателствените
искания, като ги остави без уважение, даде ход на устните състезания и обяви
делото за решаване.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Протаргет лоджистик“
ЕООД против Решение № 260159/17.02.2022г. по гр.д.№ 6584/2020г. на
Районен съд - Пловдив, І гр.с., с което е признато за незаконно и е отменено
уволнението на въззиваемата И. М. М., извършено със Заповед №
21/13.04.2020г., същата е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ и дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати сумата
от 6600 лв. - обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение през периода от 13.03.2020г. до
13.10.2020г.; ведно със законните лихви върху горепосочените суми, считано
от 10.06.2020г. до окончателното им изплащане.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от И. М. М. против „Протаргет
лоджистик“ ЕООД, е подадена искова молба, с която посочва, че имала
сключен трудов договор с ответника, по силата на който работила на
длъжността „***“. Със Заповед № 21/13.04.2020г. била дисциплинарно
уволнена, поради създаване на разходни счетоводни документи с невярно
3
съдържание на дати 27.01.2020г. и на 25.03.2020г., с цел прикриване липсата
на парични средства в касата на „Пауърмарк“ООД и причинена финансова
щета в особено големи размери.
С исковата молба М. отрича да е извършила такива действия, а
отделно от това изтъква, че ако и да са налице щети, то те са в ущърб на
дружество, с което тя не била в трудово правоотношение.
От ответника „Протаргет лоджистик“ ЕООД е депозиран Писмен
отговор по чл.131 от ГПК, с който се посочва, че И. М. М. първоначално имала
подписан трудов договор с „Пауърмарк“ ООД на длъжността „***“, като този
договор бил прекратен по взаимно съгласие. Трудовият договор с ответника
бил сключен по молба на ищцата с цел получаване на по-високи доходи, с
оглед кандидатстване за кредит. Като служител на „Пауърмарк“ ООД тя
работила с компютърната система на дружеството със специална парола ***
за достъп за ежедневно отчитане и приемане на парични средства от дневните
отчети, от търговците и шофьорите, като същата въвеждала записи в
системата. Посочва се също, че на 03.01.2020г. между „Пауърмарк“ ООД, като
възложител, и „Протаргет лоджистик“ ЕООД, като изпълнител, бил сключен
договор за аутсорсинг, съгласно който изпълнителят се задължил да обслужва
възложителя, като извършва сортиране, класиране и обработка на парични
счетоводни документи. На М. също било възложено изпълнение по този
договор, което тя продължила да извършва на същото работно място, тъй като
офисът и на двете дружества се помещавал в една стая.
През месец април 2020г. в касата на „Пауърмарк“ ООД били открити
липси в размер от 35828 лв., като при извършена проверка било установено, че
на 27.01.2020г. и 25.03.2020г. ищцата била съставила два броя първични
документи, с които в компютърната система били отчетени несъществуващи
разходи на дружеството.
Освен това на 27.01.2020г. тя била съставила разписка, съгласно която
на „ДИД – Комерс – Д. и Сие“СД била изплатена сумата от 29429 лв. в брой за
доставка на консумативи, като записът бил създаден с нейното потребителско
име с нейната парола.
На 27.01.2020г., в 15,19 часа, записът бил анулиран от управителя на
офиса И. Ш., с неговата парола, но в 15,20 часа същият запис е бил въведен
наново със същата парола.
4
След извършено разследване и снети обяснения от ищцата и
управителя на офиса, било установено, че достъп до компютърната система на
„Пауърмарк“ООД са имали те двамата, като М. знаела паролата на И.Ш..
На 27.01.2020г., между 13 часа и 16 часа, както и до обяд на
25.03.2020г. той отсъствал от офиса, като това обстоятелство било потвърдено
от множество свидетели „ДИД – Комерс – Д. и Сие“СД не било доставило
консумативи на „Пауълмарк“ ООД и било фактурирало доставка на
посочената стойност от 35828 лв.
В края на 2019г. ищцата била имала финансов проблем и била
прибегнала до високолихвени микрокредити, като при това станала кредитен
дистрибутор и посредник на „Ти Би Ай Кредит“. Горните обстоятелства били
предмет на наказателно производство, с оглед на което било поискано спиране
на производството по първоинстанционното дело.
Районният съд, с атакуваното Решение №260159/17.02.2022г., за да
отхвърли исковете, излага основни съображения, че по делото е спорен
въпросът за автора на дисциплинарните нарушения, описани в уволнителната
заповед, като в доказателствена тежест на работодателя при условията на
пълно и главно доказване да установи този главен правнорелевантен факт. С
оглед на събраните доказателства, е наложен правен извод, че не се е
установил авторът на посочените в уволнителната заповед записи в
системата да е ищцата, с цел прикриване на липсата на парични средства.
С въззивната жалба на „Протаргет лоджистик“ ЕООД са направени
по-конкретно възражения, че изводите на Районния съд, затова, че
предявените искове са основателни и доказани, са неправилни и
необосновани. Поддържа се, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, което е довело до неправилно възприемане на фактическата
обстановка от съда, неправилно тълкуване и прилагаме на относимите правни
норми и като следствие до неверни правни изводи за основателност на иска по
чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.З и чл. 225 ал.1 от КТ. По-конкретно, Районният съд е
следвало да спре производството на основание чл. 229 ал.1, т.5 от ГПК, тъй
като при разглеждането на гражданското дело са се разкрили престъпни
обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския
спор. Искането за спиране е било депозирано пред първата инстанция
своевременно преди даване на ход по същество с представяне на съответните
5
доказателства за образувано и водено ДП срещу ищцата, но въпреки това
искането за спиране не е било уважено. Позовава се на мотивите към т. 8 от ТР
№ 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието следното: При разглеждане на
гражданскоправния спор съдът следи служебно за наличието на престъпни
обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора. При
констатирането им съдът следва да спре производството по делото на
основание чл. 182, ал. 1,6. "д" от ГПК от 1952 г. (отм.), респ. чл. 229, ал. 1, т. 5
от ГПК от 2007 г., дори и към този момент още да не е образувано наказателно
производство, но съдът следва да изчака развитието и приключването на
последното с оглед разпоредбата на чл. 222 от ГПК от 1952 г. (отм.), респ. чл.
300 от ГПК от 2007 г. Когато това основание за спиране на производството се е
осъществило пред въззивния съд, но той е постановил решението си без да
спре производството, при обжалване пред ВКС съдебният му акт подлежи на
обезсилване като недопустим, като делото следва да се върне за ново
разглеждане с оглед спирането му до отпадане на процесуалната пречка за
упражняване правото на иск - влизане в сила на присъдата по наказателното
производство, респ. приключването на последното с друг, влязъл в сила акт на
съда или на прокурора.
Въззиваемата страна И. М. М. е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е изцяло
правилно и законосъобразно. Оспорват се твърденията за допуснати
нарушения от въззиваемата и съответно за наличие на престъпно
обстоятелство.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на възражението относно прилагането на чл. 229 ал.1,
т.5 от ГПК, следва да се отбележи, че при първото разглеждане на делото
във въззивна инстанция, с протоколно Определение № 1777/19.10.2022г. по
възз.гр.д.№ 1433/2022г. /на л.37/ е спряно производството с оглед
констатацията на престъпно обстоятелство, идентично с нарушението на
6
трудовата дисциплина, с оглед на което е наложено наказанието
дисциплинарно уволнение.
По подадена частна жалба с вх.№ 28002/26.10.2022г. от И. М. М., с
Определение № 485/22.12.2022г. на Апелативен съд – Пловдив, I гр.с., е
отменено протоколно Определение от 19.10.2022г. по възз.гр.д.№
1433/2022г., с което е спряно производството на осн. чл.229 ал.1 т.5 от ГПК и е
върнато делото на ОС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Между
страните не е налице спор относно обстоятелството, че между тях е била
налице трудово правоотношение, по което въззиваемата страна е работила на
длъжността „***“. Преди това тя е работила по трудов договор с „Пауърмарк“
ООД. В Заповед № 21/13.04.2020г. фактическите обстоятелства по
нарушението, с оглед на което й е наложено наказанието „Дисциплинарно
уволнение“ са описани: „Създаване на първични документи с невярно
съдържание на 27 януари 2020г. на стойност 29429 лв. и на 25 март 2020г. на
стойност 6399 лв., с цел прикриване на липса на парични средства от касата
на Дружеството Пауърмарк ООД.
В мотивите на заповедта е записано също така „Причинена финансова
щета в особено големи размери“. Като основание за наложеното
дисциплинарно уволнение е посочена разпоредбата на чл.190, ал.4 от КТ /
явно, че се има предвид чл.190, ал.1, т.4 от КТ/.
Съгласно чл.190, ал.1, т.4 от КТ, дисциплинарно уволнение може да
бъде наложено за злоупотреба с доверието на работодателя или
разпространяване на поверителни за него сведения. Следва да се приеме, че
наказанието на въззиваемата е наложено в първата хипотеза на посочената
разпоредба- злоупотреба с доверието на работодателя.
На 03.01.2020г. между „Пауърмарк“ООД, в качеството му на
възложител, и „Протаргет лоджистик“ЕООД, в качеството му на изпълнител, е
сключен договор за аутсорсинг, имащ за предмет описаните в Приложение №
1 към същия дейности, а именно: сортиране, класиране и обработка на
първични счетоводни документи; контрол на съответствията на първичните
счетоводни документи с националното счетоводно и данъчно законодателство;
изготвяне на необходимите фактури, стокови разходи, вътрешни и вторични
7
счетоводни документи във връзка с дейността на възложителя; осчетоводяване
и отразяване на стопански операции в офис Пловдив в операционната система,
съгласно разпоредбите на счетоводното законодателство; изготвяне на
справки и предоставяне на информация за нуждите на възложителя;
счетоводно отчитане на подотчетните лица на възложителя; ежедневно
отчитане и приемане на паричните средства от дневните отчети на търговците
и шофьорите на възложителя в офис Пловдив.
В мотивите към Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1734/2009 г., IV г. о., ГК, е разяснено, че „Несъмнено, злоупотреба с доверието
на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното
си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна
облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите,
когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното
му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети
лица, независимо дали действията са извършени умишлено“.
В същия смисъл са Решение № 232 от 2.V.1995 г. по гр. д. № 1209/94
г., IIIг. о., Решение № 129 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2018 г., III г.
о., Решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., ГК
и др., като в посочените решения се приема, че нарушението на трудовата
дисциплина следва да е извършено виновно.
В мотивите към Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1734/2009 г., IV г. о., се приема, че злоупотреба с доверието на работодателя е
налице и когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица.
В конкретния случай, съобразно с описаните в заповедта за уволнение
фактическите обстоятелства и мотиви, следва да се приеме, че злоупотребата с
доверие следва да се изразява в злепоставяне на работодателя пред
възложителя по договора за аутсорсинг чрез причиняване на щета на
последния в особено големи размери- липса на парични средства в касата на
дружеството, и опит същото да бъде прикрита чрез съставяне на два
неистински първични счетоводни документа от дати 27.01.2020г. и
25.03.2020г.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетели на ответното
дружество, а именно И. Ш., който е казал, че работи като *** към
8
„Пауърмарк“ ООД от 2007г. и Е. А. /***/.
Прието е заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице инж.С. М..
Съгласно констатациите на експертизата – компютрите в офиса на
„Пауърмарк“ ООД са свързани в мрежа /това е уточнено от вещото лице при
приемане на заключението му/ и достъп до информационната система на
дружеството имат потребителите, които знаят име и парола за достъп.
Установява се също така, че квитанция/разписка № 00001/27.01.2019г. е
създадена от потребител *** на 27.01.2020г., в 14,43 часа. На същата дата, в
15,19 часа тя е анулирана от потребител ***. В 15,20 часа на 27.01.2020г. със
същото потребителско име *** е създадена квитанция/разписка №
00002/27.01.2019г.
С това потребителско име е създадена и квитанция/разписка №
2698/17.01.2019г.. Квитанция/разписка № 00001/27.01.2019г. е съставена за
доставени от „ДИД- Комерс- Д. и Сие“ СД услуги в полза на „Пауърмарк“
ООД на 27.01.2019г. на стойност 29429 лева, платими на същата дата в брой.
Със същото съдържание е и създадената след анулиране на първото
записване квитанция/ разписка № 00002/27.01.2019г. Квитанция/разписка №
2698/17.01.2019г. е за сумата от 6399 лева, платима на „ДИД- Комерс- Д. и
Сие“СД в брой.
Съгласно чл.4 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, автор на електронното изявление е физическото
лице, което в изявлението се сочи като негов извършител.
В квитанции/разписки №№ 00002/27.01.2019г. и 2698/17.01.2019г.
срещу „Създаден от: “е записано ***. Показанията на свидетеля И. Ш. не
опровергават пряко и категорично авторството на тези записвания, като
категорично не съставляват доказателство за създаване на тези документи от
въззиваемата страна.
На л.109 по първоинстанционното дело е налице извлечение от
дневника за продажбите на „ДИД- Комерс- Д. и Сие“СД за периода от
м.януари 2019г. до м.март 2020г. От същото е видно, че на 27.01.2019г. не са
извършвани никакви доставки в полза на „Пауърмарк“ООД, а и през целия
горепосочен период не са налице доставки на стойност 29429 лева и/или 6399
лева.
9
Относно доставките от „ДИД- Комерс- Д. и Сие“СД е налице и
заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Л. К., но то не обхваща месец
януари 2019г.. Всички доставки през периода от м.януари до м.март 2020г.
вкл. са на стойност не повече от 584,50 лв., платени са в брой и за плащанията
са издадени РКО. По никоя от трите горепосочени квитанции/разписки не е
издаден РКО. Създадените в информационната система документи- сами по
себе си- не удостоверяват разходването на пари в брой от касата на
„Пауърмарк“ООД, поради което същите не са в състояние да прикрият
евентуална липса на парични средства.
По делото не са налице никакви доказателства за констатиране на
липса в касата на „Пауърмарк“ООД и за настъпване на посочената в заповедта
за уволнение щета „в особено големи размери“.
В заповедта не е посочен размерът на щетата, като може само да се
предполага, че той е сбор от сумите по двете квитанции/разписки.
Липсват и твърдения в Писмения отговор по чл.131 от ГПК относно
начина, по който управителят на двете дружества се е уверил, че в касата на
„Пауърмарк“ООД е налице липса, която да обосновава нанасянето на щета в
особено големи размери и то именно от И. М..
При това положение не е доказан не само факта на съставянето от
въззиваемата страна на първични счетоводни документи с невярно
съдържание, но и нанасянето на каквато и да било вреда на възложителя по
договора за аутсорсинг.
Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване. В останалата потвърдителна част е влязло в сила /за сумата
47,83 лв. - обезщетение за неползван годишен отпуск за 2020г., ведно със
законната лихва върху тази главница/.
Разноски.
Съобразно правния резултат дружеството -жалбоподател „Протаргет
лоджистик“ ще бъде осъдено да заплати на И. М. М., общ сбор сумата 2620
лв. за направени разноски, в които се включват:
-сумата 710 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно ДПЗС /на л.21/, заплатено в брой, по възз.гр.д.№ 1538/2024г. по
описа на ОС - Пловдив, V възз.гр.с.
10
-сумата 1200 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно ДПЗС /на л.14/, заплатено в брой, по гр.д.№ 2791/2023г. по описа на
ВКС, IV г.о.
-сумата 710 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно ДПЗС /на л.29/, заплатено в брой, по възз.гр.д.№ 1433/2022г. по
описа на ОС – Пловдив, XIV гр.с.
По гр.д. с № 6584/2020г. на Районен съд, I гр.с., с обжалваното
решение, са присъдени отделно и още 475,50 лв. по съразмерност, за
адвокатско възнаграждение.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260159/17.02.2022г., постановено по гр.д.
№ 6584/2020г. по описа на Районен съд - Пловдив, I гр.с., в частта, с която е
признато за незаконно и е отменено уволнението на въззиваемата И. М. М.,
ЕГН – **********, ***, извършено със Заповед № 21/13.04.2020г. на
управителя на „Протаргет лоджистик“ ЕООД, ЕИК - ***, с процесуален
представител адв.Ю. А., САК, служебен адрес - ***, същата е възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и дружеството-
жалбоподател е осъдено да заплати сумата от 6600 лв. - обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение
през периода от 13.03.2020г. до 13.10.2020г.; ведно със законната лихви върху
горепосочените суми, считано от 10.06.2020г. до окончателното им
изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда „Протаргет лоджистик“ ЕООД, ЕИК – ***, да заплати на И.
М. М., ЕГН – **********, общо сумата 2620 лв. за направени разноски
/включени сумата 710 лв. по възз.гр.д.№ 1538/2024г. по описа на ОС -
Пловдив, V възз.гр.с., сумата 1200 лв. по гр.д.№ 2791/2023г. по описа на ВКС,
IV г.о. и сумата 710 лв. по възз.гр.д.№ 1433/2022г. по описа на ОС – Пловдив,
XIV гр.с./.
11
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12